Р Е Ш Е Н И Е
№ 260351
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов в. гр. дело № 3102 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
261023/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1816/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, III гр. с-в, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката
против Х.Т.Л., с адрес ***, с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
всички изградени от него незаконосъобразни съоръжения в сифоните на трите
коминни тела и да възстанови съществуващото предходно положение, съгласно
одобрения архитектурен проект на сградата, преустанови задимяването,
навлизането на миризми в жилището на ищцата през сифонните тела и опасността от
възникване на пожар.
По
изложените в жалбата доводи относно допуснати от районния съд процесуални
нарушения – постановяване на решението въз основа на оспорената
съдебнотехническа експертиза (СТЕ) и необсъждане на свидетелските показания, за
които нарушения се твърди да са довели до формирането на погрешни фактически изводи,
се моли за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения негаторен
иск. В открито съдебно заседания жалбоподателката се представлява от адв. Г. И.,
като се поддържа изложеното във въззивната жалба, както и направеното искане по
същество. Претендират се разноски.
В срок
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Х.Т.Л., чрез адв. С., с който се
оспорва жалбата като неоснователна и се изразява несъгласие с твърденията на
жалбоподателя. По изложените в отговора съображения се моли атакуваното решение
да се потвърди. Претендира разноски.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена против обжалваем съдебен акт в законен срок и от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания намира за установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС от
жалбоподателката В.П.П. против Х.Т.Л. за осъждане на последния да премахне
всички изградени от него незаконосъобразни съоръжения в сифоните на трите
коминни тела в собствения му апартамент, находящ се в гр. П., ул. *** *, и да
възстанови съществуващото предходно положение, съгласно одобрения архитектурен
проект на сградата, преустанови задимяването, навлизането на миризми в жилището
на ищцата през сифонните тела и опасността от възникване на пожар.
По
делото не се спори, че ищцата има право на ползване върху апартамент № 71 на
шестия жилищен етаж от сграда, находяща се гр. П., ул. „**** *, както и че
ответникът Л. е собственик на разположения непосредствено под жилището на
ищцата апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***.
С
исковата молба е представено, не е оспорени от ответника и взето предвид от
районния съд при постановяване на крайния му акт по същество, писмо от МВР,
Втора районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – Пловдив, изготвено
след извършена проверка в дома на ищцата по повод на депозирана от нея жалба
относно проникването на миризми от готвено в апартамента й. В писмото се сочи,
че изнесеното в жалбата отговаря на действителността. Останалото по съществено
съдържание на писмото е изложено от първостепенния съд в мотивите му от
фактическа страна.
В хода
на първоинстанционното производство е прието заключение по СТЕ и са разпитани
трима свидетели.
Следва
да се посочи, че не се споделят изложените във въззивната жалба твърдения за
неправилност и необоснованост на експертното заключение. Вещото лице в своето
изложение е посочило, респ. взело е предвид, че процесните апартаменти са
строени през 1970 г. По отношение наличните отвори в двата апартамента, в.л. В.
Р. ясно е посочила, че понастоящем в апартамента на ищцата има общо три отвора
– по един на всяко коминно тяло, а в жилището на ответника само един отвор –
този в комина в кухнята, в който била монтирана тръба от кухненския аспиратор,
разположен над готварска печка. Какво е било състоянието на коминните тела преди,
не е относимо към настоящия спор, тъй като се преценява настоящото положение на
комините, което може да доведе до интервениране на миризми в жилището на
ищцата, задимяване или опасност от пожар. В тази връзка, независимо от
направените от вещото лице снимки, за които се твърди, че били само в горната
част на комините, ясно е посочено в
експертното заключение, че в апартамента на ответника има само един понастоящем
съществуващ отвор към коминните тела – този в кухнята, както и че лисват ревизионни
отвори в отделните помещения, в които отвори да може да се монтира скара или
друго съоръжение за печене на различни видове продукти. По тези съображения заключението
на вещото лице по приетата СТЕ следва да бъде кредитирано и ползвано при
постановяване на акта по същество, както и районният съд е сторил, доколкото
същото обективно и пълно отразява състоянието на коминните тела в апартамента
на ищцата и този на ответника.
В хода
на първоинстанционното производство не са оспорени показанията на свидетелките С.
С. С. и А. А. Т.. Същите не са оспорени и с въззивната жалба. От показаният на
двете се установява, че действително в апартамента на ищцата се усещат силни
миризми на готвено, които продължавали да се усещат и до момента и правят
трудно неговото обитаване. А. Т. свидетелства и за други увреди в жилището на
ищцата, а именно издуване на паркет, плочки и външна ламперия в коридора,
излизане на дим от контактите и силна миризма в детската стая. В тази част
показанията им са подкрепени от писмото от МВР, Втора районна служба за пожарна
безопасност и защита на населението – Пловдив. От това следва още, че
независимо от обстоятелството, че св. Т. е дъщеря на ищцата, то нейните
показания не са изолирани, а се подкрепят от други доказателства по делото, а
освен това са и относно лични възприятия, тъй като същата живее в процесното
жилище.
Оспорени
са показанията на св. Н. Л., но не се сочат от жалбоподателя конкретни техни
пороци. В тази насока следва да се посочи, че
същата, като майка на ответника, свидетелства относно лични впечатления,
като изложеното от нея се подкрепя и от заключението на вещото лице, поради
което и правилно е кредитирано. Свидетелката сочи, че всички отвори към
комините в апартамента на ответника, с изключение на този в кухнята за
затворени. Същата твърди още, че във входа на блока се усещат миризми на
готвено, но не дава показания такива миризми да се усещат конкретно в жилището
на ищцата.
За да
отхвърли изцяло предявения иск, първоинстанционния съд е изложил подробно
мотиви относно правната същност на негаторния иск и относно разпределената по
делото доказателствена тежест, въз основа на които е приел, че не било установено
наличието на съоръжение в имота на ответника, което да е включено в коминното
тяло и вследствие на чието използване да се появяват неприятни миризми в
жилището на ищцата, поради което не било доказано осъществяването на твърдяното
противоправно поведение от ответника, с което да се засяга вещното право на ползване
на ищцата. Прието е още от районния съд, че в случая не се засягало пряко
правото на собственост, респ. ползване, а по-скоро с интервенирането на миризми
се засягало друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим
имот, като е цитирал и съдебна практика.
Настоящият
съдебен състав споделя в принципен план изложените мотиви на първостепенния съд
относно правната природа на негаторния иск по чл. 109 ЗС и предпоставките за
неговото уважаване. В тази насока, за да не се приповтарят същите, въззивият
съд препраща към мотивите на районния в посочената част.
Не се
споделя обаче изводът, че по делото не било установено наличието на включено съоръжение към някое от коминните
тела в апартамента на ответника. Видно от заключението по СТЕ и показанията на
св. Л. в коминнито тяло в кухнята на ответника е монтирана тръба от кухненския
аспиратор, разположен над готварска печка, която свързва аспиратора с коминното
тяло. Отново видно от заключението на вещото лице, а и от показанията на св. С.,
която живее в еднотипно жилище, и св. Т., този комин е с предназначение за
включване на отоплителни уреди на твърдо гориво с цел извеждане на пушека
навън. Същият не е създаден за отвеждане на пара от кухненски аспиратор. В този
насока следва да се посочи, че съгласно чл. 32, т. 6 от НАРЕДБА № 8121з-647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, в сградите и помещенията, не се разрешава нарушаване на целостта и
промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и
използването им за други цели, несвързани с предназначението им. В чл. 38, ал.
2 и ал. 3 от същата наредба е направено разграничения на комините за отвеждане
на дим и пушек от отоплителни тела на твърди гориво – какъвто е процесния, и комините,
предвиждани за скари, фритюрници и други подобни, за който има особени
изисквания за поддръжка. Доколкото цитираните разпоредби имат императивен
характер, то и въззивният съд е длъжен служебно да следи за тяхното спазване,
съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно е налице незаконосъобразно
действие от страна на ответника, доколкото същия въпреки забраната в чл. 32, ал. 6 от посочената наредба,
използва коминното тяло, преминаващо през кухнята му, за цел, несвързана с
неговото предназначение, а именно ползва го да извежда парата, получена от
готвене, а не за отвеждане на дим от печка за отопление с твърдо гориво, т.е.
изпълнена е първата предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Не се
споделя и изводът, че навлизането на миризми, задимяването и създаването на
опасност от пожар не ограничават правото на собственост, респ. ползване. С
негаторния иск се търси защита от всяко неоснователно действие, което обективно
създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по
чл. 109 ЗС (вж. Решение
№ 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 366
от 5.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2866/2002 г., IV г. о., ГК и др.). Влошаването на
хигиенно-битовите условия в едно жилище, чрез навлизането на неприятни, остри
и/или задушливи миризми от друго жилище или обект, всякога препятства
нормалното ползване на това жилище по предназначение. Съответно това рефлектира
негативно върху правото на собственост (в случая на ползване) на ищеца, тъй
като ограничава правомощието ползване, даващо право на всеки собственик да си
служи със собствената вещ. В този смисъл е и цитираното от районния съд Решение
№ 63 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., I г. о., ГК, където се
чете следното: „С оглед на изложеното и установените факти
по делото, правилно въззивният съд е приел, че осъществяваната от ответниците
производствена и търговска дейност в съсобствения имот, представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като обективно създава
пречки за нормалното ползване на жилището на първия етаж съобразно обичайното
му предназначение. Не може да бъде споделено разбирането на касаторите, че
неблагоприятните въздействия от осъществяваната от тях дейност, доколкото са
установени по делото - наднормен шум, вибрации, неприятни миризми, замърсяване,
евентуално засягат други лични права на ищеца, но не ограничават правото му на
собственост върху жилището, поради което защитата по чл. 109 ЗС е неприложима.
Жилището е предназначено за постоянно обитаване, а несъмнено всички тези
проявления от осъществяваната производствена дейност имат за последица
влошаване на хигиенно - битовите условия за живеене.“. По тези съображение
и предвид установеното по делото обстоятелство, че в апартамента на ищцата
навлизат и се усещат силни и неприятни миризми на готвено, който затрудняват
неговото обитаване, въззвният съд намира, че е налице и втората предпоставка за
уважаване на исковата претенция – ограничаване на правото на собственост (в
случая ползване) на ищцата, като обективно се препятства нормалното ползване на
имота съобразно предназначението му – за живеене. Следва да се отбележи, че в
случая не е необходимо ищцата да е напълно лишена от възможността да ползва
жилището си, а единствено да се пречи на ползването му повече от обикновеното.
Причинната
връзка между незаконосъобразното поведение на ответника – използването на
коминното тяло, чрез монтирането в розетката на същото на тръба от кухненския
аспиратор над готварската печка, за отвеждането на изпаренията от готвенето, и
засягането на правото на ползване на ищцата, чрез навлизането в жилището
ѝ на силни и неприятни миризми от готвено, правещи апартамента ѝ
трудно поносим за обитаване, се извежда от правилата на житейската логика,
както и от заключението на вещото лице по СТЕ. Апартаментът на ответника са
намира непосредствено под този на ищцата, изпаренията, преминали през тръбата
на аспиратора и изкачващи се нагоре по коминното тяло, са в резултат на
готвене, което напълно съответства на вида миризми, които навлизат и се усещат
в жилището на ищцата. В този смисъл е и
експертното заключение, според което е възможно наличието на миризми да е вследствие
от включените тръби от аспираторите над кухненската печка, с оглед на това, че
предназначението на коминните тела е за включване на отоплителни уреди на
твърди гориво, а не е да отвеждат изпарения при готвене.
По
изложените съображение негаторният иск се явява основателен досежно
претенцията, че в резултат на незаконосъобразни действия на ответника навлизат
миризми в жилището на ищцата, което ограничава нормалното му ползване по
предназначение. В този смисъл решението ще се отмени частично и ответникът ще
бъде осъден да премахне тръбата от кухненския аспиратор, разположен над
готварска печка в собствения му апартамент, водеща до отвеждането на миризми от
готвено, респ. до навлизането на същите в апартамента на ищцата. Това е така,
защото премахването на аспираторната тръба по най-сигурен начин ще обезпечи
преустановяването на миризмите, навлизащи в жилището на ищцата.
При
правилно разпределена доказателствена тежест, ищцата не доказа наличието на
други отвори в коминните тела вътре в апартамента на Х.Л. – нито в банята, нито
в детската стая, нито в хола, които да засягат по негативен начин правото ѝ
да ползва жилището си по предназначение, както и такива отвори, които да водят
до задимяване в апартамента ѝ и опасност от възникване на пожар в същия. За
пълнота следва да се посочи, че наличието на запушване или повреди по дължината
на коминните тела не е предмет на настоящо дело, а освен това при евентуално наличие на такива
проблеми, същите би следвало да се отстранят от всички етажни съсобственици,
включително и ищцата, тъй като комините представляват общи части по смисъла на
чл. 38, ал. 1 ЗС и не може поддръжката им да е в тежест единствено на
ответника. Следователно в останалата ѝ част исковата претенция правилно е
отхвърлена, поради което решение ще се потвърди частично.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора решението ще се ревизира и в частта за разноските, присъждането
на които е законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска. За
първоинстанционното производство ищцата не е представила списък по чл. 80 ГПК,
но в открито съдебно заседание е претендирала заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение и за платения депозит за вещо лице. Видно от
материалите по делото липсват доказателства за платен адвокатски хонорар за
първата инстанция, поради което такъв няма да бъде присъден. Представени са
доказателства (платежно нареждане) относно разноските за вещото лице, с оглед
на което същите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъдят в размер от 150
лв. – половината от заплатените 300 лв., предвид частичното уважаване на
претенцията. За въззивното производство също ще се присъдят половината от
сторените разноски, а именно 125 лв. за адвокатско възнаграждение и 12,50 лв.
за държавна такса, предвид представения ДПЗС и платежно нареждане за държавната
такса. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще се присъдят
сторените от него разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК пред
районния съд и съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно 150 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция. За въззивната
инстанция няма да се присъдят разноски на ответника Л., тъй като не са
представени доказателства за извършени такива, нито пък списък по чл. 80 ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен касационен
съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261023/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1816/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на В.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Х.Т.Л., с адрес ***, с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответника да премахне всички изградени от него незаконосъобразни съоръжения
в сифоните на трите коминни тела и да възстанови съществуващото предходно
положение, съгласно одобрения архитектурен проект на сградата, и преустанови
навлизането на миризми през сифонните тела в жилището на ищцата, както и в ЧАСТТА, с която В.П.П., ЕГН: **********, е ОСЪДЕНА да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х.Т.Л., адрес: ***, сумата за разликата от 150 лева до пълния претендиран размер от
300 лева – съдебно деловодни разноски
в първоинстанционното производство, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Х.Т.Л., с адрес: ***, да премахне всички
изградени от него незаконосъобразни съоръжения в сифоните на трите коминни тела
и да възстанови съществуващото предходно положение, съгласно одобрения
архитектурен проект на сградата, и преустанови навлизането на миризми през
сифонните тела в жилището на ищцата В.П.П., ЕГН **********,***, КАТО демонтира свързаната към коминното
тяло тръба от кухненския аспиратор, разположен над готварската печка, намиращи
се в кухнята на собствения на ответника Х.Т.Л. апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „****, и преустанови отвеждането на изпарения от готвене през коминните
тела.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261023/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1816/
2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на В.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Х.Т.Л., с адрес ***, с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответника да премахне всички изградени от него незаконосъобразни съоръжения
в сифоните на трите коминни тела и да възстанови съществуващото предходно
положение, съгласно одобрения архитектурен проект на сградата, водещи до
задимяване и опасност от възникване на пожар в жилището на ищцата В.П.П., ЕГН **********,***,
както и в ЧАСТТА, с която В.П.П., ЕГН: **********, е ОСЪДЕНА да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х.Т.Л., адрес: ***, сумата от 150 лева – съдебно деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Х.Т.Л., адрес: ***, да заплати на В.П.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 150 лева, разноски за
първоинстанционното производство, представляващи депозит за вещо лице, и сумата
137,50 лева, от които 125 лв., за адвокатско
възнаграждение за въззивното производството, и 12,50 лв. за държавна такса.
Настоящото решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./