Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Велико Търново, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10235/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63 от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 63 от
11.08.2020г. по НАХД № 106/2020г. по описа на Районен съд Свищов е частично
отменено Наказателно
постановление № 82/2020г. от 02.04.2020г. на Началника на Отдел МРР Дунавска при главна дирекция МРР, издадено въз основа
на акт № 69 от 10.01.2020г., в частта, с
която на Ц.Ц.А. е наложено
административно наказание на основание чл. 126 ал. 1 предл. 1 т. 1 от ЗАДС – глоба в размер на 2294,60 лева, за това, че на 18.10.2019г. при
извършена проверка , документирана с ПИП № 19BG9950A048248/18.10.2019г. , получен
резултат от извършен анализ/експертиза на Централна митническа лаборатория №
07-23.10.2019/18.12.2019г. е установено, че на 18.10.2019г. Ц.Ц.А. държи в
спално помещение и кухня на апартамент, находящо се в с. С. в общо 14 броя
пластмасови туби, обекти от № 1 до № 14 и 9 броя кашони с общо 60 броя стъклени
бутилки, обекти от № 15 до № 23, съдържащи общо 218,200 литра дестилатен
алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 47,8 % vol при 20 °С, годен за консумация, без да притежава
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ /електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
деяние представляващо административно нарушение, наказуемо по текста на чл. 126
ал. 1 предл. първо т. 1 от ЗАДС.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от Агенция
„Митници“, Главна дирекция МРР – Дунавска при Главна дирекция МРР, чрез ***С. Я..
Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Не е съгласен с извода на РС, че
санкционираното лице не е данъчнозадължено лице и не може отговаря по чл. 126
от ЗАДС. Наказаното лице било длъжно не да съставя документи, а да разполага с
посочените в чл. 126 от ЗАДС, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. В писмените си обяснения лицето потвърждавало, че през
годините е изварявало ракия, но не може да представи документ за платения
акциз. Претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество
като се потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Ответникът по касационната жалба А. Ц.Ц.А., чрез
адв. Б. от ВТАК не заема становище по жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Решението в обжалваната част намира
постановено при вярно изяснена фактическа обстановка. Спорът е изцяло правен и
касае приложението на материалния закон, като счита, че съдът се е съобразил с
практиката на Административен съд – Велико Търново по подобни казуси, поради
това предлага да се остави в сила решението.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са
само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В
рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора
касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му
с материалния закон.
С процесното Наказателно постановление № 82/2020г. от 02.04.2020г. на
Началника на Отдел МРР Дунавска при
главна дирекция МРР, на жалбоподателя Ц.Ц.А.
е наложено административно наказание на основание чл. 126 ал. 1 предл. 1
т. 1 от ЗАДС – глоба в размер на
2294,60 лева, за това, че на 18.10.2019г.
при извършена проверка, документирана с ПИП № 19BG9950A048248/18.10.2019г., получен
резултат от извършен анализ/експертиза на Централна митническа лаборатория №
07-23.10.2019/18.12.2019г. е установено, че на 18.10.2019г. Ц.Ц.А. държи в
спално помещение и кухня на апартамент, находяща се в с. С. в общо 14 броя
пластмасови туби, обекти от № 1 до № 14 и 9 броя кашони с общо 60 броя стъклени
бутилки, обекти от № 15 до № 23, съдържащи общо 218,200 литра дестилатен
алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 47,8 % vol при 20 °С,
годен за консумация, без да притежава данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ
/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, деяние представляващо
административно нарушение, наказуемо по текста на чл. 126 ал. 1 предл. първо т.
1 от ЗАДС
За да отмени НП районният съд е
приел, че неправилно е приложен материалния закон. Физическо лице не може да е
субект на такова административно нарушение. Чл. 126 ЗАДС установявал
задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване
на акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и
то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна
документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на
акциза. Задължени да водят и съответно да разполагат с такава документация
обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма
нерегистрирани такива. Това са лицата, които само могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно чл. 44 от ЗАДС определял кой може да плати акциза, като състави
редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Лице,
което не е регистрирано не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването
и плащането на акциза. Поради изложеното жалбоподателят нямал задължение да
съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС.
Изложеното обуславя от правна страна следното:
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия
доказателствен материал, който е обсъден в съвкупност и поотделно. Съдът е
изложил подробни мотиви, кои свидетелски показания кредитира, обсъдил е
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото
доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи.
По приложението на
материалния закон, съдът намира следното: Споделят се изложените от районния
съд съображения относно приложимостта на чл. 126 от ЗАДС
в случаи от вида на разглеждания. В съответствие с непротиворечивата практика
на АСВТ, районният съд е приел, че същата не касае санкциониране на нарушения
изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС
е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява
посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след последното
изменение на закона в ДВ бр. 97 от 2017
г., в сила от 1.01.2018г. Задължени да водят такива документация са само
регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично и изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС
е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по закона като
производители или складодържатели, не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и държи
стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма
документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС,
тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази
норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от
обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Всъщност пълното
неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия
акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС,
и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия
акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1000 лева. Съобразно
цитираната по-горе норма на чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани
лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но в случая административното
наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС.
Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на
съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко
противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН.
Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон. При липса на надлежно установено
изпълнително деяние по чл. 126, предл.
второ от ЗАДС, НП е правилно е било отменено от ВТРС.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение по отношение на
наложената глоба не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила в тази част.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от
11.08.2020г. по НАХД № 106/2020г. по описа на Районен съд Свищов в оспорваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2
Особено мнение на съдията Мария Данаилова
Не съм съгласна с мотивите
на мнозинството от състава, споделящи извода на РС, че санкционираното лице не
е данъчнозадължено лице и не може отговаря по чл. 126 от ЗАДС, който извод
разбираемо е формиран от създалата се съдебна практика на ВТАдмС. Законът
определя като данъчно задължени лица ФЛ, ЕТ и ЮЛ. За държането на стоки, за
които не е бил заплатен акциз или за които стоки не е притежаван документ,
който да доказва това се носи административнонаказателна отговорност и от трите
категории лица. Обстоятелството, че приложението на нормата на чл. 126 от ЗАДС
недвусмислено обхваща и ФЛ – нерегистрирани се обосновава най-малкото с факта,
че тази разпоредба предвижда глоба, приложима само за ФЛ. Физическо лице не е и
не може да бъде регистрирано лице по смисъла на закона, за да издава документи
(аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗАДС). Друг аргумент в подкрепа на това е фактът,
че ЗАДС в чл. 126 не сочи за адресат само регистрираните по този закон лица,
които държат акцизни стока без данъчен документ, както това е направено
например в санкционната разпоредба на чл. 112 от ЗАДС. Намирам, че с описаното
в АУАН и НП санкционираното лице е осъществило състава на чл. 126 от ЗАДС в
частта му държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон.
подпис:
(М. Данаилова)