Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 29.06.2021 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 5509 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 306830
от 19.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 35387 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав, било заместено съгласието
на бащата Н.Д.К. за издаване на нов международен паспорт на детето Д.Н.К. по
реда на ЗБЛД след изтичане на срока на валидност на предходния, както и за пътувания
на детето Д.Н.К., извън територията на
Република България във всички държави членки на Европейския съюз, за период от
три години, считано от влизане на решението в сила, без ограничения на броя на
пътуванията, периода от време и тяхната продължителност, придружавано от своята
майка В.Т.С., по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Н.Д.К.
с детето Д.Н. К., като оставил без уважение претенциите на страните за
присъждане на сторените по водене на делото разноски, като неоснователни.
С определение №
66925 от 12.03.2020 г., постановено по същото делото, съдът оставил без
разглеждане молбата от 19.02.2020 г. на В.Т.С., с която се правело искане за
допускане на предварително изпълнение на решението по делото, като недопустима.
Горното определение влязло в сила като необжалвано на 29.05.2020 г..
Недоволна от така
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство Н.Д.К.
(въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло с оплаквания
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излага подробни
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
съдебен акт, като отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца. Претендира
сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното
дирене, въззивникът лично и чрез
пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за
уважаването й. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.
В срока по чл. 263
от ГПК ищцата в първоинстанционното производство (въззиваема страна в
настоящето производство) В.Т.С. депозира писмен отговор по въззивната жалба, с
който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда
да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на ответницата без
уважение като неоснователна и потвърди обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в отговора
становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Не
претендира присъждане на сторените деловодни разноски и не прави възражения по
разноските на другата страна.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в първоинстанционното
производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно
обжалване допустим съдебен акт.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с искова молба на В.Т.С. срещу Н.Д.К., с
правно основание чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 127а, ал. 2 от СК-за заместване
липсващото съгласие на ответника за пътуване на детето Д.до страните членки на
Европейския съюз, придружено от своята майка или упълномощено от нея лице, до
навършване на пълнолетие от детето, както и за заместване на съгласието на
бащата за издаване на нов международен паспорт на детето, след изтичане на
срока на стария. Претендирала разноски.
Ответникът, в писмения си отговор на исковата молба, оспорвал исковата
молба като неоснователна и недоказана и претендирал сторените по водене на
делото разноски.
За да постанови
обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора били
родители на детето Д.Н.К., родено на *** г. Не е спорно между страните, че
същите са трайно разделени. С решение от 24.02.2017 г., постановено по
гражданско дело № 7410 по описа за 2016 г. на Пловдивски районен съд, родителските
права по отношение на детето Д.били предоставени на майката, при която било
определено местоживеенето му, като бащата бил осъден да му заплаща, чрез
неговата майка, издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от датата на
завеждане на исковата молба на 03.06.2016 г. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума от датата на падежа й до окончателното й изплащане и бил определен режим
на лични отношения между бащата и детето.
Горното решение било
обжалвано, като по жалбата било образувано въззивно гражданско дело № 907 по
описа за 2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което било отменено посоченото
решение в частта му относно режима на лични отношения на бащата с детето и
вместо него бил определен режим на лични отношения помежду им, като бащата имал
право да вижда и взема детето Д.всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 10 часа в събота до 18 часа в понеделник, а след започване на
училище от детето – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота
до 18 часа в неделя, като в летните месеци-юни, юли и август връщането на
детето да става в 19 часа; за Великденските празници – от 10 часа на Разпети
петък до 18 часа на понеделник, втория ден на празника, през четните календарни
години, а през нечетните детето щяло да прекарва тези празници при майката; за
Коледните празници – от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември през
нечетните години, а през четните детето щяло да прекарва тези празници при
майката; за Новогодишните празници през четните години-от 10 часа на 31
декември до 18 часа на 2 януари на следващата календарна година, а през
нечетните години, детето щяло да прекарва тези празници с майката. Освен това,
бащата имал право да вижда и взема детето Д.при себе си с преспиване два пъти
по 15 дни през лятото- за периода от месец юни до 15 септември, по време, което
не съвпада с годишният отпуск на майката, като за изпълнение на режима на лични
контакти бащата взема детето от дома на майката и го връщал в дома на майката,
като за първа седмица на месеца се счита тази, в която всички дни са с дати от
този месец.
Горното решение влязло в
сила на 16.03.2017 г. в частта относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето, както и
относно определената издръжка, а в частта относно режима на лични отношения на
бащата с детето – на 09.05.2017 г.
Детето преминало задължително
предучилищно образование в детска градина № *** „Ш.П.“, през учебната 2018/2019
г.
По делото бил представен
социален доклад на ДСП „Възраждане“, съгласно който основни грижи за детето се
полагали от майката с помощта на бабата по майчина линия, която била собственик
на жилището, обитавано от детето, майката и другото й дете и която също живеела
в това домакинство. Детето било записано в първи клас в ** СУ „Д.Г.“, като по
данни на майката било добър ученик. Извън това, малолетният посещавал занятия
по бойни изкуства и уроци по пиано. Установена била силна емоционална връзка
между детето и неговата майка, както и между детето и неговата баба по майчина
линия.
По делото били събрани
гласни доказателства с разпита на свидетелката М.В.Г., майка на ищцата и баба
на малолетния Д.по майчина линия. С показанията си същата установила, че
обитавала едно домакинство със своята дъщеря и внуците си – малолетният Д.и
брат му. Преди две години наели място за дългогодишно ползване в Гърция –
къмпинг, като целта била децата да прекарват летните ваканции на морето. През
2018 г. това се случило, като тя с внуците си била дълго време на морето, а
дъщеря й идвала за уикендите, когато била свободна, и когато била в отпуск.
През 2019 г. обаче Д.не пътувал до Гърция. В личен разговор свидетелката също
помолила баща му да даде съгласието за това пътуване, но той си замълчал.
Майката многократно в телефонни разговори с ответника го молела да даде
съгласието си за пътуването на детето, но той отказал. Самия Д.не се чувствал
добре от това, бил тъжен и разстроен и смятал, че не е честно другите да
пътуват до Гърция, а той да не може.
Първоинстанционният съд,
преценявайки заявеното от свидетелката по реда на чл. 172 от ГПК, кредитирал
показанията й в частите им, депозирани в резултат на личните й впечатления за
изнесените пред съда факти.
При тази фактическа
установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение,
приема за установено следното :
Въззивният съд изцяло споделя установената в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря, а
препраща към нея при условията на чл. 272 от ГПК, правейки я част от своя
съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, както и от показанията на свидетелката
Георгиева, които въззивният съд също преценява по реда на чл. 172 от ГПК и
кредитира в обсъдените от първоинстанционния съд части.
По делото е призована ДСП „Възраждане“, която в приложения социален
доклад излага данните, събрани при извършеното социално проучване. В хода на
същото не са установени вреди за детето Д.в семейната среда на майката. Малолетният
през учебната 2020/2021 г. е ученик във втори клас. Живее в едно домакинство
със своя брат, майка си и баба си по майчина линия, като поддържа контакти с
баща си. Последният не участвал в
грижите за детето, като заплащал дължимата за него издръжка веднъж на
тримесечие. В хода на проучването, разговор с малолетния не е провеждан, тъй
като по това време, същият е осъществявал лични контакти с бащата и се е
намирал при него, а информацията в доклада е набрана след разговор с майката и
посещение в жилището.
Изслушани в съдебно заседание на 08.04.2021 г., страните заявяват
следното :
Въззивникът Н.Д.К. заявява, че многократно давал съгласието за пътувания
на детето, но с оглед настоящата ситуация не бил съгласен детето да напуска
страната. Освен това, желаел да бъде уведомяван за пътуванията на детето.
Заявява, че той също искал да пътува с детето, но майката не се съгласила.
Искал да го заведе в Гърция, както и до Москва, от където била родом съпругата
му, но детето не било пускано, нямало реципрочност в отношенията с майката.
На свой ред, въззиваемата В.Т.С. заявила, че бащата само два пъти е дал
съгласието си за пътувания на детето извън страната в последните пет години.
Тогава близките й решили всяко лято да почиват на къмпинг в Гърция, там имали
каравана, която не се местела. Идеята била да ходят всяко лято на едно и също
място. Заявява, че имала и по-голям син, който също идвал с тях. Така имали
възможност да прекарат повече време на морето и децата да са сред чиста
природа. В този къмпинг те били в тесен семеен кръг и нямало опасност от
разпространение на зарази. Тези неща обаче трябвало да се планират отрано, а
бащата изведнъж решавал да даде разрешение. Обяснява също, че бащата искал да
води детето в Москва преди две години, тя тогава все още не познавала съпругата
му и нейното семейство и това я мотивирало да не даде съгласието си за това
пътуване. Тя също имала идея да води децата си в Дисниленд, Франция, но това
било преди пандемията. Понастоящем желанието й било да се замести съгласието на
бащата за пътувания на детето само до Гърция и само за лятото.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна
инстанция.
При тази фактическа
установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна
по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този
начин част от своя съдебен акт.
С оглед
оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :
Доводите в жалбата
се мотивират основно с липсата на разногласие между родителите, както и с
липсата на интерес за детето от сочените пътувания и изключително широкия обем
на същите, както и с липсата на гаранции, че установения режим на лични
отношения на детето с бащата ще се провежда. Поддържа, че в предишни случаи
давал съгласие за пътувания на детето. По отношение на липсата на интерес на
детето от исканите пътувания се сочи, че при липсата на конкретно посочени
пътувания, не може да се извърши реална преценка за наличието на такъв интерес
за детето от осъществяването им, а отделно от това в последно време
съществувала опасност и несигурност в някои от страните от ЕС. Отделно от това
се сочи, че обема на допуснатите пътувания не отчита режима на лични отношения
на бащата с детето. Тези доводи са бланкетни и изцяло неоснователни. На първо
място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд изчерпателно е
установил всички обстоятелства, от които произтича интереса на детето от
исканите пътувания. В случая този интерес не произтича от принципната
необходимост за малолетния да опознава други страни и култури, за да разширява
своя кръгозор, нито от упражняване на конституционно гарантираните му права на
свободно придвижване. Произтича от висшия интерес на детето да участват
пълноценно в семейния живот на своята майка, да общува, включително по време на
ваканцията си с нея, със своя брат и със своята баба, в това число и на наетото
от тях място за къмпингуване в Гърция. По делото е безспорно, че местоживеенето
на детето е при неговата майка, в чиято личност е концентрирано упражняването
на родителските права по отношение на детето, а бащата разполага с определен
режим на лични контакти с него. Следва да се отбележи, че периодите на
пътувания, за които се отнася обжалвания съдебен акт са ясно дефинирани, като
не засягат определения режим на лични отношения на бащата с детето, и не противоречат
на константната съдебна практика по аналогични дела, в частност и на
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ВКС, ОСГК. В случая е несъмнено, че пътуванията на детето, за които се отнася
обжалвания съдебен акт, следва да бъдат реализирани по време, несъвпадащо с времето
на определения режим на контакти на детето с бащата.
Ето защо,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни са и доводите в жалбата,
касаещи евентуалното неизпълнение на определения режим на лични контакти на
детето с бащата, в случай на уважаване на исковата претенция. Същите не са
противопоставими на правото на детето да пътува с майката, нито следва да бъдат
обсъждани като възражения на ответника в настоящето производство. Все пак следва
да се отбележи, че въззивникът разполага с друг ред за изпълнение на съдебния
акт, с който посочения режим на лични отношения е бил определен, като по делото
липсват каквито и да е доказателства, че е налице неизпълнение на същия, така и
за конкретни, предприети от него действия за привеждането му в изпълнение.
По изложените
правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция
с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното
решение е правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в
сила.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените деловодни разноски е надлежно заявена само от
въззивника, като с оглед изхода на делото, а и предвид характера на
производството, такива не му се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 271 от ГПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306830 от
19.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 35387 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника Н.Д.К. за
присъждане на сторените деловодни разноски,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………