№ 3280
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500550 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №3366 от 26.10.2021г., постановено по гр.дело №45162/2021г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, са отхвърлени предявените от "АУТОТЕХНИКА" ЕООД,
с ЕИК *********, срещу ЗД"ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, искове с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1477.86 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за
имуществено застраховане "Каско" на лек автомобил марка "Опел", модел "Инсигния",
рег.№*********, за застрахователно събитие, настъпило на 23.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021г.
до окончателното плащане; както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 431.90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за
периода от 12.09.2018г. до 30.07.2021г.. С решението е осъдена "АУТОТЕХНИКА"
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ЗД"ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100.00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител адв.К. М., с която се обжалва изцяло
решение №3366 от 26.10.2021г., постановено по гр.дело №45162/2021г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, с което са отхвърлени предявените при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
1
обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния и
процесуалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че неправилен е обоснованият краен извод на първоинстанционния съд,
че по делото не е доказан факта, че е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
съответно неговия механизъм, поради което е прието, че предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен. Излага се, че в случая
ответникът не оспорва обстоятелството, че в срока на сключения между страните
застрахователен договор по имуществена застраховка "Каско" е настъпило
застрахователно събитие, за което е образувана преписка-щета, по която е постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се още, че механизмът на
настъпилото застрахователно събитие се установява от приетия по делото протокол за
ПТП, който не е бил оспорен по надлежния ред от ответната страна в хода на
съдебното производство, поради което представлява годно доказателство,
установяващо обективираните в него факти и обстоятелства досежно начина на
настъпване на процесното ПТП. Поддържа се още, че неправилно първостепенният
съд е приел, че след настъпилото ПТП застрахованото МПС не е било в движение,
поради което водачът е бил длъжен да уведоми службите на МВР, които са били
длъжни да извършат посещение на мястото на ПТП и да съставят протокол за ПТП,
който се ползва с официална удостоверителна сила относно настъпването на ПТП,
което в случая не е сторено. В хода по същество се релевира още довод, че от приетата
пред въззивната инстанция съдебно-автотехническа експертиза се доказва както
механизма на настъпилото ПТП, така и причинната връзка с настъпилите
имуществени щети по застрахования лек автомобил марка "Опел", модел "Инсигния",
рег.№*********. В тази връзка се поддържа, че по делото са доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати
исковите суми. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК досежно направени разноски
пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна - ЗД"ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, чрез процесуален
представител юрисконсулт С.М.в, представя писмен отговор, в който взема становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти
и доказателства и е приел за установено, че не са налице основанията в закона за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество да заплати
застрахователно обезщетение за настъпило събитие на 23.08.2018г. в град София, при
движение по локалното платно на Околовръстен път, близо до сервиз "Хюндай" №260,
в срока на действие на сключения по имуществена застраховка "Каско"
застрахователен договор. При условията на евентуалност поддържа релевираното в
писмения отговор възражение по чл.395, ал.6 КЗ за намаляване размера на
застрахователното обезщетение поради неизпълнение от страна на застрахования водач
на предписанията, дадени в чл.19, ал.1, т.1 от Общите условия, представляващи
неразделна част от застрахователния договор. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност досежно претендирания размер на адвокатското възнаграждение от
страна на въззивника-ищец.
2
Трето лице – помагач - АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.София, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Н., в срока по чл.263, ал.1
ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Навежда конкретни съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, като изводите на съда са логични и
последователни, основани на събраните по делото доказателства и при правилно
тълкуване и прилагане на закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявени са от "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК *********, срещу ЗД"ЕВРОИНС"
АД, с ЕИК *********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба на инстанционен контрол подлежи
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.3 ГПК – приета е съдебно-автотехническа експертиза, но констатациите на
съдебния експерт, не водят да промяна на така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият
въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при
постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са
отхвърлени предявеният главен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и съответно
акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
3
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество.
Решението е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272
ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272
ГПК/. Доводите в жалбата не намират опора в закона и като такива са изцяло
неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в хипотезата на предявен иск
по чл.405, ал.1 от КЗ следва да бъде осъществен сложен фактически състав, който
включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване
елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на
исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта да установи, че е
заплатил обезщетението, съответно наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение, т.е. да докаже противопоставените от него
възражения с оглед оборване на заведения иск. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
В разглеждания случай между страните не се спори относно това, че ищецът е
собственик на процесния лек автомобил марка "Опел", модел "Инсигния", рег.
№*********, че същият бил застрахован при ответното застрахователно дружество по
застраховка "Каско", с период на покритие към датата на процесното ПТП –
23.08.2018г..
На следващо място въззивният съд намира, че въззивникът-ищец не е установил с
4
представените по делото доказателства, при условията на пълно и главно доказване, че
през периода на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от него
и описано в протокол за ПТП №АВ189660, който е съставен от водача на
застрахованото МПС, застрахователно събитие – на 23.08.2018г. в 11.30 ч. в град
София, при включване от локалното платно пред сервиз "Хюндай" в Околовръстен път
пред №260, се усеща силен удар в задното окачване на автомобила. В разглеждания
случай независимо от факта, че ответникът не оспорва изрично в подадения писмен
отговор по чл.131 ГПК така описания механизъм на настъпилото застрахователно
събитие, доколкото третото лице – помагач оспорва както настъпилото
застрахователно събитие, така и твърдения от ищеца механизъм, поради което не е
налице законово изискване да се приеме, че твърденията, изложени в исковата молба,
са верни - напротив, те подлежат на доказване (чл.154 от ГПК). В конкретния случай
по делото не е доказано при условията на пълно доказване от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, настъпило на 23.08.2018г. застрахователно събитие,
съгласно описания в исковата молба механизъм. Представеният протокол за ПТП е
едностранно съставен, не представлява официален документ и не се ползва с
материална доказателствена сила. Поради това при изричното оспорване на
удостоверените в него обстоятелства от страна на третото лице – помагач, ищцовото
дружество следва да проведе пълно доказване в тази връзка, каквато не е налице по
делото. По отношение установяване на оспорения факт на настъпването на ПТП на
сочената дата с описания в него механизъм и вреди, по делото не са ангажирани
никакви годни доказателства, включително и гласни. На следващо място не може да
бъде споделен доводът на въззивника, че посоченият механизъм на възникналото
събитие, е доказан от приетото по делото пред въззивната инстанция заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. В случая експертът изготвил приетото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза изрично е отбелязал, че данни
относно механизма на настъпилото ПТП черпи от обстоятелствата, изложени в
исковата молба, както и от представени по делото снимки, които по смисъла на ГПК не
представляват годни доказателства. По тези съображения въззивният съд счита, че не
следва да кредитира приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза в частта
относно посочения от експерта механизъм на настъпилото ПТП, съответно причинна
връзка с причинените щети по застрахованото МПС.
На следващо място въззивният съд намира да посочи, че към представеното по
делото искане за завеждане на претенция по застраховка "Каско на МПС" с вх.№РК-
014-2157/23.08.2018г., адресирано до ответното застрахователно дружество, е
приложена декларация от водача на застрахованото МПС, в която изрично е посочено,
че след настъпилия инцидент лекият автомобил е бил репатриран до сервиз на Опел в
ж.к.Дружба. С оглед съдържанието на приложената декларация настоящият състав
приема, че доколкото водачът на застрахования лек автомобил декларира неизгодни
факти, противно на поддържаното във въззивната жалба следва да се приема за
доказано обстоятелството, че след настъпилото ПТП лекият автомобил не е бил в
състояние да се предвижда на собствен ход, което е наложила да бъде репатриран до
сервиз. При така установените по делото факти следва да се приеме, че водачът на
лекия автомобил не е изпълнил вменено по закон задължение да уведоми органите на
полицията на настъпилото ПТП – съгласно чл.125, т.8 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.5 от
Наредба ИЗ-21/12.01.2009г. службите на МВР задължително посещават мястото на
ПТП в случая, че произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижва на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди и
съставя протокол за ПТП. Следва да се отбележи, че в Общите условия на сключения
5
застрахователен договор е предвидено за застрахования задължение в същия смисъл –
чл.19, ал.1, т.1. Следователно се налага извода, че водачът на увредения лек автомобил
в резултат на собственото си противоправно поведение се е поставил в невъзможност
да се снабди с протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, ползващ се с
официална удостоверителна сила относно факта на настъпилото ПТП.
По горните аргументи въззивният съд приема, че при доказателствена тежест за
въззивника-ищец по делото не са ангажирани годни доказателства, относно механизма
на настъпилото събитие, при което са причинени щети по застрахованото по
имуществена застраховка "Каско" МПС - лек автомобил марка "Опел", модел
"Инсигния", рег.№*********, собственост на ищеца.
С оглед на изложеното се налага извода, че по делото не са доказаха елементите,
включени в правопораждащия фактически състав по чл.405, ал.1 от КЗ, поради което
не е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника като
застраховател по процесната имуществена застраховка. Това обуславя неоснователност
на предявения главен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съответно
неоснователен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, в т.ч. и в частта за
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника
не се дължат разноски. Право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото
производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп., ДВ
бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за
ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и
правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния
представител правни действия – изготвяне на писмен отговор, както и осъществено
процесуално представителство в едно съдебно заседание. Въззивникът -
"АУТОТЕХНИКА" ЕООД следва да бъде осъден да плати на въззиваемия -
ЗД"ЕВРОИНС" АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв..
На следващо място относно претенцията на третото лице-помагач за присъждане на
разноски, съдът счита, че същата е неоснователна по аргумент на чл.78, ал.10 ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3366 от 26.10.2021г., постановено по гр.дело
№45162/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав.
ОСЪЖДА "АУТОТЕХНИКА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Никола Вапцаров" №53, ет.2; да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" №43; на правно основание чл.81
и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
6
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач - АГЕНЦИЯ
"ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.София, с ЕИК *********, на страната на ответника
- "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, въззиваема
страна в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7