№ 114
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Светла В. Пенева
К. Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. П. срещу Решение № 3341/18.10.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 12108/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХV състав, с която е
допуснато извършването на съдебна делба на Самостоятелен обект с идентификатор № ***
по КК на гр. Варна, представляващ жилище, Апартамент №10, находящ се в *** с площ от
87.40 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж – ***, ведно с избено помещение № 9 с площ 7.88
кв.м., при граници: изба № 10, стълбище и коридор; таван №10 с площ 10.53 кв.м. , при
граници: таван № 9 ЖСК “Ч.“ и коридор, както и 8.2605 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, в което е построена между съделители и при квоти:
1/2 ид. ч. за К. С. В. и 1/2 ид. ч. за С. В. П., на основание чл. 34 от ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че е безспорно доказано, че
жалбоподателката е манифестирала пред другия съсобственик намерение за своене на целия
делбен имот и е придобила същия по давност. Претендира се отмяна на решението и вместо
него постановяване на друго, в което искът за делба да бъде изцяло отхвърлен. Претендират
се разноски.
1
Въззиваемият К. С. В. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата Н. Н. М., редовно уведомена за настоящото производство, в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който излага становище
за нейната основателност.
В въззивната инстанция страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
от страните претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на К. С. В. с правно основание чл. 34
от ЗС против С. В. П. и Н. Н. М. за делба на апартамент № 10 с идентификатор № *** по КК
на гр. Варна, находящ се в *** с площ от 87.40 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж – ***, ведно с
избено помещение № 9 с площ 7.88 кв.м., при граници: изба № 10, стълбище и коридор;
таван №10 с площ 10.53 кв.м. , при граници: таван № 9 ЖСК “Ч.“ и коридор, както и 8.2605
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците С. В. П. и
Н. Н. М., с които оспорват иска за делба. П. прави възражение за придобиване на имота по
давност чрез владение, упражнявано в периода от 25.12.1995 г. до предявяване на иска в
съда – 07.09.2022 г. по време на брака й със съпруга й В.Ц.П..
С Решение № 3341/18.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 12108/2022 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХХV състав е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент
№ 10 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в *** с площ от 87.40 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти на
същия етаж – ***, ведно с избено помещение № 9 с площ 7.88 кв.м., при граници: изба № 10,
стълбище и коридор; таван №10 с площ 10.53 кв.м. , при граници: таван № 9 ЖСК “Ч.“ и
коридор, както и 8.2605 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което е построена между съделители и при квоти: 1/2 ид. ч. за К. С. В. и 1/2 ид. ч.
за С. В. П., на основание чл. 34 от ЗС, като съделителката Н. Н. М. е изключена от делбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящият състав на
въззивния съд намира, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения:
Производството по съдебна делба има особени цел и предназначение, за
2
опосредяване на които са предвидени редица специални правила. Крайната цел на съдебната
делба е окончателно ликвидиране на съсобствеността, във връзка с която следва да бъдат
разгледани от съда правата на всички възможни съсобственици при изчерпателност на
придобивните им основания. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗН, който е приложим и при делба
на съсобственост (чл. 34, ал. 2 ЗС), извършената делба без участие на съсобственик е
нищожна. По аргумент от това се налага в производството за съдебна делба да участват
всички лица с доказани или само с предполагаеми права в съсобствеността, които са
необходими задължителни другари. В този смисъл са мотивите към т. 1 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика (например Решение № 28/07.03.2018 г. по гр.
дело № 1019/2017 г. на ВКС, 2-ро ГО, и други). Поради това е задължение на съда да следи
за участието в производството на всички необходими задължителни другари. Постановеното
решение без някой от тях е недопустимо.
Когато въззивната инстанция установи, че не е участвал задължителен другар, следва
да обезсили решението и да върне делото на РС за конституирането му и разглеждане на
делото с негово участие (т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Конкретно, когато
неучаствалото лице с права в съсобствеността е съпруг на съделител, актуалната съдебна
практика поддържа обсъдената постановка по искове за делба. Неприложими за съдебната
делба са ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, защото то касае
исковете за защита на собствеността спрямо външни за нея конкуриращи съпрузите субекти,
но не и делбата в рамките на съсобствеността, а също и ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
тъй като касае правни сделки, а не съдебни производства за делба, които разкриват
обсъдените процесуални специфики, изисквания, етапи и преклузии, с крайната цел
окончателно прекратяване на съсобствеността. В този смисъл изрично са: Решение № 46 от
22.06.2020 г. по гр. д. № 2358/2019 г. на 1-во ГО и Решение № 60/17.07.2017 г. по гр. д. №
3431/2016 г., постановени след двете цитирани ТР, както и при идентична спрямо настоящия
случай фактическа ситуация; и други.
В производството по настоящото дело не е участвал съпругът на ответницата, който
придобива права на осн. чл. 21 от СК, тъй като твърдяното давностно владение върху
процесния имот се осъществява по време на брака им /сключен през 1994 г. и продължаващ
и към настоящия момент/. Поради това последният се явява задължителен необходим другар
в производството по съдебна делба на имота, върху които се твърди да има вещни права.
Активната му материалноправна легитимация подлежи на установяване именно в
настоящото производство, като в случай, че не се докаже твърдяното оригинерно
придобивно основание, същият следва да бъде изключен от делбата.
Участието му може да рефлектира както на вида и квотите в съсобствеността при
допускането, така и на способа за извършване на делбата или на претенциите по сметки във
втората фаза. Особено при наличие в конкретния случай на съделител /Н. М./, който не
оспорва упражняваното спрямо нея давностно владение от страна на П..
За пълнота на изложеното следва да се добави, че твърдяния от П. придобивен способ
върху делбения имот има нужда от прецизиране досежно обстоятелството, че същата е
3
наследник по закон на починалия си баща за 1/4 ид.ч., поради което по давност в режим на
СИО може да придобие останалите 3/4 ид.ч. от имота или евентуално само ид.ч. собственост
на съделителката М..
Първоинстанционният съд е разгледал делото без участието на съпруга на
ответницата П., поради което решението следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав, при конституиране на задължителния необходим
другар.
Доколкото резултатът от въззивното обжалване не води до разрешаване на спора по
първата фаза на делбата, а до възобновяване на производството по тази фаза пред първата
инстанция, разноските не следва да се разглеждат от настоящия въззивен съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 3341/18.10.2023 г., постановено по гр.д.№
12108/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХV състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав,
съобразно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4