Р Е Ш Е Н И Е
№…………/29.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1005 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.Р.А., с адрес ***, чрез пълномощника адв. П.В.,
срещу Гаранционен фонд, гр.София, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му Р. Р.А., вследствие на
настъпило на 12.09.2014 год. ПТП на територията на Република Румъния, при
управление на лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, без сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 12.09.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че
на 12.09.2014 год., около 5 ч. брат му Р. Р.А., пътувайки с Д.С.Д. в лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, управляван
от последния, по европейски път Д-70, посока на движение Филияш – Крайова, на
км 249 – 100 метра извън община Брадещ, Р. Румъния, е претърпял ПТП, вследствие
управление на автомобила с несъобразена скорост и загуба на контрол, което
довело до обръщането му на дясната страна на европейския път в посока на
движението, което довело до смъртта му. Посочено е, че за управлявания
автомобил към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди се, че за станалото ПТП е било образувано
досъдебно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която водачът на
автомобила е бил признат за виновен. Излага се, че предвид изключително силната
връзка между починалия и ищеца, с оглед споделеното им детство и израстване в
хармонично и сплотено семейство, братята са развили силна връзка на привързаност
един към друг, поради което, ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които с
оглед липсата на сключена за процесния автомобил ЗЗГО предявил към Гаранционния
фонд застрахователна претенция. По образуваната щета било отказано изплащане на
обезщетение, поради което и предявява претенцията си по исков път.
Ответникът
Гаранционен фон, гр.София, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция по основание и размер. Оспорва наличието на силна
емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, надхвърляща обичайната
привързаност между братя, като твърди, че и в проведената извънсъдебна
процедура, доказателства в посочения смисъл също не са били представени, което
е послужило като основание за постановяване на отказ за изплащане на
обезщетение. На следващо място излага,
че претенцията е в завишен размер спрямо съществуващите в страната икономически
условия и стандарт към датата на ПТП и допълва, че на основание чл. 493, ал. 4,
вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ обезщетението не може да надвишава 5 000
лева. Претендира за съобразяване с трайно установената практика по чл. 52 ЗЗД,
с оглед преценката на всички обективни критерии.
В съдено заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, с писмена молба, моли за отхвърляне на предявения иск.
Конституираното с определение №
2810/30.07.2019 год. трето лице – помагач
на ответника Д.С.Д., ЕГН: ********** ***, редовно призовано, не изразява
становище по спора.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение
№ 2810/30.07.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че с присъда № 41/13.07.2016 год.
по дело №491/230/2015 год. на Съд Филиаш, окръг Долж, Р. Румъния,
конституираното като трето лице помагач лице Д.Д. е осъден за причиняване по
непредпазливост смъртта на Р. Р.А., настъпила при ПТП на 12.09.2014 год. при
управление на лек автомобил марка Ауди А8, рег.№ ****.
Не се оспорва и
обстоятелството, че за процесния автомобил не е била налице действала към
12.09.2014 год. застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил.
Установява се
от представените доказателства /удостоверения за раждане/, че ищецът е брат на
починалото лице, като по подадено от него
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е била образувана щета №
210420/09.11.2018 год. и е постановен отказ от страна на Гаранционния фонд.
С оглед
наведените от ответната страна възражения за липса на основание за заплащане на
обезщетение поради липса на изключителна емоционална връзка между ищеца и
починалия му брат, ангажирани по делото са гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Иванка Георгиева Стойчева и Сидер Р. Ивайлов, които
съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления. Свидетелката
Стойчева излага, че А. и Р. са били много близки, още от деца са правили всичко
заедно. Излага, че тази близост се е запазила и впоследствие, като преди смъртта
на Р. двамата братя са живеели в една къща със семействата си. Сочи, че двата
ходили в Белгия да работят като сезонни работници, като след смъртта на Р.
именно А. и жена му се грижат за неговото семейство. Свидетелства, че и към
настоящия момент А. се връща в спомените за брат си и постоянно плачи. Че
ищецът и Р. са ходили заедно в чужбина да работят и че са били близки
свидетелства и свидетелят Сидер Швайлов. Същият сочи, че като деца двамата са
делили една стая и потвърждава, че именно А. се грижи за жената и децата на Р.
след смъртта му. Излага, че в дома на А. има паметна плоча на Р. и на майка им,
която е направена от ищеца.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът
е длъжен да изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, което е причинено
поради противоправното поведение на водач, при управление на МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки,
включително липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил, не се оспорват от
ответника.
Поради горното, за основателността на
претенцията е необходимо установяването на факта на възникването на ПТП-то,
както и на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. А
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за установени с оглед влязлата в
сила присъдата № 41/13.07.2016 год. по дело №491/230/2015 год. на Съд Филиаш,
окръг Долж, Р. Румъни, която граждански съд следва да зачете /виж мотивите на решение на СЕС от
21.09.2018 год. по дело С-171/16, с
предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд/.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно причинната връзка
между деянието и противоправния резултат, респективно при липса на въведено
твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението
за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Основният
спорен въпрос, очертан от становището на ответника, е дали ищецът е активно
материално правно легитимиран да претендира обезщетение, разрешението на който
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди като е отчетено, че според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
В конкретния
случай, анализът на събраните по делото гласни доказателства сочат, че ищеца и
пострадалият са
били в изключително близки отношения. Установява се, че същите са живеели
заедно не само като деца, а и при вече създадени семейства, като
са установили отношения на трайна
взаимна близост и обич. Ищецът е преживял
тежко загубата на брат си, за което свидетелства и факта на
изградената негова паметна плоча в дома му. Проведено е пълно и
главно доказване относно особено близката привързаност между двамата, в
резултат на която смъртта на брата е причинила на ищеца
морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните.
Отчитайки също така
обстоятелството, че в
бъдеще ищцата ще
компенсира тази загуба с друг вид емоционални преживявания /на своето бъдещо ново семейство/, съдът намира, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от
150 000 лева, какъвто размер е и предложен от ответника по предявената
застрахователна претенция.
С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
И при
съобразяване на съществувалата
между ищеца и
пострадалия негов брат
дълбока духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
претърпените от ищцата болки и страдания следствие смъртта му, обществено -
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както и
правилото по чл.52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди "по справедливост", както и отчитайки,
че в бъдеще ищецът ще компенсира тази загуба
с друг вид емоционални преживявания, съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди следва да
се компенсират със сумата от 25 000 лева. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Искът до пълния
претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Позоваването от страна на ответника на
лимитираната отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с право на обезщетение
съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до размера на 5 000 лв.
съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г./ и
придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към 21.06.2018 год., съдът
преценява за неоснователно. Макар и искът да е предявен след 21.06.2018 год., той
е заведен по чл.226 от стария КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП, при което е
загинал братът на ищеца, е станало на 12.04.2014 год. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ
за застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ /в сила
от 01.01.2016 год./, се прилага част четвърта от отменения КЗ. Материално
правните норми на новия Кодекс за застраховането са приложими само за
пътно-транспортните произшествия, в резултат на които се претендира обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила /01.01.2016 год./
С оглед искането, с което е сезиран
съда, върху присъдената в настоящото производство сума следва да се присъди и
законната лихва считано от датата на увреждането – 12.04.2014 год.
По разноските:
Ищците са претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА в минимален размер от
2 030 лева, съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна практика
не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване
на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за
предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по
ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед представените доказателства за наличие на
договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ
/договор за правна защита и съдействие/, съдът намира, че искането следва да се
уважи като в полза на представляващия ищеца адвокат П.В. от БАК бъде присъдена
сума в размер на 846 лева, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 175 лева, с оглед отхвърлената част
от иска.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 1 000 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф
Игнатиев № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.А., ЕГН: **********,*** сумата
25 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му Р. Р.А.,
вследствие на настъпило на 12.09.2014 год. ПТП на територията на Република
Румъния, при управление на лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, без сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 12.09.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр.
чл. 86 ЗЗД, която сума е платима
по банкова сметка ***: ***ска
за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 25 000
лева до предявения размер от 60 000
лева, като неоснователeн.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.В.,*** сумата от 846 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на
основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 1 000 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН: **********,*** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 сумата от 175 лева, представляващи сторени в настоящото
производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен
фонд - Д.С.Д., ЕГН: ********** ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: