Присъда по дело №1618/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 10
Дата: 27 февруари 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20231320201618
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Видин, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
СъдебниПЛАМЕНКА Н. ЦВЕТКОВА

заседатели:КАМЕЛИЯ Ц. М.А
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
и прокурора И. Ат. Ц.
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Наказателно дело от
общ характер № 20231320201618 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. А. с ЕГН: ********** - роден на
21.09.1991г. в гр. Видин, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, живущ в гр. Враца, обл. Враца, ж.к.
„Дъбника“ №24, вх.А, ап.5, с настоящ адрес гр. Видин ул. „Княз Дондуков“
№52, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2023 г. в с. Новоселци, обл.
Видин, от стая в жилище, намиращо се на ул. „Първа“ № 88 при условията на
опасен рецидив отнел от владението на собственика М. О. Т. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да присвои златни накити - 4 бр.
дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло
35.00 грама, 14 карата на обща стойност 2208.15 лева - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква
„а“ от НК, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК
определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 години, което
1
на основание чл. 58а от НК намалява с една трета и го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 година и 4 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
ОСЪЖДА подсъдимия К. И. А., със снета по делото самоличност, да
заплати на гражданския ищец М. О. Т. от гр. Видин, ЕГН: **********, сумата
от 2 208,00 /две хиляди двеста и осем/ лева представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от деянието по чл.196, ал.1, т.1,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия К. И. А., със снета по делото самоличност да
заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 88,32 лева по сметка
на РС Видин.
ОСЪЖДА подсъдимия К. И. А., със снета по делото самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 93,60 лева,
представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видински
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №10/27.02.2024 г. ПО НОХД № 1618/2023г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Видин обвинителен акт, против
подсъдимият Камен Иванов Антов с ЕГН: ********** - роден на 21.09.1991г. в гр. Видин,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, живущ в гр.
Враца, обл. Враца, ж.к. „Дъбника“ № 24, вх.А, ап.5, с настоящ адрес гр. Видин ул. „Княз
Дондуков“ №52 осъждан за това, че на 25.02.2023г. в с. Новоселци, обл. Видин, от стая в
жилище, намиращо се на ул. „Първа“ № 88 при условията на опасен рецидив отнел от
владението на собственика Мирослава Огнянова Тодорова без нейно съгласие с намерение
противозаконно да присвои златни накити - 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1
бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата на обща стойност 2208.15 лева -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимите във вида, в който
е предявено. Предлага наказателната отговорност да бъде реализирана при условията на
чл.58а от НК, предвид обстоятелството,че производството се развива по реда на съкратено
съдебно следствие и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с назначеният му служебен
защитник.Признава се за виновен и изразява съгласие на основание чл.370 ал.1 от НПК
производството по делото да се проведе по реда на чл.370 и сл. от НПК-съкратено съдебно
следствие.При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.Защитника на подсъдимия пледира за приложение на чл.58а от
НК.
На основание чл.45 и следващите от ЗЗД във връзка с чл.74 и следващите от НПК е
предявен граждански иск от Мирослава Огнянова Тодорова от гр. Видин против
подсъдимия Камен Иванов Антов за сумата от 2 208,00, представляващи стойността на
нанесените и невъзстановени имуществени вреди в резултат на престъплението, вменено
във вина на подсъдимия.В с.з. Тодорова поддържа изцяло предявения иск, моли за
осъдителна присъда.
Настоящото наказателно производство в съдебната си фаза се разви с провеждане
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като
процесуално допустимо при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимите самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за
установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:
Подсъдимият Камен Антов, пострадалото лице - свидетелката Мирослава Тодорова и
нейният приятел свидетеля Мирослав Монов се познавали от преди.
На 24.02.2023г. подсъдимия Антов посетил свидетелката Тодорова в дома й в село
Новоселци, обл. Видин, ул. „Първа“ № 88 и поискал да остане да пренощува у тях, тъй като
нямало къде да отиде.
Към полунощ се прибрал свидетеля Монов. Подсъдимият и свидетелите решили да си
легнат около 04.00-05.00 часа, като Антов трябвало да спи на дивана в кухнята.
Докато свидетелите спали, Антов се промъкнал в тяхната стая и от дървена кутийка взел на
свидетелката Тодорова златните накити- 4 бр. дамски пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1
1
бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата, след което излязъл през прозореца на
кухнята и си тръгнал.
Рано сутринта около 09.00 часа на 25.02.2023г. подсъдимия Антов продал в ЗК „Доверие“ на
ул. „Цар Александър II“ № 8, златните накити, отнети от св. Тодорова, като за същите
получил около 1700 лева. На работа бил свидетелят Цветан Иванов Калеев.
След това - около 09:40 ч. посетил друг офис на ЗК „Доверие“, находящ се на ул. „Разлог“ №
3, където откупил мобилния си телефон, марка „Самсунг“, който бил заложил на 15.02.2023
г.от свидетелят Даниел Цветанов - продавач- консултант в ЗК „Доверие“. Антов бил сам и в
неадекватно състояние - „пиян или дрогиран или и двете“. Държал се наперено и със
самочувствие. Извадил портмонето си и направил всичко възможно служителят да забележи,
че разполагал с пари.
Когато свидетелят Монов станал, към 08.00 часа видял, че подсъдимия го няма. Към 10.00
часа станала свидетелката Тодорова и установила, че липсват златните накити и подала
сигнал в полицията, който бил възложен на свидетелите Ивайло Димитров и Милчо
Манчов, които били на работа като автопатрул 125, за времето 08:00 ч. до 20:00 ч.
Видно от назначената и изготвена съдебно - оценъчна експертиза, приобщена към
доказателствата по делото общата стойност на вещите - златни накити - 4 бр. дамски
пръстени, 3 бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата,
възлиза на сумата от 2208.15 лева.
Експертното заключение е възприето и кредитирано от съда , като не оспорено от страните.
Подсъдимият Камен Иванов Антов е многократно осъждан.
Със споразумение № 17 от 09.09.2019г. по НОХД № 379/2019г. по описа на Окръжен съд -
Враца е осъден за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от 3/три/ години при първоначален „строг“ режим.
С присъда № 4 от 14.01.2020г. по НОХД № 1151/2019 г. по описа на Районен съд - Враца,
влязла в сила на 30.01.2020 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, на Антов е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг” режим.
С определение на РС-Враца по ЧНД № 142/2020г. на основание чл.23 от НК е определено
едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно „лишаване от свобода за срок от
3/три/ години при първоначален „строг“ режим.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при
условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направените в с.з. самопризнания от подсъдимия,
подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред
- чл. 283, вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко
и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, касаят фактическите действия по отнемане на
владението на вещите и противозаконното им своене от подсъдимия, което деяние е
извършено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК и в
срока по чл.30 от НК.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
2
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от
страна подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания
за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК,
сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия на деяние, което от
обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав чл. 196,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че на 25.02.2023 г. в с. Новоселци, обл.
Видин, от стая в жилище, намиращо се на ул. „Първа“ № 88 при условията на опасен
рецидив отнел от владението на собственика Мирослава Огнянова Тодорова без нейно
съгласие с намерение противозаконно да присвои златни накити - 4 бр. дамски пръстени, 3
бр. мъжки пръстена и 1 бр. мъжка гривна с общо тегло 35.00 грама, 14 карата на обща
стойност 2208.15 лева.
При формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл. 372,
ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието,
както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци.
Ето защо съдът счете, действията на подсъдимия за съставомерни от обективна страна и
покриват квалифицираният състав на кражба, съобразно правната квалификация на
обвинението чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“
от НК.
Към момента на деянието подсъдимият Антов е могъл да разбира свойството и
значението на деянията и да ръководи постъпките си и в този смисъл същият е годен субект
на наказателна отговорност.
От субективна страна, деянието подсъдимия е извършил виновно, при пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял
тяхното настъпване. Умисълът от негова страна е явно и несъмнено обективиран в
действията и проявите му. От тук и изводът, че съзнавал естеството и значението на
фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено
опасни последици – пряко целени от подсъдимия. В подкрепа на изложените изводи, съдът
цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК.
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на
съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при
условията на чл. 58а НК. На тази плоскост, интерпретирайки гореобсъдените правила
спрямо настоящия казус, със съответно предвидените наказания в осъществената
наказателноправна норма от особената част – чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от
НК, във вр. с чл. 29. ал. 1, буква „а“ от НК, както и обстоятелствата релевантни за
отговорността,включително и възрастта на извършителя с отчитане обществената опасност
на деянието, с оглед стойността на предмета на посегателство, намира , че не би могло да
обоснове смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 НК, поради липса
на основания.
3
От друга страна горепосочените обстоятелства мотивират съда да определи наказание в
минимален размер, а именно в размер на ДВЕ години,като на посоченото правно
основание - чл. 58а, съдебният състав наложи на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ от
свобода” за срок от 1 година и 4 месеца.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание Съдът, отчитайки приложената справка за съдимост на същия, от коятое видно, че е осъждан неколкократно с влезли в сила съдебни актове,
включително и на лишаване от свобода, поради което и
с оглед поправянето ипревъзпитанието му,в какъвто смисъл са визираните вчл.36 от НК цели на наказанието,
необходимо така наложеното му наказание “лишаване от свобода” да
бъде реално изтърпяно.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.


Съдът намира , че предявения от Мирослава Огнянова Тодорова от гр. Видин, ЕГН:
**********, иск против подсъдимия Камен Иванов Антов за сумата от 2 208,00 /две хиляди
двеста и осем/ лева, представляващи стойността на нанесените и невъзстановени
имуществени вреди в резултат на престъплението е основателен и доказан, тъй като от
деянието за което подсъдимия е признат за виновен са причинени имуществени вреди в
претендирания размер и същите не са възстановени и подлежат на обезщетяване на
основание чл.45 от ЗЗД, поради което съдът осъди Камен Иванов Антов, да заплати на
гражданския ищец Мирослава Огнянова Тодорова от гр. Видин, ЕГН: ********** сумата от
2 208,00 /две хиляди двеста и осем/ лева.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, Съдът го осъди да заплати и
направените по досъдебното и съдебното производство разноски . Съдът осъди подсъдимия
Антов да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 88,32 лева.

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



4