№ 67
гр. Варна, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502565 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 92141/15.11.2024 г. при ВРС,
подадена от „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- Decatlon, с ЕИК *********,
Варна, чрез пълномощника адв. К., срещу Решение № 3870/01.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 6325/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за
незаконно и е отменено уволнението на Д. Н. Д., ЕГН **********, на
длъжност „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 268,
извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ и „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати на Д. Н. Д.
сумата от 15 816.60 лева, обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, считано от 26.03.2024 г. до 26.09.2024 г., поради
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита
същото и за необосновано. Излага, че съдът неправилно и в противоречие със
събраните по делото доказателства е установил фактическата обстановка по
случая. Счита, че на 03.03.2024 г. Д. Д. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, като е дал указания на Р.К. да вдигне шестте бутона на ролетна
щора № 6 и № 7, като оспорва изводите на съда, че това нарушение не е
включено в обективните предели на издадената заповед за уволнение. Излага,
че причина за възникналия на 09.03.2024 г. пожар в магазина е дефектирал
мотор на метална ролетна врата, който е дал на късо и е предизвикал
1
запалването, като за проблема със щорите са налице доказателства,
установяващи, че същият е възникнал още на 03.03.2024 г. Твърди, че именно
по нареждане на ищеца св. К.а е вдигнала шестте броя бушона на ролетната
щора № 6 и № 7. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че св.
К.а и неин колега без разпореждане на ищеца са влезли в техническото
помещение, за да вдигнат щорите. В жалбата се сочи още, че ищецът не е
предприел никакви действия по обезопасяване сигурността в магазина.
Оспорват се изводите на съда, че по делото не е доказано извършено от Д. Д.
тежко нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на
наказание „уволнение“. Твърди се нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ,
извършено от страна на ищеца чрез бездействие. Нарушение и на чл. 187, ал.
1, т. 5 КТ чрез извършено неправомерно действие на 03.03.2024 г. – даване на
указания до друг служител в нарушение на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд. Твърди се и неизпълнение на трудовите
задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и определени
в дл. характеристика на служителя. В жалбата се оспорва решението и в частта
относно предявения иск за обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, като се сочи, че нито периодът на оставане без работа,
нито размерът на обезщетението са били доказани. По делото била
представена единствено служебна бележка от Агенция по заетостта, но не и
трудова книжа, от която да се установи дали в действителност служителят е
останал без работа. Въззивникът оспорва, че доказателствената тежест за
установяване размера на дължимото обезщетение е за ответника, както е
приел първоинстанционният съд в решението си. Излага, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2442.24 лева, а не както е приел съдът
2636.10 лева. Твърди, че решението е постановено при липса на мотиви.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на
разноски.
Становището на въззиваемата страна Д. Д., изразено чрез адв. Я., е за
неоснователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди,
че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като правилно е
установил фактическата обстановка. Оспорва да е давал указания за вдигна на
бушоните. Относно командировката в гр. София излага, че същата е
задължение по длъжностната му характеристика и е била планувана много
преди инцидента. Твърди, че е подал сигнал за случилото се на
специализирана фирма още на 04.03.24 г. Оспорва да е извършил грубо
нарушение на трудовата дисциплина, което да налага най-тежкото наказание
„уволнение“. Сочи, че всички задължения по дл. характерстика са изпълнени в
цялост, като е предприел незабавни действия по осигуряване безопасността на
трудовото място. Счита, че представената пред ВРС бележка от Агенция по
заетостта е достатъчна да установи твърденията, изложени в исковата молба
за оставане без работа през процесния период. Относно определения размер
на дължимо обезщетение излага, че съдът правилно е взел предвид
последното трудово брутно възнаграждение на месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение. Моли за оставяне на жалбата
без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв. К. поддържа депозираната
2
въззивна жалба.
Въззиваемият лично и чрез адв. Я., поддържа отговора на въззивната
жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от Д.
Н. Д. срещу „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1,
и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца от
длъжността „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- магазин Decatlon Варна, находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ 268 за незаконно, неговата отмяна, както и заплащане
на обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от
26.03.2024 г. до 26.09.2024 г. в размер на 15 816.60 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на валидно сключен
трудов договор № 4/29.05.2020 г. ищецът е заемал длъжността „Ръководител
търговска експлоатация“ в магазин на „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД -
магазин Decatlon Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
268. На 26.03.2024 г. била издадена Заповед за прекратяване на трудов договор
№ 41б, която не била подписана от работника, а под нея били положени
подписите на свидетелите Р.К. и М.Б.. Като конкретна причина за
прекратяване на трудовото правоотношение сочи, че на 03.03.2024 г. след края
на работното му време -17.00 ч., като изпълняващ задълженията му останала
Р.К., която била дежурен мениджър, като около 20.00 часа тя информирала в
групата им във Вайбър, че има проблем със металните ролетни щори на
магазина и те не могат да се затворят. Той отговорил, че вероятно проблема е
в предпазителите на ел. таблото и дал информация в кореспонденция във
Вайбър какво трябва да се направи кои са проблемните бушони. Дежурните на
свой ред решили да влязат в техническото помещение и сами, без услугите на
оторизирана фирма, да вдигнат бушоните на ролетните щори, без да спазят
регламента и процедурата изготвена от него. По-късно в кореспонденцията
дежурния потвърдил, че всичко е наред и щорите работят. Металните щори на
магазина били спуснати след края на работното време и магазинът бил
затворен успешно. Отивайки на работа на следващият ден-04.03.2024 г.
ищецът направил оглед и установил, че видимо системите са в изправност. На
05.03.2024г. той въпреки това подал сигнал до фирмата, с която има сключен
договор за поддръжка на тази система, които да дойдат и да направят оглед на
място. Регламентът за сигурност забранявал да се пипат, включват, изключват
или манипулират по какъвто и да е начин електрическите табла и механизми
на системите от служители. За всяка от тях имало компетентна фирма и
техници, които отговарят за ремонта и поддръжката. Въпреки инструкциите, с
които били запознати всички служилите, Д. отново е дал указания нищо да не
се пипа, и че техници от фирмата по ремонта ще дойдат на място за проверка
на изправността на щорите. На 05.03.2024г. ищецът заминал за София, където
присъствал на среща на регионалните мениджъри от цялата страна. Връщайки
се на работа на 08.03.2024г. той присъствал лично на огледа от страна на
3
лицензираната фирма за електричеството, които са приели сигнала за проблем
на 05.03.2024г., но физическия оглед от тях е извършен именно на сочената
дата. Констатирано било, че от ролетната щора излиза дим и се налага да бъде
извършен оглед от друга лицензирана фирма. Пристигнал техник и от друга
фирма, но проблемът е следвало да се отстрани следващият понеделник. До
тогава били дадени изрични допълнителни указания от страна на Д. щорите да
не се спускат, да не се вдигат, изобщо по никакъв повод да не си пипат щорите
и механизмите за тях, още повече че техниците са изключили ел. захранването
им. Металните щори на магазина са останали вдигнати след края на работното
време на магазина, което не било проблем за сигурността, тъй като имало и
други защитни механизми-СОТ и непрекъснато видео наблюдение и
физическа охрана и за подобна ситуация имало одобрен регламент за
действие. На 09.03.2024г. дежурни мениджъри в обекта били Р.К. и Росен
Петров. През деня ищецът не бил уведомен за възникнали проблеми, докато
около 20.40 ч., излизайки от банята, видял вижда, че има пропуснати 2-3
обаждания от нея. След като върнал обаждането на К.а, тя му съобщила че са
опитали да спуснат металните щори след инструкция от Г.Д.-дежурен
мениджър, който е казал да вдигнат бушоните на щорите. След проведения с
нея разговор той разбрал, че К.а е подала сигнал и на обекта са пристигнали
пожарна, полиция и е информирала кризисния щаб на Декатлон, както и е
следвала изготвените процедури от него при възникване на авария и
евакуация на обекта. Пристигналите служители на противопожарна
безопасност са обезопасили обекта, бил съставен протокол за щетите, които са
изгорели в размер на около 10 000 лв. На следващия ден-неделя, въпреки че не
е трябвало да бъде на работа, ищецът в 6:00 ч. сутринта пристигнал в магазина
бил на разположение на всички служители за почистване и подреждане.
Същевременно Д. се заел и с организиране на ремонта, като в рамките на 3-4
дни всичко било подменено, безопасно и е в изправност. Твърди, че
записаното в мотивите на заповедта, че е разпоредил да вдигне шестте броя
бушони на ролетна щора № 6 и № 7 не отговаря на истината, защото ищецът
не е знаел, че служителите не са спазили изготвената процедура за работа в
техническите помещения, която гласи, че само в присъствието на оторизирана
фирма може да се пипа по таблата. Оспорва да е спазена процедурата по
даване на писмени обяснения. Въз основа на изложеното сочи, че наложеното
наказание уволнение не отговаря на изискванията на чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ.
Всички задължения по разписаните протоколи и по инструктаж за
безопасност на служителите били изпълнени в пълен обем от ищеца, поради
което наложеното дисциплинарно уволнение било несъразмерно тежко
спрямо неголямата тежест на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, предвид конкретните обстоятелства. По посочените съображения
моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба се оспорват като недопустими и
неосноватлени исковите претенции. Ответникът твърди, че ищецът е
допуснал тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.
Оспорва твърдения, че Р.К. и неин колега сами са решили да влязат в
техническото помещение и да вдигнат бушоните на ролетните щори, без да
спазват регламента и процедурата за подобни ситуации. Оспорва още, че на
08.03.2024 г. ищецът е дал изрични допълнителни указания щорите да не
спускат, да не се вдигат и да не се пипат. Излага, че не е предприел никакви
4
действия за отстраняване на проблема в периода от 03.03.2024г. до 08.03.2024
г. На следващо място твърди неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила – 187, ал. 1, т. 3 от КТ чрез
бездействие в посочения период, а когато е възникнал пожара на 09.03.2024 г.
той е бездействал да предприеме действия, произтичащи от функционалните
му задължения, като по този начин е застрашил живота и здравето на
служителите в магазина и е довел до увреждане на имуществото на
работодателя. Твърди нарушение и на чл. 187, ал. 1,т.5 от КТ, тъй като не е
спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, описани в
правилник за вътрешния трудов ред на дружеството към 10.09.2020 г. На
следващо място твърди, че при изготвяне на Заповед № 49/26.03.2024г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Н. Д. не е допуснато
нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ и при определяне на дисциплинарното
наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на служителя. Оспорва да е
допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е изискал
писмено и устно писмени обяснения от служителя, но ищецът е отказал да
даде такива. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание пред първата инстанция всяка от страните
поддържа доводите си и моли за решение в своя полза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение
по силата на трудов договор № 76/28.05.2019 г., представен по делото,
съгласно който ищецът Д. Д. е бил назначен на длъжност „продавач-
консултант“. Видно от допълнително споразумение от 29.05.2020 г. ищецът е
бил назначен на нова длъжност, а именно „Ръководител търговска
експлоатация“, считано от 01.06.2020 г.
По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността
„Ръководител търговска експлоатация“ с описани основни длъжностни
задължения и отговорности на служителя. Представен е и правилник за
вътрешния трудов ред на „Декатлон България“ ЕООД. По делото пред първата
инстанция е приета и Инструкция за безопасна работа, хигиена на труда и
противопожарна охрана при експлоатация на електрически уреди и апарати,
както и документ, съдържащ минималните изисквания за сигурност 2022 г. в
„Декатлон България“ ЕООД.
Видно от протокол за обучение от служба по трудова медицина на
24.09.2020 г. е проведено обучение на персонала на „Декатлон България“
ЕООД по пожарна безопасност, на което е присъствал и ищецът Д. Д..
От писмо на МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“,
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, се установява, че
на 09.03.2024 г. в 20:26 ч. в оперативен център на РДПБЗН –Варна е получено
съобщение за пожар с преки материални загуби на адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ 268. Установено е, че в ликвидиране на
произшествието са взели участие два екипа с два пожарни автомобила.
5
От представената по делото Заповед № 49/26.03.2024 г., издадена от
изпълнителния директор на „Декатлон България“ ЕООД се установява, че на
ищеца Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите за
налагане на наказанието е посочено извършено чрез бездействие нарушение,
като в периода от 03.03.2024г. до 09.03.2024г., когато е възникнал пожарът,
служителят не е предприел действия, произтичащи от функционалните му
задължения да осигури сигурността в търговския обект на „Декатлон
България“ ЕООД - магазин Варна. Бездействието му е довело до застрашаване
на живота и здравето на служителите в магазина и до увреждане на
имущество на работодателя. Служителят не е докладвал незабавно за
възникнала авария на 03.03.2024г. на Управителя на магазин Варна. Вменено
му е и неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и
неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в Правилника за
вътрешния трудов ред – т. 13.26, т. 13.2.7., т. 13.2.8 и 10, и т. 21.4. Посочено е
още, че на 03.03.2024 г. Д. Д. е дал нареждания на друг служител да извърши
действия в нарушение на здравословните и безопасни условия на труд.
По делото е представена и Заповед за прекратяване на трудовия договор
№41б/26.03.2024 г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено
дисциплинарно уволнение на Д. Д..
По делото е представено искане на обяснения, с изх.№ 41/18.03.2024 г.,
адресирано до Д. Д., в което се съдържа подробно изложение на фактическата
обстановка, случила се на 09.03.2024 г. във връзка с възникнал пожар в
търговския обект на ответника. В искането за даване на обяснения се
съдържат въпроси до ищеца, като на осн. чл. 193, ал. 1 КТ му е предоставена
възможност в 3-дневен срок да даде обяснения по така зададените въпроси.
Искането за даване на обяснения не е подписано от ищеца, като видно от
положените на 25.03.2024 г. подписи на свидетелите Д. К. и М.А., същите са
удостоверили, че служителят отказва да подпише поканата за даване на
обяснения.
От разпечатка на онлайн кореспонденция в приложението Viber, за която
не е спорно между страните, че е от 08.03.2024 г. и изхожда от ищца по делото
Д. Д., се установява, че същият е уведомил служителите на „Декатлон
България“ ЕООД, че към 08.03.2024 г. продължават да имат проблем с
ролетните щори, като е посочено, че в понеделник сутринта в 09:00 ч. ще
дойде оторизирана фирма да провери обстойно какъв е проблемът.
Видно от представено удостоверение изх.№ 98/16.07.2024 г., издадено от
„Декатлон България“ ЕООД, брутното трудово възнаграждение на Д. Д. за
месец февруари 2024 г. е в размер на 2442.24 лева. По делото е представен и
работен фиш за месец февруари 2024 г., от който се установява, че брутното
трудово възнаграждение на служителя за месеца е в размер на 2636.10 лева.
По делото са представени докладни записки от Р.К. и М.Б., съответно от
17.03.2024 г. и 14.03.2024 г. Видно от докладната записка на Р.К., заемаща
длъжността „Специалист подбор на персонала в звено магазин“, същата
информира управителя на „Декатлон България“ ЕООД, че поради
невъзможност да свали докрай една от ролетните щори на 03.03.2024 г.
информирала Д. Д., който не бил на работа, а той я помолил да изпрати
6
снимка на главното разпределително табло. След като го изпълнила, той й
казал да вдигне шестте бушона на ролетна щора № 6 и №7, след което тя се
затворила напълно. На 09.03.2024 г. отново имала проблем със същата щора,
но този път след като позвънила няколко пъти на Д. Д. и той не й вдигнал,
попитала друг служител – Г.Д., който в предходен период е отговарял за
безопасността в магазина, дали отново да вдигне бушоните. Той и отговорил
утвърдително, но този път, след като го направила останалите бушони
паднали и започнали да излизат искри. Впоследствие установили, че е
избухнал пожар и извикали пожарна, която го потушила. В докладната е
посочено, че няколко часа след избухване на пожара на място е пристигнал
ищецът Д., като той веднага е започнал да звъни на техници, за да установят
проблема. Посочено е, че на 10.03.2024 г. сутринта след пожара на място в
магазина са били А.Ч., ищецът Д., техник от външна фирма, Р.К. и Д. К..
Всички са отишли рано, за да се уверят, че всичко е наред и могат да отворят
магазина без риск.
От докладна записка на М.Б. от 14.03.2024 г. на длъжност Ръководител
организация на експлоатационната дейност на търговски обекти в България,
адресирана до управителя на магазина, се установява, че Б. е информирал за
възникнал на 09.03.2024 г. пожар в обекта в гр. Варна. Като причина за пожара
е посочено дефектирал мотор на метална ролетна врата, който е дал на късо.
Посочено е, че са проведени интервюта с Д. Д., както и с Р.К.. Д. Д. е съобщил
на Б., че след преглед от специализирана фирма е било дадено уверение, че ако
няма електричество към проблемното оборудване, няма риск за възникване на
проблеми. Посочено е, че на 08.03.2024 г. Д. Д. е уведомил мениджъртите на
фирмата, че има проблем с ролетните щори, който ще бъде отстранен в
понеделник. В докладната е записано, че в деня на инцидента Р.К. се е опитала
да се свърже с ищеца Д., но не е успяла, като след това по инструкции на Г.Д. е
същата е отишла в ГРТ и е вдигнала предпазителите на бушоните, вследствие
на което е възникнал пожара.
Представена е служебна бележка от Агенция по заетостта изх.№ 60-03-
02-16758/19.08.2024 г., от която се установява, че Д. Д. е регистриран в
дирекция „Бюро по труда“ – Варна, считано от 03.04.2024 г., като до датата на
издаване на документа /19.08.24 г./ не е извършено отбелязване лицето да е
преустановило регистрацията си в Бюрото по труда.
По делото е приложено и копие на бележка относно насрочени срещи на
регистрираното лице в Бюрото по труда с трудов посредник.
Видно от представена работна карта на 08.03.2024 г. от 13:37 ч. до 14:30
ч. и на 11.03.2024 г. е извършена проверка на ел. захранване на ролетна щора в
магазин Декатлон, като е констатирано, че е установен проблем с
управлението на решетките, както и че е нужно посещение от специализиран
екип. За възложител на извършения преглед е посочен ищецът Д., който се е
разписал и на протокола от проверката. По делото е приобщен и протокол за
извършен профилактичен преглед на автоматична врата от 13.03.2024 г., след
установен пожар в обект на магазин Декатлон. Общо времетраене на прегледа
е 6 ч., като отново за възложител се е разписал ищецът Д..
7
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели, допуснати на страната на ответника.
От показанията на св. Ц.М. – служител в „Декатлон България“ ЕООД от
10 г., на позиция „Регионален мениджър“ се установява, че същият е
извършил процедурата по уволнение на ищеца Д.. Свидетелят излага, че
лично е поискал обяснения на Д. и лично му е връчил документите за
прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелят твърди, че на
25.03.2024 г. е провел среща с Д. и с управителя на магазина А., на която
среща са обсъждали около час случилото се с възникналия пожар и причините
да се стигне до там. Св. Маринов сочи, че след разговора е предоставил
възможност на Д. да изложи казаното от него и в писмен вид, но той отказал,
за което били повикани свидетелите М.А. и Д. К., за да удостоверят отказа от
даване на писмени обяснения.
От показанията на св. Р.К. – служител „Подбор на кадри“ в „Декатлон
България“ ЕООД се установява, че тя и ищецът са били колеги, но Д. не й е
бил пряк ръководител. Свидетелката излага, че на 03.03.2024 г. е била дежурен
управител с вечерна затваряща смяна. При затваряне на магазина ролетната
щора не се затворила, поради което се обадила на Д., който й казал да се качи в
главното разпределилтелно табло /ГРТ/ и да вдигне бушоните, за да се затвори
щората. Свидетелката споделя, че след като изпълнила указаното, щората се
затворила. Изрично твърди, че няма правоспособност да работи с ел.
съоражения. Сочи, че на 09.03.2024 г. отново била дежурна, като отново
възникнал проблем със щората. Тогава позвънила на Д., но той не отговорил,
след което се свързала с Г.Д., който й казал да се качи в ГРТ и да вдигне
бушоните. След което свидетелката твърди, че са излезли искри и е станал
пожар. От показанията на св. К.а, се установява, че на 08.03.2024 г. Д. е писал
в групата на мениджърите във вайбър, че има проблем с ролентите щори, като
им е било указано, че в понеделник ще дойде специализирана фирма, за да
разреши проблема. Св. К.а заявява, че Д. отговаря за провеждането на
инструктаж за безопасност, като конкретно за този случай такъв не е имало, но
преди е бил правен инструктаж от Д.. Св. К.а твърди още, че е запозната с
инструкциите за безопасност и знае, че в такива случаи трябва да се обади на
специализирана фирма. Според показанията на св. К.а, когато служител не е
на работа няма задължение 24 часа да бъде на разположение, като изрично
сочи, че когато Д. не е на смяна, отговорен за смяната в магазина е дежурният
управител.
При така установените факти, настоящият състав намира следното
от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението.
Предмет на въззивна проверка е пъровоинстанционното решение както
по отношение законосъобразността на извършеното уволнение, така и
относно преценка основателността на осъдителния иск за заплащане на
8
обезщетение.
В случая не е спорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, както и че същото е прекратено поради извършено от страна
на работодателя уволнение на служителя на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Спорно
по делото е дали са били налице предпоставките за надлежно упражняване от
страна на работодателя на правото му едностранно да прекрати трудовото
правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Дисциплинарното уволнение представлява едновременно
дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на ТПО. В чл. 190, ал. 1 КТ
изчерпателно са посочени хипотезите, при наличието на които работодателят
може да наложи дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта от 26.03.24
г. за дисциплинарно уволнение на Д., работодателят се е позовал на чл. 190, ал.
1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като такива са
посочени разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3 – неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила; чл. 187, ал. 1,
т. 5 – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд,
както и т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Като мотив за налагане на наказанието е посочено, че
служителят е осъществил груби нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се както в действие /даване на указания на други служители да се
качат в ГРТ и да вдигнат бушоните на ролетните щори, така и в бездействие,
изразяващо се в това, че в периода от 03.03.2024 г. до 09.03.2024 г. Д. не е
предприел действа, за да осигури безопасността в магазина.
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ работодателят следва да съобрази критериите, посочени в чл.
189, ал. 1 КТ, а именно да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя.
В случая ищецът оспорва да е извършил тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което да е наложило налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение. По делото не е спорно, че на 03.03.2024 г. в края на
работната смяна, когато дежурна е била Р.К. е възникнал проблем с ролетната
щора на магазина, като същата не е могла да се затвори. От показанията на
свидетел К.а, които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК с оглед
възможната заинтересованост на свидетеля в полза на ответника, предвид че
същата към датата на разпита се е намирала в трудово правоотношение с него,
се установява, че след изрични указания от Д., К.а се е качила в ГРТ и е
вдигнала бушните за ролетната щора, след което проблемът е бил отстранен.
От събраните писмени доказателства, в това число докладна записка от Р.К.,
кореспонденция във вайбър групата на мениджърите на магазина, протоколи
за проведени профилактични проверки от специализирана фирма, както и от
показанията на св. К.а се установява, че ищецът Д. веднага след като е
установил наличието на техническа неизправност се е свързал с оторизирана
фирма, която да установи какъв е проблема. Видно от проведената
9
кореспонденция във вайбър на 08.03.2024 г. ищецът е уведомил мениджърите,
че има проблем с ролетната щора, който ще бъде отстранен едва в понеделник
– 11.03.2024 г. За проблема и за това, че същият ще бъде отстранен едва
понеделник е била уведомена и св. К.а, която признава това в своите
показания пред съда, а и така също е докладната записка от 17.03.2024 г.,
адресирана до управителя на фирмата. Не е спорно по делото, че пожарът е
възникнал на 09.03.2024 г., когато ищецът не е бил на работа. Дежурна смяна е
била св. К.а, която признава в своите показания, както и в написаната от нея
докладна записка, че се е опитала да се свърже с ищеца Д., но след като не е
успяла е получила указания от Г.Д. да се качи в ГРТ и да вдигне бушоните за
ролетната щора, която отново не е могла да се затвори. Съдът намира, че
възникването на пожара се намира в причинно-следствена връзка именно с
поведението на св. К.а, извършено на 09.03.2024 г., която признава, че е
вдигнала бушоните след указания от служител Делев. По това време ищецът
не е бил на работа, а и както е видно от показанията на св. К.а, когато
служител не е на работа същия няма задължение да бъде на разположение в
извън работно време, като отговорен за случващото се в магазина е дежурния
по смяна в случая св. К.а. В своите показания, дадени пред
първоинстанционния съд, св. К.а изрично признава, че тя няма
правоспособност да борави с ел. захранване, като освен това споделя, че е
добре запозната с условията за пожарна безопасност в магазина, вкл.
признава, че ищецът Д. е провеждал инструктаж за безопасност, макар и не в
конкретния случай. Изложеното води до извод, че св. К.а е извършила
неправомерни действия по намеса в ГРТ с ясното съзнание, че по инструктаж
е следвало да се обади на специализирана фирма, а не да звъни на служители,
които нямат задължение да се отзовават в извън работно време. Същата е била
наясно, че след проведения на 08.03.2024 г. преглед от оторизирана фирма
проблемът не е бил отстранен окончателно, заради което и ще дойде друга
фирма в понеделник, за което обстоятелство ищецът Д. изрично е
предупредил всички мениджъри още на 08.03.2024 г. Настоящият състав
намира, че не може да се вмени във вина на ищеца Д. избухналият пожар и
причинените на работодателя вреди от това. Дори и Д. да е дал нареждания на
св. К.а на 03.03.2024 г. да борави с ел. захранването в магазина, то такива не са
били давани от него на 09.03.2024 г., а са били дадени от друг служител Г.Д..
Св. К.а не е следвало да изпълнява указаното й, доколкото е знаела, че трябва
да следва друга процедура. Не може да се вменява вина на трето лице за
собствени противоправни действия, при наличие на съзнание, че се
изпълняват указания в разрез с установените правила и норми.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
бездействал в периода 03-09.03.2024 г. Както бе посочено по-горе именно
ищецът Д. е организирал идването на специализирана фирма, която да
установи проблема с ел. захранване. Това се установява не само от дадената от
самия него информация в кореспонденцията във вайбър, но и така също от
протоколите за извършени огледи, в които като възложител е посочен именно
Д.. Следва да бъде отбелязано, че независимо от обстоятелството, че на
09.03.2024 г. Д. не е бил на работа, когато е възникнал пожара, същият се е
10
отзовал на място късно вечерта. Това е видно от изложеното св. К.а в
докладната записка до управителя на фирмата. На 10.03.2024 г. Д. в извън
работно време също е бил на място, за да помогне да се отстранят щети и да се
организира работата в магазина, така че същият да заработи навреме с
клиенти. Тези действия от страна на ищеца показват добросъвестното му
отношение и ангажираност към работния процес. Същите не могат да бъдат
игнорирани, доколкото на осн. чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и поведението на
служителя. Относно командировката на ищеца в гр. София е периода от
05.03.24 - 07.03.24 г. същото не може да му се вмени във вина или като
бездействие, изразяващо се в дистанциране от възникналия проблем в
магазина в гр. Варна. Видно от представената по делото длъжностна
характеристика служителят е длъжен да се явява на организираните
командировки, поради което присъствието му в София е било в изпълнение на
служебните му задължения. Всичко изложено води до извод, че поведението
на Д., не се намира в пряка причинно-следствена връзка с възникналия пожар,
поради което наложеното наказания „уволнение“ следва да бъде отменено.
Доколкото въззивния съд се произнася само по оплакванията във
въззивната жалба, то не са налице предпоставки за обсъждане на процедурата
по чл. 193 КТ по изискване на обяснения, доколкото такива оплаквания няма,
предвид че районният съд е приел процедурата за спазена.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира
следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен и същият е обусловен от
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението поради неговата
незаконност. Доколкото изводите на настоящия състав за незаконност на
уволнението съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то налице са
предпоставките за разглеждане основателността на претенцията за заплащане
на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа.
Във въззивната жалба работодателят оспорва изводите на съда за
доказаност на претенцията, като е изложено, че в тежест на ищеца е било да
докаже оставането си без работа посредством представяне в съдебно
заседание на трудова книжа, от която да се установи дали ищецът е нает по
трудово правоотношение след уволнението. Настоящият състав намира, че
представената от ищеца бележка от Агенция по заетостта е годна да установи
факта на оставане без работа, а не само трудовата книжа на
работника/служителя. Съгласно ТР № 6/2013 по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на
ВКС фактът на безработица може да бъде доказан, не само като се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, но така също и чрез липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Съдът намира, че в тежест на ищеца е да докаже, не само че е останал
11
без работа, но така също, че е останал без работа за целия исков период /в
случая от 26.03.2024 г. до 26.09.2024 г./. В негова тежест е да установи и
размера на дължимото обезщетение, което се определя съобразно чл. 228, ал. 1
КТ – полученото от служителя брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение.
В настоящия случай от представената служебна бележка от Агенция по
заетостта се установява, че след уволнението ищецът е регистриран в бюрото
по труда, като безработен. Към датата на издаване на служебната бележка –
19.08.2024 г. няма отбелязване да има промяна в статута на лицето като
безработно. Съдът намира, че по делото се явява доказан фактът на оставане
без работа до датата, на която е издадена служебната бележка от Бюрото по
труда, а именно 19.08.2024 г. Представеното копие на бележка относно
насрочени срещи на регистрираното лице в Бюрото по труда с трудов
посредник не установява факта на безработица до края на исковия период –
26.09.2024 г. Съгласно Решение № 146 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3350/2018 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, когато ищецът не е
представил доказателства за регистрирането му в бюрото по труда като
безработен до края на периода, оставането му без работа е доказано само до
датата на представянето по делото на заверения от него препис от трудовата
му книжка/респ. от датата на издаване на служебната бележка от бюрото по
труда, а за останалата част от процесния период, материалноправната
предпоставка по чл. 225, ал. 1 от КТ остава недоказана, поради което искът за
обезщетение следва да се отхвърли за тази част от периода.
По изложените съображения следва да се приеме, че лицето в
действителност е било без работа за периода от 26.03.2024 г. до 19.08.2024 г.
Настоящият състав намира, че като база за изчисляване на обезщетението
следва да се вземе предвид заплатеното на служителя брутно трудово
възнаграждение за месец февруари, което се равнява на 2442,24 лева, така
както е удостоверено в представеното от работодателя удостоверение от
16.07.2024 г. Видно от представения от ищеца фиш за заплатено
възнаграждение за месец февруари основната заплата е в размер на 2385 лева,
като към нея следва да се добави начисления на лицето клас от 2.4% в размер
на 57.24 лева, или общо сумата от 2442,24 лева. Към обезщетението не следва
да се включват останалите компоненти, като месечния бонус от 153.86 лева,
както и сумата от 40 лева – карта мултиспорт, които сумарно възлизат на
2636.10 лева.
При така изложеното претенцията се явява основателна за периода от
26.03.2024 г. до 19.08.2024 г. за сумата от 11 629.64 лева, формирана по
следния начин: от 26.03.2024 г. до 26.07.2024 са 4 пълни месеца без работа или
/4 х 2442.21 лева = 9768.84 лева/. Към тази сума следва да се прибавят още 16
работни дни считано от 27.07.2024 г. до 19.08.2024 г. вкл. по 116.30 лева на ден
/изчислени като дневна работна заплата на лицето за месец февруари - 2442.21
лева за 21 работни дни за м. февруари или 116.30 лева на работен ден/. Или за
периода от 27.07.2024 г. до 19.08.2024 г. вкл. дължимото обезщетение е в
размер на общо 1860.80 лева /16х116.30/. Общо дължимото обезщетение за
12
целия период от 26.03.2024 г. до 19.08.2024 г. е в размер на 11 629.64 лева
/9768.84 + 1860.80/. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено за периода от 26.03.2024 г. до 19.08.2024 г. и за сумата от 11629.64
лева, като за периода от 20.08.2024 г. до 26.09.2024 г. и за сумата над 11629.64
лева до 15 816.60 лева следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни.
Доколкото въззиваемият е представляван от служебен адвокат по реда на ЗПП,
то такива не следва да се присъждат от настоящата инстанция.
Въззивника претендира общо сумата от 3905.61 лева, от които 357.88
лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и 3547.73 лева
– заплатена адвокатско възнаграждение с ДДС. Представени са и
доказателства за извършване на разходите. Доколкото въззивната жалба е
частично основателна на въззивника се следват разноски в общ размер на
1033.89 лева, от които 94.74 лева – държавна такса пред ВОС и 939.15 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски се следват на ответника и пред първата
инстанция. Представен е списък по чл. 80 ГПК за сумата от 3547.73 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, както и доказателства за
заплащането му. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва сумата от
939.15 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3870/01.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 6325/2024 г. по описа на ВРС, 7-ми състав, В ЧАСТТА, с която е признато
за незаконосъобразно и е отменено уволнението на Д. Н. Д., ЕГН **********,
от длъжността „Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на
„ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* - Decatlon Варна, находящ
се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 268, извършено със Заповед № 49
от 26.03.2024г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и В ЧАСТТА, с
която „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* е осъден да заплати
на Д. Н. Д. ЕГН ********** сумата от 11 629.64 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което Д. Н. Д. е останал без работа от 26.03.2024
г. до 19.08.2024 г., поради незаконното уволнение извършено със Заповед №
49 от 26.03.2024г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
ОТМЕНЯ Решение № 3870/01.11.2024 г., постановено по гр. д. №
6325/2024 г. по описа на ВРС, 7-ми състав, В ЧАСТТА, с която „ДЕКАТЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. Н. Д., ЕГН
**********, сумата над 11 629.64 лева до присъдените 15 816.60 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което Д. Н. Д. е останал без
работа, както и за периода от 20.08.2024 г. до 26.09.2024 г., поради
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Д., ЕГН **********, иск срещу
„ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Варна за заплащане на
обезщетение за времето, през което Д. Н. Д. е останал без работа, поради
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г., за
разликата над 11 629.64 лева до пълния предявен размер от 15 816.60 лева,
както и за периода от 20.08.2024 г. до 26.09.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Коста
Цонев“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. София сумата от 1033.89 лева – разноски пред Окръжен съд –
Варна, както и сумата от 939.15 лева – разноски в първоинстанционното
производство пред ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от 22.01.2025 г. на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14