Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Св.Влахова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4457 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.Х. Н.против П.на Република България иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.212, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на
03.04.2009 г., чрез използване на документ с невярно съдържание – споразумение
от 12.03.2009 г., направил опит да получи без правно основание от „Б.К.“ ООД
сумата от 323 048,44 лв., като деянието останало недовършено по независещи
от него обстоятелства. Въз основа на внесения обвинителен акт срещу Н.било
образувано НОХД № 490/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VII наказателен
състав. На 24.04.2015г. наказателното
производство било прекратено, на основание чл.288, ал.1, т.1 от НК, а делото –
върнато на Районна прокуратура – гр.
Пловдив за отстраняване на несъответствия в обвинителния акт. С постановление
от 23.07.2015 г. по ДП № 821/2009г.
Районна прокуратура – Пловдив прекратила наказателното производство, на основание
чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Ищецът обжалвал постановлението първоначално
пред РС – Пловдив, но актът на П.бил потвърден. Ищецът обжалвал и определението
на РС – Пловдив пред ОС – Пловдив по ВНЧД №1806/2016г., като с определение от
12.02.2016г. ОС – Пловдив отменил определението на районния съд и върнал делото
на РП – Пловдив за привеждане на прекратителното постановление в съответствие с
изискванията на закона. С постановление от 30.03.2016г. Районна прокуратура -
Пловдив отново прекратила наказателното производство на същото основание.
Ищецът отново обжалвал постановлението на РП – Пловдив пред Районен съд – Пловдив,
като постановлението отново било потвърдено. Ищецът отново обжалвал
потвърдителното определение на районния съд пред Окръжен съд - Пловдив, като с
определение от 26.08.2016г. по ВНЧД № 1806/2016г. ОС - Пловдив отменил
определението на районния съд в потвърдителната част относно основанието за
прекратяване на наказателното производство и изменил постановлението на
прокуратурата, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство,
като посочил основание – чл.243, ал.1, т.1,
вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК - за това, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление. Определението влязло в сила на 26.08.2016 г. Ищецът
претърпял множество неимуществени вреди от незаконното обвинение – изпитвал
притеснения, страх от осъждане, страдания и душевно безпокойство. Накърнен бил
неговият авторитет пред семейството му и пред обществото. Сънят му се влошил,
отслабнал, затворил се в себе си, загубил концентрация, станал раздразнителен и сприхав, поради което приятелите му нямали
желание да общуват с него. В гр. Пловдив често го виждали негови познати, които
му казвали, че знаят, че е подсъдим, както и че в града се говори за случая.
Отношението на приятелите и познатите му към него се променило, хората се
отдръпнали, притеснявали се да общуват с него. Незаконното обвинение довело до
влошаване и на отношенията в семейството му, тъй като близките му също
преживявали заедно с него състоянията, в които изпадал, когато не можел да
овладее емоциите си. Зачестили скандалите и напрежението между тях. Дъщерите му
вече не виждали в него човек с голям авторитет, какъвто бил преди за тях, не се
допитвали до него по лични и професионални въпроси. Пострадал и неговият
бизнес, тъй като бил постоянно ангажиран с тревогите около обвинението и започнал
да губи концентрация, а понякога и да забравя важни делови въпроси, загубих
лидерските си качества. Служителите му загубили респекта си към него. Бизнесът
му почти се разпаднал. Задълбочила се и неговата депресия. Незаконното
обвинение довело и до влошаване на здравословното му състояние. На 21.06.2016
г. бил приет по спешност в УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД, гр. София, където лекарите
му поставили диагноза: “Исхемична болест на сърцето и Едноклонова коронарна болест“.
Изписали го на 23.06.2016 г., а лечението му продължило в домашни условия.
Състоянието му обаче, вместо да се подобри, продължило да се влошава. През
периода 15.09.2016 г. - 16.09.2016 г. постъпил за втори път в УМБАЛ „Света
Екатерина” ЕАД, гр. София. На 02.11.2016 г. бил приет в УМБАЛ „Сити Клиник“
ЕООД, гр. София, с диагноза „Оклузия и стеноза на каротидна артерия“. Извършена била
оперативна интервенция. Счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
100 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, които се изразили в
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по наказателното
производство. Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 100 000лв. /обезщетение за неимуществени
вреди/, ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите/26.08.2016
г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 2100 лв./обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по ноказателното производство/, ведно със законна лихва от датата на
причиняване на вредата - 26.08.2016 г., до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните
въражения: липсвали доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди,
които да са с причинно-следствена връзка с обвинението; наложената мярка за
неотклонение „подписка“ била най-леката от законоустановените; наказателното
производство се провеждало срещу още едно лице, чието поведение било от
значение за продължителността на производството; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между проведеното наказателно преследване и
здравословните проблеми на ищеца; оспорва размера на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди; оспорва иска за обезщетение за имуществени
вреди, тъй като в представения договор за правна защита по наказателното дело не
било отразено, че възнаграждението е заплатено за защита именно по това
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа и правна страна
следното:
По иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат
ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ наказателното производство да е прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
От приложеното по делото НОХД № 490/2011г. на ОС – Пловдив
се установява, че срещу ищеца на 21.11.2011 г. е повдигнато обвинение за това,
че на 03.04.2009 г. в гр.Пловдив, чрез използване на документ с невярно
съдържание – споразумение от 12.03.2009 г., сключено между „Симона партнерс“
ООД и „Б.К.“ ООД, е направил опит да
получи без правно основание чуждо движими имущесто – сумата от 323 048.44
лв. – собственост на „Б.К.“ ООД с намерение противозаконно да го присвои, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини –
престъпление по чл.212, ал.1, вр чл. 18, ал.1 от НК.
С Постановление от 27.07.2015г. по ДП № 821/2009г. на
РП – Пловдив, наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК и чл.243 ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на повдигнатото обвинение.
Ищецът е обжалвал постановлението, като с определение
от 07.01.2016 г. по ЧНД № 32/2016г. на РС – Пловдив, XXIII нак. състав, постановлението
е било потвърдено.
Ищецът е обжалвал съдебния акт на РС – Пловдив, като с
определение от 12.02.2016г. по ВНЧД № 281/2016г. на ОС - Пловдив атакуваният
съдебен акт е бил отменен и е отмено постановлението на РП – Пловдив в частта,
в която е прекратено производството срещу обвиняемия Г. Н., а делото е върнато
на РП – Пловдив за изпълнение на дадените от въззивния съд указания.
На 30.03.2016 г. Районна прокуратура – Пловдив отново
е прекратила наказателното производство срещу ищеца, като е посочила същото
основание.
Това постановление на П.отново е обжалвано от Н., като
отново е потвърдено от РС - Пловдив с
определение от 28.04.2016г. по ЧНД № 2473/2016г.
Ищецът е обжалвал определението на РС – Пловдив и с
определение от 26.08.2016г. по ВНЧД № 1806/2016
г. на ОС - Пловдив, НО, атакуваният съдебен акт е отменен от въззивния съд в частта, относно
основанието за прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя, като
постановлението на РП – Пловдив от 31.03.2016г. е изменено в частта относно основанието за прекратяване на
наказателното производство – посочено е, че основанието за прекратяване на
наказателното производство е чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Определението по ВНЧД № 1806/2016 г. на ОС - Пловдив не
подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на 26.08.2016 г.
От заключението на медицинската експертиза, което
съдът приема, се установява, че ищецът страда от „Мултифокална /Генерализирана
/атеросклероза“ с преимуществено засягане на коронарни, мозъчни и периферни
артерии/долни крайници/. Началото на заболяването е с давност около 30 г.
Атеросклерозата е общо съдово заболяване на организма, свързано с нарушение на
мастната обмяна. То се характеризира с увреждане на големите и средните
артерии, като се образуват атеросклеротични плаки, които стесняват артериалния
лумен (просвет). Атеросклерозата е едно от най-честите и разпространени
заболявания. Тя е болест предимно на възрастните хора, но често засяга и лица в
зряла и млада възраст. Причините за развитие на болестта са сложни и все още
ненапълно изяснени. Съществува връзка между честотата на атеросклерозата и
някои вредни фактори на външната среда. Колкото повече рискови фактори действат
едновременно, толкова вероятността за развитие на атеросклероза е по-голяма. Рисковите
фактори се разделят на три групи - метаболитни, ендогенни и екзогенни. От метаболитните фактори най-голямо значение
има увеличеното количество на липидите в кръвта. Счита се, че това е основен
рисков фактор за развитие на атеросклероза. Към ендогенните фактори се отнасят
възрастта и полът. Много хронични заболявания способстват и ускоряват
развитието на атеросклероза – хипертонична болест, захарен диабет, заболявания
на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра и пр. Към екзогенните
фактори спадат хранителният режим с консумация на много мазнини от животински
произход, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. В редица случаи екзогенните
фактори остават неизяснени. Психо-емоционалния стрес се разглежда като
съпътстваща, не и и като водеща причина. Развитието на заболяването при ищеца се
дължи на комплексни причини и включва компоненти от изброените фактори: метаболитни
фактори – нарушения в липидната обмяна/пациентът е на лечение със статин/;ендогенни
фактори – възраст, пол, захарен диабет, артериална хипертония; екзогенни
фактори – не са установени от вещото лице. Според експерта, възможно е
състоянието на хроничен психо-емоционален стрес да играе роля в генезата на
атеросклеротичния процес при ищеца, но не е основен, а съпътстващ фактор.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че стресът
никога не е основен фактор за едно хронично продължително заболяване, а само
съпътстващ фактор. Той може да доведе до съдов спазъм, но на предварително
увредени съдове. Много рядко в клиничната практика се случва в стресова
ситуация, при здрави съдове, да се причини напр. инфаркт, но това са
изключения. При заболявания, от каквито страда ищецът, винаги има предхождаща
патология, ако не при общата коронография, при изследване на съдовете се
намират предхождащи лезии.
От показанията на св.П.– племенница на ищеца, се
установява, че той тежко е преживял повдигнатото срещу него обвинение. По това
време свидетелката живеела със семейството му в Банкя и го виждала на работа и
вкъщи притеснен, нервен, сприхав, понякога
затворен в себе си, а преди обвинението бил различен човек - шегувал се, разказвал вицове. Тя знаела, че
има здравословни проблеми. Постъпил в „Бърза помощ“, лекарите установили, че има
някакво заболяване на сърцето. Наказателното производство се отразило и на неговата
работа, тъй като станал по- раздразнителен, пропускал някои неща, не им обръщал
внимание. Свидетелката работела за него и забелязвала тези промени в
поведението му, които обсъждала с колежки. Понякога задавал едни и същи въпроси и се обръщал, а колегите
му трябвало да го подсещат. Някои клиенти и доставчици спрели да го
търсят. В Банкя се разчуло, че е подсъдим и неговите познати се отдръпнали. Някои
доставчици спрели да си вдигат телефона, когато им звънял. Между работниците на
негова бензиностанция също имало шушукания – „шефът го съдят, шефът е обвиняем“.
Ищецът бил бивш военен и обвинението се отразило негативно на достойнството му.
Преди този случай той бил началник на поделението в Долна Митрополия, в
Щръклево, както и на Военния санаториум в Банкя, т.е. не е бил човек, на който „да
не му пука“ за неговия авторитет. Ползвал се с добро име, всички го уважавали.
Когато доставчиците спрели да отговарят на позвъняванията му или му казвали, че
са в чужбина, а той знаел, че това не е така,
ставал сприхав и нервен. Неговото поведение се отразявало и на отношенията
в семейството му. Имало случаи, в които показвал на дъщерите
си документи, за да докаже, че е прав и
че не ги лъже. Авторитетът му и пред тях
сякаш отслабнал, но най-много това се отразило на здравето му. Когато се
прибирал от съдебни заседания бил мълчалив, угрижен, умислен, отпаднал и на
другия ден вече се забелязвала една нервност в поведението му – повишавал тон,
ставал друг човек.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно
преживените от ищеца безпокойство,
притеснения, изнервеност, ограничаване на социалните контакти и душевно
страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и
житейски правдиви в тази част.
Представените
по делото доказателства установяват, че спрямо Н.е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, производството по което е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК, претърпял е неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение, поради което
съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ.
Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV
г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на
ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата
на започване на наказателното производство спрямо него – 64 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.212, ал.1 от НК,
вр. чл.18, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за
срок от две до осем години, продължителността на наказателното производство през
периода 2010 г. – 2016 г./по делото не е
приложено ДП № 821/2009 г. на РП – Пловдив, поради което точната дата на
привличане на ищеца като обвиняем по досъдебното производство не е установена,
но от мотивите към постановление за прекратяване на наказателното производство
от 23.07.2015 г. на РП – Пловдив по ДП № 821/2009 г. е видно, че спрямо Н.е
взета мярка за неотклонение „подписка“ на 17.11.2010г. /л.9 - гръб от настоящото дело/, поради което съдът приема,
че към тази дата досъдебното производство срещу него вече е било започнало. През
време на наказателното производство ищецът редовно се е явявал за извършване на
следствените действия и неговото поведение по никакъв начин не е забавило приключването на процеса. По отношение на Н.е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Съдът отчете
обстоятелството, че ищецът не е осъждан и
тежко е изживял проведения спрямо него наказателен процес, тревожел се е за
бъдещето си, станал е раздразнителен и избухлив спрямо близките си, чувствал
се е изолиран от познатите си,
които са се отдръпнали от него, самият
той също се е затворил в себе си, предпочитал е да не общува с другите, тъй
като често се е ядосвал и е повишавал тон. Наказателният процес се е отразил и
на работата на Н.– бил е разсеян, често колегите му са го подсещали за задачи, които иначе би пропуснал.
Не бе
установено по делото търговската дейност на фирмата на ищеца да е пострадала от
незаконното обвинение – този факт трябва да бъде доказан по несъмнен начин. Свидетелката
П.заявява, че доставчиците спрели да
отговарят на позвъняванията на Н., но по делото не бе установено каква е причината
за тяхното поведение. Свидетелката възпроизвежда субективните възприятия на
ищеца, който е считал, че доставчиците не отговорят на позвъняванията му,
заради незаконното обвинение, но липсват доказателства, които да потвърдят
неговите съмнения. В отношенията между търговци причината за преустановяване на
доставки за бъдещ период зависи от редица фактори, свързани с конюнктурата на
пазара, поради което субективните възприятия на ищеца, който при това се опитва да установи
благоприятни за него факти, сами по себе си не са достатъчни да докажат,
че отношението на доставчиците се е
променило, заради наказателното производство.
По делото не
бе доказано и заболяването на Н.да е в причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, поради което съдът не го взе предвид при определяне на
обезщетението. Според медицинската експертиза, ищецът страда от „мултифокална
/генерализирана /атеросклероза“ с преимуществено засягане на коронарни, мозъчни
и периферни артерии/долни крайници/. Началото на заболяването е с давност около
30 г. Развитието на това заболяване се дължи на комплексни причини и включва
компоненти от следните фактори: метаболитни фактори – нарушения в липидната
обмяна и ендогенни фактори – възраст, пол, захарен диабет, артериална
хипертония. Психо-емоционалният стрес би могъл да е съпътстващ фактор, но няма
водеща роля за проявата на заболяването.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2010 г. - 2016 г., съдът определи обезщетението
по справедливост на 8 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди:
От
представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява,
че ищецът е направил следните разноски за адвокатско възнаграждение в рамките
на наказателното производство: по Договор от 16.12.2010г., сключен с адв. З.К.,
за защита по ДП № 345/2010 г. по описа
на ГД „ДП“ на МВР, пр. пр. 10108/2010г. – 500 лв.; по Договор от 21.01.2016 г., сключен с адв.К., за
изготвяне на жалба против определение от 07.01.2016г. по ЧНД № 32/2016 г. – 300
лв.; по Договор от 08.04.2016 г. за подготовка на жалба против постановление на
РП от 30.03.2016г. за прекратяване на ДП № 821/2009 г. на ПИП на ОДМВР –
Пловдив - 500 лв.; по Договор от
01.06.2016г., сключен с адв. К., за изготвяне на жалба против определение №
784/28.04.2016г. по ЧНД 2473/2016 г. по описа на РС – Пловдив - 300 лв. Общият
размер на разноските е 1600 лв.
Представен
е и Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2011г., сключен с адв.К., за
заплащане на сумата от 500 лв. В договора не е посочен предмет на оказване на
правната защита, нито по кое дело ще бъде осъществявана тази защита. Същият
договор се съдържа по НОХД № 490/2011 г. на РС – Пловдив, том първи – л.32.
Видно от оригинала на договора на гърба на същия е попълнено пълномощно от Г. Н.,
с което е упълномощил адв. К.да го представлява по НОХД № 490/2011г. на
РС-Пловдив, поради което съдът приема, че и разноските по договора от
08.02.2011 г. в размер на 500 лв. също са за защита по наказателното
производство срещу ищеца.
При
така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че ищецът е
направил разноски за адвокатска защита в размер на 2 100 лв.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски в размер на 10 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. И. В. Ю. ***, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 353, 35 лв., съразмерно уважената
част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Г.Х. Н., ЕГН: **********, съдебен
адрес: ***, Търговски дом, ет.3, кантора 308, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 8 000 лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството
по което е прекратено с влязло в сила определение от 26.08.2016г. по ВНЧД №
1806/2016 г. на ОС - Пловдив, НО, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.08.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Г.Х. Н.ЕГН: **********, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 100 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско
възнаграждение по Договор от 16.12.2010г., сключен с адв. З.К., за
защита по ДП № 345/2010 г. по описа на
ГД „ДП“ на МВР, пр. пр. 10108/2010г., по Договор за правна защита и съдействие
от 08.02.2011 г., по Договор от 21.01.2016
г., сключен с адв.К., за изготвяне на жалба против определение от 07.01.2016г.
по ЧНД № 32/2016г., по Договор от 08.04.2016г. за подготовка на жалба против
постановление на РП от 30.03.2016г. за прекратяване на ДП № 821/2009г. на „ПИП“
на ОДМВР – Пловдив, по Договор от 01.06.2016г., сключен с адв. К., за изготвяне
на жалба против определение № 784/28.04.2016г. по ЧНД 2473/2016 г. по описа на
РС-Пловдив/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.08.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Г.Х. Н., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10
лв.
ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на адвокат И. В.Ю.
***, адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, Търговски дом, ет.3,
кантора 308, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 353, 35 лв.,
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: