№ 379
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Васил Ст. Гатов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пазарджик за
отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал
съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по
чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 26.11.2021г. съдът е
установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
1
попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквато и да било
конкретика относно фактите, срещу които подсъдимият да се брани, а
обвинението да доказва.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно,
точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на
деянието, в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. Само
така рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно.
Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт
във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия,
респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на
базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да
организира защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за
процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на
претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да
провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия.
Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени факти, от които да става ясно какъв е
механизма на инкриминираното ПТП в неговата динамика и развитие и какви
са конкретните действия на водача на МПС и на пострадалия пешеходец,
както и каква е била пътната обстановка в момента на възникване на ПТП, все
факти необходими за пълно и точно фактическо обвинение.
Липсата им не може да бъде запълнена с краткото описание на
произшествието на л.14, абз. втори от обвинителния акт, където според
прокурора е посочена релевантната за предмета на доказване фактология.
Отделно от така установената липса на основни факти за деятелността на
подсъдимия и пострадалия, посочените такива са неясни и противоречиви. В
същият абзац /приет от прокурора за „фактическа обстановка“/ е посочено, че
2
водачът е имал техническа възможност да спре автомобила, ако скоростта му
в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно е била 50,41 км/ч. В
диспозитива обаче е посочено друго, а именно, че водачът е следвало да се
движи със скорост не по – висока от 50,41 км/ч. Така на практика прокурорът
е приел в обстоятелствената част абсолютно определен размер на скоростта на
движение на МПС, а в диспозитива размерът е посочен относително. Това
противоречие за един от основните за решаване на въпроса за отговорността
на подсъдимия факти е съществено и пречи на подсъдимия да организира
адекватно защитата си.
Ето защо възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не
могат да бъдат споделени и съответно уважени. Действително обвинителния
акт е много подробен. Тази подробност се отнася обаче за извършените
процесуално следствени действия, но не и за установените от тези действия
факти, което всъщност се явява порокът му. Този порок между другото е бил
установен и с отменителното решение по внохд №646/18г. на Апелативен съд
Пловдив, в което е посочено, че обвинителния акт страда от фактическа, а не
от доказателствена обосновка.
Обобщено, въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда
по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и
законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното
заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил
първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на
протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото
върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени
процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен
и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни
последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
3
подаденият срещу него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 380/26.11.2021г. по нохд № 499/21г.
на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4