Решение по дело №1131/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Емпорио Салинас“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ №17, ет.4, ап.7, представлявано от Д. Н.Д., против решение № 12 от 17.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 30/2023 г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 02-2200312 от 29.11.2022 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“/Д „ИТ“/ Бургас, с което за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда КТ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/, на основание чл. 415, ал.1 КТ.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно. Иска да се отмени, и да се намали размера на наложената имуществена санкция, съобразно чл.415в, ал.1 КТ.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Царево, с решение № 12 от 17.03.2023 г. по административнонаказателно дело №30/2023 г. е потвърдил наказателно постановление/НП/№02-2200312 от 29.11.2022 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“/Д „ИТ“/, с което за нарушение по ч.152 КТ на „Емпорио Салинас“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.415, ал.1 КТ.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че „Емпорио Салинас“ ЕООД е извършило описаното в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и в НП нарушение; правилно е квалифицирано от наказващия орган/НО/ като нарушение по чл.152 КТ, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.415, ал.1 КТ.

Санкцията е наложена на „Емпорио Салинас“ЕООД за това, че в качеството си на работодател не е осигурило най - малко 12 часова непрекъсната междудневна почивка на работника С.С., която полагала труд на длъжност продавач консултант в стопанисвания от дружеството магазин за сувенири, находящ се в гр.Приморско, ул.Иглика № 38. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 02-2200312/29.08.2022 г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Касационният жалбоподател твърди, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като веднага след извършването му са били предприети действия и С. С.е била компенсирана с начисляване на два часа извънреден труд в разчетно-платежна ведомост/РПВ/ за месец август 2022 г., т.е с компенсиране на вредните последици от нарушението същото е било отстранено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, към които препраща по реда на чл.221, ал.2 АПК.

Следва да се посочи, че относимата в случая административнонаказателна норма е тази на чл.414, ал.1 КТ, която е и посочена от наказващия орган в подробните мотиви на НП, а не приложената на чл.415, ал.1 КТ. Последното не представлява съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното постановление, предвид обстоятелството, че и двете разпоредби сочат еднакъв минимален размер на имуществената санкция от 1 500.00 лева.

Касационният жалбоподател не оспорва факта, че в качеството си на работодател не е осигурил най - малко 12 часова непрекъсната междудневна почивка на работника С.С., което деяние изпълва състава на чл.152 КТ.

Спорът между страните се свежда до приложението на чл.415в, ал.1 КТ, който регламентира маловажните случаи на административни нарушения. Цитираното правило вместо освобождаване от административнонаказателна отговорност, предвижда санкция за нарушителя - юридическо лице в минимален размер - от 100.00 лева до 300.00 лева. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал.1 КТ, следва в кумулативна даденост да са налице следните две предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

Хипотезата е неприложима в настоящия случай, тъй като естеството на нарушението не предполага възможност за неговото отстраняване веднага след установяването. С него са засегнати конкретни права на работника, които гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция. Лицето вече е било лишено от полагаща му се междудневна почивка в предходен момент. Следователно за него безспорно са настъпили вредни последици от нарушението и е невъзможно същите да бъдат преодолени с последващи действия на работодателя след проверката нито чрез предоставяне на допълнителна почивка, нито чрез допълнително заплащане на извънреден труд. Ето защо не е налице и маловажен случай по смисъла на посочената разпоредба.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 17.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 30/2023 г. по описа на Районен съд Царево.

ОСЪЖДА „Емпорио Салинас“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ №17, ет.4, ап.7, представлявано от Д.Н.Д., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/ИА „ГИТ“/ София разноски в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: