№ 963
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
в присъствието на прокурора В. Б. С.
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720103734 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. К. срещу Прокуратурата
на Република България. Ищецът твърди, че на **** при условията на чл. 356, ал. 3 от
НПК срещу него е образувано бързо производство **** по описа на Второ РУ МВР,
гр. Перник, за това, че на **** в *************** е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. ****, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,41 на хиляда, установено по надлежен
ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № **********.
Твърди, че е бил спрян без видима причина и едва в „хода на проверката“
полицейските служители „доловили мирис на алкохол носещ се от към водача на
автомобила“, като е поискано съдействие от екип на „Пътна полиция“, за да бъде
изпробван с техническо средство. След като бил „изпробван“ И. К. е посочил, че не
възприема показанията на техническото средство и желае да му бъде взета кръвна
проба, каквато му е била взета същата вечер.
Ищецът твърди, че е бил задържан без никакво основание в ****. на **** за 24
часа в помещенията за настаняване на задържани лица на Второ РУ МВР - Перник.
Била изготвена първоначална, повторна и тройна химико-токсикологична
експертизи с цел изследване пробата от кръвта на ищеца, като всяка една от тях
заключавала, че в пробите не се констатира наличие на етилов алкохол или наркотични
вещества. В тази връзка било изготвено Постановление ********** от **********, на
РП - Перник с което се прекратява Досъдебно производство **** по описа на Второ
РУ МВР – Перник.
Твърди, че в резултат на горепосочените действия на органите на досъдебното
производство са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативните
изживявания, коментари в обществото и загубеното доверие сред приятели, роднини и
работодател. Това му причинило изключително *************** от несправедлива
осъдителна присъда, за престъпление, което не е извършил. Още повече, че той е ****
1
и никога не е употребявал наркотични вещества и алкохол.
При задържането му за 24 часа през цялото време му е обяснявано, че няма на
кого да се оплаче. Отнемането на СУМПС му нанесло **********, че не може да
управлява МПС, тъй като се затруднява неговото придвижване и се променя начина му
на живот и плановете, които е имал.
През целият период на досъдебното СУМПС му било отнето и е върнато една
седмица след уведомяването за прекратяване на досъдебното производство.
Позовава се на съдебна практика (гр. д. № 527/2015г. IV ГО; по гр. д. №
1215/2011г. III ГО; по гр. д. № 6047/2013г. IV ГО; по гр. д. № 892/2015г. IV ГО и др.),
съгласно която с образувано на досъдебно производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3
НПК. или срещу конкретно лице се счита, че е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до
прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или
поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е на
държавата на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Отговорността се простира върху всички
неимуществени и имуществени вреди от незаконно образуване на наказателното
производство и последващото му прекратяване като обезщетението за това поглъща
всички вреди, свързани с воденото разследване.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 5000,00 лева, обезщетение за
неимуществени вреди - резултат на неоснователно започналото срещу него
наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнато обвинение, **** от
вероятността да бъде осъден, необоснованото задържането за 24 ч. в помещенията за
задържане на лица във Второ РУ МВР - Перник, чувство на **** поради обвинение в
престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име сред познати,
приятели и в обществото, лишаването му от СУМПС, невъзможността свободно да се
придвижва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането ********** до окончателното й изплащане;
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор като намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Признава фактите изложени в исковата молба относно извършената
проверка на ищеца, образуването на досъдебно производство, извършените в рамките
ми действия и прекратяване на същото. Оспорва обаче наличието на предпоставките
по ЗОДОВ, тъй като ищецът не бил привлечен като обвиняем. Подробно разглежда и
анализира хипотезите на чл. 219, ал. 2 и чл. 356, ал. 4 НПК, които са изключения и
предвиждат, че с първото действие по разследване лицето, спрямо което са насочени
се счита за обвиняем, но достига до извод, че конкретната хипотеза е различна, тъй
като съставените документи не съдържали минимума реквизити на акта, с които се
повдига обвинение.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между тях и досъдебното производство.
Счита, че не носи отговорност за задържането на ищеца за 24 часа, както и за
отнемане на СУМПС, тъй като това е извършено от органите на МВР, позовавайки се
на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата спрямо
него не са предприемани мерки за принуда.
Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.
Подчертава, че срещу ищеца не е било образувано наказателно производство, не му е
повдигано обвинение, разследването не е за тежко престъпление и същото е протекло
в разумни срокове.
2
Оспорва дължимостта на законна лихва от момента, посочен от ищеца – ****
Счита, че ако такава се дължи то е деня, следващ изтичане срока за обжалване на
прекратителното постановление на прокурора – **** г. по аргумент от т.4 на ТР №
3/22.04.2004 г. на ОСГК.
Прави възражение за прекомерност, като същевременно оспорва и
предпоставките за присъждане на разноски на ищеца, тъй като не е представено
доказателство за това.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирал е молба, с която
поддържа иска, но се отказва от уваженото доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, в която връзка е изменен
доклада по делото.
Ответникът се представлява като поддържа вече изложените възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на образувано д.п. **** по описа на Второ РУ
МВР, гр. Перник. Съгласно тук посочената разпоредба - държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Така в тежест на ищеца е било да установи, че му е повдигнато обвинение от
ПРБ за извършено от него престъпление; образуваното по случая наказателно
производство е било прекратено, като в този случай повдигнатото му обвинение е
незаконно; претърпял е неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и
причинения вредоносен резултат.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено на
**** при условията на чл. 356, ал. 3 от НПК срещу ищеца е образувано бързо
производство **** по описа на Второ РУ МВР, гр. Перник. Впоследствие е проведено
разследване по общия ред, за това, че на **** в *************** е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. ****, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, като бил задържан за 24 часа в
помещенията за настаняване на задържани лица на Второ РУ МВР - Перник.
Досъдебно производство **** по описа на Второ РУ МВР – Перник е прекратено с
постановление на районна прокуратура Перник поради недоказаност на деянието.
Първото от възраженията на ответника, с което цели отхвърляне на исковата
претенция е, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, поради което не са налице
предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.
Това възражение съдът намира за неоснователно. Този състав напълно споделя
съдебната практика, цитирана от ищеца, съгласно която с образувано на досъдебно
производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3 НПК или срещу конкретно лице се счита, че
е ангажирана наказателната му отговорност. В същата насока са и разясненията,
дадени в практиката на ВКС /Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., IV
ГО, Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО, съгласно която при
3
образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено впоследствие,
поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за
отговорност на държавата по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не
се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството
на обвиняем. При прекратяване на наказателно производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е
привличано в качеството на обвиняем. Приема се още, че е ирелевантна за спора
липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на действащия НПК, т. к.
основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната
практика, е неоснователно образуваното и продължило ДП при наличие на достатъчно
данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса
на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което
евентуално ще бъде повдигнато обвинение. В цитираната практика на ВКС се приеме
и че когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за
извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние - в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство.
В случая ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП, но този
факт е без значение за ангажиране отговорността на държавата за вреди в хипотеза на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Начинът по който е описан в случая съставът на
престъплението в постановлението за образуване на ДП с посочване на времето,
мястото, данните на управляваното МПС и проведените действия по разследване по
същото не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца /като евентуален автор
на престъплението/ е водено ДП. Следователно процесното ДП е водено за конкретно
престъпление и против конкретно лице, а именно ищеца, поради което въпреки че той
не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството поради липса на
престъпление от момента на образуване на ДП, т. к. като ищецът е узнал за това
именно от момента на образуването му.
Ето защо съдът приема, че искът е доказан в своето основание, а конкретно
обсъденото възражение на ответника е неоснователно.
Ответникът е възразил и че не носи отговорност за задържането на ищеца за 24
часа, както и за отнемане на СУМПС, тъй като това е извършено от органите на МВР,
позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от
Прокуратурата спрямо него не са предприемани мерки за принуда.
Това възражение също е неоснователно. Изводът е верен, защото в практиката
на ВКС /Р. № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., IV г. о., Р. № 4/24.01.2011 г. по
гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Р. № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о. / се
приема, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните
органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има
значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я
представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за
виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на
държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на прокуратурата като
процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента
4
на образуваното наказателно ДП до окончателното му прекратяване, съответно до
признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС в мотивите, на което изрично се
посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателства по делото, необходими за разкрИ.е на обективната истина, подкрепя ли
се обвинението от доказателствата по делото.
При този правен извод, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по
правилото на чл. 52 ЗЗД. Ищецът е твърдял множество неимуществени вреди, в
резултат от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и
незаконосъобразно повдигнато обвинение, **** от вероятността да бъде осъден,
необоснованото задържането за 24 ч. в помещенията за задържане на лица във Второ
РУ МВР - Перник, чувство на **** поради обвинение в престъпление, което не е
извършил, уронване на доброто му име сред познати, приятели и в обществото,
лишаването му от СУМПС, невъзможността свободно да се придвижва.
Същевременно обаче доказателства в тази насока не се представят. Отново в
практиката на ВКС /Решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., ІІІ г. о. на
ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г., ІV г. о. на ВКС./ се
приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи
и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени, доколкото всяко лице, участник в съдебно производство, особено
наказателно, търпи обичайни вреди – притеснение, неудобства, неизвестност за изхода
на делото, негативно отражение в личния живот. Тази теза е доразвита в Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., в което се приема, че
справедливият размер на паричното обезщетение на неимуществено увреждане се
извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези
обстоятелства в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са видът на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия;
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността
на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени
осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането
на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Съдебното минало и наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени
при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси,
средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за
накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е
осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се
сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към
датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в
страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.
Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване.
Ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
5
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът
на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато
ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни,
специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да
ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над
или под обичайния размер.
Фактът на незаконно обвинение (образувано ДП при безспорен извършител) е
достатъчна индиция, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата
чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има
отрицателни изживявания, както от образуваното ДП, така и от предприетите мерки
във връзка с него се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото ДП лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и
личността, както и социалното му общуване. В настоящия случай следва обаче да се
отчете периода през който е продължило наказателното производство - от **** до
****, който е ненужно дълъг, с оглед на обстоятелството, че още първата (на ****) от
трите експертизи е установила отрицателни данни за наличие на алкохол в кръвта на
ищеца. На **** е депозирана тройната експертиза, потвърждаваща тези данни, като е
отнело повече от два месеца да се достигне до извода, че ДП следва да бъде
прекратено.
По делото обаче не са събрани доказателства (сам ищецът се е отказал от
уваженото му доказателствено искане) за трайни негативни последици за
психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани изключително от
образуваното ДП. В конкретният случай ищецът е бил на **** към датата на
образуване на ДП, която предполага по- висока устойчивост към стреса. В ДП не е
взета мярка за неотклонение, която не го е извела от обичайната му семейна и
социална среда, като единствено е бил задържан по реда на ЗМВР. Няма данни за
публично разгласяване за ДП, както и условията и стандарта на живот на ищеца в
периода на незаконното наказателно преследване, към който момент определената за
втората половина на **** МРЗ в размер на 710,00 лева. Няма данни и за ограничаване
на свободното придвижване. Лишаването от СУМПС, каквото по делото се установи и
взе предвид при определяне на обезщетението, не е равнозначно на ограничаване на
предвижването.
С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на престъплението, за което
е било образувано ДП, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за
причинените му обичайни неимуществени вреди (други по делото не се установяват)
са необходими 1000,00 лв., който размер на обезщетение съответства на характера и
степента на търпените страдания. Тази сума справедливо ще репарира вредите, които
ищеца е понесъл от незаконно образуваното ДП, т. к. предназначението на
обезщетението е да възмезди претърпените болки и страдания от незаконното
наказателно преследване, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства,
обуславящо извод за отхвърляне на иска за разликата до 5000,00 лева.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата за периода от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство (**** г. - връчено на 08.11 с указания за
обжалваемост в едноседмичен срок) до окончателното изплащане на обезщетението (т.
4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС), макар и това
постановление да е необжалваемо, тъй като активно процесуално легитимираните
6
фигури, визирани в чл. 243, ал. 4 (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г.) НПК, не са конституирани в това ДП.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на
такива. Такива са доказани в размер на 1010,00 лева и следва да бъдат присъдени
202,00 лева. Налице е доказателство, че в полза на процесуалният представител на
ищеца е заплатена сума в размер на 1000,00 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на И. К. К., ЕГН ********** сума в размер на 1000,00 лева,
ведно със законна лихва от **** г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от неоснователно
започналото срещу него наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнато
обвинение, **** от вероятността да бъде осъден, необоснованото задържането за 24 ч.
в помещенията за задържане на лица във Второ РУ МВР - Перник, чувство на ****
поради обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име
сред познати, приятели и в обществото, лишаването му от СУМПС в рамките на
досъдебно производство **** по описа на Второ РУ МВР, гр. Перник, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 1000,00 лева до пълния предявен размер от
5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република
България да заплати на И. К. К. сума в размер на 202,00 лева - разноски в
настоящото производство, съобразно изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7