Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 12.01.2021г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 597 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Н.Ц.А. *** против Ревизионен акт (РА) №Р-16002419007564-091-001/15.06.2020г.,
в частта, с което не е отменен с Решение №427/02.09.2020г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се сочи, че РА и ревизионният доклад са издадени при особено
съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на
данъчният процес. Твърди се, че органите
по приходите е следвало да докажат своите твърдения с логични и последователни
мотиви, базирани на годни доказателства и релевантните законови разпоредби,
като в случая това не е направено, поради което обоснованите от тях констатации
и изводи са незаконосъобразни. Излагат се съображения, че РА не е обоснован и мотивиран, като фактическите
констатации и правни изводи са в противоречие със събраните и представени в
хода на ревизионното производство доказателства, не са събрани и/или не са
разгледани и обсъдени многобройни и от съществено значение допълнителни
доказателства. Заявява се, че в случая не са налице кумулативно необходимите
предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Обосновава
се, че в противоречие с правилото на чл.170, ал.1 от АПК, във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК за разпределянето на доказателствената тежест и изискването за пълно
доказване на предпоставките за издадения административен акт, ревизиращите
органи единствено са приобщили издадения на управляваното от жалбоподателя „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД ревизионен акт. Сочи, че издаденият ревизионен акт спрямо дружеството има
доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на
установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за
който са установени тези задължения. Твърди се, че ревизията на „Л. КОЗМЕТИКС“
ЕООД е извършена по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като жалбоподателят не е
бил управител и собственик на дружеството по време на извършване на ревизията и
не може да носи отговорност за това, че не са представени документи пред
ревизиращите органи и за това, че РА на дружеството не е обжалван. В жалбата се
сочи също, че не е обоснована
връзката между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения на
дружеството, като подадените от дружеството справки декларации
имат доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на
установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който
са установени тези задължения, т.е. в случая не е налице укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е следвало да се обявят пред приходната администрация,
а единствено непогасяване на задължения на дружеството в полза на
републиканския бюджет. В заключение се сочи, че в актовете на приходните органи
липсват данни за имущественото състояние на дружеството за процесните периоди,
което обстоятелство е от значение са направата на сравнение между имущественото
състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на
факти и обстоятелства или недобросъвестни плащания, и след това. Според
жалбоподателя, разпоредбата на чл.19 ДОПК изисква уникалност на каузалната
връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения
на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва
да е единствената
причина за обсъжданата
несъбираемост на публичните вземания, като приходната администрация само е
споменала, че невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството било
доказано и от действията на органите по събиране при ТД на НАП Пловдив, които
били установили, че дългът е класифициран като „трудносъбираем“, а доказателства
за това също не са представени. По изложените съображения се моли съда да
отмени оспорения РА в обжалваната част.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като в писмено
становище процесуалния представител на жалбоподателя моли съда да уважи жалбата
и да отмени изцяло атакувания РА, като неправилен и незаконосъобразен, ведно с
всички законни последици от това.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище чрез процесуалния си
представител – гл.юрисконсулт Р., моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди
процесния ревизионен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
За периода 10.05.2010г. до
24.10.2017г. Н.Ц.А. представлява и управлява „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД – гр.Казанлък. С решение
на общото събрание на дружеството от 24.10.2017г. и договор от същата дата са
прехвърлени 100% от дяловете на дружеството на Руфат Мурад Мутка, който става
едноличен собственик на капитала и управител.
Със Заповед от 05.04.2018г. е
възложено извършването на ревизия на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД. На 20.07.2018г. е издаден РА №Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г., с
който на дружеството са
установени задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 20.07.2018г., както следва (т.I, л.49-51):
• Корпоративен данък за 2015г. в размер на 5 735,40 лева и лихва в
размер на 1 340,12 лева;
• Корпоративен данък за 2016г. в
размер на 1 456,78 лева и лихва в размер на 192,63 лева;
• Корпоративен данък за 2017г. в размер на 5 437,61 лева и лихва в
размер на 167,67 лева;
• ДДС за 09/2015г. в размер на 1 568,48 лева и лихва в размер на
440,23 лева;
• ДДС за 10/2015г. в размер на 1 575,72 лева и лихва в размер на
428,67 лева;
• ДДС за 11/2015г. в размер на 1 298,15 лева и лихва в размер на
342,32 лева;
• ДДС за 12/2015г. в размер на 1 886,13 лева и лихва в размер на
481,10 лева;
• ДДС за 01/2016г. в размер на 565,88 лева и лихва в размер на 139,46 лева;
• ДДС за 02/2016г. в размер на 392,62 лева и лихва в размер на 93,59 лева;
• ДДС за 03/2016г. в размер на 456,62 лева и лихва в размер на 104,91 лева;
• ДДС за 04/2016г. в размер на 502,53 лева и лихва в размер на 111,27 лева;
• ДДС за 05/2016г. в размер на 575,48 лева и лихва в размер на 122,46 лева;
• ДДС за 06/2016г. в размер на 548,05 лева и лихва в размер на 112,05 лева;
• ДДС за 07/2016г. в размер на 740,17 лева и лихва в размер на 144,96 лева;
• ДДС за 08/2016г. в размер на 1 703,68 лева и лихва в размер на
318,99 лева;
• ДДС за 09/2016г. в размер на 1 517,78 лева и лихва в размер на
271,54 лева;
• ДДС за 10/2016г. в размер на 1 776,48 лева и лихва в размер на
302,52 лева;
• ДДС за 11/2016г. в размер на 3 229,73 лева и лихва в размер на 523,08
лева;
• ДДС за 12/2016г. в размер на 525,83 лева и лихва в размер на 80,63 лева;
• ДДС за 01/2017г. в размер на 2 087,35 лева и лихва в размер на 302,11
лева;
• ДДС за 02/2017г. в размер на 1 904,43 лева и лихва в размер на
260,82 лева;
• ДДС за 03/2017г. в размер на 755,01 лева и лихва в размер на 96,90 лева;
• ДДС за 04/2017г. в размер на 2 363,58 лева и лихва в размер на 283,65
лева;
• ДДС за 05/2017г. в размер на 5 007,08 лева и лихва в размер на 557,78 лева;
• ДДС за 06/2017г. в размер на 4 253,20 лева и лихва в размер на
438,35 лева;
• ДДС за 07/2017г. в размер на 427,408 лева и лихва в размер на 40,37 лева;
• ДДС за 08/2017г. в размер на 1 877,06 лева и лихва в размер на
161,13 лева;
• ДДС за 09/2017г. в размер на 402,24 лева и лихва в размер на 31,18 лева;
• ДДС за 10/2017г. в размер на 642,30 лева и лихва в размер на 44,25 лева;
• ДДС за 11/2017г. в размер на 853,35 лева и лихва в размер на 51,68 лева.
РА №Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г. не е оспорен и е влязъл в сила.
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002419007564-020-001/26.11.2019г. на началник
сектор при ТД на НАП И.К.К.(т.II, л.566) е възложена ревизия на Н.Ц.А. за
установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК по отношение на задълженията на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД. За ревизиращи лица са
определени Т.П.К.(главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията) – ръководител
и М.Д.С.(старши инспектор по приходите). Ревизията е с обхват: Отговорност за
корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; Отговорност за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 01.04.2017г. до 31.10.2017г.; Отговорност за Данък върху добавената стойност
за периода от 01.09.2015г. до 31.10.2017г.; Отговорност за ДОО – за осигурители
за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2017г.; Отговорност за вноски за здравно
осигуряване – за осигурители периода от 01.01.2016г. до 31.10.2017г.; Отговорност
за Универсален пенсионен фонд – за осигурители от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. Срокът
на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е подписана с
електронен подпис от И.К.К.на 26.11.2019г. в 16:42 часа. От представената по делото справка на електронните
подписи се установява, че срокът на валидност на електронния подпис на Кръстев
е от 12.06.2019г. до 11.06.2020г. (т.II, л.594). ЗВР №Р-16002419007564-020-001/26.11.2019г.
на началник сектор при ТД на НАП е връчена на А. по електронен път на 06.12.2019г.
(т.II, л.565). На 04.03.2020г. е издадена Заповед за изменение на ЗРВ
№Р-16002419007564-020-002/04.03.2020г. на началник сектор при ТД на НАП, с която обхватът на ревизията е останал в
същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до
06.04.2020г. Заповедта е подписана с електронен подпис от И.К.К.на 04.03.2020г. в 14:18 часа. ЗИЗВР №Р-16002419007564-020-002/04.03.2020г. на началник сектор при ТД на НАП е връчена
на А. по електронен път на 05.03.2020г. (т.II, л.562). На 23.03.2020г. е
издадена Заповед
за изменение на ЗРВ №Р-16002419007564-020-003/23.03.2020г. на началник сектор
при ТД на НАП, с която обхватът
на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е определен
срок на завършването й до 05.05.2020г. Заповедта е подписана с електронен
подпис от И.К.К.на 23.03.2020г. в 11:14 часа. ЗИЗВР №Р-16002419007564-020-002/04.03.2020г. на началник сектор при ТД на НАП е връчена
на А. по електронен път на 25.03.2020г. (т.II, л.559).
На 19.05.2020г.
е изготвен Ревизионният доклад (РД) №Р-16002419007564-092-001 (т.I, л.228-287),
който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 19.05.2020г. (т.I, л.224).
РД е подписан с електронни подписи от Т.П.К.на 19.05.2020г. в 14:33 часа и от М.Д.С.на
същата дата в 14:35 часа. От представените по делото справки на електронните
подписи се установява, че срокът на валидност на електронния подпис на К. е от
04.06.2019г. до 03.06.2020г. (т.II, л.591), а на Станкова - от 24.06.2019г. до 23.06.2020г. (т.II,
л.590).
При извършване на
ревизията е установено следното:
„Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД
е дружество, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията, съгласно
чл.6, ал.1 от Закона за търговския регистър, считано от 08.09.2008г., като от 20.04.2010г.
дружеството се представлява и управлява от Н.Ц.А.. С решение на общото събрание
от 24.10.2017г. е прието да се осъществи продажба на дружествените дялове. С
договор от 24.10.2017г, сключен между Н.Ц.А. и Р.М.М.е осъществено прехвърляне
на 100% от дружествените дялове. Едноличен собственик на капитала и управител е
Р.М.М.. С ревизионен акт № Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г. на „Л.
козметикс“ ЕООД са установени данъчни задължения на дружеството за периода 01.01.2015г.
до 31.12.2017г. Дружеството
упражнява дейност в ресторант /бистро/ „Кумчо Вълчо“, находящо се в гр.Казанлък
ул. „Генерал Скобелев“ 2а. Имало е регистриран фискален принтер с инд.№ DT429721
и № на ФП 2565751. В обекта е имало въведена компютърна конфигурация със
софтуер за управление на дейността „Мистрал“ свързана към фискален принтер 01.01.2015г
до 31.12.2017г., финансирането на дейността се осъществява със собствени
средства /приходи от продажби/. В хода на ревизията на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД е установено,
че са укривани приходи, тъй като при извършената проверка на 04.10.2017г. в стопанисвания от Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД обект, при която са копирани данни от използваната складова
програма „Мистрал“, се установило, че извършените продажби не съответствали на
отчетените/декларираните от дружеството. С оглед на това ревизиращият екип е
направил извод за нарочна и умишлена
продажба на дружествените дялове от Н.Ц.А. на 24.10.2017г., тъй като извършената
прехвърлителна сделка е само двадесет дни след извършване на проверката в
обекта, като според ревизиращите действията на А. говорели единствено за умисъл
и знание за това в какво състояние е дружеството. Ревизиращият екип е посочил
също, че в хода на ревизията е безспорно установено, че с Ревизионен акт
№ Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г., издаден на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД допълнително
са установени задължения за периода 01.01.2015г. - 31.12.2017г. в общ размер на
60 052,54 лв., за които още в хода на ревизионното производство се е пристъпило
към налагане на предварителни обезпечителни мерки – Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. №
С180024-023-0001855/16.05.2018г. Т.е. към момента на подаване на декларации за
периода, в които са посочени неверни данни, приходната администрация е била
лишена от възможността да узнае реалния размер на данъчните задължения, за да
предприеме необходимите обезпечителни мерки за тяхното събиране. В хода на ревизията
е установено също, че при проведените обезпечителни мерки за декларираните задължения
дружеството не е имало активи, които да се осребрят от агенцията и с тях да се
покрият задълженията му. В хода на производство е установено, че дружеството „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД има изискуеми публични вземания за осигурителни вноски и
данъци. Съгласно получено писмо по електронен път на 29.04.2020г. от Дирекция
Събиране при ТД на НАП Пловдив, по изпълнително дело на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД
задължението е определено като трудно събираем дълг в размер на 68 842,11лв. към 27.04.2020г., в т.ч. главница 51 584,98лв. и
лихва 17 571,13лв. Задължението е формирано от PA № Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г.,
с който са установени задължения на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД за периода 01.01.2015г.
до 31.12.2017г. В хода на ревизионното производство е поискано налагане на
обезпечителна мярка, като с Постановление изх.№ С180024-023-0001855/16.05.2018г.
е наложен запор върху банковите сметки на лицето. На 13.06.2018г. с ПНПОМ
С180024-023-0002166/13.06.2018г. е поискано дообезпечаване на предполагаемият
дълг. Отговорите от банките са, че лицето не е техен клиент. С протокол изх.№ С190024-026-0017735/05.06.2019г.
дългът е класифициран като трудносъбираем. Направено е пълно проучване, в
резултат на което е установено, че лицето не притежава активи, които да бъдат
обект на принудително изпълнение. По РА няма плащания. От събраните в хода на
ревизионното производство на дружеството документи е установено, че от Н.Ц.А.
са внесени суми по разкрита сметка на дружеството в ПИБ в размер общо на
22 365 лева за 2016г. Установено е също, че по банковите сметки на
ревизираното лице, в качеството му на физическо лице, са внасяни големи суми,
както от самия него, така и от Ш. М., като по банкова сметка ***.01.2015г. до
31.12.2017г. са внесени общо 64 065 лева, а по банкова сметка ***сени общо
43 500 лева. От извършена насрещна проверка в хода на ревизията и предвид
събраните доказателства не е кредитирана представената от ревизираното лице
информация за предоставяне на сума в размер на 10 000 лева от Александър Ц.А.
– брат на Н.Ц.А., в предвид на което е направен извод за отклоняване на парични средства на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД, в качеството
му на собственик и управител на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД към лична сметка /на Н.Ц.А./.
Конкретната сума в размер на около 10 000лв. е била внесена и усвоена от него
като лице-титуляр на сметка. От друга извършена в хода на ревизионното
производство насрещна проверка и предвид събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, не е кредитирана и предоставената
информация за предоставяне на сума в размер на 11 000 лева и 12 500
лева на проверяваното лице от дъщеря му Деница Николаева Цонева, от което
отново е направен извод за отклоняване на парични
средства на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД от Н.Ц.А., в качеството му на собственик и
управител на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД към лична сметка. От събраните при ревизията
доказателства не е кредитирана и предоставената информация от ревизиращото лице
за връщане на сума от Ш.Р.М.по предоставен заем от
ревизираното лице в размер на 12 000лв., от което също е направен извод за отклоняване на парични средства на „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД, в качеството му на собственик и управител на „Л. КОЗМЕТИКС“
ЕООД към лична сметка на Н.Ц.А.. От ревизиращия екип е кредитирана
предоставената информация за предаване на парични средства от Л.Г.А.на
лицето Н.Ц.А., които той е внесъл по своя разплащателна банкова сметка ***.10.2017г.
в размер на 25 065лв. Предвид установените
постъпления по личните банкови сметки на Н.Ц.А., чийто произход на средства е
неуточнен и закупуването на два имота за периода от 01.01.2015г. до
31.10.2017г. в общ размер на 49 520лв., както и предвид, че в декларациите по
чл.50 от ЗДДФЛ от дейността ревизираното лице като ЕТ е декларирана през
годините минимален доход и съответно минимален данък, а доходите от трудови
възнаграждения са в минимален размер, то ревизиращият екип е направил извод за
недобросъвестно поведение на съответното физическо лице, което препятства
събирането на данъци и задължителни осигурителни вноски от „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД /отклоняване
на приходи от дейността на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД/ към лични сметки на Н.Ц.А..
Според ревизиращия екип недобросъвестността на Н.Ц.А., в качеството му
на едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Л. КОЗМЕТИКС“
ЕООД се изразява в следните действия: лицето
Н.Ц.А. през периода 01.01.2015г. - 24.10.2017г., в качеството си на едноличен
собственик на капитала на дружество не е регистрирало по ЗДДС дружеството „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД при възникнали обстоятелства за регистрация по ЗДДС и формиран оборот
за последните 12 месеца, т.е. към 31.07.2015г. формирания оборот от дейността
на дружеството – обществено хранене в обект в центъра на гр***, ресторант-бистро
„Кумчо Вълчо“ в размер на 60 094,73лв. и не е начислило ДДС на основание чл.86
от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС, както и допълнително установен корпоративен
данък за 2015г. в размер на 5 735,40лв., допълнително установен корпоративен данък
за 2016г. в размер на 1 456,78лв. и допълнително установен корпоративен данък
за 2017г. в размер на 5 437,61лв., т.е. до 31.10.2017г. в размер на 4 531,34
лв. Видно от Ревизионен акт №Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г. и
Ревизионен доклад № Р-16002418002034-092-001/04.07.2018г. издадени на „Л.
КОЗМЕТИКС“, установения при ревизията данък не е внесен в приход на бюджета в
законоустановения срок, т.е. показва презумпция за знание, в конкретния случай
не внасяне на дължимият данък, като поставя управляваното от него дружество в положението
на недобросъвестно данъчно задължено лице. Чрез описаните по-горе действия
извършени от едноличния собственик на капитала на дружество, същият е съзнавал
и целял укриването на данъчни задължения чрез изграден от него механизъм за не
деклариране на данъчни задължения, натрупване на несъбираеми задължения и
впоследствие прехвърляне на дружествените дялове на Р.М.М.. Предвид така установените
факти ревизиращия екип е достигнал до заключението, че лицето Н.Ц.А., умишлено
е предприел действия за прикриване на факти и обстоятелства пред данъчната
администрация, с които е целяло избягване на данъчно облагане, като също така управителят
на дружеството е отговорен за правилното определяне и начисляване на данъчните
задължения. От всичко гореизложено е направен извод, че са на лице
предпоставките за ангажиране на отговорността на чл.19, ал.1 от ДОПК на А., тъй
като същият има качеството на едноличен собственик на капитала на дружество „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД; „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1
и 2 от ДОПК; физическото лице Н.Ц.А., имащо качеството на управител е укрило
факти и обстоятелства, които е било длъжно да обяви пред органа по приходите,
чрез подаване на декларации, в които е налице разминаване между декларираното и
действителното, вследствие на което се е стигнало до неправомерно намаляване на
резултата на дружеството по ЗДДС, както и по ЗКПО, което е безспорно установено
и не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените
задължения; укриването на гореизложените факти и обстоятелства е довело до
невъзможността дължимият данък и ЗОВ да бъде установен своевременно и да бъде внесен
или събран от дружеството; извършена е проверка в регистрите на НАП – справка
за общите задължения, при която е установено наличието на непогасени задължения
за ДДС и ЗКПО на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД, определени с издаден Ревизионен акт
№Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г.; посочена е и невъзможността да бъдат
събрани задълженията на дружеството, която е обективна.
С оглед тези
съображения са направени изводи за отговорност
на А. по чл.19, ал.1 от ДОПК за невнесените задължения на „Л. козметикс“
ЕООД за: корпоративен данък в размер на 7 192,18 лева и 2 923,35 лева
лихви; данък върху добавената стойност в размер на 38 101,84 лева и лихви
13 601,26 лева; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения в размер на 543,52 лева и лихви 157,09 лева; вноски за държавно
обществено осигуряване – за осигурители в размер на 440,48 и лихви 116,06 лева;
вноски за здравно осигуряване – за осигурители в размер на 130,52 лева и лихви
в размер на 33,76 лева; вноски за универсален пенсионен фонд – за осигурители в
размер на 32,13 лева и лихви в размер на 8,31 лева.
Ревизионния доклад
е връчен на А. на 19.05.2020г.
Срещу РД не е
подадено възражение в законоустановения срок.
На 15.06.2020г.
е изготвен РА №Р-16002419007564-091-001 (т.I, л.192-193), който е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 23.06.2020г. (т.I, л.188). РА е подписан
с електронни подписи от Т.П.К.на 15.06.2020г. в 17:19 часа и от И.К.К.на същата
дата в 17:13 часа. От представените по делото справки на електронните подписи
се установява, че срокът на валидност на електронния подпис на К. е от
02.06.2020г. до 02.06.2021г. (т.II, л.592), а на Кръстев - от 10.06.2020г. до 10.06.2021г. (т.II,
л.593).
РА е обжалван
по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение
№427/02.09.2020г. го е потвърдил по отношение на задълженията за Корпоративен
данък в размер на 7 192,18 лева с лихви 2 923,35 лева и Данък върху
добавената стойност в размер на 38 101,84 лева с лихви 13 601,26
лева, като го е отменил по отношение на задълженията за Данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения, за вноски за държавно обществено
осигуряване – за осигурители, за вноски за здравно осигуряване – за осигурители
и за вноски за универсален пенсионен фонд – за осигурители (т.I, л.84-90). Като
мотиви за потвърждаване на акта е посочено, че в конкретния случай, органите по
приходите са приели наличие на предпоставките за ангажиране на лична
имуществена отговорност на Н.Ц.А. по чл.19, ал.1 от ДОПК. Посочено е, че по
отношение на първото условие не се спори и от ревизираното лице - за периода,
за който е ангажирана отговорността на Н.Ц.А., той е представляващ и управител
на дружеството „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД. Вторият задължителен елемент от фактическия
състав на чл.19, ал.1 от ДОПК е е обоснован с несъответствията между
действително проявените факти и обстоятелства и тези, отразени в подадените от
ревизираното лице декларации, като е посочено, че в конкретния случай е установено,
че вписаните в ГДД по чл.92 от ЗКПО данни за 2015г., 2016г. и 2017г. на „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД за реализираните приходи от продажби в стопанисваното заведение
„Кумчо Вълчо“ в гр.Казанлък, са неверни и отговорността за това е изцяло на
управителя. При извършена проверка на обекта на 04.10.2017г. са копирани данни
от програмния продукт за отчитане на осъществените продажби. Част от анализа на
копираната информация обхваща и таблица SMETKI, който съхранява информация за
продажбите (приключени сметки). Обект на анализ в тази таблица са множество
полета, вкл. и поле (КАСА), указващо флаг за фискализация и режима на
приключване на продажбата. Констатират се два типа записи - Тип „1“ - със запис
във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство и Тип „0“ -
без запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство.
Установено е, че в контролните ленти на фискалните устройства и дневните
финансови отчети са намерили отражение само продажбите от тип „1“, т.е. не се
отчитат всички извършени продажби. Освен това се констатира, че в отчетността
на дружеството не са отразявани всички извършвани покупки на стоки. Видно от
дадените писмени обяснения в хода на ревизията на дружеството достъп до
програмния продукт е имал само управителят. Посочено е също, че лицето, което е
приемало ежедневните стоки по направени заявки е само управителят и че дружеството
не работи от м.10.2017г. От тези данни е направен извода, че управителят, който
за процесния период е ревизираното лице Н.Ц.А., е бил наясно с обстоятелството
за недекларирането на всички приходи от продажби в заведението, както и с
неотчитането на всички покупки и незаприхождаването на всички закупени стоки,
което от своя страна води до извод за целенасоченото му поведение към
укриването на тези приходи. Същевременно умишленото укриване на приходи от управителя
е довело до нереално формирани обороти за целите на ЗДДС. Поради декларирането
на неверни и занижени обороти от продажбите, които представляват облагаеми
доставки по ЗДДС, управителят е избягнал и навременната регистрация по
материалния закон и плащането на косвен данък, като целенасоченото поведение на
управителя е причината за определяне на задължения на дружеството за КД и ДДС.
С Решението на Директора на ОДОП РА е отменен
по отношение на задълженията за данък върху доходи от трудови и приравнените на
тях правоотношения, ДОО, ЗО и УПФ за осигурители.
По отношение на останалите предпоставки на чл.19, ал.1
от ДОПК е посочено, че своевременно са предприети действия от страна на
приходната администрация за събирането на задълженията по РА на дружеството още
със започването на ревизионното производство, но е установено, че към този
момент то вече не разполага с активи, които да обезпечат задълженията. Това е
така, защото към момента на възлагането и извършването на ревизията дружеството
вече не е функциониращо. То е преустановило дейността си. На 04.10.2017г. е
извършена проверка от органите по приходите в стопанисвания обект
ресторант/бистро „Кумчо Вълчо“ и е извършено копиране на данни от програмния
продукт, отчитащ продажбите. На 24.10.2017г. Н.Ц.А. предприема действия по
прехвърляне на дяловете си на лицето Р.М.М.. При извършена служебна проверка на
генерираните Z отчети от фискалното устройство с дистанционна връзка с НАП,
регистрирано на името на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД в посочения обект се установило,
че последният генериран отчет е от 22.11.2017г. Фискалното устройство е
дерегистрирано на 22.11.2017г. Последната подадена годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО е за 2017г. Същевременно, при извършена служебна проверка в
хода на настоящото административно обжалване в TP към АВ се установило, че на
10.10.2017г. Н.Ц.А. е учредил ново дружество - „Л.А КОЗМЕТИКС“ ЕООД, което
имало въведени в експлоатация три фискални устройства в същия обект - бистро „КУМЧО
ВЪЛЧО“, находящ се в ***. ФУ са въведени от 22.11.2017г. /когато е престанало
да функционира ФУ на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД/. Също така четирите наети на длъжност
готвач лица в „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД са освободени на 18.01.2018г. и са назначени
в новоучреденото „Л.А КОЗМЕТИКС“ ЕООД.
От тези данни е направен извод, че Н.Ц.А.,
като собственик на дяловете, представляващ и управител на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД,
е станал причина за установяването на задължения на дружеството, след което е
предприел действия за продажбата на дружествените дялове на трето лице, като в
резултат дружеството е престанало да осъществява дейност, поради което
приходната администрация е била в невъзможност да обезпечи и впоследствие да
събере тези задължения, а същевременно РЛ е учредило ново дружество, което е
започнало същата дейност и в същия обект. При ревизията на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД
безспорно е установено, че не са отчитани и са налице укрити приходи от
извършваните продажби в заведението, като със сумите от тях е разполагал
единствено управителят през този период - Н.Ц.А.. Същевременно, при извършената
ПУФО на физическото лице органите по приходите са опровергали твърденията на
последния за произхода на средствата, внасяни по личните му банкови сметки,
предвид което се налага единственият логичен извод, че внасяните суми в личните
банкови сметки на физическото лице са от укритите приходи на дружеството.
С оглед всички изложени съображения е направен
извод, че правилно на Н.Ц.А. е вменена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за
невнесените задължения на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД за КД и ДДС по PA, като за
отговорността за невнесените задължения на дружеството за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения, отговорност за ДОО - за
осигурители, отговорност за УПФ - за осигурители, отговорност за вноски за ЗО -
за осигурители РА е отменен.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по
делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на основанията
предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи следните правни изводи:
Решение № 427/02.09.2020г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на Н.А. на 03.09.2020г.
(л.83), а жалбата срещу него е заведена пред административния орган 16.09.2020г.
(л.1), следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1
от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни задължения за
оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването на пряк, личен
и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна проверка за
законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на възможността
за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с решение на
горестоящия административен орган, с което РА е потвърден изцяло. Поради това и
след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което е налице правен
интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Предвид
обстоятелството, че постоянния адрес на жалбоподателя от 24.06.2004г. е в с.Енина,
Община Казанлък, на основание чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото
подлежи на разглеждане пред Административен съд Стара Загора.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от
Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на
основание чл.11, ал.1 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, е налице
оправомощаване на началниците на сектори в отдел „Ревизии“ (сред които е и И.К.К.)
да издават заповеди за възлагане на ревизии. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са И.К.К.–
възложител на ревизията и Т.П.К.– ръководител на ревизията, поради което следва
да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения
акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Постановеният РА,
чиято неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден
РА в едната си част, противно на посоченото в жалбата, обективират не само
фактическите основания на органите по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и правните
основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се
обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК. Сочената в жалбата необоснованост на РА следва да бъде
разгледана при обсъждане на материалната законосъобразност на акта.
Видно от материалите
по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
При тези
данни съдът намира, че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е
съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда
жалба се заявява, че РД и РА са издадени при особено съществени нарушения на
административно-производствените правила и принципи на данъчния процес. При
извършената служебна проверка от съда не се констатира подобен порок на
протеклото ревизионно производство. Със заповед на началник сектор „Ревизии“
при ТД на НАП Пловдив И.К.К.от 26.11.2019г. е възложена ревизия с ръководител Т.П.К.(главен
инспектор по приходите) и М.Д.С.Х. (старши инспектор по приходите) на Н.Ц.А. с
обхват: Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2016г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения за периода от 01.04.2017г. до 31.10.2017г.; Отговорност за
Данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2015г. до 31.10.2017г.;
Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2017г.;
Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители периода от
01.01.2016г. до 31.10.2017г.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за
осигурители от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. Срокът на ревизията е три месеца от
връчване на заповедта, извършено на 06.12.2019г. и впоследствие е бил удължен със заповеди от 04.03.2020г. и 23.03.2020г. до 05.05.2020г. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 19.05.2020г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице на 19.05.2020г. Възражение срещу РД не е постъпило по реда на чл.117, ал.5
от ДОПК. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 15.06.2020г.
при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК.
В обобщение и
противно на посоченото в жалбата, съдът не констатира съществено нарушаване на
разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността
на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
От събраните в хода
на ревизионното производство доказателства се установява по безспорен начин, че
за ревизирания период 01.01.2015г. – 31.10.2017г. Н.Ц.А. е управител на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД (до 24.10.2017г.). На 04.10.2017г. е извършена проверка от органите
по приходите на стопанисван от дружеството обект, при което е установено, че не
се отчитат всички извършени продажби в обекта. Установено е също, че на
10.10.2017г. А. е учредил ново дружество, което е въвело в експлоатация три
фискални устройства в същия обект, в който е била извършена проверката, които
са въведени в експлоатация на 22.11.2017г. На последната дата „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД е
дерегистрирано, като преди това на 24.10.2017г. Н.Ц.А. прехвърля дружествените си дялове на „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД на лицето Р.М.М.. От ревизиращия екип е
установено също, че четирите наети на длъжност готвач лица в „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД са
освободени на 18.01.2018г. и са назначени в новоучреденото от Н.Ц.А. дружество. На 05.04.2018г. е възложена
ревизия на „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД по чл.122
от ДОПК, а на 26.11.2019г. е възложена ревизия на А. по чл.19 от ДОПК, която е
предмет по настоящото производство.
По
тези изложени факти спор между страните няма. Спорът по делото е правен и е
свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по чл.19, ал.1 от ДОПК в качеството му на управител,
представляващ „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД. Съгласно тази законова разпоредба, който в
качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2
укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият
състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой
може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на
лице по чл.14, т.1
или 2 ДОПК;
3.Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се
приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е
виновно поведение; 4.Причинно следствена връзка – вследствие на това укриване
на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т.н.
„уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти
и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията; 5.Невъзможност
да бъде събрано вземането – чрез допустими доказателствени средства органът по
приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в
състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6.Граници на
отговорността – в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния
размер на непогасеното задължение.
Не е спорно
между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че през данъчния
период 01.01.2015г. – 31.12.2016г. „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД – задължено лице
по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, се е представлявало от Н.Ц.А., т.е. последният като
управител на дружеството може да бъде субект на отговорността за непогасените
задължения на юридическото лице. Следователно, първият елемент от фактическия
състав на чл.19, ал.1
от ДОПК е налице. Налице е и задължение на лице по чл.14, т.1 от ДОПК - дружество „Л. КОЗМЕТИКС“ ЕООД, което има публични
задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Задълженото дружество не
разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият
размера на публичните задължения, което е достатъчно да се приеме, че е налице
невъзможност за събиране на публичните задължения като елемент от фактическата
страна на нормата. Вменената отговорност на А. е до размера на несъбраното от
дружеството задължение, установено с РА №Р-16002418002034-091-001/20.07.2018г., тъй като е налице пълно съвпадение между задълженията и
основанията, установени с РА на дружеството и тези, установени с РА на Н.А..
Основният
спор по делото се свежда до това дали са налице останалите елементи от състава
на предвидената в чл.19, ал.1 от ДОПК отговорност – извършено действие от
задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по
закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в
причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.
Несъответствието
на декларираното от Н.Ц.А. с действителното е проява на укриване, но това
укриване е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към
събирането им. Последното обосновава и липсата на причинна връзка между
неотчитането на всички извършени от дружеството продажби, съответно –
действията на А. по декларирането им, и невъзможността за събиране на
задълженията на юридическото лице по РА, доколкото тези действия са насочени
към препятстване на установяването на публичните задължения на търговеца, а не
към събирането на такива. Предприетите от А. действия, свързани с прехвърляне
на дружествените си дялове не могат да установят причинно-следствената връзка
между твърдените укрити факти и обстоятелства при декларирането и
невъзможността за събиране на установените данъчни задължения на дружеството. В
случая не е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за
невъзможността на бъдат събрани задължения за данъци, като допълнителен
аргумент в тази насока е обстоятелството, че към датата на издаване на РА на
юридическото лице, същото не е представлявано и управлявано от А.. Освен това не
са налице и конкретни доказателства, които да потвърждават изводите на
ревизиращите органи, че е налице отклоняване от страна на управителя на
средства на дружеството и внасянето им по негови лични сметки. От събраните в
хода на ревизията данни е направено единствено предположение, че постъпилите по
сметката на физическото лице Н.А. суми представляват отклонени парични средства
от „Л.
КОЗМЕТИКС“ ЕООД. Такова предположение, неподкрепено със съответните
доказателства, не е достатъчно, за да обоснове наличието на твърдяното за А.
недобросъвестно поведение, свързано с отклонени парични средства.
С оглед
всичко гореизложеното следва да се приеме, че не е реализиран данъчният
фактически състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което не може да се реализира
отговорността на ревизираното лице по този законов текст.
При така
изложените разсъждения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а
оспорения РА да се отмени изцяло в потвърдената му част.
От жалбоподателя не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което и такива не следва да бъде определяни и присъждани.
Мотивиран от горното, Старозагорският административен
съд, VIII състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002419007564-091-001/15.06.2020г., издаден от И.К.К.-
началник сектор, възложил ревизията и от Т.П.К.- главен инспектор по приходите
и ръководител на ревизията, и двамата служители на ТД на НАП Пловдив, в частта,
която е потвърдена (не е отменена) с Решение № 427/02.09.2020г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: