Р Е Ш Е Н И Е
№359 / 06.03.2012г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На двадесет и осми февруари
две хиляди и дванадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.А.
като разгледа докладваното от съдия
Пенка Стоева
гражданско дело №1433 по описа за две
хиляди и единадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.
Предварителна бележка:
Доколкото производството по гр.дело №1433/11г. на ПОС е образувано въз основа
определение №5222/09.05.11г. на ПРС- ІІ гр. с-в, с което производството по
заведеното пред този съд гр.дело №5596/11г. е било прекратено и изпратено по
подсъдност на родово компетентния да се произнесе по исковата молба окръжен
съд, част от доказателствата се намират в кориците на делото на ПРС, а други- в
кориците на настоящото дело.
Ищцата З.Р.Р., ЕГН **********,
със съдебен
адрес: ***, адв.И.В.С., моли съда да прогласи в окончателен сключен между нея и
„Итали канстракшън” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.”Сан Стефано” №53, ет.5, на 04.10.2010г. предварителен договор за покупко-
продажба на следния недвижим имот, предмет на същия
договор, а именно:
Магазин
№**, находящ се в ***, с площ от 59.29кв.м., от които: първо ниво от
40.84кв.м., находящо се на партера на сгладата и второ ниво от 16.04кв.м.,
находящо се в подземното ниво на сградата, както и 2.41кв.м., съставляващи
4.995% ид.части от общите части на сградата, представляваща „жилищна сграда с магазини
за промишлени стоки”, построена съгласно удостоверение за строеж
№566/20.12.08г. на Гл.архитект на Община ***, изпълнена във фаза „До груб
строеж включително и довършителни работи”, което отговаря на 100% завършеност
на сградата,
с актуален идентификатор 56784.522.233.1.13 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.***, съставляващ самостоятелен обект в
сграда.
Основава иска си на обстоятелствата, че: ответното дружество
е собственик на продаваемия по предварителен договор имот, съгласно н.а.,
вписан в АВ под №105, том 77, дело №19020/2008г.; съгласно уговорката на
страните, окончателният договор е следвало да се сключи в срок до десет работни
дни след нанасяне на сградата в кадастралната карта на гр.***, което е сторено
със Заповед №КД-14-16-2448/11.12.10г. на Началника на СГКК- гр.Пловдив, като
срокът е изтекъл на 21.12.10г., без в него да е сключен окончателен договор; тя
е изпълнила поетото с предварителния договор задължение за заплащане на
уговорената между страните продажна цена от 54000евро, като е наредила преводи
по банков път по сметка на „Итали канстракшън” ООД, на сумите, както следва:
20000евро- на 05.10.10г.; 20000евро на
12.10.10г.; 6000евро- на 11.11.10г. и 8000евро на 14.12.10г., които са получени
от дружеството ответник.
По същество пледира за уважаване на иска по съображения,
развити с писмени бележки вх.№5450/02.03.12г., и за присъждане на разноски,
съгласно представен в с.з. от 28.02.12г. списък по чл.80 от ГПК /вж.стр.133/.
Препис от исковата молба с приложенията е бил връчен на
ответното дружество чрез управителя му в канцеларията на съда на 20.06.11г.
/вж.стр.8/. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК- на 19.07.11г., чрез адв.Н., като пълномощник на дружеството, по делото е
подаден писмен отговор вх.16915 /вж.стр.10-13/, с който е взето становище за
неоснователност на предявения иск, основано на доводите, че сключеният
предварителен договор не може да бъде прогласен в окончателен, тъй като е
нищожен поради липса на съгласие, доколкото липсва взето решение от Общото
събрание на съдружниците в дружеството за извършване на продажба на магазина,
негов предмет, а при незачитане на същия, на евентуалния такъв, че
предварителният договор е унищожаем, поради това, че управителят на дружеството
А. М. бил подведен умишлено в заблуждение от ищцата при подписването му, че с
договора се уреждат отношения по връщане на суми в сметките на дружеството от
страна на ищцата, във връзка с извършено с връчена на 09.08.10г. нотариална
покана оттегляне на пълномощията, които са и били дадени от г-н А. М., към
момент, когато тя е била негова съпруга, да извършва разпореждане със сметките
и с имуществото на всички негови дружества, включително ответното, както и с
личните му банкови сметки.
По същество пледира за отхвърляне на иска, като излага
съображения с писмени бележки вх.№5431/02.03.12г. и моли да му се присъдят
разноските в производството, съставляващи заплатен хонорар на ангажирания да го
представлява по делото адвокат.
Приети са по делото писмени доказателства, приложени към
исковата молба /стр.6-18 от делото на ПРС/, към молба вх.№17223/29.04.11г.
/стр.33-35 от делото на ПРС/, към отговора на исковата молба /стр.14-32/,
представени от ответника в с.з. от 25.10.11г. /стр.51-53/, изпратени до съда и
приети в с.з. от 13.12.11г. /стр.93-119/, изпратени до съда и приети в с.з. от
28.02.12г. /стр.130-131/. Събрани са в с.з. от 13.12.11г. показания на
допуснатите на страните свидетели /вж. протокола от с.з., стр.123-124/. Съгласно
дадено от адв.Н. в с.з. от 25.10.11г. пояснение относно заявеното от нея с
отговора на исковата молба оспорване на 4бр. платежни документи, приложени от
ищцата с исковата молба /вж. стр.55- гръб/, като дължащо се на непрецизна
формулировка и отнасящо се до оспорване на твърдението на ищцата, че същите
документи установяват извършени от нея плащания по предварителния договор, до
откриване на производство по оспорване истинността им по смисъла на чл.193 от ГПК не се е стигнало.
Въз основа на така описаните от страните обстоятелства и
възражения и събрания по делото доказателствен материал съдът намери, че предявеният пред него иск е допустим, но разгледан
по същество е неоснователен и поради това следва да бъде отхвърлен, воден
от следните съображения:
1. По допустимостта.
Доколкото ищцата твърди, че е обвързана със сключен с
ответника предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който не е бил
сключен окончателен договор между тях, налице е надлежна активна процесуална
легитимация за ищеца и пасивна процесуална легитимация на ответника по иска,
квалифициран от съда с приетия по делото в с.з. от 25.10.11г. доклад като такъв
по чл.19,ал.3 от ЗЗД, тъй като разпоредбата на последния дава възможност на
всяка от страните по предварителния договор да предяви иск за сключване на окончателния
договор. Доколкото други предпоставки, обуславящи допустимост на този иск, не
са въведени от закона, следва да се приеме, че той е допустим.
2. По основателността.
За уважаване на иск,
основан на чл.19,ал.3 от ЗЗД, в тежест на ищеца стои установяването на правно-
релевантните факти, че между него и ответника е бил сключен писмен договор за
покупко- продажба на имот, че този договор е валиден, че с него са налице ясни
уговорки относно същественото съдържание на договор за покупко- продажба, че
той е изправна страна по договора, както и че към датата на приключване на
устните състезания по делото са налице всички особени изисквания, които следва
да бъдат спазени, ако имотът се продаваше по нотариален ред и конкретно, че
продавачът е собственик на продаваемия имот и няма непогасени публични
задължения за данъци, такси и осигурителни вноски.
Предявеният от ищцата иск е неоснователен,
защото, както възразява ответникът по делото, ищцата иска да бъде прогласен от
съда в окончателен договор, който е нищожен, поради липса на съгласие от страна
на продавача, а с иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД в окончателен може да бъде
прогласен само действителен сключен между страните предварителен договор.
Видно от представения по делото предварителен договор
от 04.10.10г. /вж. оригинал на стр.110-111/, ответното дружество с ограничена
отговорност, което е продавач, е било представлявано при сключването му от своя
управител А. М. и ако
и по делото да не е представено УАС с история, от което да личи притежавал ли е
той това качество към датата на сключване на договора, от становищата и
изявленията на страните е видно, че това обстоятелство не е било никога спорно
между тях. Същевременно, видно е от приложените на стр.18 от делото на ПРС,
стр.7 и стр.72 от делото на ПОС разпечатки от данни в търговския регистър, че
продавачът по предварителния договор, като дружество с ограничена отговорност,
има за свои съдружници лицата М. А. и В. К. К.. Видно от твърденията на самата
ищца, от приложения на стр.7-11 н.а. №39/29.08.08г. за взаимно учредени между
„Итали канстракшън”ООД и А. Д. С. права на строеж върху обекти в бъдещата
жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, предвидена за изграждане в
дворно място, съставляващо УПИ VІІІ-873 от кв.***- нов, кв.*** стар по плана на
гр.***, ***, и от удостоверение изх.№11Ф1598/28.02.11г., за магазина, предмет на предварителния
договор, право на строеж е било учредено в полза на ответното дружество /вж.
т.1.2 от р.І на този н.а./ и това право на строеж е реализирано,
трансформирайки се в право на собственост на дружеството върху същия обект, с
изграждане на сградата, в която този магазин се намира, в груб вид.
Разпореждането с притежавано от дружеството
право на собственост върху процесния магазин, съгласно
чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ, се осъществява с взето от Общото събрание на дружеството
решение. В
конкретния случай, от предварителния договор не личи, волята за продажба на
магазина, негов предмет, от страната на продавача, да е формирана от компетентния
да стори това орган на дружеството и изявена в изискуемата се съгласно същата
разпоредба форма- протоколно решение на общото събраните на съдружниците.
Доказателства в тази насока, от които да личи, че продавачът е формирал и
изявил валидно съгласие за продажба на имота, предмет на сключения между ищцата
и дружеството, чрез неговия управител, предварителен договор, не се прилагат и с исковата молба. Вярно е
изтъкнатото от ищцата с писмените и бележки съображение, че предварителният
договор няма за свой предмет разпоредителни действия с имота, а съставлява само
обещание за извършване на такива, но когато липсва съгласие в необходимата
форма за валидност, изявено при сключване на предварителния договор, такова
следва да бъде осигурено от купувача по него в хода на процеса по предявения
иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД. Решението по този конститутивен иск следва да
прехвърли правото на собственост, но не
може да замести липсващото съгласие на една от страните, а само, при наличие на
валидно доказано като дадено такова, да замести липсата на изискуемите се от
продавача действия по прехвърляне на правото в изискуемата се от закона нотариална
форма, преодолявайки по този начин неизпълнението на дължимото се от него в
тази насока лично незаместимо действие, чрез което се осъществява и
изпълнението на сключения между страните валиден предварителен договор. И
доколкото в хода на процеса ищцата не събра данни да е получила валидно
формирано чрез взето от общото събрание на съдружниците в дружеството решение
съгласие да и се продаде имота, предмет на сключения предварителен договор, то
същият е нищожен, поради липса на съгласие на продавача и като такъв не може да
бъде прогласен в окончателен.
При горния извод става
безпредметно обсъждане на наличието или липсата на другите необходими по закон
предпоставки за успешно провеждане на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД в конкретния
случай, тъй като те следва да бъдат установени кумулативно, за да се стигне до
неговото уважаване.
Затова и без казаното по-долу по
никакъв начин да влияе върху изхода на спора, съдът само най- формално
отбелязва по отношение на останалите релевантни за делото факти, че в
производството се установи, че:
-в случая е спазено изискването
на чл.19,ал.1 от ЗЗД, като предварителният договор, който ищцата иска да бъде
прогласен в окончателен, е в писмена форма, както и изискването на чл.19,ал.2
от ЗЗД, тъй като съдържа уговорки на страните относно съществените условия на
договора за продажба- може да бъде индивидуализиран от съдържащите се в него
данни имота, предмет на продажба, както и уговорената за прехвърляне на правото
на собственост върху имота продажна цена, която купувачът следва да плати;
-от коментираните вече по-горе
н.а. №39/29.08.08г. за учредяване на права на строеж и удостоверение за
завършване в груб вид на сградата, в която магазинът се намира, от приложените
на стр.33 и стр.34 от делото на ПРС кадастрални схеми и от писмените доказателства,
приложени към писма вх.№27921/08.12.11г. и 24658/01.11.11г. на СГКК- гр.Пловдив
/вж.стр.93106/ е видно, че магазинът, предмет на предварителния договор, съществува
като обект на право в патримониума на ответното дружество, като макар и на ищцата
да са дадени нарочни указания при приемането на доклада по делото и
разпределението на доказателствената тежест между страните, че следва да
удостовери запазването на имота като актив в правната сфера на дружеството и
към датата на приключване на устните състезания по делото, доказателства от нея
в тази връзка не са събрани в хода на процеса;
-установи се от приетото в с.з.
от 28.02.12г. удостоверение, издадено от ТД на НАП-гр.София, офис Кюстендил
/стр.130-131/, че дружеството продавач няма към 08.12.11г. публични задължения,
а от удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено на 05.07.11г. от Община
Пловдив, отдел „Местни данъци и такси”/вж.стр.109/, че за недвижимите имоти,
описани в същото /основната и складова площ на търговския обект са отразени в
последните две позиции/, няма непогасени задължения за данъци;
-ищцата не е изправна страна по
предварителния договор, както твърди, тъй като:
Съгласно предварителния договор,
продажната цена от 54000евро с вкл. ДДС за магазина, негов предмет, следва да
се заплати от купувача, както следва: авансово задатък от 20000евро- до 5 дни
от подписване на договора, по банков път; остатъкът от 34000евро- на две
вноски, първата от които от 20000евро- до 31.10.10г., а втората от 14000евро-
до 31.12.10г. /вж. чл.3 и 4 от р.ІІ на договора.
Приложените от ищцата към
исковата молба на стр.14-17 от делото на ПРС банкови документи удостоверяват,
че на дати 14.12.10г., 05.10.10г., 12.10.10г. и 11.11.10г., валутна сметка, на
която тя е титуляр при „****”- клон ***, е била задължена, а сметка на
дружество „Итали канстракшън” ООД, разкрита при същата банка, е била на същите
заверена, със сумите от съответно 8000евро, с левова равностойност 15646.64лв.;
20000евро, с левова равностойност 39116.60лв.; 20000евро, с левова
равностойност 39116.60лв. и 6000евро, с левова равностойност 11734.98лв., като
първите два превода сочат за основание на плащането „покупка на имот по
предварителен договор”, третият- „плащане по предварителен договор за имот 2-ра
вноска”, а четвъртият- „по предварителен договор за закупуване на офис” –т.е.
основанието на първите три описани преводи е така общо посочено, че те не могат
категорично да се отнесат за направено плащане на магазина по договора, сключен
между страните на 04.10.10г., а на последния превод, доколкото касае плащане по
договор за продажба на офис, а не на
магазин, може категорично да се изключи като плащане, свързано с предварителния
договор от 04.10.10г., макар и по отношение на срокове и размери, сумите да
съответстват на уговорките по договора, цитирани по-горе. По отношение на
последната вноска, заверяването на сметката на ответника със сумата, неин
предмет, е разколебано от представеното от ответника на стр.116-119 извлечение
от същата сметка, която личи и в представените от ищцата нареждания, в което на
датата 11.10.11г. не е отразено постъпване на сумата в нейната левова
равностойност, така, както това е отразено по отношение на останалите три
превода, макар и да има разлика за левовата равностойност по извлечението и по
нарежданията, като в извлечението, вместо 39116.60лв., както е в платежните
нареждания, равностойността на 20000евро, описани като „покупка на валута” и
взети на кредит по сметката на дружеството от сметката на ищцата, фигурират със
стойност 39060лв. Не могат да се зачетат в тази връзка развитите от ответника
съображения, че твърдените от ищцата плащания не са извършени, защото на
цитираните с платежните нареждания дати, от дружеството са издадени само 4бр. фактури,
приложени на стр.112-115, които сочат на различни основания от тези по
преводните нареждания, представени от ищцата, както и са за различни по размер
суми, защото извършването на плащане в изпълнение на определено договорно
задължение от страна на ищцата, като купувач по предварителния договор, не е необходимо
да се съпътства задължително от издаване на фактура от продавача, а и
представените фактури са в случая издадени от ответника документи, които го
ползват, без да е извършена проверка за редовонст на воденото от него
счетоводство, поради което не може с тях да се опровергае извършеното от ищцата
плащане, доказано чрез представените от нея платежни нареждания.
Като зачете възражението на
ответника за нищожност на договора поради липса на съгласие, съдът намира, че
не е налице процесуалното условие за разглеждане на евентуалното негово
възражение, а именно, че договорът е унищожаем поради това, че управителят на
дружеството е бил умишлено въведен за подписването му в заблуждение от ищцата,
поради което не разглежда това възражение по същество и не коментира събраните
във връзка с него гласни доказателства на доведените от страните свидетели.
В частта за разноските
И двете страни претендират
присъждане на разноски в производството, като с отхвърляне на иска, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, такива не се полагат на ищцата и се следват
на ответника.
Ответникът е установил в процеса
направата на разноски в размер на 7200лв., съставляващи изплатен адвокатски
хонорар /вж.стр.35/ на упълномощения по делото да го представлява адвокат,
колкото и претендира да му се присъдят, и които следва да се възложат в тежест
на ищцата.
Воден от
изложените съображения,съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска по
чл.19,ал.3 от ЗЗД на З.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.И.В.С., срещу
„Итали канстракшън” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.”Сан Стефано” №53, ет.5, за прогласяване в окончателен на сключен между нея
и това дружество на 04.10.2010г. предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот:
Магазин
№**, находящ се в ***, с площ от 59.29кв.м., от които: първо ниво от
40.84кв.м., находящо се на партера на сгладата и второ ниво от 16.04кв.м.,
находящо се в подземното ниво на сградата, както и 2.41кв.м., съставляващи
4.995% ид.части от общите части на сградата, представляваща „жилищна сграда с
магазини за промишлени стоки”, построена съгласно удостоверение за строеж
№566/20.12.08г. на Гл.архитект на Община ***, изпълнена във фаза „До груб
строеж включително и довършителни работи”, което отговаря на 100% завършеност
на сградата,
с актуален идентификатор 56784.522.233.1.13 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда.
Осъжда З.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.И.В.С., да заплати на „Итали
канстракшън” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Сан
Стефано” №53, ет.5, сумата от 7200-седем хиляди и двеста лева- разноски в
производството.
Настоящото
решение може да бъде обжалвано пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: