Решение по дело №1167/2011 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .....

гр. София, 03.07.2024г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на  27.06.2024г., в състав:

Председател: ПЕТЪР БОСНЕШКИ

 

Секретар: Симона Илиева 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1167  по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по искова молба на В.Д.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, чрез адв. Е. Д.,***, с която е предявен иск с правно основание  чл.49 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от  28 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползва л.а.„Шкода Октавия Елеганс“, с шаси №ТМВВЕ21Z062143921, с цвят:черна перла, вследствие бездействие на разследващите органи по досъдебно производство №2461/2008г. по описа на 3 РПУ СДВР, пр пр.№24094/2008г. по описа на Софийска районна прокуратура, както иска присъждане и на  направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е придобил ползването върху процесния лек автомобил, на основание договор за лизинг№М4174/21.09.2005г. за закупуване на л.а.„Шкода Октавия Елеганс“.

На 16.07.2008г. процесният автомобил е бил откраднат пред жилището на ищеца, пред което е бил паркиран. Ищецът е подал жалба до органите на МВР, въз основа на която е образувано досъдебно производство №2461/2008г. по описа на 3 РПУ СДВР, пр. пр.№24094/2008г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Поради липсата на лек автомобил, на 28.10.2008г. ищецът си закупил лек автомобил, втора употреба за сумата от 5000лв.

Няколко месеца по- късно ищецът бил уведомен от органите на МВР, че процесният автомобил е задържан при опит да бъде регистриран в КАТ, като е констатирана интервенция в рамата на автомобила. Наказателното производство е спирано и възобновявано, но извършителят на престъплението така и не е открит.

В молба от 18.03.2024г. са изложени многобройни твърдения за конкретно допуснати нарушения при разследването, които са довели до прекратяване по давност на процесното досъдебно производство. Със същата молба е заявено, че ищецът не претендира обезщетение от пропуснати ползи. Със същата молба е уточнено, че е заплатил 33 лизингови вноски по процесния договор за лизинг от общо дължими се 47 вноски.

В законоустановения срок ответникът СДВР е подал отговор, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен и недоказан. заявил, че така предявеният иск е недопустим. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав за присъждане на обезщетение. От изследване на доказателствата е видно, че няма данни за противоправни действия / бездействия от страна на ответника. Твърди, че процесният автомобил своевременно е обявен за издирване, като впоследствие досъдебното производство е спряно с постановление на СРП.

Впоследствие процесният автомобил е задържан при опит да бъде регистриран в КАТ, като е констатирана интервенция в рамата на автомобила. Образувано е досъдебно производство, което е присъединено към досъдебно производство №2461/2008г. по описа на 3 РПУ СДВР, пр пр.№24094/2008г. по описа на Софийска районна прокуратура. На 04.01.2010г. досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение за спиране на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК.

Твърди, че липсва причинна връзка между действията на ответника и претендираните вреди.

С определение от 24.10.2011г. като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „А.“АД, с ЕИК:******** и седалище:***.

В становище, изразено в о.с.з. на 01.02.2012г. третото лице- помагач „А.“АД оспорва иска като недопустим. Третото лице твърди, че ищецът не е активно легитимиран да търси обезщетение, тъй като собственик на автомобила е именно третото лице.

          По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Няма спор в съдебната практика, че Държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. В процесния случай  посочените в исковата молба основания за ангажиране отговорността на ответника СДВР не попадат в обхвата на чл. 2 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че претенцията е по общия ред и е с правно основание  чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД.

            По основателността:

            Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа;  2.Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.

           Съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на елементите на фактическия състав на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД. Не е доказано наличието на основния елемент на фактическия състав, а именно вреда.       

           В първото съдебно заседание, проведено на 27.06.2024г., ищецът е заявил, че още с  молба от 05.10.2011г. е уточнил, че не е собственик на процесния  лек автомобил, като същият е бил ползвател на процесния автомобил на основание  договор за лизинг. Ищецът никога не е придобивал собствеността върху процесния лек автомобил. Същият е бил откраднат. Поради това и ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по обективни причини – предвид извършената кражба, която е останала неразкрита.

           По делото е приет като доказателство Договор за лизинг от 21.09.2005г., сключен от ищеца, в качеството му на лизигополучател, и  „А.“АД, с ЕИК:********, в качеството му на лизингодател. Със същия договор ищецът е  придобил ползването на нов лек автомобил „Шкода Октавия Елеганс“, собственост на лизингодателя. Общата стойност на процесния автомобил е в размер на 23704 евро. Ищецът е заплатил първоначална вноска от 6617 евро, като се е задължил да плаща месечни лизингови вноски в размер на по 316 евро. В същия договор няма включена клауза за придобиване от лизингополучателя на собствеността върху лизинговия актив. Не са представени и доказателства за наличие на такава клауза в общи условия, които да се включват в съдържанието на процесния договор за лизинг.

           Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че ищецът е ползвал процесния лек автомобил „Шкода Октавия Елеганс“ на основание Договор за лизинг от 21.09.2005г., сключен с „А.“АД, с ЕИК:******** и седалище:***. Ищецът не е придобивал собствеността върху процесния лек автомобил, като съдът намира, че собственик на процесния лек автомобил е третото лице- помагач „А.“АД. По делото са представени доказателства, че на 16.07.2008г. процесният лек автомобил е бил противозаконно отнет.

           Договорът за лизинг е абсолютна обективна търговска сделка, като разпоредбите на  ТЗ уреждат двете му основни разновидности:оперативен и финансов лизинг.

           Легална дефиниция на договора за оперативен лизинг се дава с разпоредбата на чл.342, ал.1 ТЗ. Съгласно същата разпоредба  с договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

           От легалната дефиниция на финансовия лизинг, съдържаща се в чл. 342, ал. 2 ТЗ следва, че същият представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, което го отличава от договора за оперативен лизинг. Затова във фактическия му състав по необходимост се включват, както мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя, така и финансово-кредитен - придобиване на вещта от лизингодателя от трето лице с негови средства и предоставянето и впоследствие в държане на лизингополучателя, който под формата конкретни лизингови вноски изплаща възнаграждение за ползването й.

           Няма спор, че и при двата вида лизинг едно от основните задължения на лизингодателя е да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора.И при двата вида лизинг е налице продължително изпълнение на задълженията на лизингодателя и периодично изпълнение на задълженията на лизингополучателя. Съдебната практика, намерила израз в  Решение № 49 от 26.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 89/2016 г., II т. о., ТК, приема че е налице съществена разлика в лизинговото възнаграждение при двата вида лизингови договори. При договора за оперативен лизинг лизинговото възнаграждение представлява възнаграждение за ползване на вещта в значително по-нисък размер от покупната й стойност, тъй като стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. При договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на лизинговата вещ от лизингополучателя. При него интересът на лизингодателя е получаване на цялото лизингово възнаграждение, а интересът на лизингополучателя - ползване на вещта през срока на договора и придобиване на собствеността съобразно договорните клаузи, в случая в края на срока на договора.

           Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 67 от 9.12.2019г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г., II т. о., ТК, при наличие на случайно събитие или непреодолима сила е налице обективна невъзможност за изпълнение, като неблагоприятните последици от нея са за сметка или на длъжника, или на кредитора, съобразно правилата за риска. Нормите, уреждащи риска, са диспозитивни, поради което страните могат да уговорят нещо различно.

           При двустранните договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника. То се съдържа в чл. 89 ЗЗД, като изречение първо регламентира последиците при пълна невъзможност за изпълнение, а изречение второ - при частична такава. Съгласно, чл. 89, изр. 1-во ЗЗД, при пълна невъзможност за изпълнение, с настъпването й договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди остават за негова сметка. Така при погиване изцяло или отчасти на наетата вещ, разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ЗЗД препраща към правилата на чл. 89 ЗЗД, като рискът се носи от длъжника - наемодател, чиято престация да предостави ползването на вещта не може да се изпълни, поради обективни причини. Това правило се прилага и при оперативния лизинг – арг. чл. 347, ал. 2 ТЗ.

           Няма обща норма относно случаите, в които рискът при обективна невъзможност за изпълнение се носи от кредитора, като регулацията е с отделни разпоредби. Една от тях е нормата на чл. 343 ТЗ, която предвижда, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя – кредитор. При  финансовия лизинг собствеността върху вещта - обект на лизинговия договор остава за лизингодателя, който може да я запази през целия срок на действие на договора, а лизингополучателят придобива само фактическата власт върху същата, в качеството си на неин ползвател, като едновременно с това, по силата на изричната законова повеля на чл. 343 ТЗ, с която общото правило res perit domino /вещта погива за собственика/ е променено, поема и риска от случайното погиване или повреждане на лизингованата вещ.

           Съдът намира, че процесният договор от 21.09.2005г. съставлява договор за оперативен лизинг. Аргумент за това е и чл.2 от същия договор, съгласно който страните потвърждават, че процесният автомобил е собственост на лизингодателя и се предава за ползване на лизингополучателя при условията на същия договор.  Следователно не  е необходимо лизингодателят да придобива този актив от трети лица и вноските в договора са определени по правилата за оперативен лизинг без да се предвижда комисионна за управление. В този смисъл е и Определение № 210 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60422/2016 г., I г. о., ГК.

           Съгласно Решение № 67 от 9.12.2019г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г., II т. о., ТК, кражбата, дефинирана в чл. 194, ал. 1 НК, е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Тя е непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на длъжника и води до невъзможност същият да изпълни задължението си да предостави свободното ползване на лизинговата вещ, поради което се явява случайно събитие. В тази насока е и решение № 817 от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1126/2008 г. на IV г. о. на ВКС, в което е прието, че противоправното отнемане на отдадената в заем вещ представлява непредвидимо и непреодолимо действие на трето лице – случайно събитие.

           В съответствие с горепосочената практика съдът намира, че противозаконното отнемане (кражбата) на лизинговата вещ по договор за оперативен лизинг води до невъзможност на лизингодателя да предостави ползването на вещта по обективни причини. Рискът при оперативния лизинг се носи от лизингодателя, като понесените от него вреди остават за негова сметка. Основен принцип в правото е, че вещта погива за собственика. При отнемане на  вещта се засяга имуществената сфера на собственика, а не на ползвателя на вещта. Ищецът не притежава активна материална легитимация да претендира обезщетение за вреди, касаещи чужда собственост. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на вреда, която е основен елемент от деликтната отговорност.

           Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.

Съгласно разпоредбата на  чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице- помагач не се присъждат разноски.

            Предвид гореизложеното съдът

 

            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на В.Д.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, чрез адв. Е. Д.,***, с правно основание  чл.49 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от  28 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползва л.а.„Шкода Октавия Елеганс“, с шаси №ТМВВЕ21Z062143921, с цвят:черна перла, вследствие бездействие на разследващите органи по досъдебно производство №2461/2008г. по описа на 3 РПУ СДВР, пр пр.№24094/2008г. по описа на Софийска районна прокуратура.

ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, чрез адв. Е. Д., да заплати на СДВР, с адрес:г***, сумата от 300лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца, именно: „А.“АД, с ЕИК:******** и седалище:***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ: