Присъда по дело №430/2023 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 36
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20235310200430
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. Асеновград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниВеличка Анд. Тръпкова

заседатели:ЛЮБКА АТ. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора И. Н. С.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20235310200430 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. Г. - роден на 14.12.2002 г. в гр.
Асеновград, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с адрес по лична карта в ***5, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2022 г. в с. Болярци, обл.
Пловдивска, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – А. Т. А.,
с ЕГН *******, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.
152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал.
2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„ с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.


1
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което е подс. П.
С. Г. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 14,30ч. до 20.00 часа на
29.03.2022 г.
ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и
частен обвинител А. Т. А. чрез нейната майка В. З. П. сума от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
на 27.04.2022 г. престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, а именно 27.04.2022 г.
до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск
до пълния му предявен размер за сумата от 10 000 лв. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и
частен обвинител А. Т. А. чрез нейната майка В. З. П. сумата от 1 000
(хиляда) лева, представляваща разноски направени по водене на делото.

ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Г. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 1390,99 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Г. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 60 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, а именно 1 бр.
запечатан хартиен плик, съдържащ 2 бр. тампони, приложен по делото, ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда 36/07.11.2023г. по нохд №430/2023г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.


Против подсъдимия П. С. Г. от с. Боянци, общ.Асеновград, обл. Пловдивска е
повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.
151, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 27.04.2022 г. в с. Болярци, обл. Пловдивска, се
е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – А. Т. А., с ЕГН *******,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
В хода на съдебното производство П. С. Г. П. С. Г. се явява преупълномощения
в качество на служебен защитник адв. Х. Христев.
В проведено на 07.11.2023г. разпоредително заседание по делото, беше
разгледана постъпилата молба от пострадалата А. Т. А. депозирана със съгласие на
нейната майка В. З. П. подадена чрез адв. З. Д. от АК Варна, в качеството й на
упълномощен повереник на непълнолетната пострадала, с оглед предявяване на
граждански иск против подсъдимия Г. и конституирането на пострадалата в качество
на граждански ищец и частен обвинител по делото. Въз основа на така депозираната
молба, по делото бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от А. Т. А., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия П. С.
Г. за общата сума от 10 000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат от извършеното спрямо нея на 27.04.2022г.
престъпление по чл.151, ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.04.2022г. до окончателното изплащане, както и бе
приета претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Пострадалата
А. Т. А. бе конституирана по делото, в качеството на граждански ищец и частен
обвинител. В хода на съдебното производството гражданската ищца и частен
обвинител А. Т. А. не се явява, като вместо нея се явява адв. З. Д. от АК Варна.
В хода на проведеното разпоредителното заседание защитника на подс. Г.
направи искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че
подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на
защитника беше уважено, като след проведено разпределително заседание, преди
даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371
от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Подс. Г. се призна за виновен, като изцяло
призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа
обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372,
ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия Г., това, че е оказал все
пак съдействие на досъдебното производство за документиране на извършеното
деяния, както същия не е бил осъждан към момента на извършване на
престъплението,то да му се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
а именно „Лишаване от свобода“ в размер на девет месеца. На основание чл.66, ал.1 от
НК, е на становище, че изпълнението на така определеното наказание следва да се
1
отложи с изпитателен срок от три години. По този начин прокурора счита, че ще се
изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на направените по делото
разноски, то представителя на държавното обвинение е на становище, че те следва да
възложат на подсъдимия. По отношение на гражданския иск прокурора е на
становище, че той следва да бъде уважен по справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител -адв. З. Д. по същество,
счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на размера на
наказанието което следва да се наложи на подс. Г., както и начина за неговото
изтърпяване, изразява своето съгласие със становището на прокурора. По отношение
на предявения граждански иск, повереника е на становище, че същия следва да бъде
уважен в размер към максималния, като се вземат предвид това, че е била засегната
половата неприкосновеност на пострадалата, нейната възраст, както и факта, че след
случилото се, семейството на детето се е принудило да замине да живее в чужбина.
Подс. П. С. Г. се признава за виновен, съжалява за случилото се и по същество
моли за справедливост.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание,
дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите
С. П. Г.а, В. З. П., Р.Р.М., Т.А.П. и А. Т. А., като взе предвид и заключенията на
вещото лице-д-р М.П.С., по назначените по делото две СМЕ /листи от 43 до 44 от ДП и
листи от 47 до 49 от ДП/, заключенията на Д.З. Д. по назначените по делото СМЕ
/листи от 53 до 54 от ДП и от 59 до 61 от ДП/ , заключението на вещите лица Р.Д.А. и
Н.В.С. по назначената по делото СМЕ по метода на ДНК профилиране /листи от 66 до
71 от ДП /, както и приложените по делото писмени и веществени доказателства,
ведно с характеристични справки, справка за съдимост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият П. С. Г. е роден на 14.12.2002 г. в гр. Асеновград, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с
адрес по лична карта в с. Боянци, обл. Пловдивска, ул. „Извън регулация” № 105, ЕГН
**********.
Подсъдимия П. С. Г. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Подс. П. Г. живее със своята майка св. С. Г.а в с. Боянци, обл. Пловдив на
посочения по-горе адрес. Подс. Г. е глухоням и е завършил основното си образование в
помощно училище в гр. Пловдив.
Св. А. А. е родена на 03.12.2008 г., като до инкриминираната дата живеела със
своите родители св. В. П. и св. Т.П. в гр. София. Св. А. А. по рождение е с вродена
двустранна загуба на слуха, поради което е посещавала помощно училище в гр. София.
През месец октомври и ноември 2019 г., когато Преди около 3 години, когато
подсъдимият все още бил ученик, той участвал в състезание по волейбол между отбори
на специализирани училища от гр. София и гр. Пловдив. На това състезание
присъствала и св. А. А.. Впоследствие двамата се запознали чрез Фейсбук, като освен
чрез „чат“ съобщения, подържали и визуална връзка, посредством приложението
„Месинджър“. В един момент подс. П. Г. поискал от св. А. А. да станат гаджета. Тя се
2
съгласила формално, но след около 4 месеца се запознала с друго момче от гр. София и
заявила на подсъдимия, че приключва с него. В края на 2019 г., подс. Г. отишъл в гр.
София, където и се срещнал с пострадалата А.. Двамата разговаряли надълго, като тя
заявила на подс. Г., че няма ненавършени 12 години. Тъй като закъсняла да се прибере,
нейната майка св. В. П. подала сигнал в полицията. В резултат на извършeните
издирвателни мероприятия, пострадалата била установена, заедно с подсъдимия в едно
кафене, след което била предадена на майка си.
В края на 2021 г. подс. П. Г. писал на св. А. А., че се намира в гр. София и я
попитал дали иска да излезе с него. Св. А. се съгласила и двамата се видели. В
последствие те се качили на влак с който пристигнали от гр. София в гр. Пловдив. В гр.
Пловдив те се качили на автобус, с който се придвижили до с. Боянци, обл. Пловдив.
Като пристигнали в жилището на подс. Г., Св. А. А. се свързала с майка си и я
уведомила, че ще остане на гости за един ден при подсъдимия. Св. В. П. се притеснила,
като успяла да се свърже с подсъдимия по „Месинджър и му заявила, че той трябва да
спре да търси дъщеря , тъй като тя е малолетна. Подс. Г. дал телефона на своята
майка св. С. Г.а. По този начин, св. П. провела разговор и със С. Г.а, в хода на който я
уведомила, че пострадалата е малолетна и подсъдимия трябва да спре да я търси. С
помощта на св. С. Г.а, на следващия ден св. В. П. успяла да върне дъщеря си в гр.
София.
На 22.04.2022 г. св. В. П. и св. А. А. отишли на гости в гр. Д.град, където
живеели родителите на св. Т.П.. Подс. Г. продължавал да поддържа контакт с
пострадалата А. А., като тя го уведомила, че са в гр. Д.град. Тъй като искал да се видят,
подс. Г. й писал, ще направи необходимото за да отиде до там. В действителност,
подсъдимият се придвижил неустановен в процеса на разследването с лек автомобил,
като изпратил съобщение на пострадалата. Около 18.30 часа на 22.04.2022г. под
предлога, че излиза да се разходи, св. А. А. излязла навън, като в последствие се
срещнала с подс. П. Г.. Когато двамата се видели, подсъдимият предложил на св. А. да
отидат при негова леля на гости в с. Болярци, обл. Пловдивска. Без употреба на
заплахи или оказана каквато и да е принуда, пострадалата се съгласила. Чрез същия
автомобил, подс. П. Г. и св. А. А. се придвижили от гр. Д.град до в с. Болярци, обл.
Пловдивска, като вечер отишли в жилището на св. Гинка Сталинова живееща на ул.
„58-ма“ № 11. Тъй като не владеела езика на глухонемите и трудно се разбирала със
своя племенник подс. Г., макар и трудно св. Сталинова успяла да осъществи
комуникация и разговаря със св. А. А.,която имала специален апарат на ухото. Св. А.
заявила на св. Сталинова, че иска да живее с подс. Г. и да избяга от майка си, защото я
тормозела и я карала да помага в домакинството. След това в присъствието на
подсъдимия заявила, че е на 13 години. Св. Гинка Сталинова предоставила на подс. Г.
и св. А. една стая, където двамата отишли да спят. В продължение на три дни двамата
спели на отделни легла, но вечерта на 27.04.2022 г. подс. П. Г. се съвкупил със св. А.
А.. Това станало доброволно от нейна страна, без да бъдат използвани заплахи или
физическа сила. Подс. П. Г. бил наясно, че св. А. А. е на 13 години, като това му било
заявено, както от нея, така и от нейната майка св. В. П.. Подс. П. Г. нямал намерение да
заживее на съпружески начала със св. А. А.. Междувременно св. В. П. подала сигнал за
изчезването на дъщеря си в РУ Д.град и в РУ Асеновград. На 28.04.2022 г. около 15:00
ч. св. Р.М. - полицай при РУ Асеновград и негови колеги установили св. А. в дома на
подс. Г.. ВВ последствие тя била върната на нейната майка. Веднага било започнато
разследването по досъдебното производство и били назначени няколко експертизи.
Със заповед рег. № 239-зз-94Екз.29.04.2023 г. /л. 9/ подс. П. Г. бил задържан за срок до
3
24 часа по ЗМВР, считано от 14.30 ч. до 20:00 ч. на 29.04.2022 г.
От заключението на вещото лице-д-р М.П.С. по назначената СМЕ № 449/2022г.
/листи от 43 и 44 от ДП/ се установява, че е било извършено освидетелстване на подс.
П. Г., като по тялото му не са били установени видими травматични увреждания .
От заключението на вещото лице-д-р М.П.С. по назначената СМЕ № 448/2022г.
/листи от 47 до 49 от ДП/се установява, че е били извършено освидетелстване на св. А.
А., като по тялото й не са били констатирани травматични увреждания,като липсват и
такива в областта на половия орган. Девствената ципа е в цялост, а нейното
анатомично устройство позволява извършване на полово сношение, без да бъдат
оставени видими следи от това. Според експерта, единствените сигурни признаци за
извършване на полово сношение, са наличието на сперматозоиди във влагалището,
както и бременност, които към момента на прегледа липсват. От заключението се
установява, че за целта на разследването са иззети тампони с влагалищно съдържимо и
предадени на разследващия орган.
От заключението на вещото лице- Д.З. Д.-експерт при БНТЛ при ОД на МВР
Пловдив, по назначената СМЕ № 1771/2022 /листи от 53 до 55 от ДП/ се установява, че
предмет на изследването в хода на експертизата е бил един обект, а именно: 1бр.
памучен тампон с иззета обтривка от влагалището на А. Т. А. при нейния преглед от д-
р М.П.С.. От заключението на експерта се установява, че по изследвания обект № 1. /
на фиг. 1/- един брой памучен тампон със светлокафява дървена дръжка, се доказа
наличието на човешка семенна течност /сперма/ - фиг.2. Установената човешка сперма
не се изследва за кръвногрупова принадлежност, поради липса на предоставен
сравнителен материал - течна кръв и изсушена слюнка, върху филтърна хартия или
обикновена бяла хартия от лицето, от когото може да е оставена спермата и А. Т. А. с
ЕГН **********. от влагалището на която е иззет памучния тампон. Човешката сперма
от обект № 1 е с минимално количество и съществува реален риск от напълното й
изразходване в хода на работа, при изследването за кръвна група, в последваща
експертиза със серологичните методи, използвани в лабораторията. Според експерта
човешката семенна течност /сперма/ по обект № 1, е възможно да бъде предмет на
изследване, с цел идентификация в друга съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства, по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК.
От заключението на вещото лице- Д.З. Д.-експерт при БНТЛ при ОД на МВР
Пловдив, по назначената СМЕ № 2346/2022 /листи от 59 до 61 от ДП/ се установява, че
предмет на изследването в хода на експертизата са били няколко обекта, а именно:
1бр. памучен тампон с иззета обтривка от влагалището на А. Т. А. при нейния преглед
от д-р М.П.С., запечатан в бял хартиен плик, с ръкописно попълнен етикет за
изследвано веществено доказателство и е прикрепен с „телбод“ към вътрешната страна
на втори лист, на бяла хартиена папка, съдържаща материалите по досъдебно
производство № 282/29.04.2022 г. по описа на РУ гр. Асеновград, Сравнителен
материал : Кръвната група на подс. П. С. Г., определена и описана в протокол на
„Медицинска лаборатория — Писанец“ от 16.11.2022 г., като - „Кръвна група и Rh: ,,0“
/+/ Положителен“, или кръвна група - 0/а,β/ по еритроцитната системата AB0;
Изсушена слюнка от подс. П. С. Г., иззета върху изрязано парче от бяла хартия,
запечатана в бял хартиен плик и Кръвната група на А. Т. А., определена и описана в
копие от епикриза на „Клиника пи УНГ“ - ВМА гр. София, като - „Кръвна група: А1
(+) пол.“ или кръвна група – А /β/ по еритроцитната системата AB0:
От заключението на експерта се установява, че по обект № 1. /фиг. 1/ един брой
памучен тампон със светлокафява дървена дръжка, е доказано наличието на човешка
4
семенна течност /сперма/, при изследването на обекта в съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 1771/14.09.2022 г., по описа на група ХБО
при сектор БНТЛ-Пловдив. В заключението на съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства № 1771/14.09.2022 г. е посочено, че човешката сперма е с
минимално количество и съществува реален риск от напълното й изразходване в хода
на работа, при последващо изследване за кръвна група със серологичните методи,
използвани в лабораторията. В човешката сперма от обект № 1, не се е установило
наличието на антигени А и антигени - В по еритроцитната кръвногрупова система
AB0. Човешката сперма от обект № 1 е от лице, което не е секретор на антигени - А и
аглутиногени - В по еритроцитната система ABC. Човешката сперма от обект № 1.
може да произхожда от С. Г.. който е с кръвна група - 0/а,β/ по еритроцитната
системата АВО и не е секретор на антигени - А и антигени-В, както и от всяко друго
лице с кръвна група - 0/а,β/. Според заключението човешката сперма от обект № 1,
може да произхожда и от всяко лице с кръвна група — А, В или АВ по еритроцитната
система AB0, което не е секретор на антигени - А и антигени – В. Становището на
експерта е, че възможно и най-вероятно е човешка семенна течност /сперма/ то
памучния тампон - обект № 1. да е изразходвана при изследването, поради
минималното й количество. Дали има остатък от човешката семенна течност /сперма/
по памучния тампон - обект М 1. и дали е годен за изследване с цел идентифициране
на спермата, е предмет на изследване по метода на ДНК- профилиране на ядрена ДНК.
От заключението на вещите лица- Р.Д.А. и Н.В.С. експерти в сектор „ДНК
анализи“ в ЦЕКИ към НИК-МВР София,по назначената по делото СМЕ по метода на
ДНК профилиране /листи от 66 до 71 от ДП /- се установява, че предмет на
изследването в хода на експертизата са били два обекта, а именно:
Обект №1: Част от памучен тампон па дървена дръжка (е отрязана/липсваща
памучна част от тампона), поставена в пластмасова епруветка от 1.5 мл. тип
„епендорф“ и запечатана в бял хартиен илик с 2 бр. етикети за Изследвано ВД с
надписи съответно „282/22г. ОДМВР П-в, Асеновград. 07.09.22, БНТЛ ОДМВР -
Пловдив. 1771/22г.“ 14.09.22, №1 - един брой памучен тампон с дървена дръжки, с
влагалищно съдържимо от А. Т. А. с ЕГН… „. следват име и подпис на вещо лице и
,.282/2022 г“ ОДМВР П-в. РУ - Асеновград. 07.09.2022, БНТЛ, ОДМВР гр. Пловдив.
2346/22г., 28.11.2022. памучен тампон със светлокафява дръжка - обект № 1 следват
име и подпис на вещо лице. За изследване се изряза част от тампона.
Обект № 2: Клетъчен материал, иззет с тампон от устната кухина на П. С. Г.
(ЕГН **********). поставен във фабричната си опаковка с ръкописен надпис „.П. С. Г.
**********“ и запечатан с телбод. заедно с регистрационен картон за ДНК
профилиране на лице с баркод 00452083. в прозрачен полиетиленов плик. За
изследване се изряза част от тампона.
От заключението на експертите се установява, че за изследваната сперма по 1 бр.
памучен тампон влагалищна обтривка (чрез диференциален лизис) /обект № 1.2/ се
определи ДНК профил на лице от мъжки пол. който напълно съвпада с ДНК профила
на П. С. Г. /обект № 2/. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния
материал е оставен от някой друг индивид, освен П. С. Г.. е: 1 на 122 212 000 000 000
20
000 000 / 1.222117x10. Изследваната сперма по 1 бр. памучен тампон - влагалищна
отривка обект № 1.2/ произхожда от П. С. Г. (ЕГН **********).Според заключението,
за изследвания 1 бр. памучен тампон влагалищна отривка /обект № 1.1/ се установи
смес на клетъчен материал, по-голямата част от който произхожда от
неидентифицирано към момента лице от женски пол. Останалите апели в
5
анализираната смес на клетъчен материал не могат да бъдат интерпретирани.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства, както и
събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се
подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния
акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
обясненията на подс. П. С. Г. дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите и писмените и веществени доказателства събрани по
делото, както и от изготвените по делото пет СМЕ, заключенията по която съдът
възприема като обективни, пълни и точни и от писмените доказателства, прочетени на
основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно
приобщените към доказателствения материал – характеристична справка, справка за
съдимост и др. писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, като свидетели С. П. Г.а, В. З. П., Р.Р.М., Т.А.П. и А. Т. А., тъй като
показанията им са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи
стремеж към изопачаване на обективната действителност.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като те са изготвени с
необходимите знания и опит в съответните области на науката, които заключения се
потвърждават от останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на дадените от страна на подс. П. С. Г. обяснения в хода на
досъдебното производство следва да се отбележи, че макар и същия да не се е признал
за виновен, то същия не е оспорил извършения от него полов акт с малолетната
пострадала. Заявеното от него, че всичко било доброволно в пълна степен
кореспондира с всички останали по делото доказателства. Оправданието му, че не бил
знаел действителната възраст на пострадалата, не следва да се кредитира, като същото
освен, че беше опровергано от него чрез признаването на фактите направено в хода на
предварителното изслушване, е в пълно противоречие и на останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.

От правна страна:
Подсъдимият П. С. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 27.04.2022 г. в с.
Болярци, обл. Пловдивска, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – А.
Т. А., с ЕГН *******, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152
от НК.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 27.04.2022 г. в с.
Болярци, обл. Пловдивска, подс. П. Г. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.151, ал.1 от НК, като се е съвкупил с малолетно лице от женски
пол, а именно ненавършилата 14-годишна възраст – А. Т. А., като това е станало с
нейно съдействие и съгласие . В случая безспорно, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.151,ал.1 от НК, тъй като извършеното от подс. Г. не осъществява
признаците на състава визиран в чл.152 от НК, т.е не е налице принуда и изнасилване,
а това е станало със съгласие на малолетната. Съдът намира, че извършеното от подс.
Г. не осъществява състава и на престъплението по чл.191, ал. 3 от НК, който състав
бил погълнал състава на престъплението по чл.151,ал.1 от НК.
6
Деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на неговите общественоопасни последици. По отношение това престъпление,
подсъдимия е съзнавал, че извършва престъпно съвкупление, а именно полов акт с
ненавършило 14 годишно момиче, като това е ставало с нейно съгласие.

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. П. С. Г.
престъпление при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, съобразно правилата визирани в
чл.58а, ал.4 от НК.
Съобразно принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид
визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.151, ал.1 от НК, която в
случая е наказание лишаване от свобода от две до шест години, Съобразно принципа
на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието – не толкова ниска, с оглед предвиденото за него наказание, а
именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и с оглед
обществените отношения и разпространеността на този вид престъпления и степента на
обществената опасност на извършителя – сравнително ниска,като отчете, че той не е
бил регистриран като извършител на противообществени прояви и като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-неговата младежка възраст и
липсата на предишни осъждания, факта, че е оказал пълно съдействие при
разследването на обстоятелствата свързани с делото, ниската полова култура, лошото
материално и семейно положение, и най-вече обстоятелството, че той е глухоням,
слабо образован в необходимата за състоянието му жестомимична реч, подбудите за
извършване на деянието и последиците за личността на пострадалата от самото деяние,
това, че извършеното от него деяние се явява едва ли не обичайно в ромската общност,
като същото се е превърнало дори в традиция сред младите хора, търсещи свои
партньори за съвместно съжителство, счете, че на подсъдимият Г. следва да се
определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, което да бъде в размер на
шест месеца „лишаване от свобода“. В случая безспорно са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона в случая
наказание „Лишаване от свобода”, което може да се наложи на подс. Г., би се явило
несъразмерно тежко. За този си извод съдът се съобрази с текста на чл.54, ал.1 от НК,
като стигна до извода, че ако на Г. се определи наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК, то минималното предвидено в закона наказание следва да бъде в размер на две
години „Лишаване от свобода”, което с оглед неговата личност, макар и възможността
за неговата редукция с една трета съгласно чл.58а от НК, би се оказало несъразмерно
тежко.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
съдът счете, че изпълнението на същото следва да се отложи на основание чл. 66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимия не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на
наказанието не е необходимо той да изтърпи реално наложеното му наказание.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК,съдът приспадна от така
7
наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което е подс. П. С. Г. е
бил задържан по реда ЗМВР, считано от 14,30ч. до 20.00 часа на 29.03.2022 г.
Предявения граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД.
Относно извършеното престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, Съдът, като прецени
всички обстоятелства по делото, намери същия за частично основателен. Предвид
това, подсъдимия П. С. Г. бе осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител А. Т. А. чрез нейната майка В. З. П. сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия на 27.04.2022 г. престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, а именно
27.04.2022 г. до окончателното изплащане на същата, като отхвърли гражданския иск
до пълния му предявен размер за сумата от 10 000 лв. като недоказан. Съдът намира, че
присъденият размер отговаря на изискванията за справедливост при определяне на
обезщетения за неимуществени вреди, с оглед претърпените от тъжителката такива,
които се изразяват все пак в причинени на пострадалата болки и страдания от този,
макар и с нейно съгласие, неприемлив и наказуем от закона, ранен сексуален полов
акт.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия П. С. Г. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител А. Т. А. чрез нейната майка В. З. П. сумата от 1
000 (хиляда) лева, представляваща разноски направени по водене на делото.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от
НПК, осъди подсъдимия П. С. Г. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 1390,99 лв., представляваща разноски по водене на
делото.
С оглед изхода на делото, осъди подсъдимия П. С. Г. да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 60лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателства, а
именно 1 бр. запечатан хартиен плик, съдържащ 2 бр. тампони, приложен по делото, да
се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.





РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни