Р Е Ш Е Н И Е
Номер 763 Година 21.05.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С.
Х.
Прокурор: Андрей
Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2571 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ против
решение № 260264/07.10.2020г., постановено по н.а.х.д. №
5050 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас, в частта, в която е отменено
наказателно постановление № НП-13-55/04.10.2019г. Не споделя мотивите на съда, с които е
обоснована частичната отмяна на издаденото наказателно постановление и излага
доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – Д.Б.М. ***, редовно уведомен, се явява лично и чрез пълномощници, оспорва касационната жалба и прави искане да
се остави без уважение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е отменил наказателно постановление № НП-13-55/04.10.2019г.,
в частта в която на Д.Б.М. за нарушение по чл.86, ал.1, т.3 вр.
с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 229,
ал.1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 100 лева. За да постанови
решението в обжалваната му част, съдът е приел, че наказващият орган не е посочил съставомерните признаци на
деянието по т.3 от НП, като на същото не е дадена и коректна правна
квалификация, тъй като липсва
посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра медицинска
практика, които не са спазени от М.. Предвид, че административнонаказващият
орган се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само
общ принцип, и не е посочил съставомерни признаци на
специални норми, това е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Също
така е прието, че съдът е поставен в невъзможност да упражни контрол за
законосъобразност, дали конкретни действия и бездействия на лицето сочено за
нарушител, осъществяват състава на административното нарушение по чл.229, ал.1
от Закона за здравето.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Съдебното решение, в обжалваната му част е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила.
Съгласно чл.86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето, като пациент всеки има право
на достъпна и качествена здравна помощ.
Съгласно чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: 1.своевременност, достатъчност
и качество на медицинската помощ и 4.зачитане правата на пациента.
Съгласно чл.229, ал.1 от ЗЗ, който
наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му
извън случаите по чл.209-228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3 000 лв.
Видно е, че цитираните разпоредби, с тях се установяват
принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и
предоставяне на здравна помощ. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а
очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно
е разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице, следва да
бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която
има ясно и конкретно предписание на задълженията, които му се вменени. Ето
защо, наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби
от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни
принципи, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че съгласно чл.80, ал.1 от ЗЗ, качеството на
медицинската помощ, се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на
чл.6, ал.1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
ЗСОЛЛДМ, поради което посочената в НП като нарушена норма на чл.86,
ал.1, т.3 от ЗЗ – правото на достъпна и качествена медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от ЗЗ няма самостоятелно
приложение. Тя не съдържа конкретен състав на административно нарушение и само
нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Тази разпоредба
следва да се прилага във връзка с чл.80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното
нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт,
което наказващия орган приема, че е нарушен.
След като не са посочени
конкретните нормативно установени задължения, които е прието, че са нарушени от
санкционираното лице, от наказващият орган е допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на производството, което води до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, в частта в която е отменена от
първоинстанционния съд. Това нарушение ограничава правото на защита на лицето,
тъй като на него не му става ясно срещу какви точно факти следва да се защитава,
като на практика то е в невъзможност да обори тезата на наказващия орган, че е предоставило
некачествена здравна помощ на пациента, тъй като не знае в какво се изразява
тя.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението на районния съд, в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260264/07.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 5050/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, в частта, в която е отменено наказателно постановление № НП-13-55/04.10.2019г.,
в частта в която на Д.Б.М. за нарушение по чл.86, ал.1, т.3, вр.
с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето и на основание чл. 229, ал.1 от
Закона за здравето е наложена глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.