Решение по дело №3017/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1320
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20182120203017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

1320

 

гр.Бургас, 05.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                    

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3017 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г.П.Г. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.К. - БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление 02-21/13.06.2018г., издадено от Началник отдел „***” към ИА„РА”, с което за нарушение на чл. 50, ал.1, т.2 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, а за нарушение по чл. 50, ал.3 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същото НП на основание чл. 90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 20 кг. риба от вида „сребърна каракуда”, която е дарена на Домашен социален патронаж, както и 100 метра хрилни мрежи.  

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП не отговаря на действителността. Посочва се, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по молба на собственика му, който бил употребил алкохол и поради тази причина не знаел какво има в багажника му. Поради тази причина същият нямал формиран умисъл за извършване на вменените нарушения. На последно място се посочва, че в АУАН и НП има разминаване, относно ЕГН на нарушителя, което е самостоятелно основание за отмяна, съгласно чл. 57, ал.1, т. 4 ЗАНН

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Д.К. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение застъпва, че от разпита на актосъставителя и св. П. се установява, че фактическата обстановка е силно разколебана, а отделно от това ако някой следва да понесе отговорност – то това трябва да е собственикът на автомобила. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, надлежно призован – не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 7 - НП е връчено на 14.06.2018г., а жалбата е депозирана с куриер (л. 6) на 21.06.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 22.12.2017г. св. С.П. – главен специалист към ИА„РА” получил сигнал от служители на 04 РУ-Бургас, че същите са спрели в с. Т.лек автомобил „***” с рег. № ***, в багажника, на който са установили риболовни мрежи и уловена риба. Св. П. отишъл на място, като констатирал спрения автомобил, както и неговия собственик – лице с малко име „Ж.”, както и жалбоподателя Г.. Свидетелят попитал, чия е рибата, на което Г. отговорил, че е негова и че същата е около 20 килограма. На място бил и св. П. – приятел на жалбоподателя, който обаче не чул жалбоподателят да казва, че рибата е негова. Свидетелят П. пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № В0008311, в който квалифицирал поведението на Г., като нарушение по чл. 50, ал.1, т.2 и чл. 50, ал.3 ЗРА, доколкото лекият автомобил „***” не бил регистриран по реда на чл. 246 от ЗВД, а отделно от това нарушителят не представил документи за произход и превоз на рибата. АУАН бил предявен на жалбоподателят, който собственоръчно записал: „Ще представя документи за рибата във най-кратък срок”.

Със съставяне на АУАН св. П. иззел процесната риба, която на 22.12.2017г. била предадена за нуждите на Домашен социален патронаж – Бургас. При приемане на риба бил изготвен протокол (л. 46) и Свидетелство за дарение (л. 45), като рибата била притеглена (видно и от писмото на л. 44) и било констатирано, че същата действително е с тегло от 20 килограма, както заявил жалбоподателят.

На база на съставения АУАН - на 13.06.2018г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 50, ал.1, т.2 ЗРА, поради което и на основание чл. 86 ЗРА му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, както и на нарушение по чл. 50, ал.3 ЗРА, поради което и на основание чл. 86 ЗРА му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същото НП на основание чл. 90, ал.1 ЗРА отнел в полза на държавата 20 кг.риба от вида „сребърна каракуда”, както и 100 метра хрилни мрежи. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Нито с жалбата, нито със заявеното в съдебно заседание, се оспорва, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***, в багажника на който са били установени 20 кг. риба. Относно този факт са налице и свидетелски показания в лицето на водения от жалбоподателя свидетел – Мариян П., поради което съдът приема за доказано, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното МПС. Действително в показанията си актосъставителят заявява, че при пристигането му на място е установил, че не жалбоподателят, а лице с малко име „Ж.” е управлявал лекия автомобил. Доколкото обаче актосъставителят не е свидетел-очевидец на спирането на автомобила, а е пристигнал доста след това и доколкото в тази им част показанията му се оборват от направеното от самия жалбоподател признание, подкрепено от показанията на св. П. – съдът не кредитира изложеното от него, досежно самоличността на водача. Няма спор и че лекият автомобил „***” не е бил регистриран по реда на чл. 246 ЗВД, както и че жалбоподателят не е представил никакви документи за произхода на рибата.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД – 09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЧР-82/05.04.2018г. на Изпълнителния директор на ИА„РА”, а АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 91, ал.1 и ал.4  ЗРА.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието е правилно индивидуализирано.

Основната защитна теза на жалбоподателя се концентрира около това, че същият не е знаел, че в багажника на автомобила има риба, доколкото автомобилът не е негов, както и че отговорността следва да се понесе не от водача, а от собственика на МПС.

По мнение на настоящия състав, така релевираните възражения са неоснователни.

Относно субективната страна на деянието, а именно дали жалбоподателят е знаел, че в багажника има риба, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, който изрично подчертава, че именно Г. е лицето, което е заявило, че рибата е негова. Отделно от това в АУАН собственоръчно жалбоподателят е посочил: „Ще представя документи за рибата във най-кратък срок”. Неясно остава защо същият би написал, че ще представи документи за рибата, ако тя не е негова и той изобщо не знае за нейното съществуване. Не на последно място – количеството риба – 20 кг., отразено в АУАН, видно от показанията на актосъставителя е на база заявеното от жалбоподателя. В последствие, при приемането на рибата в Домашен патронаж Бургас действително е било установено, че теглото съответства на заявеното от Г.. Това навежда на извода, че Г. много добре е бил запознат с наличието на риба в багажника, както и с нейното тегло, доколкото в противен случай нямаше как да го посочи точно. Горните изводи не се разколебават от заявеното от св. П., че не е чул жалбоподателят да заявява на служителите от ИАРА, че рибата е негова или колко е нейното количество, доколкото това, че свидетелят не е възприел дадени факти не означава, че тези факти не са се случили. Отделно от това св. П. е приятел на жалбоподателя и е бил заедно с него на риболов във въпросния ден, което сочи на потенциална пристрастност и обясним стремеж за оневиняване на приятеля си.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл. 86 във вр. с  чл. 50, ал.1, т.2 от ЗРА. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 50 от ЗРА предвижда няколко отделни изисквания, спазването на които е условие за законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 86 от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на което и да е от предвидените в чл. 50 от ЗРА изисквания. Действително нормата на чл. 50 от ЗРА е относима към лицата, извършващи рибностопански дейности т.е дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми /§1, т.24 от ДР на ЗРА/. Съответно съгласно легалната дефиниция по §1, т.28 от ДР на ЗРА „стопански риболов” е риболов по смисъла на т. 26 /поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване/, при която дейност се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, като за стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1 и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Доколкото не се спори, че превозваната риба е от вида „ сребърна каракуда” – 20 килограма, то налице е хипотезата по законово въведената фикция за наличието на стопански риболов по см. на § 1, т.28, изр. второ от ДР на ЗРА - установеното количество риба многократно надхвърля нормите на любителския риболов по чл. 24, ал.3 от ЗРА. С оглед на което превозването на рибата в специализиран автомобил, регистриран по реда на чл. 246 от ЗВМД, предвид предписанието на императивната разпоредба на чл. 50, ал.1, т.2 от ЗРА, е било задължително. Тук е мястото да се посочи, че процесният случай не попада в хипотезата на чл. 9, ал.2 от Наредба № 4 от 13.01.2006 г., доколкото количеството риба нахвърля 15 килограма.

От друга страна разпоредба на чл. 86 от ЗРА, на основание, на която е санкциониран Г., предвижда, че който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50 от ЗРА, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. От формулировката на административнонаказателен състав по чл. 86 от ЗРА, както и от предвидените административни санкции - глоба и имуществена санкция, следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на отговорността по чл. 86 от ЗРА може да бъде всяко лице, което осъществява превоз на риба в нарушение на изискванията по чл. 50 от ЗРА - т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва с търговеца или с превозвача. Субект на нарушението може да бъде и лицето, фактическо осъществяващо превоза в нарушение на чл. 50 от ЗРА - т.е водачът на нерегистрирано по реда на чл. 246 от ЗВМД превозно средство, с което се осъществява превоз на риба. Този извод не се променя от обстоятелството, че задължението за регистрация на превозното средство по чл. 246 от ЗВМД не е на водача на превозното средство. Доколкото регламентираният състав на административно нарушение не се свързва с неизпълнение на задължението за регистрация на ППС, с което се превозва риба, по реда на чл. 246 от ЗВМД, а с превоз на риба с нерегистрирано по реда на чл. 246 от ЗВМД специализирано транспортно средство, субект на нарушението по чл. 86 от ЗРА може да бъде всяко лице, осъществяващо съставомерното изпълнително деяние. Изрично в този смисъл - Решение от 20.07.2017 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 225/2017 г., Решение № 1869 от 16.11.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1612/2016 г. и др.

            В настоящия случай, не се установява и да е изпълнено изискването за наличието на изискуемите документи, които трябва да придружават продуктите от риболов при техния превоз, което е нормирано в разпоредбата на чл. 50, ал.3 от ЗРА. По делото не са налице доказателства за своевременно представени декларация за произход (в момента на проверката), както и документ за превоз от санкционирания Г., въпреки изразената от него готовност да представи такива в „най-кратък срок”, обективирана в графата за възражения в АУАН.

Предвид горното настоящият състав намира, че в случая АНО правилно е установил извършените нарушения и техния автор в лицето на жалбоподателя.

В конкретния случай санкцията за всяко едно от така доказаните нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗРА е „ Глоба” в размер от 1000 до 2000 лева. Съдът счита, че правилно АНО е индивидуализирал и двете наказания в минимален размер, доколкото липсват доказателства за предишни противоправни прояви на жалбоподателя.

От друга страна съдът намира, че в случая и по отношение на двете нарушения е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като случая не може да се квалифицира като „маловажен”. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, като не следва да се пренебрегва, че транспортирането на риба в непригодени за това автомобили и без необходимите документи за произход, потенциално поставя в опасност здравето на крайните потребители.

Законосъобразно и в съответствие с чл. 90, ал.1 ЗРА са били отнети в полза на държавата и количеството уловена риба и 100 метра хрилни мрежи. Въпросната разпоредба предвижда, че в редица случай, сред които и тези по чл. 86 от ЗРА - рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. В закона няма легална дефиниция на „уреди, средства и приспособления”, поради което и по мнение на настоящия състав като такива следва да се третират всички предмети, които обективно са послужили на лицето за извършване на улова. В конкретния случай няма спор, че хрилните мрежи отговарят на това изискване, поради което и правилно са били отнети.

На последно място съдът следва да посочи, че грешката в една цифра от ЕГН–то на нарушителя в НП (вместо ********** е посочено 8114160523) следва да се окачестви като техническа грешка и по никакъв начин не влияе на законосъобразността на постановлението и не пречи да се установи авторството на нарушенията в лицето на жалбоподателя. Че се касае за техническа грешка е видно и от това, че третата и четвъртата цифра от ЕГН отбелязват месеца на раждане на лицето. Доколкото 14 месец не съществува – то очевидно се касае до грешка, а не до посочване на действително ЕГН на друго лице, поради което и не налице противоречие относно самоличността на нарушителя.

Поради горните причини, съдът счита, че в случая извършването на нарушенията и авторството в лицето на жалбоподателя се доказва по несъмнен начин, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанията са справедливи и законосъобразно определени, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 02-21/13.06.2018г., издадено от Началник отдел „***” към ИА„РА”, с което за нарушение на чл. 50, ал.1, т.2 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА, на Г.П.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, а за нарушение по чл. 50, ал.3 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, а на основание чл. 90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 20 кг. риба от вида „сребърна каракуда”, както и 100 метра хрилни мрежи. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала М.Р.