№ 232
гр. С.З., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20245500500325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на О.Д.К. С.И.Р.“, с адрес: гр.К., ул.
*****, представлява от законния си представител Д.С.Т., действаща чрез юрк.
М. Т.-И., срещу решение № 214/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
2932/2023 г. по описа на Районен съд – К..
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Излагат се оплаквания, че с първоинстанционният съд е направил
неправилни правни изводи за приложимост на актуалната редакция на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и
заплащане на труда на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към
прекратеното правоотношение с ищцата, сега въззиваема - П. Н. Д..
В тази връзка се сочи, че е налице становище на Регионално управление
– гр. С.З. при Министерство на образованието и науката, с което е дадено
автентично тълкуване на нормативния акт, което следва да бъде съобразено от
съда.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
1
постановяването на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а
на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – П. Н. Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон като е
съобразил придаденото с §2 от ПЗР на Наредбата обратно действие на
нормата, регламентираща минималните размери на основните трудови
възнаграждения на педагогическите специалисти.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждането на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява от законен или
процесуален представител.
Въззиваемата не се явява лично и не се представлява от процесуален
представител.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в предвидения в закона срок за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. Н. Д. срещу
О.Д.К. С.И.Р.“, с която е предявен частичен осъдителен иск по чл.128 т.2 от
Кодекса на труда /КТ/ за сумата от 300 лв. - част от 2000 лв., представляваща
частично неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
01.08.2023 г.
По реда на чл.214 от ГПК размерът на иска е увеличен на 2432,60 лв.,
изразяващ пълния размер на частично неплатеното от работодателя трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г.
Ищцата е изложила твърдения, че е била в трудово правоотношение с
О.Д.К. С.И.Р.“, прекратено на 01.08.2023 г., по силата на което е заемала
длъжността „учител, спортни дейности и туризъм в обслужващи звена в
системата на народната просвета, нетно основно трудово възнаграждение към
момента на прекратяване на правоотношението в размер на 1340 лв.
Твърди, че с изменение на подзаконов нормативен акт - Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал, обнародвана в Д.В.
на 01.09.2023 г. /обозначавана оттук нататък в мотивите като Наредбата/, е бил
увеличен минималния размер на основните месечни работни заплати на
2
педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г.
Въз основа на законодателната промяна на 10.08.2023 г. бил изменен и
колективния трудов договор /КТД/ за системата предучилищното и на
училищното образование, като в същия било отразено увеличението на
минималния размер на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти.
Ищцата твърди, че е поканила работодателя си да й заплати разликата в
полученото от нея и полагащото й се съгласно увеличението на основното
възнаграждение трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
01.08.2023 г., но получила отказ, въпреки че съгласно становище на синдиката
на българските учители, предоставено във връзка с нейно запитване, имала
право на това.
С отговора на исковата молба ответникът О.Д.К. С.И.Р.“ е оспорил иска
като неоснователен с доводи, че увеличеният размер на основното трудово
възнаграждение не следва да се прилага за трудовия договор на ищцата, който
към момента на приемането на измененията в КТД и в Наредбата вече е бил
прекратен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска като е
приел, че по силата на придаденото обратно действие на разпоредбите в КТД
и в Наредбата на ищцата се дължи увеличеният размер на основното й
трудово възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г.
Между страните няма спор по фактите, а освен това правно-
релевантните факти са установени правилно от първоинстанционния съд след
извършен пълен и всестранен анализ на събраните доказателства, поради
което въззивния съд препраща към мотивите на обжалваното решение по реда
на чл.272 от ГПК.
Безспорно е установено, че П. Н. Д. и О.Д.К. С.И.Р.“ са били в трудово
правоотношение, прекратено считано от 01.08.2023 г., по силата на което тя е
заемала педагогическа длъжност с основно месечно трудово възнаграждение
от 1338 лв.
На 10.08.2023 г. е изменен КТД за системата предучилищното и на
училищното образование като е предвидено увеличение на минималните
размери на основните трудови възнаграждения на педагогическите
специалисти, считано от 01.01.2023 г.
На 01.09.2023 г. в Д.В. е обнародвана Наредбата, в чийто §2 от ПЗР е
предвидено минималната основна работна заплата за педагогическите
специалисти е в размер от 1709 лв. от 01.01.2023 г.
В §3 от Заключителните разпоредби на Наредбата е предвидено
разпоредбата на §2 да влезе в сила от 01.01.2023 г.
Съгласно заключението на повторната съдебно-икономическа
експертиза, размерът на индивидуалното месечно трудово възнаграждение на
3
П. Н. Д. за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. е 1623,55 лв., а разликата
между полученото от нея трудово възнаграждение и дължимото такова , след
направеното увеличение, е в размер на 2432,60 лв.
При така установените факти въззивният съд прави правни изводи за
основателност на предявеният от ищцата иск.
Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България Всички
нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването
им, освен когато в тях е определен друг срок.
Действието на правните норми е занапред, т.е. за уреждане на
юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и за
заварените правоотношения за в бъдеще.
Разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове
предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба.
Чл.14, ал.2 от ЗНА повелява, че обратна сила на нормативен акт, издаден
въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има
актът, въз основа на който той е издаден.
Обратното действие на гражданския закон по време е изключение от
общото правило за действието на правните норми и се изразява в прилагане на
новия закон за уреждане на вече проявили се в миналото юридически факти
или по отношение на заварени правоотношения, които той преурежда със
задна дата.
В случая с разпоредбата на §2 от ПЗР на Наредбата е предвидено
минималният размер на основното трудово възнаграждение на
педагогическите специалисти да е 1709 лв., считано от 01.01.2023 г.
С тази норма с обратно действие се преуреждат висящите към
01.09.2023 г. трудови правоотношения.
Налице е обаче и нормата на §3 от Заключителните разпоредби на
Наредбата, съгласно която самата разпоредба на §2 влиза в сила от 01.01.2023
г.
Използваната от законодателя юридическа техника обуславя извод, че
посредством разпоредбата на §3 от Заключителните разпоредби на Наредбата
законодателят е придал обратно действие на закона, уреждащ новия увеличен
размер на основното трудово възнаграждение на педагогическите
специалисти, и спрямо проявилите се в миналия момент юридически факти,
т.е. и към трудови правоотношения, които са съществували в периода между
01.01.2023 г. и 01.09.2023 г., макар и към края на този период вече да са били
прекратени.
Съдът черпи аргументи за това тълкуване като изхожда от правния
принцип, че придаването на обратно действие на закона по отношение на вече
проявили се при действието на миналия закон юридически факти бива
4
мотивирано от волята на законодателя да преоцени вече настъпилите факти
поради качествена промяна в правните си възгледи.
В случая законодателната промяна, предвиждаща увеличението на
минималния размер на основните трудови възнаграждения за педагогическите
специалисти, е залегнала в Закона за държавния бюджет за 2023 г., който
следва да прояви действието си считано от 01.01.2023 г.
По ноторно известни причини от политическо естество Законът за
държавния бюджет за 2023 г. е обнародван в Д.В. на 01.08.2023 г., но с §46 от
неговите ПЗР на значителна част от разпоредбите му, в частност тези, касаещи
бюджетите на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджетни
сфери в областта на образованието, е придадено обратно действие, считано от
01.01.2023 г.
Всичко казано дотук обуславя правният извод, че волята на законодателя
е била считано от 01.01.2023 г. всички педагогически специалисти да
получават минимално основно трудово възнаграждение в размер на 1709 лв.
Настъпилото след 01.01.2023 г. до датата на приемане на новия закон,
уреждащ този увеличен минимален размер на основното трудово
възнаграждение, прекратяване на трудовите правоотношения на някои от
заемащите педагогически длъжности лица, не е основание този размер на
възнаграждението да не се прилага за заплащането на положения от тях след
01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото им правоотношение
труд.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата се дължат разноски.
Видно от представените от страната доказателства П. Н. Д. е
представлявана от пълномощник-адвокат, който й е оказал безплатна правна
помощ.
На същия следва да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение, което да му се заплати от
въззивника.
Предвид, че с решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-
438/22, което съставлява задължителна за националните юрисдикции на
държавите-членки съдебна практика, е прието, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
5
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл.101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.3 от ДЕС . В този случай националният
съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, то при преценката за
размера на дължимото на адвоката възнаграждение съдът не следва да
прилага НМРАВ, а следва да изходи единствено от действителната фактическа
и правна сложност на делото.
В настоящият случай делото и с ниска фактическа сложност, т.к. между
страните не е имало спор по фактите.
Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на
решаваният от съда правен въпрос относно обратното действие е налице
недвусмислена правна теория, изучавана от всеки практикуващ юрист в
рамките на висшето му образование.
При определяне на действителната правна сложност на делото следва да
се има предвид, че предмет на делото е само един иск, а извършените от адв.
М. Т. в качеството му на пълномощник на П. Н. Д. процесуални действия се
заключават в изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба и на писмена
защита, без негово участие в открито съдебно заседание.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото
възнаграждение за осъществената от адв. М. Т. правна защита и съдействие на
П. Н. Д. е в размер на 300 лв.
Относно обжалваемостта на съдебният акт:
Съгласно чл.280, ал.3, т.13 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./
не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови
спорове по искове за трудови възнаграждения под 5000 лв.
В настоящият случай търсената с предявения иск сума, след
направените изменение по размер 2432,60 лв., т.е. цената на иска е под 5000
лв.
Ето защо настоящото съдебно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
2932/2023 г. по описа на Районен съд – К..
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата О.Д.К. С.И.Р.“, с адрес: гр.К., ул. *****, представлява от
законния си представител Д.С.Т. да заплати на адв. М. М. Т. от Адвокатска
колегия – С.З., с адрес: гр. К., ул. „********* сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от него по реда
на чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на
въззиваемата П. Н. Д..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7