№ 33653
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110126236 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД Армеец“
АД срещу Г. Х. Демидзакис.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството и
редовността на исковата молба, съдът констатира следното:
С разпореждане от 16.07.2024 г. съдът е дал указания за излагане на твърдения за
правен интерес от иск срещу причинителя на вредата, доколкото в исковата молба липсват
твърдения, че размерът на причинените вреди от това лице надхвърля размера на
застрахователната сума по договора за задължителната застраховка /каквито изисквания
поставя нормата на чл. 411 КЗ относно допустимостта на такъв иск/, като съобщението с
указанията е получено от служител на адреса на управление на ищеца на 24.07.2024 г. В
указания срок /до 31.07.2024г./, както и понастоящем, не са направени изисканите
уточнения.
Съдът счита, че регресното вземане на застрахователя по договор за застраховка
„Каско“ срещу делинквента е уредено в закона като субсидиарно, т.е. платилият
застраховател по застраховка „Каско“ следва да насочи претенцията си първо срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а при отказ на последния на някое
от основанията по чл. 494 КЗ има право да предяви иск срещу делинквента. В същата правна
норма е уредена възможността регресното вземане срещу делинквента да се претендира
само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума
по договора за застраховка „Гражданска отговорност“.
Такива твърдения не са изложени от ищеца, нито в исковата молба, предявена по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, нито в заявлението по чл. 410 ГПК. Липсват твърдения и, че към
момента на настъпване на процесното произшествие ответникът не е имал сключена
застраховка „Гражданка отговорност” за управлявания автомобил. Напротив, видно от
приложеното по делото писмо от Гаранционен фонд, за управлявания от ответника
1
автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданка отговорност” с ищеца по
делото, което и предвид обстоятелствата по делото, а именно че има данни ответникът да е
напуснал местопроизшествието, би обусловило основание за предявяване на иск по чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ.
Липсата на уточнение в изложената по-горе насока, включително след
предоставената възможност от съда, обуславя извод и за недопустимост на производството.
Предвид изложеното, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, а производството по делото прекратено. За тези последици ищецът
е бил предупреден с разпореждането от 16.07.2024 г.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 3/ 14г. на ОСГТК по тълк.д. № 3/ 14г. на
ВКС, съдът в исковото производство е компетентен да обезсили издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде изплатено възнаграждение на особения представител от внесения
депозит в размер на 545,00 лева, доколкото същият е депозирал отговор на исковата молба, в
който е обосновал своята защитна теза в полза на представляваното лице. Следва да се
издаде РКО.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 135739/ 16.05.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26236/ 23 г. по описа на Софийски
районен съд, 138-ми състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 28.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 6685/ 22
г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П. Й. А. – особен представител на ответника,
възнаграждение от внесения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за 545,00 лева.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2