№ 8227
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110136935 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Х. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.С срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7.
С Определение № 36282/ 12.10.2023 г. съдът е съединил производството по гр.дело №
36935/2023 година и производството по гр.дело № 36937/2023 година, и двете по описа на
Софийски районен съд на 143-ти състав.
С исковата молба по гр.дело № 36935/2023 година ищецът твърди, че на 15.04.2018 г. е
сключил договор за паричен заем № ********** с „Профи кредит България” ЕООД.
Съгласно договора, кредиторът предоставил на потребителя в собственост парични средства
в размер на 3000 лв. Посочва, че в договора било посочено, че ще ползва две допълнителни
услуги - „Фаст“ и „Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на
почти 100% от отпуснатата главница за първата, от които сума в размер на 1000 лева, а за
втората 1786 лева или общо сума за допълнителни услуги от 2786 лева. Твърди, че е погасил
изцяло процесния кредит. Твърди, че договорът е изцяло нищожен. На първо място посочва,
че не е спазена предвидената в закона форма. Сочи, че е нарушено изискването процесният
договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора, не му бил предоставено копие от Общите условия,
процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно
изискванията на ЗПК. Твърди, че размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под
минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12. Счита, че договорът е нищожен, тъй
като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че допустимият ГПР е многократно над максимално
допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Твърди, че с
въвеждането на допълни услуги се цели заобикаляне на императивни правни норми и по -
1
конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че услугата за която се претендира заплащане не е
изпълнявана от ответното дружество. Моли за признаването за установено, че клаузата за
закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „фаст" по
договор за потребителски кредит № ********** е нищожна, както и че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „флекси" по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна, както и за осъждането на ответника да
заплати сума в размер на 600 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
С исковата молба по гр.дело № 36937/2023 година ищецът твърди, че на 15.10.2018 г. е
сключил договор за паричен заем № ********** с „Профи кредит България” ЕООД, като
съгласно договора, кредиторът предоставил на потребителя в собственост парични средства
в размер на 1400 лв. В договора било посочено, че ще ползва две допълнителни услуги -
„Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса, равняваща се на почти
100% от отпуснатата главница за първата, от които сума в размер на 300 лева, а за втората
1000 лева или общо сума за допълнителни услуги от 1300 лева. Посочва, че задълженията по
този договор също за изцяло погасени. Позовава се на същите основания за нищожност
както в исковата молба по гр.дело № 36935/2023 година.
Иска се от съда да постанови решение, с което да:
- Да се признае за установено в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение
за кредитора за допълнителна услуга „фаст“ по договор за потребителски кредит №
********** е нищожна.
- Да се признае за установено в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение
за кредитора за допълнителна услуга „флекси“ по договор за потребителски кредит №
********** е нищожна.
- Да бъде осъдено „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С сума в размер на 600,00 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит **********, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 3.7.2023 година до окончателното й изплащане;
- Да се признае за установено в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение
за кредитора за допълнителна услуга „фаст“ по договор за потребителски кредит №
********** е нищожна;
- Да се признае за установено в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение
за кредитора за допълнителна услуга „флекси“ по договор за потребителски кредит №
********** е нищожна;
2
- Да бъде осъдено „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С сума в размер на 10,00 лева, като частичен иск от 250,00 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит ********** ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 3.7.2023
година до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че доколкото процесните договори представляват
търговска сделка и ищецът е изпълнил задължението по тях, той ги е приел и няма как да се
позовава на неспазена форма. Оспорва разпоредбата на чл.10, ал 1 от ЗПК като неясна,
доколкото няма ясна мерна единица, която да измери шрифт. Твърди, че неспазването на
това изискване не би могло да доведе до нищожност на кредита. Твърди, че договорите
отговарят на всички изисквания на ЗПК. Твърди, че ясно е посочен размер на ГПР, както и
лихвата по кредита и начина на тяхното изчисляване. Посочва, че допълнителните услуги не
са били задължително условия за сключване на договора, а били сключени по избор на
ищеца. Посочва, че чрез закупуването на допълнителни услуги, ищецът си е гарантирал и
допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в
забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали размера
на определен брой погасителни вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е,
че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на няколко вноски. Гарантирал си
е, че, например, ако сменят датата на изплащане на месечното му възнаграждение, ще може
да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за нея. Твърди, че услугите и
тяхната цена са уговорени между страните, поради което същите са действителни. Оспорва
осъдителните искове от страна на ищеца. Посочва, че по отношение на ДПК № **********
сумата за пълно предсрочно погасяване е 1644.27 лв., а на 06.11.2018 г. и 07.11.2018 г.
ищецът е внесъл 1652.28 лв., тоест е надвнесъл 8.01 лв., която му била възстановена на
14.11.2018 г. По отношение на ДПК № ********** посочва, че надвнесена сума след пълно
предсрочно погасяване /ППП/, възстановена на клиента на 20.06.2018- 6.47 лева. По
отношение на осъдителния иск относно ДПК № ********** прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключението по назначената съдебно - счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ и
по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Доказва се от фактическа страна, че между ищеца и ответника са сключени процесните
договори за потребителски кредит, като на 15.04.2018 г. е сключен Договор за паричен заем
№ **********/15.4.2018 година за заемната сума от 3000,00 лева, а на 15.10.2018 година е
сключен Договор за паричен заем № **********/15.10.2018 година, с който на ищеца е
предоставена заемната сума от 1400,00 лева.
Не се спори и се доказва от съдържанието на процесните договори, че с подписването
на договорите са сключени и допълнителни споразумения – Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които е било предвидено и
платено от ищеца – по договора от 15.10.2018 година – допълнително възнаграждение в
3
размер на 1300,32 лева, платено на вноски от по 54,18 лева, а по договора от 15.4.2018
година – допълнително възнаграждение в размер на 2786,40 лева, платено на вноски в
размер на 116,10 лева.
От анализа на доказателствата се установява, че предвидените погасителни вноски за
сумите по допълнителните възнаграждения участват при формиране на дължимата месечна
погасителна вноска по договорите, съответно месечната вноска по договора от 15.4.2018
година е общо 301,56 лева, а по договора от 15.10.2018 година – общо 140,73 лева.
Доказва се, че сумите на допълнителното възнаграждение по двата договора са били
олихвявани, като предвиденото допълнително възнаграждение е било калкулирано като
допълнителна главница и върху общия размер е била начислявана уговорената
възнаградителна лихва.
Не се установява от съдържанието на договорите посочения в тях ГПР дали включва в
размера си уговореното възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“.
Въз основа на анализа на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че и двата
кредита са усвоени и съответно предсрочно погасени. Така се доказва, че по Договора за
кредит № **********, сумата е усвоена на 25.09.2018 г. и е предсрочно погасена по молба
на кредитополучателя на 06.11.2018 г. С погасителната вноска в размер на 1644.27 лева
всички задължения по кредита дължими към датата на предсрочното погасяване са погасени
и кредитът е приключен. Доказва се, че на 06.11.2018 г. на каса в офис на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е внесена сумата от 1652,00 лв., като сумата е разпределена както
следва: -погасена главница- 1400,00 лв.; -погасена лихва 35,22 лв.; -дължима такса за
предсрочно погасяване 195,05 лв.; -обезщетение за предсрочно погасяване на кредита 14,00
лв., като е надвнесена сумата от 7,73 лева.
Пак от заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по
договор за потребителски кредит ДПК ********** са постъпили следните вноски на дати: -
на дата 06.06.2018 г. са платени 318.00 лева; на дата 15.06.2018 г. са платени 302.00 лева; на
дата 18.06.2018 г. са платени 3252.20 лева и кредитът е изцяло погасен и приключен, като е
надвнесена сума, която е била възстановена на клиента 20.06.2018 година в размер на 6,47
лева. Доказва се, че платените от ищеца суми са били разпределени както следва: -погасена
главница: 3000.00 лева; -погасена договорна лихва: 212.74 лева; -погасена обезщетение 3а
предсрочно погасяване на кредита: 28.32 лева; -погасена такса за приоритетно разглеждане:
262.50; -погасена такса 10,00 лв. (Такси по тарифа Съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК); - погасена лихви 3а просрочие: 3.87 лева; погасена такса „Пакет
от допълнителни услуги“ - 348.30 лева – общо 3865.73 лева.
Съдът приема за доказано от фактическа страна въз основа на заключението по съдебно
– счетоводната експертиза, че при изчисляването и посочването на ГПР в двата договора не
е бил включен размерът на стойността на допълнителния пакет услуги, като вещото лице е
изчислило и съдът приема за доказано, че с включването на това допълнително
възнаграждение действителния ГПР по Договор за потребителски кредит № 33036155393 е
4
на стойност 290,76 %, а по Договор за потребителски кредит № ********** ГПР е в размер
на 830,62 %, а при контролните изчисления – 785,15 %.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на фактическите констатации съдът е мотивиран до стори следните правни
изводи:
В настоящето производство са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр.2, вр. чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, и
в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и искови
претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се
разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав приема,
че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на
заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране.
В разглеждания случай, допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с усвояването и
управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Що се
отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл.15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при
ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва
директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните
услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя
характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а,
ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в общ
размер на 2786 лева, а главницата по договора за кредит е 3000 лева, т.е. възнаграждението
представлява почти 100 % от главницата по договора за кредит – относно договора за
5
потребителски кредит № **********, а по отношение на договора за потребителски кредит
№ ********** при главница от 1400,00 лева – допълнителното възнаграждение е на
стойност 1300,00 лева, размер близък до този на главницата по заемното правоотношение.
Всъщност, допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, дължими отделно от главницата
и възнаградителната лихва по договора за кредит, представляват възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита
за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на
Кредитора.
Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не
позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля законово
регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което се установи и доказа от фактическа
страна.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като двете такси не са включени
като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа
реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор за кредит се
явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора
за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът
на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение
№ 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият съдебен състав намира, че
процесният договор не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
6
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По точното прилагане на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК с няколко решения на Върховния касационен съд съдебната
практика беше уеднаквена в следния смисъл: договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдебната практика приема, и се споделя от настоящия съдебен състав, че ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит, посочена по-горе, и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл са
Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г, I Т.О., ВКС, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г, IIIГ.О, ВКС, Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д.
№ 3855/2021 г, IVГ.О, ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г, I Т.О,
ВКС.
С оглед на горното и доколкото в казуса се иска обявяване на недействителност само
на договорни клаузи и по аргумент от чл.6 от ГПК и принципа за диспозитивното начало,
съдът следва да уважи исковите претенции в частта за недействителност на клаузите от
двата договора.
По отношение на исковите претенции за връщане на платени суми по нищожните
клаузи съдът с оглед основателността на горните претенции, приема, че следва да уважи
същите в пълен размер.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
7
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55
ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно. И в
двата случая даденото е без основание. В този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по
гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г.
на ВКС, III ГО.
В условията на пълно главно доказване ищецът установи пред съда, че е платил на
ответника по двата потребителски договора сумата за допълнителен пакет услуги по
договор № **********/15.4.2018 година в размер на 600,00 лева, а по договор за
потребителски кредит № **********/25.9.2018 година сумата от 252,00 лева, от които му се
дължат предявените пред сума общо 610,00 лева.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора на ищеца
следва да се заплатят разноски за заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
а на представляващия го адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, от Закона за адвокатурата,
съобразно уважените искове.
Съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ дължимо се на адвоката е в размер на 480,00 лева с ДДС, като не
съобразява Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като противоречаща на
чл.101 и чл.102 от ДФЕС. Съдът съобразява положения труд, времето отделено за
подготовка от страна на адвоката, неговата процесуална активност и в този смисъл като се
има предвид, че разгледаните искови претенции са заявени със шаблонни искови молби,
адвокатът не е взел участие в съдебно заседание, а е депозирал бланкетни молби по хода на
делото, съдът е мотивиран да възприеме е заявеното възражение за прекомерност за
основателно и определи този размер като дължим.
Мотивиран от горното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр.2, вр. чл. 10 ЗПК, чл.
10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК,
чл. 146 ЗЗП, е на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „фаст“ по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за установено в правоотношенията между Т. Х. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „флекси“ по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С сума в
размер на 600,00 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 3.7.2023 година до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „фаст“ по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Т. Х. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „флекси“ по договор за
потребителски кредит № ********** е нищожна.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С сума в
размер на 10,00 лева, като частична от дължимата се сума от 252,00 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит **********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 3.7.2023
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С сумата
от 700,00 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 36935/2023 година по
9
описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на ЕАД“Д. М.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя адвокат Д. М. М. сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца Т. Х. М., ЕГН ********** по гр.дело №
36935/2023 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10