Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 11 март през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 78 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Р.Д., турски гражданин, чрез процесуалния му представител,
против решение № 982/20.12.2019 г., постановено по АНД № 1880/2019 г. по описа
на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0001210/10.09.2019
г. на началника на ОО "Автомобилна администрация" – Русе. С
наказателното постановление, на основание чл. 93б, ал. 7, т.
1 и т.2 от ЗАвПр, за нарушения по чл. 8, § 2, изр. 2 от Европейската спогодба
за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) №
561/2006
на Европейския парламент и на Съвета, са наложени административни наказания
"глоба" съответно от 200лв. и от 500лв. Като касационни основания се
сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със
събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Поддържа, че неправилно районният съд е приел, че не е налице неяснота при
описание на нарушението, както и несъответствие между сочената като нарушена
законова разпоредба, от една страна, и приложената санкционна норма, от друга.
Заявява, че по този начин било ограничено правото му на защита, доколкото не
бил наясно извършването на какво точно нарушение му било вменено. Сочи, че в
извънсъдебната фаза на производството били допуснати съществени нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в
липсата на точно описание на нарушението в акта за установеното административно
нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП). Сочи, че в НП не е
посочено периода на намалената дневна почивка, а са описани периодите на дневно
време на управление, нарушаването на изискванията за която би било обвързано с
приложението на различен санкционен състав. Иска се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – ОО "Автомобилна администрация" – Русе не е
депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РРС.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения, че касаторът, като
водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Турция
за Румъния през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е
такава по Европейската спогодба (AETR). Текстът
на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в
Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото
пътуване.
Противно
на поддържаното от касатора, посочването на тази норма (чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006) в АУАН и НП не ограничава, а
напротив, създава гаранции за реализиране правото на защита на последния като
това е било необходимо именно с цел дефиниране на приложното поле на
Европейската спогодба според регистрацията на превозното средство (в договаряща
страна по AETR) и териториалния обхват на осъществявания международен превоз на
стоки (частично извън територията на ЕС). По този начин е удовлетворено и
императивното изискване по чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП
да бъдат посочени нарушените законни разпоредби, в конкретния случай в тяхната
връзка с националното законодателство – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Обстоятелството, че абревиатурата
AETR (от френски: Accord Europйen sur les Transports Routiers), която всъщност
обозначава Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след
нормите на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които предшестват посочения като
нарушен текст на чл. 8, § 2, изр. 2 от същата спогодба, не води до извод, че
задължението за посочване на нарушените законни разпоредби не е изпълнено или
че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой законов
текст е квалифицирано вмененото му нарушение.
Въззивният
съд е възприел дословно описанието на нарушението в НП, а именно че: 1. Касаторът не е спазил изискванията за намалена дневна почивка, като
намалението на времето е до 1 час – 19 минути, а периода на работната смяна е
бил от 24.08.2019 г. от 03 часа и 21 минути до 24.08.2019 г. до 13 часа и 35
минути – продължителност от 10 часа и 14 минути. и 2. Касаторът
не е спазил изискванията за намалена дневна почивка, като намалението на
времето е от 1 до 2 часа – 2 часа, а периода на работната смяна на водача е бил
от 26.08.2019 г. от 00 часа и 38 минути до 26.08.2019 г. до 17 часа и 38 минути
– период от 17 часа. При тези фактически данни РРС е приел че са осъществени
съставите на чл.93б ал.7 т.1 и чл.93 ал.7 т.2 от ЗАвтП.
Касационната
инстанция намира атакуваното съдебно решение за постановено в несъответствие с
материалния закон. Районният съд не е преценил, че както съставеният акт, така
и издаденото наказателно постановление не съдържат констатации относно всички
факти, които са от значение за реализиране на административнонаказателната
отговорност на водача. В АУАН и НП нарушението не е описано с период на
приложимата според наказващия орган почивка, период на фактически ползваната
такава от касатора, като разликата следва да съставлява именно почивката,
неползвана в нарушение на закона с оглед на обвинението, че са нарушени
изискванията на чл.93 б ал.7 т.1 и т.2 ЗАвтПр.
Описанието
на нарушението съдържа само период на управление за датите 24.08.19г. и
26.08.19г. без да се сочи период на фактически ползваната почивка от касатора,
като разликата именно следва да е относима към състава на вмененото му
нарушение. В тази връзка е основателно възражението ,че описание на всяко едно от двете нарушения,
изрично посочени от страна на
административнонаказващия орган и възприети от съда на конкретните дати, не
касае неспазване на изискванията за намалена дневна почивка, а какво е било работното време на водача във
всеки един от двата периода. Което по същността си е нарушение на чл.93б ал.1
ЗАвтПр. В тази връзка относно описанието на нарушението следва да се отбележи,
че намалението на дневната почивка ще е налице, ако е ползвана такава, но в
размер, различен и по- малък от регламентирания. В случая фактическото обвинение
се различава от посочената санкционна норма за недопустимо намаление на дневната
почивка, а се отнася за управление над законово определените стойности за
продължителност съгласно чл.6 от Регламент (ЕО) № 561/2006. С това поведение се осъществява
състава на чл. 93б, ал. 1 от ЗАвтП, каквото обвинение няма. Лицето е наказано за намаление
на дневната почивка, без въобще да бъде даден нейния период и съответно
недопустимото време на намаление, което съществено нарушава правото на защита.
Представен е един незаконосъобразно дълъг период на управление на дата
26.08.2019г., през който не е посочен период на дневна почивка, за намалението
на която лицето да отговоря. В обвинението административнонаказващ орган визира
единствено превишение на законовоопределени стойности на време на работа, а
изпълнителното деяние на процесното нарушение се осъществява чрез намаление на
предвиденото в закона за почивка. Административнонаказващият орган и въззивният
съд се е задоволил единствено с посочване на времето на работа и с размер на
намаление на дневната почивка съответно 19 минути на 24.08.2019г. и 2 часа на
26.08.2019г. без да упомене кога е взета
тя. Това се явява нарушение на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, което винаги е съществено и
прегражда правото на защита.
Като
не е преценил тези факти и обстоятелства, а е приел, че в рамките на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, районният съд е постановил решението си в
противоречие с материалния закон. Това налага отмяната на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения за допуснати съществени нарушения следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и наказателното постановление. В
допълнение само следва да се посочи, че в случая е неприложима нормата на
чл.334 т.3 вр.чл.337 НПК тъй като констатираните от настоящата инстанция
нарушения при изложената от АНО фактическа обстановка са свързани с
приложението на по-тежко наказуеми нарушения на чл.93 б ал.1 т.2 и т.3 ЗАвтП ,
които е следвало да наложи адм.орган, а въззивния съд не е могъл да преквалифицира,
за да не утежни положението на жалбоподателя
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 982/20.12.2019 г., постановено по АНД № 1880/2019 г. по описа на Русенски
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП № 38-0001210/10.09.2019 г. на началника на ОО "Автомобилна
администрация" – Русе.,с което на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 1
и т.2 от ЗАвПр,
за нарушения по чл. 8,
§ 2, изр. 2 от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета, на Р.Д. са наложени
административни наказания "глоба" съответно от 200лв. и от 500лв
Решението
е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: