РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Исперих, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100482 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
49 ал. 4 и ал. 5 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2534/16.08.2022 г. от К. Д. Ю. от гр.И,
срещу Х. А. М. от гр.И, обл.Р, с която моли съда да бъде прекратен брака й с
ответника поради настъпило дълбоко и неноправимо разстройство по
изключителна вина на ответника.
Твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 13.11.2015 г. в
гр.И. От брака нямали родени деца. Още в началото на съжителството им
ответникът се държал грубо, агресивно и неуважително към нея. Системно
през годините й нанасял побои, тормозел я, обиждал я, заплашвал я, гонел я
от семейното жилище. На 16.08.2022 г. съпругът за пореден път й оказал
психически тормоз, като я изгонил от жилището им със заплахи. Това я
принудило да потърси защита от съда по реда на ЗЗДН. Поведението на
ответника я убедило за пореден път, че отношенията им са необратимо
изострени и разстроени, още повече, че той често я насърчавал да инициира
производство за развод, за да прекратят брака си.
1
Предвид изложеното счита, че брака й с ответник а е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен, по вина на
ответника. Заявява и готовност за сключване на споразумение, ако
ответникът е съгласен.
Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните
при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК. Заедно с този иск задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят за в бъдеще /чл.322, ал.2 от ГПК/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за депозиране на писмен отговор
ответникът не депозира такъв, не заявява становище по исковете, не прави
възражения, нито доказателствени искания.
Във връзка с така предявения иск страните са постигнали споразумение
за доброволно уреждане на спора помежду им, като с молба вх.№
2637/29.08.2022 г. заявяват, че желаят да се премине към производство за
развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК /чл. 321, ал. 5 ГПК/.
Предвид изразеното от страните желание да се премине към
производство за развод по взаимно съгласие, съдът на основание чл. 321 ал. 5
от ГПК промени редът на съдебното производство от развод по общия ред в
производство по развод по взаимно съгласие. Съпрузите подписват
споразумение по чл. 49 ал. 4 СК в писмен вид, с което уреждат отношенията
помежду си, както и въпроса с фамилното име на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
такъв с Акт № 225/13.11.2015 г. на Община И (л. 9 от делото). Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпрузите са запазили
фамилните си имена. От общото си съжителство страните нямат родени деца.
В съдебно заседание двамата съпрузи заявяват категоричното си
становище за прекратяване на брака и постигнатото в този смисъл сериозно и
непоколебимо взаимно тяхно съгласие.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
2
следните правни изводи: Исковата молбата за развод следва да бъде уважена.
Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните при условията на чл. 49 ал. 5 от СК.
Съпрузите са изразили своето категорично желание за прекратяване на брака
им по този ред, с оглед на което съдът приема сериозно и непоколебимо
взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната законова
разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Постигнатото между страните споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК не
противоречи на закона и морала. С него са защитени правата и интересите и
на двамата съпрузи.
Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните
граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на
постигнатото между тях споразумение, което да бъде утвърдено от съда.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 225/13.11.2015 г. на Община И,
ГРАЖДАНСКИ БРАК между К. Д. Ю., ЕГН:**********, от гр.И, обл.Р и Х.
А. М., ЕГН: **********, от гр.И, обл.Р по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на
съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.
49 ал. 4 от СК, в следния смисъл:
1. След прекратяване на брака ищцата К. Д. Ю., ЕГН:********** ще
продължи да носи фамилното име Ю..
2. СЪПРУЗИТЕ не претендират издръжка помежду си.
3. Семейното жилище, придобито в режим на СИО и находящо се в гр.И,
обл.Р, ж.к.“В А“ №, вх., ет. , ап. ще се ползва заедно и/или поотделно от
съпрузите.
4. Разноските остават за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА К. Д. Ю., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - И сумата от 20.00 (двадесет) лева окончателна ДТ, дължима по
производството.
ОСЪЖДА Х. А. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
3
Районен съд - И сумата от 20.00 (двадесет) лева, представляваща -
окончателна ДТ, дължима по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4