Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 16.09.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на дванадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 704/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба
от Н.Й.Б. срещу наказателно постановление № ....2018 г., издадено О.... С....,
РУ К...., с което на основание чл. 185 от ЗДвП на водача е наложено наказание
"Глоба" в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се
твърди, че не става ясно коя от хипотезите на разпоредбата е реализирана, че
други участници в движението не е имало, че заобиколената пешеходна пътека е
неправилно разположена.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата с
изложените в нея аргументи.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като подадена в срок от лице имащо право
на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
На
....2018 г., около ....часа, в гр. М....на кръстовището на ул. Х....и ул. С....
жалбоподателят Н.Б. като водач на лек автомобил Х.... с рег. №С....,
собственост на Д….. М………….. от гр. С...., движейки се по ул. Х....в посока гр.
К.... заобиколил пешеходната пътека, започваща от тротоара на ул. Х....и
завършваща в платното на ул. С...., като по този начин водачът навлязъл С
автомобила по ул. С.....
Поведението
на водача било забелязано от полицейските служители, които по същото време се
намирали на ул. С...., които му разпоредили да спре. След преценка, че е
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан лично от жалбоподателя
и копие от него му било връчено на следващия ден.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № ....2018
г., издадено О.... С...., РУ К...., с което на основание чл. 185 от ЗДвП на
водача е наложено наказание "Глоба" в размер на 20, 00 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Препис от същото е връчен на …………..2018
г.. Жалбата срещу него била подадена на ……………..2018 г.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.М.
и С.П. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
От
показанията на свидетелите М. и П. се установява, че жалбоподателят при
движение по ул. Х...., достигайки до кръстовището с ул. С...., е заобиколил
отдясно повдигнатата и с маркировка пешеходна пътека, с което е навлязъл с
автомобила си по ул. С..... Свидетелите заявяват, че не помнят в този момент в
близост да е имало други участници в движението, вкл. и пешеходци, като
единствено св. М. посочва, че е имало пешеходец, който обаче не е бил в близост
до пешеходната пътека, а е бил на разстояние- на тротоара в страни от
кръстовището.
От
справка от …………..2019г. от „О………………….“ гр. С.... с приложена към нея схема на
кръстовището се установява, че процесната пешеходна пътека се намира на
кръстовището на ул. Х....и ул. С...., като започва от тротоара на ул. Х....и
завършва в платното на ул. С.....
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното
обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН,
вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина
и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
За
правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН,
съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща,
съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.
АУАН
и НП са издадени от компетентни длъжностните лица.
Съставът
на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност.
Съставянето
на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от
всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от
чието законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата дейност на административно наказващия орган. Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Съставения
в конкретния случай издаденото НП не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното
упражняване на реципрочното ѝ право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
В
наказателното постановление е посочено неизпълнение на задължението по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочения текст всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Правилото е в Раздел I, Глава Втора от ЗДвП,
въвеждаща общи правила за движението по пътищата. Като логично продължение на
заглавието формулираните в този раздел норми разкриват бланкетни диспозиции. С
оглед изпълване на хипотезата на нормата с конкретно съдържание задължително
следва да бъде посочена привръзка към конкретно позитивно правило, установено в
някоя от специалните текстове в съответния законов акт или подзаконовите актове
за неговото прилагане. Следователно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща, като
правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП. В този
смисъл посочването в НП на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е непълно, като въобще не е ангажирана правната норма,
към която препраща диспозицията на законовия текст съобразно изведената
фактология.
На
второ място в НП липсва достатъчно индивидуализиране на белезите на нарушението,
в частност каква опасност е създал водачът за движението, какви са били другите
участници в движението и как са поставени в опасност. Това води до съществено
процесуално нарушение, доколкото не предпоставя условия за пълноценно и
ефективно упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Въпреки
изложените аргументи, с които обосновава процесуалната незаконосъобразност на
издадения санкционен акт и наличието на формални предпоставки за неговата
отмяна, с оглед пълнота на изложението съдът намира, че следва да изложи и
кратки мотиви относно приложението на материалния закон. В този смисъл съдът
намира, че по делото не беше установено извършването на посоченото нарушение. Не
се установява с извършеното заобикаляне на пешеходната пътека водачът да е
създал опасност за движението или да е поставил в опасност другите участници в
движението, тъй като не се доказа в този момент да е имало движение, респ.
други участници. В този смисъл от показанията на свидетелите се установява, че същите
не помнят в този момент в близост да е имало движение, респ. други участници в него
или пешеходци. По делото не са събрани и други обективни доказателствени
източници, които да указват изводи в тази насока. Същевременно, описанието на
нарушението не предлага повече подробности, които да позволят различно тълкуване.
Констатираните пропуски в доказателствената дейност сочат, че отговорността на жалбоподателя
е ангажирана неправилно, имайки предвид, че в настоящото производство
съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване.
Съобразно
изложените фактически и правни доводи съдът намира, че са налице съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради
което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По отношение на
искането за присъждане на разноски на жалбоподателя. В Тълкувателно решение № …………..2009
г. на ОС на ВАС В производството пред районния съд по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство
не се присъждат разноски срещу държавата. Според чл. 190 от НПК, в случаите,
когато подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена възможност
за възлагане върху съответния орган, повдигнал обвинението, на разноските за
осъществена правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в случаите, когато
наказателното постановление е отменено/изменено. Процесуалният ред за
присъждане на тези разноски е друг и те следва да се претендират в отделно
производство, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Воден
от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ....2018
г., издадено О.... С...., РУ К...., с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Н.Й.Б.,
ЕГН **********, е наложено наказание "Глоба" в размер на 20, 00 лева
за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Й.Б., ЕГН **********,
за присъждане на направените разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – С.... област в 14-дневен срок от съобщението до страните
за неговото изготвяне на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава X. от
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: