Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. В., ............................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - В., VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
При секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА и с участието
на прокурора при ОП-В. СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия
Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 2586/2019 г. на АдмС-В. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” (Д“ИТ“) В., подадена чрез ст.юриск. Д. О., срещу Решение №
1370 от 09.07.2019 г., постановено по НАХД № 5859/2018 г. на Районен съд – В.
(ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-007754/31.05.2017
г., издадено от Директора на Д“ИТ“, като с последното на „ЕЙС СОФТ“ ООД, с ЕИК ххххххххх
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Според касатора, решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване на
приложимия закон „от установената фактическа обстановка“. Настоява се, че е
неправилен изводът на ВРС за наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че придружителното писмо, с което с обратна
разписка е изпратен на дружеството-нарушител съставеният акт за установяване на
административното нарушение (АУАН), се е върнало с информация „отказва да
получи“, което е довело до приложението на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ). Позовавайки се на обратната разписка, касаторът настоява, че е спазен
процесуалният закон и не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Предвид наличието на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ, касаторът
поддържа, че неправилно ВРС приема, че е следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се
потвърди наказателното постановление, като се излагат доводи за
законосъбразността на НП. В хода на делото процесуалният представител на
касатора поддържа жалбата си и направените с нея искания.
Ответникът в касационното
производство – „ЕЙС СОФТ“ ООД, с ЕИК представлявано от М. П., чрез процесуалния си
представител адв. И.З. – САК с писмен отговор по касационната жалба поддържа
становище за неоснователността й. Ответникът изтъква, че оплакването на
касатора за неприложимост на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е неоснователно и
несъстоятелно, доколкото ВРС е отменил обжалваното НП с мотив, че срокът за
изпълнението на предписанието е до 23.01.2017 г., а съобщението за
предписанието е направено на 31.01.2017 г., както и поради обстоятелството, че
АУАН е съставен на 18.04.2017 г., за която дата липсва известие до дружеството.
Отбелязва се, че касаторът не е оспорил заключението на въззивния съд за липса
на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението. Искането е
да се остави в сила обжалваното решение на ВРС.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото НП е издадено в
нарушение на закона и процесуалните правила, което правилно е отчетено с решението
на ВРС, поради което не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ЕЙС СОФТ“ ООД срещу
Наказателно
постановление (НП) № 03-007754/31.05.2017 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ В.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
Според наказателното постановление „ЕЙС
СОФТ“ ООД в качеството на работодател не е изпълнило задължително предписание
под т. 4 на контролен орган, дадено с Протокол № ПР 1700034/09.01.2017 г., с
което е вменено задължението служебните бележки, издадени за проведен начален
инструктаж на работниците и служителите в дружеството да отговарят на
изискванията по Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, с краен срок на изпълнение – до 23.01.2017 г., тъй
като при извършена последваща проверка не са били представени документи,
доказващи изпълнението на даденото предписание. В НП е посочено, че нарушението
е извършено на 24.01.2017 г. в гр. В., м-ст „Д“, ул. „П“ № 2145, към който
момент е следвало да е изпълнено предписанието, а като доказателства са
посочени Протокол от 09.01.2017 г. и призовка № 404/08.03.2017 г. За процесното
установено нарушение е съставен АУАН на 18.04.2017 г. Наказващият орган е
обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай.
За да отмени НП, районният съд
приема, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон, доколкото
нарушението не е ясно описано от фактическа страна, не става ясно в какво се
изразява и не е доказано по безспорен и категоричен начин.
ВРС приема, че в НП не са посочени
каквито и да било факти, че предписанието действително не е изпълнено на
24.01.2017 г., а е посочено само, че предписанието не е изпълнено, тъй като не
били представени доказателства, че то е изпълнено. Според въззивния съд не
става ясно какво е следвало да направи нарушителят и какво не е направил, какви
са били бележките и с какво не са отговаряли на изискванията при първоначалната
проверка, какво е следвало да се промени и как са изглеждали бележките при
последващата проверка. Районният съд приема, че не е посочено на коя дата е
тази последваща проверка и дали от даване на предписанието до последващата
проверка на дружеството изобщо се е налагало да се направи на някого
първоначален инструктаж и съответно – да издава служебни бележки. Направен е
извод, че липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на
нарушението, вкл. за дата, място и начин на извършването му, ограничава правото
на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП. За несъстоятелно е
прието възражението на наказаното лице относно липсата на виновно поведение и
относно невръчването на протокола на работодателя и незнанието му за него.
Направен е и извод, че предписанието е обективно неизпълнимо поради неяснотата
му дали се изисква от работодателя да преправи съдържанието на вече издадените
официални удостоверителни документи – служебни бележки за инструктаж, дали се
иска да бъдат издадени повторно тези документи или предписва в бъдеще, при
издаване на служебна бележка, да се издава такава, че да отговаря на
изискванията на Приложение № 2 към наредбата. Прието е от въззивния съд, че от
описаните в АУАН и в НП факти не става ясно дали в периода до изтичане на срока
– 23.01.2017 г. в дружеството се е налагало да се прави начален инструктаж,
който да се документира, а и задължен да издава процесните бележки е лицето,
извършило инструктажа, а не работодателя.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават
на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които
се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите.
Правилно ВРС приема, че
наказателното постановление страда от пороци от процесуалноправно естество,
които влекат неговата отмяна, макар водещите такива да са от естество, различно
от изложеното от ВРС. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на
материалния закон, което да опорочава крайният резултат на съдебния акт –
отмяната на НП като незаконосъобразно.
Възражението на касатора за
неправилност на извода на ВРС, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН е напълно несъстоятелно, доколкото такъв извод не е направен
в мотивите на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция.
Неоснователни са и възраженията на
касатора по отношение липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
Настоящият състав на съда намира,
че действително, както и ВРС е посочил, е налице неяснота при описанието на
деянието доколкото непредставянето на доказателства за изпълнение на
предписанието не е равнозначно на неизпълнение на предписанието, като
касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната инстанция на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Административният съд намира за
необходимо да посочи само следното:
В случая е налице и съществено
нарушение на процесуалните правила във връзка с връчването на АУАН, които са
достатъчно основание за отмяна на НП.
Редът за връчване на АУАН,
регламентиран в чл. 416, ал. 3 от КТ действително се явява специален по
отношение на уредбата в ЗАНН. С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е
разписано, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи - се изпраща по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
Специалният ред за връчване на АУАН
по чл. 416, ал.3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично предявяване и връчване
на нарушителя срещу подпис.
Разпоредбата от специалния закон
следва да се тълкува през призмата на основния принцип/правило, че
актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя,
независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на
нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително
се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на
съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за
невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя. Поради
което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез
изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка.
Разписана в чл. 416, ал. 3 от КТ е
и процедура в случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, като в тези случаи - връчването се
извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при
кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление, а за
такива предпоставки в случая няма данни и доказателства.
В случая съобщението по чл. 416,
ал. 3 от КТ за съставения АУАН се е върнало с отбелязване, че пратката не е
потърсена, което е различно от хипотезата нарушителят да не е намерен.
Предприето в случая връчване на
АУАН чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления е без да са налице
предпоставките за това. Не е била изчерпана възможността за лично връчване на
представляващия дружеството на адреса на управление на същото, където е бил и
офисът му, което е предпоставка за надлежно упражняване на процесуалното право
на защита.
Значението на процедурата по
предявяване на акта се извежда и от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, според
която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го
връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно постановление.
Административно наказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е
предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение
на процедурата по неговото връчване и едва след това да издаде наказателно
постановление.
Неспазването на процедурата по
предявяване на АУАН е от категорията нарушения, които не могат да бъдат
санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. То представлява съществено
процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на
защита на санкционираното дружество и е съответно основание за отмяната на НП
като незаконосъобразно.
ВРС не е съобразил гореизложеното,
но е стигнал до извод за наличие на други основания за отмяна на обжалваното НП,
предвид допуснатите в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се
приеме, че като краен резултат правилно е приложил материалния закон, т.е.
липсва касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна
на решението на ВРС.
Съдът намира само за необходимо да
посочи, че действително от приложеното по делото Съобщение № 01/31.01.2017 г.
се установява, че Протокол № ПР 1700034/09.01.2017 г., с който е дадено
предписанието по т. 4, за неизпълнение на което в срок до 23.01.2017 г. е
наказано дружеството-касатор, е съобщен по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК чрез
поставяне на таблото за съобщения в Д „ИТ“ В. на 31.01.2017 г. Това
обстоятелство внася неяснота във вмененото нарушение, доколкото на посочената в
наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 24.01.2017 г.,
все още не е било съобщено на дружеството за наличието на дадени предписания с
Протокола от 09.01.2017 г. Освен това, както се посочи, непредставянето на
доказателства за изпълнение на дадено предписание не е равнозначно на
неизпълнение на предписанието. Следва да се има предвид и че така както е
формулирано конкретното предписание по т. 4 от Протокол № 1700034/09.01.2017 г.
действително за изпълнението му се изисква в определения с протокола срок за
изпълнението му да се налага провеждането на начален инструктаж. Т.е. за да е
налице неизпълнение на това предписание, е било необходимо актосъставителят да
установи и наличието на необходимост от провеждане на начален инструктаж след
получаване на съобщението за даденото предписание, а не само да се позовава на
непредставянето на доказателства за изпълнението на предписанието.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила
обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, първо предл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1370 от 09.07.2019 г. по АНД № 5859/2018 г. на
Районен съд - В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.