Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238
гр. Сливен, 10. 11. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и девети
октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 243 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 16.07.2020
г., подадена от „М. НУТС“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от у. М.П.П., срещу Решение № 50 от
18.05.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ Изх. № С200020-023-0001242 от
15.04.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен.
В жалбата се твърди, че
обжалваното постановление и решението, с което е потвърдено, са
незаконосъобразни. Изложени са съображения, че: не е доказан размерът на
публичното вземане, нито трудното му събиране; не е налице нито
една от предпоставките на чл. 121 от ДОПК, тъй като ходът на ревизията е спрян
и няма издаване на ревизионен акт; наложените запори не са съобразени с характера
на дейността на дружеството и дейността на дружеството е блокирана. Заявено е
искане обжалваното решение и потвърденото с него постановление да бъдат
отменени. Направена е претенция и за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата. Счита, че обжалваното решение и ПНПОМ са законосъобразни.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002019007699-020-001 от 29.11.2019 г., издадена от Началник на Сектор при
ТД на НАП – Бургас, срещу дружеството е образувано ревизионно производство за
ревизирани задължения за корпоративен данък /КД/ и данък върху добавената
стойност /ДДС/.
На 14.04.2020 г. от орган по приходите на длъжност
главен инспектор по приходите в качеството му на ръководител ревизия, е
отправено до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Бургас, Искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02002019007699-039-001.
На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е поискано да бъдат наложени мерки за
предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002019007699-020-001 от 29.11.2019 г. – запор на банкови сметки на
дружеството. Изложените в Искането мотиви са: молба от 13.04.2020 г. за спиране
на ревизията; установени в хода на ревизията данни за приспаднат данъчен кредит
по реда на ЗДДС, без да е доказана реална доставка; ревизираното лице не
притежава активи/имущество; налагането на предварителните обезпечителни мерки е
необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Посочено е, че очакваният размер на задълженията,
които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне
е: ДДС – главница 14 984 лева и лихва 628,55 лева, изчислена към
14.04.2020 г.; и корпоративен данък – главница 4 292,80 лева и лихва
453,17 лева, изчислена към 14.04.2020 г. Към искането е приложена справка на
банковите сметки на дружеството.
Въз основа на искането и във връзка с ревизията, на
15.04.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е
издадено ПНПОМ мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК Изх. №
С200020-023-0001242, с което за обезпечаване на очакваното публично вземане е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се
в: П. и. б. за сумата от 20 358,52 лева, Р. за сумата от 20 358,52
лева. Връчени са запорни съобщения на банките. ПНПОМ е съобщено на оспорващото
дружество на 07.05.2020 г.
Със Заповед № Р-02002019007699-023-001 от 15.04.2020
г., издадена от Началник на Сектор при ТД на НАП – Бургас, във връзка с
подадена молба от ревизираното лице, производството по извършване на ревизията
е спряно, считано от 15.04.2020 г. до 13.07.2020 г.
С жалба Вх. № 5225
от 13.05.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, ПНПОМ Изх. № С200020-023-0001242
от 15.04.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен, е обжалвано от „М. НУТС“ ЕООД пред Директора на ТД на НАП – Бургас.
С обжалваното Решение № 50 от 18.05.2020 г., издадено
от Директора на ТД на НАП – Бургас, подадената жалба е оставена без уважение и
е потвърдено като законосъобразно обжалваното ПНПОМ. Решението е съобщено на
дружеството на 19.06.2020 г.
С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки Изх. № С200020-024-0018496 от 16.06.2020 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е отменен запорът, наложен с ПНПОМ
Изх. № С200020-023-0001242 от 15.04.2020 г. върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в П. и. б., поради обезпеченост в пълен размер
със запор върху банкови сметки в Р.
В хода на съдебното дирене от жалбоподателя е представен
Отчет по негова разплащателна сметка в П. и. б.АД за периода от 19.06.2019 г.
до 22.06.2020 г. По искане на жалбоподателя, от ответника по жалбата е
представен Дневник покупки-продажби, декларирани от търговското дружество за периода
от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението, с което се
потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по седалището на жалбоподателя. Нормата на чл. 197, ал. 3
от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна
мярка. С оглед посочените разпоредби и установените по делото факти, предмет на
настоящия съдебен контрол са ПНПОМ, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в Р., и потвърждаващото го
решение на Директора на ТД на НАП. Следователно съдът, изпълнявайки
задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по
чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие
на компетентност на органа, изискване за писмена форма, спазване на процесуалните
и материалните плавила при издаването им, съобразяване с целта на закона.
Обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП –
Бургас е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган и в 7-дневния
срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Обжалваното ПНПОМ е издадено
и по мотивирано искане от орган
по приходите във връзка с ревизия на дружеството - жалбоподател, в което искане
е посочено, че обезпечение се иска с цел да се предотврати извършването на
сделки и действия с имуществото на ревизираното лице. Посочен е предполагаемият
размер на задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизионното
производство. Направена е констатация за липса на активи. Изложените в искането
мотиви са достатъчни, за да може публичният изпълнител да направи преценка за
наличие на обезпечителна нужда.
Не се споделя тезата на жалбоподателя за недоказан
размер на публичното вземане. Въпросът относно размера на предполагаемите
публични задължения на дружеството не следва да бъде обсъждан в настоящото
производство, доколкото същият е от компетентността на органа по приходите,
извършващ ревизията, за когото възниква задължение за изготвяне на ревизионен
доклад и ревизионен акт, съгласно нормите на ДОПК. Поради което съдът приема,
че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение се иска, е
посоченият от приходния орган в искането му за налагане на обезпечителни мерки
– общо 20 358,52 лева /главници и лихви/.
В производството по издаване на ПНПОМ публичният
изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични задължения и при съобразяване на
условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, има правомощието да наложи обезпечителните
мерки.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията на
жалбоподателя в конкретния случай е не само на база предполагаемите размери на
задълженията на дружеството, които са и лихвоносни, но и с оглед констатацията
за липса на имущество. При тези обстоятелства е очевидно, че предполагаемият
размер на задълженията не може да бъде обезпечен по друг начин.
Определяща за налагането на обезпечителните мерки е
обезпечителната нужда, която от своя страна се обуславя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично
задължение е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не
разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма
имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма
такова. Съответно, изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на
годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните
задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. В случая е налице първата
хипотеза – съществуват основателни съмнения да бъде изпълнено задължението,
което ще бъде определено при приключване на ревизионното производство. Единствената
възможност за изпълнение е от сумите, постъпващи в банковите сметки на
жалбоподателя.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не
са налице предпоставките на чл. 121 от ДОПК. Предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на ревизия на
дружеството и по мотивирано от органа по приходите искане, съобразно
изискванията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Не е нарушена и разпоредбата на 121,
ал. 3 от ДОПК, съгласно която предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност. Действително, при липса на имущество, което би могло да
служи за обезпечение на задължението, налагането на запор върху банковите
сметки на дружеството значително би възпрепятствало дейността му. Този негатив
не може да бъде избегнат - налице е доказана обезпечителна нужда и липса на
друг актив, годен да служи за обезпечение. При това положение, обезпечителната
мярка следва да е такава, че да не спира изцяло извършването на дейността. Посоченото
изискване не е нарушено. Жалбоподателят може да оперира със сумите по банковите
сметки в П. и. б., по отношение на които запорът е отменен от публичния
изпълнител. Представените в хода на съдебното дирене документи: Отчет по разплащателна
сметка и Дневник покупки-продажби, не могат да обосноват тезата на оспорващото
дружество, че с наложения запор дейността на дружеството е блокирана. Наред с
изложеното, дружеството разполага с възможността да поиска от публичния
изпълнител, при наличието на предпоставките, регламентирани с нормата на чл.
229, ал. 3 от ДОПК, да разреши с разпореждане, отправено до банката, определена
част от постъпилите или постъпващите по сметката му суми да се оставят на
негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.
Налице е и възможност за жалбоподателя да поиска или сам да замени
обезпечителната мярка – чл. 199 от ДОПК.
По изложените съображения, обжалваното ПНПОМ е
законосъобразно, поради което и решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е потвърдено, е правилно, а подадената жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 2
във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. НУТС“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. М.П.П., срещу Решение №
50 от 18.05.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП– Бургас, с което е
потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки Изх. № С200020-023-0001242 от 15.04.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: