РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІ въззивен състав в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря Димитрина Димитрова и
прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 5570 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.04.2017 г. по НОХД № 17259/15 г. по
описа на СРС, НО, 18-ти състав подсъдимият К. Т.К. е признат за виновен и
осъден за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като съда му е
наложил наказание „пробация“ при пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца,
както и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване по
регионална за гр.София радиостанция на Българско национално радио.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден
да заплати направените по делото разноски в размер на 148,10 (сто четиридесет и
осем лева и десет стотинки), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в частта й относно вида на наложеното
наказание, в законоустановения срок е депозиран
протест от представител на СРП, в който се твърди, че първостепенния съд
неправилно не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, въпреки наличието на
всички обективни законови предпоставки.
Въззивният съд при извършената проверка по реда на
чл.327 от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели
или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП заявява, че
поддържа протеста по изложените в него съображения и моли съда да го уважи.
Защитникът на подс. К. – адв. В.К. пледира за уважаване на
депозирания протест по изложените в него доводи. Изтъква, че независимо, от
фактът че процесното деяние осъществено от подзащитния му е съпроводено със
съпротива срещу орган на власт, то в конкретния случай не би следвало на намери
приложение ограничителната разпоредба на чл.78а, ал.7 от НК.
В правото си на лична защита, подсъдимият К.К. се
присъединява към изнесеното от защитника си, като изразява съжаление за
действията си.
При упражняване правото си на последна дума,
подсъдимият моли съда да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание глоба.
Софийски градски съд, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а именно: обяснения на подсъдимия К.;
показанията на свидетелите Г.В.и тези дадени пред разследващите органи в хода
на ДП и приобщени по съответния процесуален ред, св. К.-Н.; заключенията на изготвените
видеотехническа, съдебно-психиатрична и съдебно оценителна експертизи; писмените
доказателства – докладна записка с вх.№ на 03-то РУ-СДВР ЗМ 1289/12.05.2014 г.
от А. И.; докладна записка от Г.Р.В., Заповед за задържане на К.Т.К.,
декларация от 11.05.2014 г. от К.Т.К.; фиш за спешна медицинска помощ от
11.05.2014 г.; копие на СМУ № 150 от д-р А.Х.; приемо-предавателен протокол от
14.05.2014 г.; писма от „Метрополитен“ ЕАД с изх. № 1864/02.06.2014 г. и с изх.
№ 2771/21.08.2014 г.; характеристика на К.К.; справка за съдимост.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице
основания за промяна във фактическата обстановка възприетата от първостепенния
съд- от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната
инстанция, а от друга - не са налице основания за промяна на фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена
от същия на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същите сочи на следното:
На 11.05.2014 г. около 07:00 часа в гр. София, в
метростанция „Сердика”, подс. К.Т.К. на два пъти се опитал да си купи билет и
да ползва метрото, като същият изглеждал във видимо нетрезво състояние. Свидетелят
Г.Р.В., който по това време работел като полицай и изпълнявал функции по охрана
на метростанцията, няколкократно заявил на подс. К., че не може да бъде
допуснат до метростанцията и да използва този обществен превоз в нетрезво
състояние предвид наредба на Столичния общински съвет, като го насочил да
ползва алтернативен транспорт. Св. В.посочил на подсъдимия и текста на
въпросната наредба, който бил публикуван на видимо място на входа на
метростанцията, но последният се разгневил от факта, че не бил допуснат, като
казал на св. В.„Ще те утрепя!”, „Ще те пребия!”, „******!”, като скъсал
връзката на очилата, закачена през врата му и хвърлил на земята очилата на св.В.и
скъсал част от униформата му в областта на ръкава. Малко по-късно, след като на
помощ на Г.В.дошли и други служители на МВР, заедно пристъпил към отвеждане на
подсъдимото лице в служебно помещение, намиращо се наблизо. При задържането си
подсъдимият буйствал и се заканвал на полицейските служители, че от утре няма
да са полицаи, споменавайки, че майка му е адвокат.
Подс. К.К. е роден на *** г. в гр. Варна, българин, с
българско гражданство, висше образование, неженен, живущ ***. Не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От
заключението на изготвената по делото съдебно-психиатричната експертиза става
ясно, че подс.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, включително и въпреки наличието при него на детска
церебрална парализа, като интелектът му е в норма. Поначало е възпитан и
проявява почтеност в отношенията си с околните. Към датата на постановяване на
присъдата не работи и получава пенсия по болест в размер на 128 лева месечно,
като не притежава недвижима собственост, включително право на ползване върху
недвижими имоти. Притежава лек автомобил марка „Фолксваген”, произведен през
1988 г.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя задълбочения анализ на доказателствената съвкупност от страна на
проверявания съд, както и подробно изложените мотиви кои доказателства
кредитира и кои не. Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията изложени във въззивния протест, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на решението в цялост, да посочи следното:
Първостепенният съд правилно е дал вяра на гласните
доказателствени средства, в това число и показанията на свидетелите И., М., М.,
П., Ж.и Н.дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.5 от НПК. Като цяло същите се явяват еднопосочни, последователни и
непротиворечиви и в своята съвкупност изграждат приетата за установена
фактическа обстановка по делото.
Тук е момента да бъде посочено, че след направения
собствен задълбочен анализ на доказателствата по делото, въззивният съд
установи, че единствено в изнесеното от св.М. е налице противоречие с
останалата доказателствена съвкупност, относно твърдението й, че е чула как св.
В.вика подкрепление по радиостанцията си. Именно това нейно изявление не се
подкрепя както от показанията на самия В., така и от тези на св. П., от които
става ясно, че последната приключвайки нощната си смяна и напускайки работното
си място е станала свидетел на конфликта между подсъдимия и св.В., който от
своя страна я е помолил да повика колегите й за подкрепление. Предвид
констатираното противоречие и изолираността на показанията на св.М., настоящият
съдебен състав намира, че същите не следва да бъдат възприети с доверие в тази
им част, доколкото се явяват изолирани от останалата доказателствена маса.
Контролираният съд правилно при изграждане на
вътрешното си убеждение е взел предвид и обясненията на подсъдимия К., които не
се явяват в противоречие с останалите гласни доказателствени средства.
Въззивният съд намира, че независимо от двойнствената си природа, в случая
обясненията на подсъдимото лице се явяват годно доказателствено средство и като
такова правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Дадените обяснения са
единствено в смисъл на потвърждаване на наличието на конфликт между него и св. В.,
който е породен от отказа на последния да допусне подсъдимия до метростанцията,
както и изразено от негова страна искрено съжаление за случката. Съдържанието
им по никакъв начин не се конфронтира с останалата доказателствена съвкупност,
поради което съдът правилно ги е кредитирал.
СРС правилно е подходил с доверие и към приобщените по
съответния процесуален ред писмените доказателства по делото. Същите безспорно
допринасят за разкриване на обективната истина и изясняване на правнозначимите
факти и обстоятелства.
Въззивната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил принципно правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.325, ал.1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимият К.К. на 11.05.2014 г. около 07:00 часа в гр. София, на
метростанция „Сердика”, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като казал на
полицай Г.Р.В. репликите „ще те утрепя”, „ще те пребия” и „******”, счупил
очилата му, закачени на връзка през врата му и скъсал част от униформата на
служителя в областта на ръкава. Така посочените действия безспорно покриват
всички признаци на вмененото му престъпление от обективна страна. Действията му
безспорно са непристойни съгласно установения в обществото ред и морал. От
друга страна Н.с тези действия грубо е нарушил обществения ред, тъй като ги е
осъществил на обществено място, каквото безспорно се явява метростанция
„Сердика“, където обичайно се намират множество хора, които биха могли да
възприемат действията на обвиняемия. Безспорно за съда е и обстоятелството, че К.
с действията си е изразил явно неуважение към обществото. Той е съзнавал, че осъществява
поведението си на обществено място по време, в което същото може да бъде
възприето от неограничен кръг от хора, като това по никакъв начин не го е
мотивирало да прекрати агресивните си прояви и на висок глас да изрича
нецензурни думи по адрес на св. В.. Явното неуважение към обществото К. е
проявил също, като е отправял нецензурните изрази именно срещу полицейски служител,
като предвид фактът, че същия освен, че му се е представил като такъв, е бил и
с полицейска униформа, което е било възприето от подсъдимия. Този факт се
доказва безспорно и от обясненията на К., от които става ясно, че той е
съзнавал, че конфликта му е с полицейски служител. От действията му по никакъв
начин не се разкрива той да се е почувствал респектиран от униформения служител
на реда.
От
субективна страна К. е осъществил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Той е съзнавал
всички обективни признаци на престъплението, знаел е, че действията му са грубо
нарушаващи обществения ред, както и, че ги извършва на публично място, каквото
безспорно е метростанция „Сердика“, като с тези действия е целял да демонстрира
неуважението си към обществото и неговите членове.
В заключение и въззивният съд, както и първостепенния
такъв, счита, че от обективна и субективна страна поведението на подсъдимия
изцяло покрива признаците на престъплението хулиганство по основния му състав,
а именно чл.325, ал.1 от НК.
Въззивният съдебен състав обаче не споделя решението
на контролирания съд, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
освобождаване на подс. К. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагането на административно наказание глоба, доколкото действията му са извършени
спрямо орган на власт. СРС неправилно е приел, че е налице една от ограничителните
предпоставки на ал.7 изключващи възможността за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност. Това становище на първостепенния съд обаче не е
съобразено с задължителната съдебна практика и в частност ТР № 1 от 28.09.2017
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСНК, в което изрично е указано, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК се
прилага институтът на освобождаване от наказателна отговорност за престъпления
по чл.325, ал.1 от НК, независимо от фактът, че хулиганските действия са
извършени спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на службата му.
Настоящия съдебен състав намира, че конкретния случай е именно такъв и
доколкото са налице останалите предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК, съответната
императивна разпоредба следва да намери приложение. В цитираното Тълкувателно
решение се приема, че за да се приложи ограничението на разпоредбата на чл.
78а, ал.7 от НК, е необходимо особеното качество на субекта, спрямо когото е
извършено престъпното посегателство - "орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му", да е елемент от състав на процесното деяние.
Доколкото наказателната отговорност на подс. К. е ангажирана от представител на
СРП за престъпление по основния състав на престъплението хулиганство, чийто
съставомерен признак не се явява деянието да е осъществено спрямо „орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му“, то наличието на това
обективно обстоятелство, макар и да се явява безспорно доказано по делото, не
би могло да доведе до приложението на ограничителната разпоредба на ал.7, тъй
като същото не се явява съставомерен признак на вмененото на подсъдимия с
обвинителния акт престъпление. Наличието на този признак от обективна страна е
задължително за съставомерността на престъплението по квалифицирания състав на
чл.325, ал.2 от НПК. За допълнение на мотивите в тази насока следва да се
отбележи, че съгласно по-старата тълкувателна практика на върховната съдебна
инстанция, за да бъде подведено деянието под квалифицирания състав на
хулиганство, като такова осъществено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му е необходимо хулиганските
действия да са започнали преди намесата на органа на властта или представителя
на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като продължават
въпреки нея и прерастват в съпротива срещу тях. От доказателствата по делото
такива данни не се установяват.
Предвид изложените до тук мотиви, въззивният съд
намира, че са налице всички законови предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава Двадесет и осма от НПК. Предвиденият размер на наказанието за
извършеното умишлено престъпление, за което е признат за виновен, е лишаване от
свобода до две години или пробация и обществено порицание, и от престъплението
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Освен това инкриминираното деяние не попада в изключенията,
изрично предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК - да е причинена тежка телесна повреда
или смърт, деецът да е бил в пияно състояние - съставомерен признак, при
множество престъпления. Както вече беше обсъдено, настоящия съдебен състав
констатира и, че не е налице хипотезата престъплението да е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
При
индивидуализация на административното наказание на подсъдимия съдът отчита като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни, здравословното му състояние и тежкото
имуществено състояние, изразеното от негова страна съжаление и относително
дългата продължителност на протичане на наказателното производство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство единствено се явява фактът, че
действията на подсъдимия са били насочени срещу орган на власт при и по повод
изпълнение на службата му.
Въззивния
съд намира, че наложеното административно наказание „глоба“ следва да бъде в
размер на 1 000.00 лева, който се явява справедлив и съответен на
осъщественото от страна на подсъдимото лице процесно деяние.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият правилно е осъден да заплати направените по делото разноски,
както и на основание чл.190 ал.2 НПК - 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран и
на основание чл.337 вр. чл.334, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІ
въззивен състав
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ присъда от 24.04.2017 г. по НОХД №17259/15 г. по описа на СРС, НО, 18-ти
състав в частта, в която на подсъдимия К.Т.К. е наложено наказание „пробация“,
като на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.326, ал.1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000.00 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.