№ 12610
гр. С, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110134626 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от Р. Б. В., с ЕГН: ********** с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу „ф-ма” ЕАД за признаване за
установено, че ищецът не дължи сума в общ размер от 1233,75 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода м.07.2009г. – м.12.2010г. в топлоснабден имот на адрес: гр. С,
ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А, ет. 8, ап.21. Посочва се, че на името на ищеца е открита партида с
абонатен номер 250482 за посочения имот, като при справка при ответника е установил, че
се претендира посочената сума, поради което е на лице правен интерес от установяване, че
не я дължи.
Заявява, че не дължи процесната сума към ответника, тъй като не е потребител на
енергия и на услугите на ответника (не е носител на вещни права върху имота) и не се е
намирал в договорни отношения с ответника и оспорва през посоченият период да са му
били доставяни услуги на исковата стойност и отговарящи на Български държавен стандарт.
При условията на евентуалност се позовава на изтекла 3-годишна давност към датата на
подаване на исковата молба по настоящето дело. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който
оспорва предявените искове. Излагат се подробни съображения за недопустимост на
исковете, поради липсата на правен интерес от предявяването им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №50 от 23.09.1982г.,
от който се установява, че Б И К и Р. Б. В. са признати за собственици на апартамент №21,
находящ се в гр. С, ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А, ет. 8. Представен е и Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №79 от
01.03.1993г., от който се установява, че Б И К е прехвърлил на дъщеря си Р. Б. В. своята ½
ид.ч. от горепосочения имот, като така ищцата е станала единствен собственик на
апартамент №21, находящ се в гр. С, ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А, ет. 8.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
С оглед на изложеното и по реда на административното регулиране Р. Б. В. е
потребител на ТЕ за процесния имот и с ответника съществува облигационно отношение,
поради което възражението на ищеца за липса на такова се явява неоснователно.
Видно от представената от ищеца справка за задължения за абонат с номер на
инсталацията **********, която съгласно представена фактура се установява, че съответства
на абонатен №250482, разкрит на името на Р. Б. В., която справка не е оспорена от
ответника “ф-ма” ЕАД и с посочени фактури, последният претендира заплащането на сума
от 1233,75лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2009г. до 31.12.2010г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А,
ет. 8, ап.21.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установява се, че ищеца е потребител на топлинна енергия за процесния период, с
абонатен №250482. Ответникът е фактурирал процесната сума, съгласно описани в исковата
2
молба фактури за абонатен № 250482, видно от липсата на оспорване на това обстоятелство.
С оглед наличието на претендирани суми, за ищеца е налице правен интерес от водене на
исковете.
От страна на ищеца се оспорва през исковия период ответникът да е доставял стоки
или услуги на процесната стойност, както и че е доставял топлоенергия на адреса,
отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа. Оспорването е много общо, като самия ищец
представя фактура, която не оспорва, от която е видно, че в имота се извършва доставка на
топлоенергия. Не са ангажирани доказателства от страна на ищеца какви конкретни
изисквания има по отношение на качеството на ТЕ, поради което това възражение следва да
се приеме за неоснователно.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на
вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
С оглед на трайна съдебна практика /решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС, І ТО/, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност по отношение вземанията на ответника за
главница. За задълженията за лихви, също важи кратката тригодишна погасителна давност –
чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД. Исковата молба е подадена на 28.06.2022г. и следователно
задълженията възникнали преди м.05.2019г. са погасени по давност. Не се установява срок
на плащане за всяко от задълженията поради това, че от ответника не са представени
никакви доказателства за срока за плащане на всяко месечно задължение и следва да се
приеме, че задължението е изискуемо от датата на възникването му. Видно от изложената в
исковата молба справка задълженията за потребена топлинна енергия са възникнали по
силата на издадени фактури и изцяло са за периода преди м.01.2011г.
Следователно сумата от 1233,75 лева, главница за потребена топлинна енергия за
периода м.07.2009г. – м.12.2010г. в топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. „Х С“, бл. 46, вх.
А, ет. 8, ап.21, претендирана от ответника се явява погасена по давност и иска подлежи на
уважаване.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира, че чл.78, ал.2 ГПК е неприложим в случая
доколкото от страна на ответника не е направено признание на иска, т.е. не са на лице и
двете кумулативно изискуеми предпоставки за приложение на правната норма. Поради
изложеното, на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна такса. Поискано е и
присъждане на възнаграждение на процесуален представител на ищеца, пряко на адвокат К.
И. Б. – за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер
3
на 360лв. Съдът намира, че на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди минимален
размер от 300лв. /не се представят и доказателства за регистрация по ЗДДС, а и е
осъществено безплатно представителство/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Р. Б. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А, ет. 8, ап.21
срещу „ф-ма” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23, че Р.
Б. В. не дължи на “ф-ма” ЕАД, сума в размер на 1233,75 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода м.07.2009г. – м.12.2010г. в топлоснабден имот на адрес: гр. С,
ж.к. „Х С“, бл. 46, вх. А, ет. 8, ап.21, поради погасяване на възможността за принудително
събиране на вземането по давност.
ОСЪЖДА “ф-ма” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Р. Б. В., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лв. разноски по делото за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я”
№23 да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.”Г” №31, ет.1, офис-
партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за
осъществена безплатна помощ, в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4