Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076
гр. Първомай, 27.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 529 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
съединяване установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано заедно от Д. К. К.и М. С.и по процесуално пълномощие
от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът З.Й.Й., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й особен представител
адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, му дължи:
Ø сумата от 89, 40 лева (осемдесет и девет
лева и четиридесет стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни
услуги, потребени чрез мобилен номер *** по абонаментна програма „Н. ***лева” за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.02.2019 г., до окончателното
издължаване, за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 47/26.02.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав,
както и да го осъди да му заплати:
Ø
сумата
от 151, 80 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство
марка Т. модел S. 4G B. към абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г. за периода от месец април 2017 г. до месец ноември
2018 г.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебноделоводни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от 31.12.2016 г. и приложимите към него Общи условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите ищецът се задължил да доставя на ответника до 31.12.2018 г. далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер *** по план „Н. ***лева” с промо отстъпка от 40%, а последният се ангажирал да му заплаща ежемесечно абонаментна такса от 17, 99 лева за осигуряване на достъп до телекомуникационната мрежа и стойността на реалното потребление въз основа на издавана от доставчика на 5-о число на месеца фактура в посочения в същата срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й.
Страните били обвързани и от Договор за лизинг на мобилно устройство Т. модел S. 4G B. към абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г., съгласно който операторът предоставил на клиента описания апарат за 23-месечно възмездно ползване срещу цена, подлежаща на разсрочено издължаване чрез 23 месечни вноски в размер на 7, 59 лева всяка, изискуеми на гореспоменатия падеж. Според уговореното лизингополучателят разполагал с правото да придобие собствеността върху вещта, ако най-малко десет дни преди изтичане срока на лизинга подпише договор за изкупуването й и заплати допълнително 7, 59 лева.
Навежда се,
че за потребените от
31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. мобилни услуги ищецът издал
Фактури № № ***г., ***г. и ***г., но макар да настъпили фиксираните в тях дати
за плащане – съответно 20.01.2017 г., 20.02.2017 г. и 20.03.2017 г., абонатът
не престирал стойността им, възлизаща общо на 89, 40 лева. Поради така
допуснатата забава, съобразно
Общите условия и договора, на
27.03.2017 г. достъвчикът го
прекратил едностранно, поради което на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия
на лизинговото съглашение, дължимите се в съответствие с клаузите му вноски за
периода от месец април 2017 г. до месец ноември 2018 г., изчислени в общ размер
на 151, 80 лева, били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи
се, че кредиторът пристъпил към
принудително удовлетворяване на процесното вземане за цената на ползваните мобилни
услуги по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 47/26.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 2960/17.06.2020 г., с който ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва исковете с доводи, че размерът на дължимите суми е неясно
и некоректно изчислен.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
се представлява, като с Молба-становище вх. № 4251/25.08.2020 г. пълномощникът му пледира за уважаване
на претенциите, а ответникът чрез назначения му особен представител поддържа заявената
процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа
страна следното:
Въз основа на приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на
сключен между страните Договор за
мобилни услуги по заявка № *** от 31.12.2016 г. (л. 9 – л. 10) и приложимите
към него Общи условия (л. 20 – л. 26) на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на
21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г.,
07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите
условия), запознаването с, приемането и получаването на които ответницата
декларирала в пункт 11 от индивидуалното съглашение, ищецът се задължил да й предоставя
непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер +***по план „Н.
***с неограничени национални минути” за 24 месеца от 31.12.2016 г. до
31.12.2018 г., след изтичането на
които правоотношението се трансформира в безсрочно при параметрите на избраната
програма. Клиентът на свой ред
трябвало да заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса от 17,
99 лева (с включен ДДС и промо отстъпка от 40%) и цените по ценовата му листа –
неразделно към контракта Приложение, в рамките на срока, указан в издаваната от
последния на 5-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от
изготвянето й.
В общата клауза на т. 23 цените са
класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща
разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на
индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите –
предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана
ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в)
месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени
такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.
Т. 75 от Общите условия признава на оператора
правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи
незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при
условията на т. 19б и т. 19в.
Съгласно Договор за лизинг по
заявка № *** от 31.12.2016 г. (л. 11), в сила от 31.12.2016 г. за 23 месеца, и
Общите условия към него (л. 11), предприятието следвало да отстъпи на потребителя
към абонамента му за телефонен номер +***мобилно устройство марка Т. модел = 4G B. за временно и възмездно ползване срещу цена от 174, 57 лева (с включен
ДДС), платима разсрочено чрез 23 месечни вноски от по 7, 59 лева по инкорпориран
в договора погасителен план, които подлежали на фактуриране и престиране в
сроковете и по начина, уредени за задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги.
Лизинговите правила регламентират възможността му да придобие собствеността върху вещта чрез подписване най-малко 10 дни преди крайния срок на наемане на договор с лизингодателя за изкупуването й и след довнасяне на 7, 59 лева и настъпване на предпоставките, разписани в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза на изричен отказ да закупи апарата или на невръщането му в адекватно състояние – работещ с добър външен вид в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят се обременява с неустойка от 7, 59 лева.
В чл. 12 от Общите условия на
договора за лизинг е записано, че при неизправност на лизингополучателя лизингодателят
може с писмено уведомление до него да се откаже едностранно от договорно
изпълнение и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да
поиска връщане на вещта и чрез продажбата, прехвърлянето или последващото й
отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си и/или принудително да го събере
от издадения като обезпечение запис на заповед. Месечните платежи и другите
възнаграждения стават незабавно платими и в случай на прекратяване на договора
за мобилни услуги или допусното по него просрочие.
С изявление, поместено в лизинговия договор,
ответникът декларирал, че е получил мобилното устройство, годно за употреба,
функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически
характеристики, както и Общите условия на договора за лизинг, и че се е
запознал и се съгласява безусловно с тях.
През процесния период ищецът документирал доставките,
както следва:
Ø с Фактура № ***г. (л. 13 – л. 14) за отчетен период
31.12.2016 г. – 04.01.2017 г. на стойност от 30, 33 лева (с начислен ДДС), платима до 20.01.2017 г., от която 23, 99 лева за мобилни услуги с
начислен ДДС, 7, 59 лева за първа лизингова вноска и -1, 25 лева – баланс от
предходен месец;
Ø с Фактура № ***г. (л. 15 – л. 16) за отчетен
период 05.01.2017 г. – 04.02.2017 г. на стойност от 61, 46 лева (с начислен ДДС), платима до 20.02.2017 г., от която 23, 54 лева
за мобилни услуги с начислен ДДС, 7, 59 лева за втора лизингова вноска и 30, 33
лева – задължения от предходен период;
Ø с Фактура № ***г. (л. 17) за отчетен период
05.02.2017 г. – 04.03.2017 г. на стойност от 87, 04 лева (с начислен ДДС), платима до 20.03.2017 г., от която 17, 99 лева за мобилни услуги с
начислен ДДС, 7, 59 лева за трета лизингова вноска и 61, 46 лева – задължения
от предходен период;
Ø с Кредитно известие № ***г.
(л. 18) за отчетен период 05.03.2017 г. – 04.04.2017 г. на стойност 89, 40 лева (с начислен ДДС), платима
до 20.04.2017 г., от
която -5, 23 лева (с начислен ДДС) за
мобилни услуги, 7, 59 лева за четвърта лизингова
вноска и 87, 04 лева – задължения от предходен
период.
Във Фактура № ***г. (л. 19) за отчетен период
05.04.2017 г. – 04.05.2017 г. на стойност 777, 64 лева (с ДДС), платима до 20.05.2017
г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 89, 40 лева, лизингови
вноски от 151, 80 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги от 536, 44 лева.
Сезиран от кредитора с подадено на 25.02.2019 г. Заявление вх. № 1213/25.02.2019
г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 94/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 47/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав (л. 18 от ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която му разпоредил да заплати на заявителя сумата от 241, 20 лева – стойност на далекосъобщителни
услуги за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по Договор за предоставянето
им от 28.05.2018 г., за които е издадена Фактура № ***г., ведно със законната
лихва, считано от съдебното завеждане на заявлението на 25.02.2019 г. до
окончатеното издължаване, и сумата от 42, 39 лева – лихва за забава от 21.05.2017
г. до 11.02.2019 г.
След като на 04.09.2019 г. било известено от заповедния съд по
регламента на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за алтернативата да предяви иск за
установяване на въпросните притезания, на 02.10.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество депозирало чрез куриерска
пратка раглежданата Искова молба вх. № 6246/03.10.2019 г. (л. 2 – л. 4).
Изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна
експертиза излага заключение (л. 82 – л. 85), което, като обективно,
компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, следва да се кредитира, че абонаментните
такси и цената извън пакетната за потребените в периода от 31.12.2016 г. до
04.05.2017 г. услуги се равняват общо на 60, 29 лева, а след приспадане на
единственото осчетоводено от доставчика плащане от 1, 25 лева, предприето на
01.01.2017 г., непогасеният остатък от задължението възлиза на 59, 04 лева.
При така очертаните фактически положения
съдът по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Спорните права произтичат от подписани между
страните Договор за мобилни услуги по заявка № *** от 31.12.2016 г. (л. 9 – л.
10) и Договор за лизинг по заявка № *** от 31.12.2016 г. (л. 11), които, бидейки сключени от „Т. Б.”
ЕАД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с
упражняваното от него занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като
търговски сделки, а втората се нарежда от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал.
1, т. 15 от ТЗ и сред абсолютните такива. Следователно се подчиняват на
съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника
нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща
към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи,
че ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Съглашенията
безсъмнено попадат в приложното поле и на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана
Директивата), по съображения че мобилният оператор се
явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята
търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория
субекти § 13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за
извършване на търговско или професионално занимание.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по
валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От
опонента се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Оформянето и
правните последици на първия от цитираните договори се регулират от специалните
текстове на ЗЕС в меродавната му за казуса редакция, обнародвана в ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., по
довод че негов предмет са електронни
съобщителни услуги, дефинирани в § 1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно
възмездни и изцяло или предимно обхващащи пренос
на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без
свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.
Като юридическо лице, осъществяващо
по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС, през процесния период ищцовото
дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) на
„предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) му е
позволявал да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито §
1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) придава на юридически или физически лица, които
ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без
на свой ред да я доставят, с индивидуални
договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи
условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.)
операторът разработва и публикува и
ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.
Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко
следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.): 1.
идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс,
електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите
подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление
или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси
за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения,
свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени
разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г)
едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно
предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на
плащане.
Предписва се от чл. 227, ал. 4 и чл.
228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) и чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде
представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.
Юридическата същност на договора за лизинг е закрепена в чл. 342, ал. 1 от ТЗ, според който с него лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, който, съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ, може да я придобие по време или след края на договорния срок. Правното положение на първия е приравнено от чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от ТЗ на това на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД, а на втория – на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, включително със задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП, общите условия, с които
търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал.
1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) отнапред е
уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени при договарянето и са
заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към
законовите постановки със задачата и да следи служебно за нищожността на
правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната
неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да
охраняват правния и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с
нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно
решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по
гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.
д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни,
консенсуални и възмездни договори за
мобилни услуги и за лизинг.
Документите по делото, които материализират частните и общите уговорки,
доказват, че са съгласували воля в синхрон с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
че ищецът предварително е типизирал и двата вида сделки с общи условия, които обаче не са станали
задължителни за ответника, тъй като не са му били предварително връчени и не са
били приети от него писмено, както повеляват чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл.
147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Единственият външен израз на съгласието му
с тях и на потвърждението, че е получил техен екземпляр, е декларацията в
текста на всеки от индивидуалните контракти, а доказателственото й значение се
отрича от чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.
Договорите все пак пълноценно учредяват облигационни
правоотношения, които са създали за оператора задължения да предоставя на абоната
непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер +***по план „Н. ***с неограничени национални
минути” за 24 месеца от 31.12.2016 г. до 31.12.2018 г. и ползването на мобилно
устройство марка Т. модел S. 4G B. за 23 месеца от 31.12.2016 г. до 30.11.2018 г., а за последния – да
заплаща на доставчика, както следва: за телефонното обслужване – стандартна
месечна абонаментна такса от 17, 99 лева (с включен ДДС и промо отстъпка от
40%) и цените по ценовата му листа в срока, посочен в ежемесечно съставяната от
него на 5-о число на месеца фактура, и за апарата – наемно възнаграждение от
174, 57 лева (с включен ДДС), разсрочено на 23 месечни вноски от по 7, 59 лева
със същия падеж.
Коментираните клаузи детерминират
основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради
което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на
потребителска закрила.
Доказателствените материали убеждават, че предприятието добросъвестно и
точно е изпълнило своите ангажименти. Видно от издадените от него Фактури № № ***г. (л. 13 – л. 14), ***г. (л. 15
– л. 16) и ***г. (л. 17), Кредитно известие № ***г.
(л. 18) и крайна Фактура № ***г. (л. 19) и заключението
на назначената съдебно-счетоводна експертиза за времето от 31.12.2016 г. до
04.05.2017 г. е доставяло на ответника описаните в тях мобилни услуги на обща
стойност 60, 29 лева с начислен ДДС и му е предал, съгласно чл. 344, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, технически годно мобилно устройство марка Т. модел S. 4G B., за което говори
извънсъдебното признание на лизингополучателя, имплементирано в лизинговия
договор.
Налага се извод, че в правната сфера на ищеца е възникнало вземане от 60, 29 лева за цената на мобилните услуги, падежирало на вписаната в крайната фактура дата – 20.05.2017 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за други погашения освен това от 01.01.2017 г. с 1, 25 лева, негативите от което понася длъжникът, искът следва да се уважи за сумата от 59, 04 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.02.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му формулировка (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), а за разликата над уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.
Настъпила е и изискуемостта на
всички лизингови вноски, но не, както се твърди, предсрочно, тъй като общите
условия, които допускат отпадане преимуществото на срока, не са приложими, а
предвид прекъсването на фактурирането – в края на месеца, следващ този, за
който се отнасят – т. е. най-късно до 31-о число на месец декември 2018 г. За плащането
им липсват сведения, поради което претенцията за двадесетте, дължими се за
периода от месец април 2017 г. до месец ноември 2018 г. в размер на 151, 80
лева, следва да се удовлетвори изцяло.
С оглед разрешението на спора
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно на уважената
част от исковете съдебноделоводните
разноски на ищеца, претендирани по Списък по чл. 80 от ГПК, изложен в
Молба-становище вх. № 4251/25.08.2020 г. (л. 64 – л. 67), и действително сторени, както следва:
Ø в исковото производство общо 690, 90 лева, от
които 75, 00 лева – довнесена държавна такса, 217, 50 лева – възнаграждение на
вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, 249, 00 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника от особен
представител, и 149, 40 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита на ищеца от адвокат, уговорено и платено глобално за двата иска в размер
на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019
г. (л. 8);
Ø в заповедното производство общо 62, 80 лева, от
които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 37, 80 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита на заявителя от адвокат, уговорено и платено в
размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 70093/11.02.2019
г. (л. 15 от ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че З.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от Д. К. К.и М. С.и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
сумата от 59, 04 лева (петдесет и девет лева и четири стотинки), представляваща
стойност на далекосъобщителни услуги, потребени чрез мобилен номер *** по абонаментна
програма „Н. ***лева” за периода от
31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по сключен помежду им Договор за мобилни услуги от 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.02.2019 г., до
окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 47/26.02.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, като
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 89, 40 лева (осемдесет и
девет лева и четиридесет стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от Д. К. К.и М. С.и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, както
следва:
Ø
сумата
от 151, 80 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по сключения
между тях Договор за лизинг
на мобилно устройство марка Т. модел = 4G B. към абонамент за телефонен номер *** от
31.12.2016 г. за периода от месец април
2017 г. до месец ноември 2018 г.,
Ø сумата от 690, 90 лева (шестстотин и
деветдесет лева и деветдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете, за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална
защита на страните, съразмерно на уважената им част, и
Ø сумата от 62, 80 лева (шестдесет и два лева и
осемдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 94/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална
защита на заявителя, съразмерно на уважената част от исковете.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им
пълномощници препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 94/2019 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД