Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 4418 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делба втора фаза по извършването.
С решение № 1841/17.11.2016, съдът е
допуснал, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.69, ал.1 от ЗН, вр.чл.34 ЗС да се извърши съдебна делба между К.А.К., ЕГН**********,***
и В.К.К., ЕГН**********,***, на следния недвижим
имот: ***, в жилищна сграда, ***, построен върху държавна земя в *** , състоящ
се от стая, дневна , кухня , клозет баня със застроена площ- 59.87 кв. м. по
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от
05.12. 1984 г. на ОБНС – ПЛЕВЕН, при съседи на жилището изток-стълбище, запад -
*** , на *** , север -улица , юг - двор , отгоре - *** на ***, ведно с избено ***
с полезна площ 3.54 кв. м., при съседи на избено помещение изток - перална ,
запад - м за ап. 71 — държавна, север -коридор , юг - двор , отгоре - жил . етаж , ведно с 1/12 ид.
части от общите части на сградата и 1/12 ид . части
от правото на строеж, представляващо: имот с идентификатор 56722.656.432.1.63, находящ се в *** с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 59.87 кв.м., прилежащи части: избено ***-3,54 кв.м.,
съседни самостоятелни обекти в сградата: 56722.656.432.1.62, 56722.656.432.1.79
на същия етаж, под обекта 56722.656.432.1.60, над обекта 56722.656.432.1.66 по
Схема №15-3100589-28.09.2016 на самостоятелен обект в сграда - Служба по
геодезия, картография и кадастър – Плевен, при следните делбени
квоти: К.А.К., ЕГН**********- 10630,77/46876,08 ид.части
и В.К.К., ЕГН**********- 36245,31/46876,08 ид.части.
В законовия
срок- до първото по делото заседание във втора фаза на делбата и двамата съделители са направили искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, като и двамата
съделители твърдят че са налице основанията за
възлагането, тъй като съсобствеността е възникнала от наследяване, твърдят че
са живели в делбения имот-жилище към момента на
откриване на наследството, както и че нямат друг жилищен имот.
В законовия
срок е предявен от В.К. против К.К. иск по сметки с
правно основание чл.346 ГПК, вр.чл.12, ал.2 ЗН с цена
на иска 362,86 лв. за увеличаване на наследството чрез извършване на подобрения
в имота, състоящи се в поставяне на ПВЦ –дограма на стойност 1200 лв. и ламиниран паркет на стойност 400 лв. през 2007г.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно е от приетото по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, че делбения имот е реално неподеляем,
а пазарната му стойност е 41100 лв., от които делът на К.А.К. е в размер на
9320,84 лв., а на В.К.К. е в размер на 31779,16 лв.
Видно от Справки по лице
от Агенция по вписванията по партидата на К.А.К. няма вписан собствен жилищен
имот.
Съдът дава вяра на
показанията на св.*** К., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
майка на ищцата, но само в частта в която от тях се установява, че К.К. е живяла в процесния делбен имот като дете, заедно със св.Д.К. до изнасянето им
на квартира заедно с наследодателя *** К.. В тази си част показанията й са
потвърдени от останалите, събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра
на показанията на св.Д.К. в частта, в която твърди, че К.К.
е живяла в процесния имот до момента на смъртта на К.К.. В тази си част показанията са в противоречие с
показанията на св.***, от чиито показания се установява, че към момента на
смъртта на К.К., К.К. вече
не е живеела в процесния делбен
имот. При поставянето на свидетелите в очна ставка, св.Д.К. заявява, че след
като се изнесли те от жилището и след това свекъра й К.К.
е починал.
Съдът дава вяра на
показанията на св.*** като преки, логични, незаинтересовани и в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че преди да
почине К.К. се е разболял, останал е в къщи и е
изразявал съжаление, че не му водят внучката К.К. да
я вижда, тъй като тя вече не живеела заедно с него в процесното
жилище.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 ГПК "ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители
се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на
имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена."
Съгласно разпоредбата на
чл. 349, ал. 4 ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото
заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.
344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му стойност. Съгласно ал.
5 на същата разпоредба когато уравнението е парично, то заедно със законната
лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане.
В тежест на всеки от
двамата съделители, направили искане по чл.349, ал.2 ГПК е докажат, че делбеният имот е наследствен, че са
живяли в наследствения имот при откриване на
наследството и трето, че нямат собствено жилище. Безспорно се установи по
делото, че делбеният неподеляем
жилищен имот има наследствен характер и следователно е налице първата от
изискуемите от закона предпоставки.
Не е спорно между
страните, че ответника В.К. е живял в процесния имот
към откриването на наследството на К.К.- пряк
наследодател на В.К., както и при откриването на наследството на *** К. също
пряк наследодател на В.К. и при откриване на наследството на *** К.- пряк
наследодател на К.К..
Спорно между страните е дали
К.К. е живяла в процесния
имот към момента на откриване на наследството й. К.К. твърди, че е
живяла в процесния имот към момента на откриване на
наследството на К.К., който момент, обаче е ирелевантен за възникване на нейното право на възлагане на неподеляемото жилище. Релевантен е момента на откриване на
наследството на *** К.- неин пряк наследодател. Когато съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е
възникнала в резултат на две или повече открити наследства,то за възлагането по
чл.349,ал.2 ГПК е достатъчно претендиращият възлагането съделител
да е живял в имота при откриване на наследството,от което черпи права. Съгласно
т.9 от ТР №1/2004г. на ВКС при две и повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по
заместване, е живял в процесния недвижим имот към
смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. След
като по отношение на всеки от претендиращите съделители
са налице предпоставките за възлагане, то за всеки един от тях е достатъчно да
е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи
правата си. К.К. черпи права от наследството на *** К.
и е от значение да е живяла в процесния неподеляем жилищен имот към момента на откриване на
неговото наследство- 25.11.2014г., каквито доказателства по делото не са
ангажирани и дори липсват твърдения в този смисъл. Ирелевантно
е, дали К.К. е живяла в имота към момента на
откриване на наследството на К.К., тъй като тя не
черпи права пряко от неговото наследство. Негов пряк наследник по закон се
явява В.К. и за него е релевантен момента на откриване на това наследство,
както и на наследството на *** К.. Не е спорно по делото, че В.К. е живял в това
жилище към момента на откриване на двете наследства, от които той черпи права. Наследникът
следва да е живял в имота постоянно,продължително,т.е. да е налице трайно
фактическо състояние,което да е продължително във времево отношение и да се
изразява в установяване,пребиваване в делбения имот с
цел използуването му по предназначение за
задоволяване жилищните нужди на съделителя-т.7 на ТР
№1/2004г. на ОСГК на ВКС. Не се спори между страните, че В.К. е живял през
цялото време от откриване на наследството на К.К.,
преди това, както и понастоящем в процесния имот.
Факта, че В.К.
няма друго жилище не е спорен между страните по делото.
Следователно налице са всички изискуеми от
закона предпоставки за възлагане на делбения недвижим
имот на В.К., поради което искането му на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде
уважено като основателно и на В.К. да се възложи процесния
неподеляем жилищен недвижим имот. За уравнение на
дела на съделителката К.К.,
съделителя В.К. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 9320,84 лв. в шестмесечен срок, считано от датата на влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от
тази дата до окончателното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 12,
ал.2 от ЗН установява, че сънаследник, който приживе на наследодателя е
спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин,
има право да иска при делбата това увеличение да се пресметне в негова полза,
като увеличението може да се даде в имот или в пари. В настоящия случай съделителя В.К. е предявил искането си за увеличение на
наследството приживе на наследодателя *** К.- пряк наследодадетел
на К.К., че той е поставил ПВЦ-дограма и ламиниран паркет през 2007г. Поискал е К.К. да бъде осъдена да му заплати направените разходи в
размер на 362,86 лв. За доказване на това обстоятелство е ангажирал свидетелските
показания на св.***, но от тях не може да бъде установено по несъмнен начин, че
са извършени тези подобрения в имота, че именно В.К. ги е извършил, както и с
каква стойност се е увеличила стойността на наследството. Релевантно е
увеличението на стойността на наследството, а не направените разходи. В.К. не е
ангажирал никакви доказателства за установяване дали е увеличена стойността на
наследството в резултат на евентуално извършените подобрения. Искането по чл. 12, ал. 2 от ЗН е конкретно, особено
приложение на принципа на неоснователното обогатяване. Той е във връзка с
увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът. То
е имуществено право на общо основание. Затова, когато наследникът има
материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е възнаграден по
друг начин (чрез завещание, дарение, ползуването на
имота през определен период от време), той може да иска в делбата това
увеличение да се пресметне в негова полза. Основна характеристика на това право
е, че увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не при
изразходването на средства, труд към момента, когато се е уголемило
наследството. Освен това съдът е обвързан с искането на наследника, как да бъде
обезщетен - дали с имот или с пари. Предвид изложеното съдът намира искът за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в целия си
предявен размер от 362,86 лв.
Разноските
по настоящото производство са поети единствено от ищцата по делото и следва
същите да бъдат възложени на останалите съделители съобразно правилото на
чл.355 ГПК. Съделителя В.К. следва да бъде осъден да заплати на К.К. направените от нея разноски за ВЛ във втора фаза на
делбата в размер на 154,64 лв. съразмерно с дела си. В тежест на В.К. следва да
бъдат възложени изцяло разноските за ВЛ в размер на 100 лв. в първа фаза на
делбата, тъй като същите са за уваженото искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК . Претендират се от К.К. и разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1400 лв. От една страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с
уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да
им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата
да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото производство
е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ,
която е неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на
доказателства с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за
упълномощените от страните адвокати следва да се поемат от тях и не следва да
се компенсират от другата страна. По
тези съображения, следва В.К. да бъде осъден да плати на К.К.
сумата от 254,64 лв., представляващи част от направените разноски за ВЛ.
Върху дела
в имущество всеки един съделителите ще следва да
заплати държавна такса, както следва: К.К. – 372,83
лв. и В.К.- 1271,16 лв., както 50 лв.
ДТ по отхвърления иск по сметки.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.349, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
На
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на В.К.К.,
ЕГН**********,*** неподеляемия жилищен имот,
представляващ ***, в жилищна
сграда, ***, построен върху държавна земя в *** , състоящ се от стая, дневна ,
кухня , клозет баня със застроена площ- 59.87 кв. м. по договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 05.12. 1984 г. на ОБНС
– ПЛЕВЕН, при съседи на жилището изток-стълбище, запад - *** , на *** , север
-улица , юг - двор , отгоре - *** на ***, ведно с избено *** с полезна площ
3.54 кв. м., при съседи на избено помещение изток - перална , запад - м за ап.
71 — държавна, север -коридор , юг - двор , отгоре - жил
. етаж , ведно с 1/12 ид. части от общите части на
сградата и 1/12 ид . части от правото на строеж,
представляващо: имот с идентификатор 56722.656.432.1.63, находящ
се в *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
59.87 кв.м., прилежащи части: избено ***-3,54 кв.м., съседни самостоятелни
обекти в сградата: 56722.656.432.1.62, 56722.656.432.1.79 на същия етаж, под
обекта 56722.656.432.1.60, над обекта 56722.656.432.1.66 по Схема
№15-3100589-28.09.2016 на самостоятелен обект в сграда - Служба по геодезия,
картография и кадастър – Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК В.К.К., ЕГН**********,*** да ЗАПЛАТИ на К.А.К., ЕГН**********,*** за
уравнение на дела й сумата от 9320,84 лв. /девет хиляди триста и двадесет 0,84 лв./
в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К., ЕГН**********,***
против К.А.К., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл. 346 ГПК,вр.чл.12, ал.2 ЗН за заплащане на сумата 362.86 лв.,
представляващи увеличението на стойността на делбения
имот в резултат на подобрения, извършени през 2007 г.- ПВЦ дограма и ламиниран паркет, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, вр.чл.78, ал.1 ГПК, В.К.К., ЕГН**********,*** да ЗАПЛАТИ на К.А.К., ЕГН**********,***,
сумата от 254,64 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, В.К.К., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху
стойността на дела в размер на 1321,16 лв.,както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, К.А.К.,
ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на дела в размер на 372,83 лв.,както
и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: