Р Е Ш Е Н И Е № 165
Гр.Несебър, 14.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 2165 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.К.Д., в качеството му на Кмет на Община Несебър, против Наказателно постановление № Б-24-ДНСК-146 / 06.10.2016г. на инж. Л.Т.Т. на длъжност заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол град София, с което на основание чл.24б, ал.2, във връзка с чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във връзка с чл.57а от ЗУТ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Счита, че едва с издаването на постановлението за първи път се сочат обстоятелства, свързани с нарушението, които не са описани в издадения преди това акт, както и че липсват дата и място на извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то. Обектът, предмет на нарушението, не е индивидуализиран в достатъчна степен, така, че да е видно дали същия представлява „преместваем обект”. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) липсват констатации относно начина на изграждане, вида на конструкцията, възможностите за преместване на обекта, а определянето на търговския обект като преместваем, е направено на базата на предположения. По този начин е налице непълнота във фактическата обстановка от страна на наказващия орган, обосноваваща извод за нарушение по чл.57а от ЗУТ във връзка с чл.13, ал.6 от ЗУЧК, като освен това не е индивидуализирано неговото точно местонахождение и местоположение, предвид, че в описанието в АУАН и в мотивите на наказателното постановление (НП) то е дадено твърде неясно. Именно липсата на достатъчно данни в акта, необходими за пълното описание и конкретизация на обекта, с цел индивидуализацията му, е наложило извършването на допълнителна проверка след съставянето на акта, за която е съставен констативен протокол. По този начин, след като обекта, предмет на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, не е индивидуализиран в АУАН, а за първи път опит за това е направен от страна на административно наказващия орган (АНО) в издаденото от него обжалваното наказателно постановление, е нарушено правото му на защита, както и че е неприложима в случая разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Неизпълнението на задълженията от страна на АНО, вменени му с чл.52, ал.4 от ЗАНН, е довело и до непосочване на мястото на извършване на нарушението, което е също задължителен реквизит на акта и постановлението. Жалбоподателят излага съображения, че не е субект на вмененото му нарушение, предвид, че заповедта на кмета на общината по чл.57а, ал.3 от ЗУТ се предхожда от съставяне на констативен протокол от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ и след изтичане на срока за възражение по този констативен акт. Нито актосъставителят нито наказващият орган са приели такъв констативен акт да е бил съставен, респ. от кой момент е възникнало задължението на кмета да издаде заповед за премахване, определящ момента на извършване на нарушението или началото на периода на нарушението. Така допуснатите съществени нарушения са тези по чл.42, т.4 и т.5 и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, като бездействието му не е съставомерно по чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във връзка с чл.57а от ЗУТ, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността му по чл.24б, ал.1 от ЗУЧК. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и направени искания. Представя писмени бележки, в които доразвива въведените в жалбата доводи и поддържа искането за отмяна на постановлението. Обсъжда показанията на актосъставителя, като счита, че същите не допринасят за изясняване точното местоположение на обекта на проверката, нито от тях може да се направи извод, че при проверката обектът има характера на преместваем. Счита също за важно, че до законодателното изменение, с което функциите по премахване на незаконно поставени преместваеми обекти са предоставени на кмета, такива действия не са предприемани, и в частност за конкретния обект, от страна на служители на ДНСК.
АНО се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, тъй като отрича да са допуснати твърдяните нарушения по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и да не са посочени местонахождението на обекта и неговите характеристики, и в НП да са посочени обстоятелства, които не са били констатирани, при съставянето на акта. Правилно е посочен периодът на осъщественото чрез бездействие административно нарушение, и мястото на извършването му. Представя писмени бележки, в които посочва, че не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя и правото му да разбере какво конкретно нарушение му е вменено, с довода, че след съставянето на АУАН е подал възражения срещу него, както и е предприел действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Счита за неоснователно и невярно твърдението в жалбата, че не е посочено точното местонахождение на обекта и неговите характеристики, тъй като от събраните доказателства категорично се установило, че се касае за преместваем обект, а в наказателното постановление е посочено мястото, където е поставен. Оспорва твърденията в жалбата, че преместваемият обект не е достатъчно индивидуализиран и няма характера на такъв, тъй като са установени неговите размери, конструкция и останалите характеристики. При определяне размера на наложената санкция наказващият орган се е съобразил с изискването на чл.27 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2013г. работна група към ДНСК е извършила проверка на павилион тип Ресторант-пица с навес лека конструкция, находящ се пред хотел „Алба”, източно, като според съставения на същата дата констативен протокол се установило, че павилионът бил с „неизвестен извършител” и не се ползвал в момента на проверката; конструкцията му е от алуминиеви профили, а размерите му са 23/5 м., височина 3,20м. Имало е навес от метални колони и метални ферми, покрит с изкуствено платно, с размери на навеса 27/7м. и височина 3,20 м. Той съответствал на одобрената схема, но няма представено разрешение за поставяне, поради което следвало да се премахне по реда на чл.57а от ЗУТ. Този дървен навес е бил предмет на съставения на 21.05.2013г. от инж. М.И.С. – главен инспектор в РДНСК, Югоизточен район, АУАН № Я-6 / 21.05.2013г., с който на З.Т. Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Слънчев бряг” АС, ЕИК *********, е вменено нарушение по чл.56, ал.2 от ЗУТ.
По силата на § 57 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията (Обн. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.) е изменен чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, според което изменение преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А” и зона „Б”, които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3, се премахват по реда на чл.57а от Закона за устройството на територията. Създадена е и разпоредбата на чл.24б в ЗУЧК, а според ал.1 на тази разпоредба, за неизпълнение на задължението по чл.13, ал.6 на кмета на общината се налага глоба от 1000 до 5000 лева. Действалата до преди това изменение редакция на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е вменявала задължението за премахване на тези обекти на органите на Дирекция за национален строителен контрол по ред, определен с наредба на министъра на инвестиционното проектиране.
След тези законодателни изменения Съюза на собствениците – Слънчев бряг, чрез председателя на УС, са подали жалба до Прокуратурата на Република България, която жалба е препратена на ОП-Бургас, и въз основа на която прокурор при РП-Бургас е издал Възлагателен акт от 17.05.2016г., с който е възложил на Директора на РДНСК – Бургас да бъде извършена незабавна проверка (на място и документална), относно дали са налице неправомерно и правомерно поставени преместваеми търговски обекти на територията на к.к. Слънчев бряг, има ли влязъл в сила съгласуван и одобрен проект за поставените обекти, спазени ли са изискванията на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ при одобряване на проектите, има ли издадени и влезли в сила разрешения за строеж, за колко и за какви по вид обекти, допуснати ли са законови нарушения при строителството и взети ли са принудителни административни мерки, а при констатирани нарушения на ЗУЧК и Наредба № 10 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Несебър, да бъдат предприети незабавни действия в хода на проверката.
На 12.07.2016г. работна група от служители при РДНСК Бургас и Сливен, в присъствието на представител на Община Несебър, са извършили проверка на „Павилион”, находящ се до бар (дискотека) „Oxygen” и хотел „Алба” в к.к. Слънчев бряг – изток. От съставения при проверката констативен протокол № 13-2.5 от 12.07.2016г. се установило, че павилионът се използва за продажба на дюнер-кебап, същият е с приблизителни размери 8/6 м. и височина 5 м. Поставен е без издадено разрешение и по вид и описание отговаря на обекта, констатиран в КП № 2-9/23.04.2013г. При проверката в Община Несебър не се е установило за обекта да са предприети действия по реда на чл.57а от ЗУТ.
На 26.07.2016г. е бил съставен АУАН № Б-24 от А.С.С. – инспектор в Регионален отдел Национален строителен контрол Бургас към РДНСК – Югоизточен район, срещу Н.К.Д., за това, че последният във функциите си на Кмет на Община Несебър в периода от 26.12.2015г. до 12.07.2016г. не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на поставяем обект: „Павилион за продажба на дюнери „Fast Food”, находящ се до дискотека „OXYGEN” и хотел „Алба” в к.к. Слънчев бряг – изток, с размели в план 8.00/6.00м. и приблизителна височина 5.00м., с метална конструкция. С констативен протокол № 13-2.5/12.07.2016г., изготвен от инспектори на РО НСК – Бургас при РДНСК – ЮИР в присъствието на представител на Община Несебър, е установено, че за горния поставяем обект не е представено разрешение за поставяне и за същия не е образувано производство по реда на чл.57а от ЗУТ и не е издадена заповед за премахване. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели по акта, единият от които е и свидетел на нарушението, установено на 12.07.2016г. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като въпреки изпратената му и получена покана, същият не се е явил за съставяне и връчване на акта, а препис му е връчен на 26.07.2016г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения срещу съставения му акт, с което отрича да е извършил вмененото му нарушение, както и че след последвалата законодателна промяна в края на 2015г., служители от Община Несебър, отдел „Контрол по строителството” са възобновили проверките на преместваемите обекти, разположени на територията на морските плажове и на територията на к.к. Слънчев бряг, което допълнително е станало и с издадената от него Заповед № 953/30.05.2016г. Във възражението е цитиран и доклад за резултатите от извършените проверки към 28.07.2016г., изготвен от Началника на отдел „Контрол върху строителството”. Отделно от това със Заповед № 1054/07.06.2016г., издадена от Кмета на Общината във връзка с предложение от ОП-Бургас, е възложена допълнителна нарочна проверка на място по издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на к.к. Слънчев бряг, срокът на която проверка е бил до 15.06.2016г. Проверките продължават и не всички са приключили предвид краткия срок, считано от влязлата в сила законодателна промяна от края на 2015г., и многобройните преместваеми обекти на територията на общината, които следва да бъдат предмет на проверки, и необходимостта от установяване на заинтересованите лица, които са страни по административните производства. Отрича да е налице неизпълнение на задълженията и бездействие, предвид, че служителите на общинската администрация осъществяват непрекъснати проверки и контрол по спазване изискванията на ЗУТ, ЗУЧК и подзаконовите атове по прилагането им.
На 19.08.2016г. Кметът на Община Несебър е изпратил писмо изх.№ Н2-УТ-4663-002, до Началника на РО НСК-Бургас при РДНСК-ЮИР, получено на 22.08.2016г., с което го е уведомил, че за описания в Акт № Б-24/26.07.2016г., съставен от А.С.С. *** при РДНСК-ЮИР преместваем обект е издадена заповед за премахване № 1797/17.08.2016г. и поискано административно наказателното производство да бъде прекратено.
На
17.09.2016г., към която дата липсват доказателства по делото дали обектът е бил
премахнат в изпълнение заповедта на кмета, или не, е била извършена
допълнителна проверка от А.С.С. – актосъставителя, инж. Албена Атанасова Дечева
– ст. инспектор в РО „НСК” – Бургас към РДНСК, Югоизточен район – единият от
свидетеля на нарушението, и от инж. Жени Стоянова Костадинова – ст. инспектор в
РО „НСК” – Бургас към РДНСК, Югоизточен район. Проверката е имала за цел
установяване на точното местонахождение на „Павилион за продажба на дюнери „Fast Food”, а за резултатите от проверката е съставен Констативен
протокол към Акт № Б-24 / 26.07.2016г., според който протокол обектът е разположен в ПИ с
идентификатор 51500.505.136, УПИ І, кв.25
по плана на к.к. Слънчев бряг.
АНО е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и в което е вменил като нарушение на Н.К.Д., в качеството му на Кмет на община Несебър, като също е описано, че през същия период – от 26.12.2015г. до 12.07.2016г., не е предприел действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект „Павилион за продажба на дюнери „Fast Food”. И според наказващия орган нарушението е по чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във връзка с чл.57а от ЗУТ.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят уточнява, че към момента на проверката на 13.07.2016г. в обекта, който е бил поставен в тревата и пред който били разположени маси и столове, се е извършвала търговска дейност, като същият е функционирал като от него се приготвяли дюнери, които се предлагали за продажба, а лицата, които са заварени да работят в него, не са представили разрешение за поставяне. Не са се интересували от търговеца, стопанисващ обекта. Не открили при последвалата проверка в общината дали има издадено разрешение за поставяне на този обект, нито да са предприети действия по премахването на обекта. Актосъставителят не твърди при проверките на обекта да са извършвани измервания, въз основа на които да са констатирани описаните размери.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от заинтересовано лице и в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 28.10.2016г., а жалбата срещу него е подадена на 04.11.2016г.
Предвид нормата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, действала през процесния период и след изменението й (Обн. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.), преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А” и зона „Б”, които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3, се премахват по реда на чл.57а от ЗУТ. От нейното съдържание и това на нормите, към които препраща, може да се направи извод, че по реда на чл.57а от ЗУТ се премахват преместваеми обекти, които не са разрешени от главния архитект на общината и за които няма схема, одобрена от министъра на регионалното развитие. В правомощието на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице да постанови заповед за премахване на преместваем обект по чл.57а от ЗУТ е свързано с наличието на две кумулативно дадени предпоставки: преместваем обект, който е поставен върху имот – държавна, общинска или частна собственост и, при условията на алтернативност, липса на разрешение за поставяне или противоречие с издаденото разрешение.
Когато актосъставителят и
наказващият орган са приели, че Кметът на Община Несебър „не е предприел
действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обект”, означава, че от
законодателното изменение (в сила от 26.12.2015г.) до проверката на място от
органите по строителен контрол – 12.07.2016г., той не е задействал процедурата,
предвидена в цитираната разпоредба. Тази констатация
не е вярна, като проверяващите не са се интересували от нищо друго и в частност
провеждана ли е такава процедура, издавана ли е заповед за премахване, влязла
ли е в сила тя, дали е приключила, а единствено от това дали обекта съществува
на място, дали за него има издадено разрешение за поставяне, и ако няма, дали
кметът на общината е издал заповед за премахването й.
На първо място, АУАН е издаден в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, като това се потвърждава от съставения впоследствие констативен протокол, предвид необходимостта да бъде посочен поземления имот, в който е поставен преместваемия обект – обстоятелство, което не е било посочено във вече издадения акт. Посочването в акта, че „поставяемия” обект представлява „Павилион за продажба на дюнери „Fast Food”, находящ се до дискотека „OXYGEN” и хотел „Алба” в к.к. Слънчев бряг – изток”, не означава, че актосъставителят е индивидуализирал предмета на нарушението, по отношение на чието премахване кметът на общината не е предприел необходимите действия. Вместо това е решил да посочи една родово определена вещ. Нито описанието на този павилион, нито размерите му, нито конструкцията, от която е изграден, съвпадат с тези, описани в КП № 2-9/23.04.2013г., респ. Акт № Я-6/21.05.2013г., тъй като в тях павилионът е посочен като „Ресторант – пица с навес” с размери на ресторанта в план 23м./5м. и височина 3.20м., изграден от алуминиеви профили, докато в акта и обжалваното НП, въз основа на който е издаден, павилионът е описан като такъв „за продажба на дюнери „Fast Food” и със съвсем различни размери, а именно 8м/6м. и височина около 5м., и изграден от друга конструкция – метална. Съществено е разминаването в тези индивидуализиращи белези, но не е еднозначно и местонахождението на преместваемия обект – в единия случай, т.е. през 2013г. е посочено, че „ресторант – пица с навес” е разположен източно пред хотел „Алба”, докато в обжалваното НП и в акта, съставен от А.С., е посочено, че павилионът, в който се предлагат дюнери, се намира до хотел „Алба”, но и до дискотека „OXYGEN”.
Нито актосъставителят нито наказващият орган са сметнали за необходимо да уведомят кмета на общината, срещу когото е съставен акта, за последвалата констатация за идентификатора на поземления имот, в който е разположен павилионът, и на когото да се даде възможност по пътя на възражението срещу акта да узнае, макар и след образуваното административно наказателно, за това ново обстоятелство.
Наказващият орган от своя страна пък, освен, че по този начин е нарушил правото на участие на нарушителя в производството, не е отчел противоречията между вече съставения АУАН и документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, и в частност тези, съставени през 2013г. Той е пристъпил директно към издаване на наказателното постановление като е описал размерите, на обекта, неговото местонахождение, конструкцията, от която е изграден, наименованието на преместваемия обект, възпроизвеждайки съдържанието на АУАН; поземления имот в който е разположен е посочен въз основа на констативния протокол от 17.09.2016г. (за който, с оглед времето на издаването му, не е посочено, че представлява неразделна част от акта и/или че акта препраща към него). По този начин, от една страна наказващият орган за първи път излага описание на факти (поземления имот, в който е разположен преместваемия обект), които не са били констатирани при съставянето на акта – началото на административно наказателното производство. Същевременно са налице съществени противоречия между КП от 23.04.2013г. и КП от 17.09.2016г. относно описанието на обекта, неговите размери, конструкцията, местоположението.
Ето защо настоящият съдебен състав не приема, че НП е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, защото наказващият орган не само е възпроизвел и пренесъл пороците в акта, представляващи съществени процесуални нарушения, но и по никакъв начин не е изследвал релевантните за случая факти, свързани с точната, ясната и конкретната индивидуализация на преместваемия обект, който е счел, че е предмет на нарушението. Наказващият орган дори не се е позовал и не е цитирал КП от 17.09.2016г., и не е посочил въз основа на кои доказателства, приема, че преместваемия обект се намира в един, а не в друг поземлен имот.
Голословно и неподкрепено с никакви доводи и доказателства остава твърдението на наказващия орган, че Кметът на Община Несебър не е предприел действия по чл.57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект, първо защото тези обстоятелства не са били предмет на установяване в административно наказателното производство, като заключението е направено въз основа на съществуването на преместваем обект към 13.07.2016г. и липсата на заповед за неговото премахване към този момент, и второ, защото наказващият орган не е съобразил, че действията на Кмета на Общината в изпълнение на законовите му задължения, са предвидени да бъдат предприети след образуване на производство пред административния орган (началото на процедурата) с констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2, във връзка с чл.57а, ал.2 от ЗУТ при администрацията на Община Несебър, в който да бъдат обективирани данни, които да разкриват че при извършена проверка е установено обстоятелството на поставен в конкретен имот на територията на общината на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, без разрешение/основание за поставяне. Какви конкретни действия е следвало да предприеме Кмета на Общината по реда на чл.57а от ЗУТ, представлявали ли са те пречка да бъде образувано производство по реда на тази разпоредба, на какво основание е следвало да бъде издадена заповед за премахване, респ. налице ли са били условията за нейното издаване и откога, съставен ли е такъв констативен акт, спазена ли е процедурата по връчването му, изтекъл ли е срокът на възражения, въобще налагало ли се е обектът да бъде премахван принудително, наказващият орган не посочва. Ако е преценил, че за Кмета на общината е възникнало задължение да издаде такава заповед още на 26.12.2015г., е следвало изрично да заяви това. Затова като е посочил период на нарушението, чието начало обвързва с влизането в сила на законодателната промяна, а краят – с деня на проверката, означава, че наказващият орган не е изследвал релевантни за делото факти, а описанието на нарушението е съвсем повърхностно и то въз основа на непроверени факти, с което е нарушил съществени процесуални правила, и в частност разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в т.ч. чрез непосочване на датата на извършване на нарушението, доколкото вменената му като нарушена разпоредба на чл.13, ал.6 от ЗУЧК и санкционната разпоредба на чл.24б от ЗУЧК не вменяват срокове на изпълнение на конкретни задължения.
Незаконосъобразно е прието, че павилионът, обект на вмененото на Кмета на Община Несебър административно нарушение, и който е бил обект на проверката на 13.07.2016г., е идентичен с този, проверяван през 2013г. Този извод се налага въз основа на упоменатите по-горе съществени разлики, които актосъставителят и наказващият орган са пренебрегнали. Т.е. дори и да се приеме, че се касае за едно и също място на разположение, налага се извода, че към 2013г. е имало друг преместваем обект, който е бил предмет на проверка, различен от този, който проверяващите са установили на 13.07.2016г. Това игнориране на тези релевантни по делото факти обаче е направено с цел, за да не се налага да се излагат обстоятелства в АУАН и НП във връзка с момента на поставянето на обекта, респ. да се дължи обосновка въз основа на кои доказателства да се счита за прието, че преместваемият обект се е намирал в поземления имот към началото на инкриминарания период – 26.12.2015г., а и през останалата част от този период, през който жалбоподателят е бездействал.
След като АНО не представя писмени и гласни доказателства в подкрепа на констатациите си, обосноваващи правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът намира, че нарушението не е доказано, а обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Б-24-ДНСК-146 / 06.10.2016г. на инж. Л.Т.Т. на длъжност заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол град София, с което на основание чл.24б, ал.2, във връзка с чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, на Н.К.Д., в качеството му на Кмет на Община Несебър, е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във връзка с чл.57а от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: