Р Е
Ш Е Н
И Е №1329
гр. Бургас, 14 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 874 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 КСО във
вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба (л.3; 108), подадена от „ Данистрой“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Карнобат, ул.“Бачо Киро“ №3, представлявано от Й.С.В.,
против Решение № Ц1040-02-3/23.04.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ –
Бургас.
С решението са оставени в сила задължителни
предписания изх.№ ЗД-1-02-00735713/11.03.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас, с които на осн.
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за
осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
осигурителят „ Данистрой“ ЕООД, ЕИК *********, е задължен в срок от 30 работни
дни от получаването им, да подаде в ТП на НАП заличаване на неправомерно
подадените данни с декларация обр.№1, с
код за вид осигурен 01 към Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените
лица в приложена към предписанието справка (списък), заверена от контролен
орган.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че
същият е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Ч., поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по представен списък в размер на 1450 лева (
държавна такса и адвокатско възнаграждение). Подробни съображения излага в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът
по оспорването, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д., иска
жалбата да бъде оставена без, а оспореното решение- потвърдено. Аргументира тезата си в писмени бележки.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от
закона, срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 19.08.2019г., ръководител на осигуряването за
безработица изпратил писмо (л80) до началник отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ при ТП на НОИ-Бургас, с искане за извършване на проверка на
осигурителя „ Данистрой“ ЕООД, гр.
Карнобат, ЕИК *********, относно начина и реда, по който заетите при
осигурителя лица са изпратени на работа в друга държава- членка на ЕС и
приложимото законодателство, упражняването на трудова дейност по чл.4 във вр. с
чл.10 от КСО и коректността на подаваните данни по чл.5, ал.4 от КСО в частта,
касаеща висок осигурителен доход. Посочил, че искането е мотивирано от подадено
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от лицето Д.М.Й..
Последната имала сключен трудов договор с осигурителя на длъжност сезонен
работник, дейността осъществявала на територията на Германия и не притежавала
А1.
Във връзка с писмото (сигнал), ръководител на контрола по разходите
на ДОО издал заповед № ЗР-5-02-00630827/26.08.2019г., с която на осн. чл.107 от КСО, възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „ Данистрой“ ЕООД- Карнобат, ЕИК ********* от
контролен орган на ТП на НОИ – В.П.- ст. инспектор по. Със заповедта определил
и срок за извършване на проверката.
На 03.09.2019г.,
назначеният контролен орган издал задължителни предписания № ЗД-1-02-00644376,
с които разпоредил на проверяваното дружество да представи справки за: 1.
всички лица, изпратени на работа в друга държава от Европейския съюз
(командировани), съдържаща три имена, ЕГН, период на работа в чужбина,
държавата, в която са работили и длъжност
и 2. всички лица от дружеството, които са работили единствено в
Република България, съдържаща три имена, ЕГН и длъжност.
Адресатът
на предписанията представил изисканите справки (л.65-71).
Отделно от това, контролният орган изискал служебна справка от НОИ за
декларираните в Персонален регистър и внесените в приходи суми за периода януари 2017г.- декември 2019г.
За резултатите от проверката контролният орган
съставил констативен протокол № КП-5-02-00651934/18.09.2019г.(л.78).
Според този документ, проверяващият констатирал,
че в „ Данистрой“ ЕООД са назначени
лица, командировани при условията на чл.121, ал.2 и чл.121а от КТ в Швеция. За тези лица осигуряването е
извършвано по реда на чл.6а от КСО, върху максимален осигурителен доход или
доход, изчислен пропорционално на отработени дни от основно възнаграждение. За
командированите в Германия и Полша лица, данните с декларация обр.1, са
подавани в Регистър на осигурените лица с код за вид осигурен 01. Дружеството не е подавало искания за издаване
на удостоверения А1 и такива не са издавани от ТД на НАП Бургас, според
обяснения на осигурителя.
Предвид факта, че към датата на започване на
проверката при осигурителя има 199 лица, които временно извършват работа за
работодателя си на територията на Германия
и Полша и за тях няма направено искане за издаване на формуляр А1 за
приложимото законодателство, нито издадени такива, проверяващият изразил
съмнение относно правилността на прилагане на българското осигурително право
Затова преценил, че от ТД на НАП Бургас следва да бъде поискано предприемане на
действия по компетентност за установяване на приложимото законодателство по см.
на Регламент (ЕО)№ 833/2004 на Европейския съюз и на Съвета за координация на
системите за социална сигурност, за установените командировани лица.
С оглед установеното с констативния протокол, на
27.09.2019г. директорът на ТП на НОИ-
Бургас изпратил до директора на ТД на НАП –Бургас писмо (л.73), с искане да
бъдат предприети действия по компетентност за установяване
на приложимото законодателство по см. на Регламент (ЕО)№ 833/2004 на
Европейския съюз и на Съвета за координация на системите за социална сигурност,
по отношение на лица, по представен списък и изискал информация за предприетите
действия.
На 12.11.2019г. директорът на ТД на НАП –Бургас отговорил (л.72),
че след извършване на проверка било установено, че „ Данистрой“ ЕООД не е
извършвало никаква дейност на територията на България. Трудовата му дейност се
осъществява само и единствено на територията на Германия. Посочил, че при работа в една единствена
държава членка, съгласно координационните регламенти, компетентната институция
(в случая НАП) няма задължение да определя приложимото законодателство и да
уведомява чуждестранната компетентна институция. Пояснил, че такова задължение
е налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави
членки по смисъла на чл.13 от Регламент (ЕО)№ 833/2004.
Въз
основа на изложените факти, контролният орган издал задължителни
предписания изх.№ ЗД-1-02-00735713/11.03.2020г., с които разпоредил на „ Данистрой“ ЕООД, в
срок от 30 работни дни от получаването им, да подаде в
ТП на НАП заличаване на неправомерно подадените данни с декларация обр.№1, с код за вид осигурен 01
към Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените лица в приложена към
предписанието справка (списък), заверена от контролен орган и да подаде в ТП на НАП корекции на
некоректно подадените данни с декларация обр.№1, с код за вид осигурен 01 към
Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените лица в приложена към
предписанието справка (списък), заверена от контролен орган .
Издателят на предписанията се е аргументирал с
липса на доказателства (формуляр А1), изключваща приложимостта на изключението,
регламентирано с чл.12, §1 от Регламент (ЕО)№ 833/2004.
Дружеството обжалвало задължителните предписания
пред Директора на ТП на НОИ –
Бургас, който с оспореното решение ги потвърдил.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и
съдържа всички предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО
реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания.
При издаването му обаче, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Материалният закон е приложен неправилно.
Чл. 21 от Договора за функционирането на
Европейския съюз /ДФЕС/ определя свободното движение като основно право на
гражданите на Съюза. Разпоредбата на чл. 45 от ДФЕС гарантира свободното
движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването
на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от
държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на
труд.
Системите на социалната сигурност на държавите
членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които
възникват единствено на територията на съответната държава. Движението на
гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно на
права по законодателството на повече от една държава членка или до невъзможност
за включване в системата за социална сигурност на държава членка.
За преодоляване на тези неблагоприятни ситуации
и за да се гарантира правото на свободно движение, разпоредбата на чл. 48 от
ДФЕС предвижда приемането на мерки за координиране на системите за социална
сигурност на държавите членки. В тази връзка са приети Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация
на системите за социална сигурност /Регламента; Основния регламент/ и Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО)№ 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност /Регламента за прилагане/.
Предназначението на координационните регламенти
е да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да
се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на
националните законодателства в трансгранична ситуация.
За постигане на целта по съображение 15 на
Основния регламент, е необходимо лицата, които се движат в Общността, да бъдат
подчинени на схемата за социално осигуряване само на една отделна държава
членка, за да се избегне съвпадение на приложимите разпоредби на националното
законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това.
Приложимото законодателство се определя в
съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 –
чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници
между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му
обхват).
Лицата, за които се прилага регламентът, са
подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1)
от Регламент (ЕО) № 883/2004), при спазване на правилото- законодателството на
държавата членка, на чиято територия полагат труда си. В случай, че лицата ще
извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не
се издава.
Според българското законодателство към
категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4,
ал. 1 от КСО.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са
предвидени изключения от основното правило при различни хипотези. Една от тях,
е осъществяване на дейност в две и повече държави членки (чл. 13 от Регламент
(ЕО) № 883/2004).
В случая няма спор, че трудовите договори на
осигурените лица са сключени на територията на Република България, а са
полагали труд в друга държава- член на ЕС, въз основа на издадени заповеди за
командироване.
При тези факти приложимото законодателство се
определя по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Нормата предвижда, че във всички случаи, когато
едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да
уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава.
Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото
спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно.
Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички
държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост
се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото
законодателство. Тогава, когато е постигнато взаимно съгласие, временно
определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два
месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази
различно становище.
Компетентната институция на територията на
Република България е НАП.
§ 6 на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 сочи,
че при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването
му следва да приложи горната процедура служебно веднага "след като изясни
положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция. "
Поради това, контролният орган, издал
задължителните предписания е предприел действия за установяване на приложимото
законодателство спрямо осигурените лица, като е изискал информация в тази
насока от съответната териториална структура на НАП.
В нарушение на закона обаче, е приел получените
отговори за удостоверяващи отказ за издаване на формуляр А1.
Всъщност отговорите съдържат само констатация,
че осигурителят не е подавал искания за издаване на формуляри А1, такива няма
издадени, няма постановени откази или
становища относно приложимото законодателство.
По своята правна характеристика отговорите на НАП
не представляват индивидуален административен акт, какъвто акт е формуляр А1 или отказът за издаването му.
Водената между НОИ и НАП кореспонденция, не е от
естество да предизвика каквито и да е правни последици, както за
административните органи, така и за осигурителя и осигурените лица. Още по-
малко може да породи действие спрямо която и да държава- членка.
Актът, въз основа на който следва да бъде
определено приложимото законодателство е само формуляр А1 или отказът за
издаването му.
Само след провеждане на съответното
административно производство, в което да бъде извършена проверка относно
наличието на изискуемите от закона материалноправни предпоставки, при
осигуряване на равно участие на страните и предоставяне на възможност за
упражняване в пълен обем на процесуалните им права, може да бъде гарантирана
сигурността на осигурителните отношения.
Въз основа на фактите, установени в настоящото
производство, е недопустимо ограничаването на осигурителните права на лицата,
посочени в задължителните предписания.
Последните са издадени при неизяснени факти,
което предпоставя и извод за неправилно приложение на материалния закон.
В случая не е доказано приложимото за
осигурените лица законодателство, така че да е възможно да се прецени дали
данните, подадени в Регистъра на осигурените лица са съобразени с изискването
на закона.
В този смисъл, контролният орган е длъжен да
изиска от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на
пребиваване (НАП), веднага след изясняване положението на лицето, евентуално
чрез друга заинтересована институция, да издаде формуляри А1 или да откаже да
стори това.
С оглед изложеното и на основание на чл.173 от АПК, административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора, своевременно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане
на разноски следва да бъде уважено, като доказано в размер на 1450лв. (
възнаграждение за адвокат и държавна такса).
За разноските следва да бъде осъден НОИ гр.София
по силата на чл. 143, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-3/23.04.2020г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Бургас и оставените с него в сила задължителни
предписания изх.№ ЗД-1-02-00735713/11.03.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас, с които на осн.
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за
осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
осигурителят „ Данистрой“ ЕООД, ЕИК *********, е задължен в срок от 30 работни
дни от получаването им, да подаде в ТП на НАП заличаване на неправомерно
подадените данни с декларация обр.№1, с
код за вид осигурен 01 към Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените
лица в приложена към предписанието справка (списък), заверена от контролен
орган.
ВРЪЩА преписката на Контролен орган на ТП на
НОИ-Бургас за ново произнасяне, при спазване на дадените
указания.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София да
заплати на „ Данистрой“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Карнобат, ул.“Бачо Киро“ №3, представлявано от Й.С.В. сума в размер на 1450лв.
(хиляда четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр.
София в 14 дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: