№ 128
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2404/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- на Р. Х. С., ЕГН **********, сума в размер на 130 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г.
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 150 000 лева., представляваща част от обща претенция, в размер на сумата
от 200 000 лв., както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от
03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;
1
- на В. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 130 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговата дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г.
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 150 000 лева., представляваща част от обща претенция, в размер на сумата
от 200 000 лв., както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от
03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;
- на Х. В. Г., ЕГН **********, сума в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната сестра М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г.
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 100 000 лева, както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от
03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;
Първоинстанционния съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 12 808.10 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. НН. Н. Д. от ШАК, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 7 338.10 лева;
Решението се обжалва от ищците с обща жалба в частта, в която всеки
един от преките искове е отхвърлен, за разликата над уважените до
предявените размери с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че определените обезщетения са
занижени и не съответстват на действително претърпените от тях за
неимуществени вреди.
Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнителни обезщетения за
2
неимуществени вреди до пълния предявен размер на всеки един от преките
искове, т.е. допълнително по 20 000 лева за първите двама ищци /родители/ и
допълнително сумата от 50 000 лева за третия ищец, който родственик по
съребрена линия /сестра/, ведно със законната лихва.
Молят въззивния съд да възложи в тежест на ответника отговорността
за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален
представител.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност поддържа, че първоинстанционният съд
е определил на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в
размер, който е завишен и не съответства на действително претърпените
вреди(
Поддържа още, че решението не съобразено с установените по делото
доказателства, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, за което с отговора на исковата молба е направил
възражение за съпричиняване.
Моли въззивния съд да определи обезщетение за неимуществени вреди
в по-нисък размер и да приеме, че е налице съпричиняване на вредните
последици с не по-малко от ½.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
3
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците – Р. Х. С., ЕГН **********; В. Г. Г., ЕГН ********** и Х. В. Г.,
ЕГН ********** са предявили против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* частични искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
03.09.2019 г., около 02:50 часа, в гр. София, на бул. „Академик Иван
Евстатиев Гешов“, в района на мостовото съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ е
настъпило ПТП с мотоциклет „Хонда ЦРБ 900“ с рег. № ***, управляван от
Х. Ф. Т., ЕГН **********, вследствие на което починала седялата зад водача
М. В. Г. – Т., ЕГН **********.
Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** са родители на М.
В. Г. – Т., ЕГН **********, а Х. В. Г., ЕГН ********** е нейна сестра.
Ищците твърдят още, че:
- виновен за настъпване на ПТП и вредоносния резултат е водачът на
мотоциклета;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили огледи и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- претърпели са и търпят болки и страдания от смъртта на тяхната
дъщеря и сестра;
- мотоциклетът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника в деня на настъпване на ПТП и на 25.10.2019 г. са предявили
обща писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която е заведена щета, но не
им е изплатено обезщетение;
Ищците са поискали ответникът да заплати обезщетения за
неимуществени вреди:
- поотделно на Р. Х. С., ЕГН ********** и на В. Г. Г., ЕГН **********,
в размер на сумата от 150 000 лева, представляваща част от обща претенция,
в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
4
03.09.2019 г.;
- на Х. В. Г., ЕГН **********, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.09.2019 г.;
Поискали да им присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 62/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че не са приложени доказателства за претъпени вреди.
При условията на евентуалност поискал да се определят обезщетения за
неимуществени вреди съобразно критериите на съдебната практика за
справедливост и конкретните обстоятелства по делото, установяващи
знанието на пострадалата, че водачът управлява мотоциклета в пияно
състояние и не притежава свидетелство за управление на МПС от посочената
категория, с което е поела този риск от възможно увреждане, т.е налице е
съпричиняване в степен не по-ниска от 80 % .
В последното съдебното заседание пред първоинстанционния съд не е
представен списък на разноски е не поискано да се присъдят такива, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 03.09.2019 г.,
около 02:50 часа, в гр. София, на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“, в
района на мостовото съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ е настъпило ПТП с
мотоциклет „Хонда ЦРБ 900“ с рег. № ***, управляван от Х. Ф. Т., ЕГН
**********, вследствие на което починала седялата зад водача М. В. Г. – Т.,
ЕГН **********.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
5
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол № К-512/09.09.2019 г. за ПТП;
Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** са родители на М.
В. Г. – Т., ЕГН **********, а Х. В. Г., ЕГН ********** е нейна сестра.
Водачът на мотоциклета Х. Ф. Т., ЕГН ********** не е притежавал
свидетелство за правоуправление на МПС от посочената категория.
Приложеното удостоверение № 120751 от 22.12.2020 г. от СДВР-МВР
установява, че Х. Ф. Т., ЕГН ********** считано от 01.06.2005 г. има
свидетелство за управление на МПС, категория „Б“ и „АМ“.
Същото удостоверение показва, че за периода от 09.07.2003 г. до
03.09.2019 г. са регистрирани 21 броя извършени нарушения на правилата за
движение по ЗДвП и наложени административни наказания с влезли в сила
наказателни постановления или глоби с фиш.
Х. Ф. Т., ЕГН ********** е управлявал мотоциклета в пияно състояние
много над минималните 0.5 на хиляда, а именно с алкохол в кръвта 2.08 на
хиляда. Кръвната проба е взета на 03.09.2019 г. в 09:30 часа – повече от 6 часа
след настъпването на ПТП, което предполага по-висока концентрация на
алкохол в кръвта в часа на ПТП.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило автотехническа експертиза /л. 169/, която установява, механизма
на настъпване на ПТП; скоростта на мотоциклета преди фаталния удар по
десния бордюр на пътното платно не по-ниска от 102 км/ч., при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч.; основната причина за настъпване на ПТП не е
техническото състояние на МПС, а субективните действия на неговия водач.
Водачът е бил в средна степен на алкохолно опиянение, която се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
6
координацията, вниманието, съобразителността, силно забавени реакции,
нарушен говор, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност.
От писменото заключение на вещото лице със специалност „клинична
токсикология“ извършило в първата инстанция експертиза /л. 181/ и повторно
изслушано от въззивния съд се установява, че на пострадалата М. Т. е било
известно, защото е могла най-добре от всички да възприеме, че нейния съпруг
е употребил алкохол преди двамата да се качат на мотоциклета и да
предприемат последното за тях пътуване.
Това е така, защото е познавала поведението на близкия човек и
неговите реакции в състояние, което не е повлияно от употребата на алкохол
и в състоянията, в които е изпадал след употреба на алкохол.
Освен това ползването на един мотоциклет от двама души още с
качването им налага постоянен и плътен допир на техните тела, а това води до
по-конкретни зрителни и носови възприятия за употребен алкохол.
Посочената от вещото лице статистика за 4 % от случаите, в които
околните не могат да възприемат пияното състояние на лица с концентрация
на алкохол в кръвта, в диапазона от 2.01 до 2.50 на хиляда е чисто
теоретична.
По делото няма доказателства, че физиологията на Х. Ф. Т. е
позволявала да потисне и прикрие характерните за тази степен на опиване
отклонения в движение, реч, мисловен процес и т.н.
Тези констатации обосновават извода на състава, че пострадалата е
проявила небрежност към своите интереси като е поела риска да пътува на
мотоциклет, управляван от неправосопособен водач и употребил значително
количество алкохол, довело го до средна степен на остро алкохолно опиване.
Настоящият съдебен състав намира, че пострадалата М. Т. в равна
степен с водача на мотоциклета е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат – ½ .
Тази степен по повод същото застрахователно събитие е приета по
в.гр.д. № 2494/2021 г. на Апелативен съд София.
7
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице /л.
179/ за причината на смъртта на М. В. Г. – Т..
В първата инстанция са приети заключенията на вещото лице,
извършило психиатрични експерти на всеки един от ищците – л. 233, л. 246 и
л. 260.
Мотоциклетът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника в деня на настъпване на ПТП и ищците на 25.10.2019 г. са
предявили обща писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която е заведена
щета, но не им е изплатено обезщетение;
В първата инстанция са разпитани свидетели /л. 209 - л. 212/ за
установяване на обема на претърпените от ищците неимуществени вреди.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците и от ответника жалби, като спорът се концентрира до
основателността на исковете, размера на обезщетенията за претърпените
неимуществени вреди и за наличието, респективно отсъствието на поведение
на пострадалата М. Т., с което пряко и непосредствено е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая мотоциклет „Хонда ЦРБ 900“ с рег. № ***, управляван от Х.
Ф. Т., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на Х. Ф. Т., ЕГН ********** е
било невъзможно да се осъществи поради неговата смърт, настъпила няколко
часа след ПТП.
Вследствие на това обстоятелство не може да има акт на наказателен
съд с последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която да е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Независимо от това, доказателствата по делото обосновават извод, че
водачът на мотоциклета с поведението е допуснал нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП и осъществил деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалата с поведението си пряко и непосредствено е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, в равна степен с водача на мотоциклета,
т.е. по ½ .
9
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от ищците
Р. Х. С., ЕГН ********** и на В. Г. Г., ЕГН ********** са доказани по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от тях
неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52
от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от
ищците Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, възлиза на
сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките
отношения на родителите с тяхната дъщеря; болките и страданията, които са
претърпели от нейната внезапна и преждевременно настъпила смърт;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение за всеки един от ищците Р. Х. С., ЕГН
********** и В. Г. Г., ЕГН **********, следва да се намали с приетото
съотношение на съпричиняване, поради което всеки един от преките искове е
основателен до размер на сумата от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лв. и
подлежи на отхвърляне до предявения размер от 150 000 лева,
представляваща част от обща претенция от 200 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , предявени от Р.
Х. С., ЕГН ********** и от В. Г. Г., ЕГН **********, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
10
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищците са предявили своята застрахователна претенция на 25.10.2019 г.
и с писмо от 31.10.2019 г., изходящо от застрахователя са били уведомени да
представят множество писмени доказателства, необходими за определяне
размер на обезщетенията, поради което законната лихва се дължи, считано от
26.01.2020 г.
По исковете /пряк и акцесорен/, предявени от Х. В. Г., ЕГН
********** и имащи за предмет обезщетяване на неимуществени вреди,
ведно със законната лихва:
Х. В. Г., ЕГН ********** е сестра на М. В. Г. – Т..
11
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извода на настоящия състав, че между
ищцата и починалата сестра е имало особено близка връзка, която по
интензитет надхвърля обичайната между сестри взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, както и ищцата действително да е
претърпяла вреди в по - голям обем от нейната смърт, различен от обичайния
обем на болки и страдания при смърт на родственик - решение №
92/17.11.2020 г., постановено по дело № 1275/2019 г. от ВКС, ТК, II т.о.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим, но
е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, който също следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното от двете жалби, частично основателна е само
въззивната жалба, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати поотделно на ищците Р. Х. С., ЕГН **********
и В. Г. Г., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
12
законната лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата от 65 000
/шестдесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 130 000 лева и вместо
това да се отхвърли всеки един от преките искове в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати поотделно на всеки от ищците Р. Х. С.,
ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., до размер на
сумата от сумата от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която са отхвърлени предявените от ищците Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г.
Г., ЕГН **********, частични преки искове, имащи за предмет обезщетяване
на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г.,
за разликата над сумата от 130 000 лева до предявените размери от 150 000
лева, при общи претенции, всяка една от 200 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати на Х. В. Г., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г. до
размер на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева и вместо това да се
отхвърлят предявите пряк и акцесорен иск до този размер;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Х. В. Г., ЕГН ********** пряк иск, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над сумата
50 000 /петдесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати държавна такса и разноски по сметка на
Софийски градски съд, за разликата над сумата от 5 400 /пет хиляди и
четиристотин/ лева до размер на сумата от 12 808.10 лева;
13
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Н. Д. от
ШАК, на основание чл. 38,ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 5 610
лева с начислен ДДС до размер на сумата от 7 338.10 лева.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на законната лихва, за периода от
03.09.2019 г. до 25.01.2020 г. н е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете:
- ищците Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** следва да
заплатят поотделно на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски за държавна такса, в размер на сумата от 1 456 /хиляда
четиристотин петдесет и шест/ лева;
- ищецът Х. В. Г., ЕГН ********** следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за държавна такса, в
размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева;
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати Р. Х. С., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН
**********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата от 65 000 /шестдесет и пет
14
хиляди/ лева до размер на сумата от 130 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. С., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата
от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 130 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Р. Х. С., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. В. Г. – Т.,
ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020 г., до размер на сумата от 65 000 /шестдесет и
пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която отхвърлен
предявеният от Р. Х. С., ЕГН ********** против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, частичен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. В. Г. – Т.,
ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата от 130 000 /сто и
тридесет хиляди/ лева до предявения размер от 150 000 лева, при обща
претенция от 200 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
15
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. В. Г. –
Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата от 65 000 /шестдесет
и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 130 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Г., ЕГН **********, против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата
от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 130 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. В. Г. –
Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020 г. до размер на сумата от 65 000 /шестдесет и пет
хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която отхвърлен
предявеният от В. Г. Г., ЕГН ********** против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, частичен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. В. Г. –
Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над сумата от 130 000 /сто и
16
тридесет хиляди/ лева до предявения размер от 150 000 лева, при обща
претенция от 200 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Х. В. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на
03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. В. Г., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейната сестра М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила
на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г.,
до размер на сумата от 50 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от Х. В. Г., ЕГН ********** против Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейната сестра М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., за разликата над
сумата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
17
ЕИК ********* е осъден да заплати държавна такса и разноски по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, разликата над
сумата от 5 400 /пет хиляди и четиристотин/ лева до размер на сумата от
12 808.10 лева;
ОТМЕНЯ решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
2404/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Н.
Д. от ШАК, на основание чл. 38,ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 5
610 лева с начислен ДДС до размер на сумата от 7 338.10 лева.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на законната лихва, за периода от
03.09.2019 г. до 25.01.2020 г. не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищците - Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН
********** поотделно да заплатят поотделно на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за държавна такса, в размер на сумата
от 1 456 /хиляда четиристотин петдесет и шест/ лева;
ОСЪЖДА ищеца - Х. В. Г., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за
държавна такса, в размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19