Р Е Ш Е Н И Е
№ 262106/29.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12614 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявен
от „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.В., ЕГН **********,***,
осъдителен негаторен иск с правно основание чл. 109
ЗС за ОСЪЖДАНЕ на ответника да ПРЕМАХНЕ монтираните от него заключващо
устройство на външна преградна врата, както и външна преградна врата,
ограничаваща достъпа до сутеренния етаж в жилищна сграда, с административен
адрес: гр. *, както и да ОСИГУРИ достъп до Трафопост, находящ се на сутеренен
етаж, целият с площ 29.07 кв.м., при граници: ул. ул. „*“, подход към избени
помещения и автомобилна платформа, ведно с 0,7489 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж.
Разпореждането за връчване на препис от исковата
молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор
на ответника, който е получил лично книжата. Съобщението за насрочване на
съдебно заседание също е получено лично от ответника.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното
заседание е предприето оспорване. Ответникът не се е явил в първото заседание
по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание.
В исковата молба ищецът „С.“
ЕООД твърди, че е построил жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. *, като преди
това му е било прехвърлено правото на строеж върху недвижим имот и обособени
обекти от жилищната сграда, сред които е и трафопост, находящ се на сутеренен
етаж, целият с площ 29.07 кв.м., при граници: ул. ул. „*“, подход към избени
помещения и автомобилна платформа, ведно с 0,7489 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж. Сочи, че след построяване на
сградата е станал собственик на обособените обекти, като част от тях е продал
на трети лица, като 67% ид.ч. от трафопоста са продадени
на *. Излага, че повече от две години няма достъп до трафопоста, защото на
сутеренния етаж е поставена метална врата, която е заключена. Твърди, че
вратата и новият патрон е поставен от И.П.В., който притежава собственост в
сградата, но същият е отказал да му предостави достъп. Сочи, че другият
съсобственик се е обърнал за съдействие към Община Варна и Прокуратурата, но не
е получил съдействие. Моли от съда да осъди ответника да премахне монтираните
на вратите заключващи устройства и да предостави достъп до трафопоста. Моли и
за присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и
правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад,
връчен на страните с Определение № 263055 от 24.03.2021 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал
от съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице условията за това.
Ответникът не е упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства,
чиято автентичност не е оспорена, от които се установява, че ищецът притежава
част от правото на собственост върху процесния трафопост и ответникът
ограничава достъпа до него, защото е поставил преграждаща врата.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито
представените писмени доказателства.
Претенцията за осъждане на ответника да
премахне монтираните от
него заключващо устройство на външна преградна врата, както и външна преградна
врата, ограничаваща достъпа до сутеренния етаж в жилищна сграда, както и да
осигури достъп до трафопост собственост на ищеца, съдът намира в
значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи.
По тези съображения, съдът установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на
разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени
доказателства за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото,
ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 80
лв. за заплатена държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
И.П.В., ЕГН **********,***,
ДА ПРЕМАХНЕ монтираните от него заключващо устройство на външна преградна
врата, както и външна преградна врата, ограничаваща достъпа до сутеренния етаж
в жилищна сграда, с административен адрес: гр. *, както и да ОСИГУРИ достъп на
„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, до Трафопост, находящ
се на сутеренен етаж, целият с площ 29.07 кв.м., при граници: ул. ул. „*,
подход към избени помещения и автомобилна платформа, ведно с 0,7489 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на
основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА И.П.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 680
лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща извършени от ищеца
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: