Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 333 17.10.2018 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми септември Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 524 по описа за 2017 година.
Настоящото дело беше образувано по повод искова молба
от ,,Първа инвестиционна банка“АД (,,ПИБ“АД), със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.,,Драган Цанков“№ 37, вписано в ТР с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар
Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор
Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева
Терзиева - юрисконсулт против Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***,
да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на
сума в общ размер от 32442.33 лева по договор за банков кредит по програмата за
микрокредитиране № 002LD-M-000043/ 30.11.2009г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г., от която: 13672.74 лева
главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22
лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до
15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015
и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева,
представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При
условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на Н.Г.К., ЕГН **********
и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ,,Първа инвестиционна
банка“АД (,,ПИБ“АД) сумата от 32442.33
лева по договор за банков кредит по
програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 23.02.2011г., от която: 13672.74
лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22
лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до
15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015
и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата молба се твърди, че по силата на
договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 002.D-M-000043/ 30.11.2009г., кредиторът ,,ПИБ“АД предоставил
на кредитополучателя ,,Телегейт“ООД, кредит в размер на 20000 лева. Съгласно
раздел ІІІ, т.5 от договора, главницата по кредита се олихвявала с годишен
лихвен процент за редовен дълг в размер на базовия лихвен процент на банката за
лева плюс надбавка в размер на 9 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита
е бил 20.11.2011г. С Анекс № 1 от
23.02.2011г. към договора за кредит, страните договорили промяна в крайния срок
за погасяване на кредита - 05.02.2017г., съобразно Погасителен план –
Приложение № 2, неразделна част от договора. На
23.02.2011г. е бил сключен договор за поръчителство между банката и Т.
В. Р., П.А.М., Н.Г.К., като последните се задължили да отговарят солидарно за
изпълнение на задължението в сроковете и по начина, предвидени в договора.
Предоставеният кредит е бил изцяло усвоен на 18.12.2009г. по сметка, открита на
името на кредитополучателя. Въпреки поетите ангажименти, длъжникът
(кредитополучател) и поръчителите (солидарно отговорни), не извършили
плащания за погасяване на задълженията по кредита, чийто падеж
настъпил на 05.02.2017г. на основание
Анекс № 1/ 23.02.2011г. към договор №
0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. Просрочени били 61
кредитни вноски по главница. Разпореждането за незабавно изпълнение,
постановено със заповед № 1096/ 17.03.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
1834/2017г. по описа на Бургаския районен съд, е било обжалвано с частна жалба
от всеки от ответниците. С Определение ІV-2029, постановено на 17.11.2017г.,
Бургаският окръжен съд е потвърдил обжалвания съдебен акт. Посочено е, че на
16.03.2017г. ,,Първа инвестиционна банка“АД, в качеството си на кредитор, е
депозирала заявление вх. № 10271/ 16.03.2017г. пред Бургаски районен съд за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза
на банката, по силата на който кредитополучателят ,,Телегейт“ ООД, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Райна Княгиня“ № 9 и поръчителите Т. В.
Р., П.А.М., Н.Г.К., са били осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумата
от 32442.33 лева. На 16.10.2017г., ищецът получил съобщение от Районен съд -
Бургас относно направено възражение на основание чл.414 от ГПК от длъжниците П.А.М.
и Н.Г.К., като се указвала възможността на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането в едномесечен срок. Предвид изложеното, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. По повод изложени
възражения ищцовата страна твърди, че поръчителството (договор за поръчителство
от 23.02.2011г.) се поемало с цел обезпечаване вземанията на банката,
произтичащи от договор за кредит № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г., ведно с анекс № 1 към него. Твърдението, че поръчителите
обезпечили съвсем друг договор за кредит, с различие в номера и датата на
сключване, не е било подкрепено с доказателства. От съдържанието на Анекс № 1
от 23.02.2011г., чл.3 и чл.5, както и от извлечението от счетоводните книги,
ставало ясно, че кредита, във връзка с който се подписвал анекса, се е
обслужвал по същата банкова сметка - *** ***. В конкретния случай се касаело за неточно цитиране
номера на договора № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. и
неговата дата в договора за поръчителство и в Анекс № 1 от 23.02.2011г. Горното
несъответствие не можело да послужи като аргумент за отхвърляне на ищцовата
претенция. Основание за възникване на вземането бил не номера на договора за
банков кредит, а самият банков кредит и Анекс № 1 към него, като идентичността
на двата документа се установявала с наличието на една и съща банкова сметка. ***ите, че отделни вноски били погасени по
давност. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД, шестмесечният срок започвал да тече от момента, когато главното
задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна погасителна
вноска. Твърди, че тълкуване на цитираната норма било дадено в следните съдебни
актове, постановени от ВКС: Решение № 58/ 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г., ІІ
т.о. на ВКС; Решение № 130/ 27.10.2009г. по т.д.№ 139/2009г., І-во т.о. на ВКС;
Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г. ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение №
40/ 17.06.2015г.по т.д.№ 601/2014г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 132/
02.10.2015г. по т.д.№1907/2014г.,І-во т.о. на ВКС. Удължаването на срока за
погасяване на кредита, нямало действие спрямо поръчителите. Видно от текста на чл.114 от ЗЗД, давността
започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Отделната
вноска нямала характер на отделно вземане, поради което нейния падеж бил ирелевантен
за приложението на чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Това, че вземането се е погасявало чрез
множество погасителни вноски (частично изпълнение чрез погасителен
план), не означавало, че задължението се трансформирало в множество вземания.
Падежът на отделната вноска не бил падеж на
вземането. Плащанията по договора за кредит имали характер на престация
с продължително изпълнение и не се погасявали с кратката погасителна давност по
чл.111 от ЗЗД.
В депозирания от ответниците общ писмен отговор, е
изложено, че ответниците били поръчители по договор № 002LD-M-000043/ 30.11.2011г. (непредставен от
страна на банката), но не и по приложения към исковата молба договор за кредит
№ 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. Навеждат се доводи, че с
Анекс № 1 от 23.02.2011г. е бил изменен не представения от ищеца договор - прекратен
с изтичане на крайния срок (20.11.2011г.), а съвсем различен - № 00LD-M-000043/ 10.12.2009г. Сключеният между
ответниците и банката договор за поръчителство е обезпечавал изпълнението на
задължението на главния длъжник -
,,Телегейт“ООД по съвсем друг договор за банков кредит. Дори да се приемело, че
П.А.М. и Н.Г.К. са поръчители по процесния договор, се посочва, че по отношение
претендираните от банката вземания за главници в общ размер на 11683.80 лева,
дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.08.2016г. (неплатени месечни
погасителни вноски), преклузивният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване
на горните претенции, бил изтекъл. Изтекъл е и срокът за акцесорните претенции, представляващи
просрочена договорна лихва в размер от 6000 лева, начислена за периода от
05.05.2012г. до 05.08.2016г. и дължима лихва за просрочие – 11000 лева. Цитира
се съдебна практика в този смисъл (ТР № 4/ 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д.№ 907/2016г. на ВКС; Решение № 44 от
05.06.2017г.по гр.д.№ 60073/2006г., ІІІг.о.). Считат, че поръчителството, както
всички обезпечения, имало акцесорен характер и в конкретния случай процесният
анекс бил сключен между кредитора и главния длъжник, неподписан от двамата
ответници, като не обвързвал последните. В този смисъл нищожна се явявала всяка
уговорка, залегнала в договора за поръчителство, с която поръчителя предварително е дал своето съгласие. Посочва
се като такава т.8 от договора за поръчителство. Същата била нищожна и поради
противоречие с чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея се
въвеждало неравноправно положение на икономически по-слабата страна по договора.
Твърди се, че крайния срок на действието на договора за поръчителство е изтекъл
на 20.11.2011г. Вземанията на
банката за главници с настъпил падеж на
плащане, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. или общо 25 месечни
вноски, както и за акцесорните претенции, представляващи: просрочена договорна
лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., а също и вземанията за
дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г., били
погасени с изтичането на тригодишна давност. Като погасени по давност се
посочват и претенциите за просрочена
договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., както и
дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. В
подкрепа е цитирано ТР № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС относно ,,периодичните плащания“ по
смисъла на чл.111,б.,,в“ от ЗЗД. Възразява се
срещу начина на формиране на акцесорните претенции от страна на банката.
Претендираната лихва за просрочие в
размер на 11482.22 лева, начислена за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.,
не съществувала като вземане в полза на кредитора. В конкретния случай е било
налице несъответствие между заявеното от банката вземане в заповедното производство и вземането,
предявено с исковата молба. От друга страна, предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск, ответниците намират за недопустим. Претендират заплащането
на разноски.
В съдебно
заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията
си ангажира съдебно-икономическа експертиза. Бяха изложени доводи и в писмен
вид.
В съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален
представител изрази становище за неоснователност на предявените основен и при
условията на евентуалност, искове.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищецът се легимира като кредитор
с договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 002.LD-M-000043/ 30.11.2009г. или исковата молба е предявена от
надлежна страна. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422
от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№
1834/2017 г. по описа на РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение № 1096/ 17.03.2017г., съдът е уважил подадена молба за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми,
както и за сумата от общо 698.85 лв.
направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок са
подадени възражения от ответниците. Производството по настоящото дело е
образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК, а предявените при условията на евентуалност –
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е бил сключен договор за банков кредит
по програмата за микрокредитиране № 002.LD-M-000043/
30.11.2009г. /л.38-39 по делото/ между „ПИБ“ АД и „Телегейт“ ЕООД с ЕИК
*********, като дружеството е получило сумата от 20 000 лв., усвоена 18.12.2009г.
Срокът на издължаване е бил 24 месеца или до 20.11.2011 г. според приложения първоначален
погасителен план /л.126/. С анекс № 1/ 23.02.2011г. /л.40-42/ е бил променен
крайния срок на 05.02.2017г. и подписан нов погасителен план /л.43-45/. На
23.02.2011г. е бил подписан и договор за поръчителство /л.34-37/, като двамата
ответници и Т. В. Р. са се задължили като поръчители по първоначалния договор
да отговарят за изпълнение на задължението на дружеството, солидарно /раздел
ІІ, чл.2/. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя към датата
на настъпване на падежа – 05.02.2017г., банката е подала заявление пред
РС-Бургас.
Според
заключението на вещото лице Г.Г. /л.105-119/, дължимите суми по договора към 16.03.2017г.
са: главница в размер на 13 672.74 лв.; договорна лихва върху главницата
за периода 05.05.2012 – 05.02.2017г. от 6603.72 лв.; лихва за просрочие същия
период от 11 482.22 лв. и комисионна за управление от 2013 до 2016 г. вкл.
в размер на 683.65 лв.
Представените доказателства водят до извода за основателност
на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Ответното
„Телегейт“ ООД е усвоило одобрения кредит в размер на 20 000 лв. еднократно на 18.12.2009г.,
установено и в заключението на вещото лице Г.. Съобразно сключения договор за банков
кредит, дружеството се е задължило да заплаща погасителни вноски според
погасителен план. С подписване на договора от 23.02.2011г., тримата поръчители
вкл. двамата ответници, са станали поръчители и отговарят за задълженията на
дружеството наравно с него. Отговорността им е солидарна. Според чл.8 от
договора за поръчителство, поръчителите са се съгласили да приемат всяко
продължаване срока за погасяване на главното задължение, сключено между
кредитора и кредитополучателя. А такова е настъпило по силата на сключения
анекс от 23.02.3011г. и следователно поръчителите са обвързани от неговото
действие. С настъпването на крайния падеж на 05.02.2017г. е налице право на
банката да търси цялата останала неиздължена сума по кредита, включваща
главница и уговорените лихви и разноски. Според заключението на приетата ССчЕ,
първото просрочие на частично погасена главница от с дата 05.02.2012г. и е било
в размер на 134.20 лв. /л.107/. Плащания след тази дата не са били отразени
като постъпили от вещото лице в експертизата. Дължими са останали вноски за
периода след м.февруари 2012г. Банката е подала заявление до РС-Бургас за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, вкл. спрямо
двамата ответници в качество им на поръчители.
Предвид изложеното, съдът приема предявените
установителни искове за основателни и доказани. По отношение на отразяването на
постъпилите вноски и съотв.останалата част от непогасените суми и предвид
представените доказателства, вкл.счетоводните записвания в банката по партидата
на длъжника, съдът се позовава изцяло на приетото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза. Или към датата на подаване на заявлението
пред РС-Бургас – 16.03.2017г., ответниците дължат следните суми: главница в
размер на 13 672.74 лв.; договорна лихва върху главницата за периода
05.05.2012 – 05.02.2017г. от 6603.72 лв.; лихва за просрочие същия период от
11 482.22 лв. и комисионна за управление от 2013 до 2016 г. вкл. в размер
на 683.65 лв.
Възраженията на
ответниците са неоснователни. Твърденията, че сключения договор за
поръчителство обезпечавал изпълнението на други договори между „Телегейт“ ООД и
банката, а не процесния, останаха недоказани. Такива договори не бяха
приложени, като предвид еднаквостта на посочената банкова сметка ***, в анекса
и в договора за поръчителство, съдът приема, че разликата в отделни букви при
посочването на основния договор се дължи на техническа грешка.
Възражението на
ответната страна за изтекла в полза на поръчителите тригодишна погасителна
давност се основава на постановеното решение № 83/ 26.05.2017г. по т.д.№
50394/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о., което разглежда уговорените погасителни
вноски като отделни задължения, а не като част от главното задължение и по този
начин обосновава извода, че „не е необходимо целият дълг да е станал изискуем,
за да започне да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД по
отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили“. Настоящият
състав не споделя това мнение. В предходни свои съдебни решение /напр.Решение №
345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 23/
24.03.2015г. по т.д.№ 1717/2013 г. , І г.о. на ВКС и др./, Върховният
касационен съд е изтъквал, че „моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита да предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. … Това е и началният момент на течението на 6 – месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и
отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.“. В
настоящият случай сумите са станали изискуеми с настъпване на падежа по
договора – 05.02.2017г., поради неплащането им от страна на главния длъжник и
поръчителите.
Към доводите на ВКС в цит.практика следва да се
добави, че договора за заем не съставлява договор с периодични задължения, тъй
като тогава и насрещната престация би следвало да е периодична, а това при
договора за банков кредит очевидно не е така. Кредитополучателят е усвоил
цялата договорена сума на една дата, като кредитора се е отказал от правото си
да получи плащане наведнъж и е било договорено погасяване на части, към които е
прибавена и уговорената възнаградителна лихва. Поради това е основателно и
изложеното в писмените бележки на пълномощника на ищцовата страна, че както
според чл.66 от ЗЗД кредитора не би могъл да бъде принуден да приеме изпълнение
на части макар задължението да е делимо, така не следва да може да бъде
принуден да търси по исков ред и изпълнение на части, след като той самия не го
е поискал. Подобно тълкуване на чл.147 ал.1 от ЗЗД би довело до възникване на
задължение за кредитора, на всеки 6 месеца да води съдебни дела против
поръчителите, за да не загуби уговореното обезпечение на вземането си, което очевидно
не е било целта на законодателя.
Както беше отбелязано по-горе, чл.8 от договора за
поръчителство обвързва поръчителите с договореното удължаване на срока с
подписването на анекса между кредитора и длъжника. С това е изпълнена
хипотезата на чл.147 ал.2 от ЗЗД и поръчителите следва да се съобразят с новия
срок на договора.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихва за забава. Според заключението на вещото лице, към 16.03.2017г.
ответниците дължат заплащането на договорна лихва върху главницата за периода
05.05.2012 – 05.02.2017г. от 6603.72 лв.; лихва за просрочие същия период от
11 482.22 лв. и комисионна за управление от 2013 до 2016 г. вкл. в размер
на 683.65 лв. Последната се дължи по
силата на раздел ІІ, чл.2 от договора за поръчителство.
Уважаването на главните искове води до отпадане
задължението на съда да разгледа предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.
Предвид уважаването на предявените искове, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, Н.К. и П.М. следва да заплатят в полза на „ПИБ” АД
направените по делото разноски в размер на 1038.85 лв., от които 648.85 лв.
внесена държавна такса, 240 лв. възнаграждение на вещо лице и 150 лв. дължимо
юрисконсултско възнаграждение. Приложен списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК, няма. Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. по описа на ВКС, съобразно уважените установителни искове, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на разноските,
признати в заповедното производство или това е сумата от общо 698.85 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК и
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н.Г.К.,
ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Боян
Борисов Койнов ***, че дължат солидарно в
полза на ,,Първа инвестиционна банка“АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,Драган Цанков“№ 37, вписано в ТР с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар
Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор
Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева
Терзиева - юрисконсулт заплащането на сума в общ размер от 32442.33
(тридесет и две хиляди четиристотин четиридесет и два лв. тридесет и три
стотинки) по договор за банков кредит по
програмата за микрокредитиране № 002LD-M-000043/
30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г., от която: 13 672.74
(тринадесет и хиляди шестстотин седемдесет и два лв. седемдесет и четири ст.) главница;
6603.72 (шест хиляди шестстотин и три лева седемдесет и две ст.) просрочена
договорна лихва за периода от
05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11 482.22 (единадесет хиляди четиристотин осемдесет
и два лв. двадесет и две ст.) дължима лихва за просрочие за периода от
05.02.2012г. до 15.03.2017г. и 683.65 (шестстотин осемдесет и три лв. шестдесет
и пет ст.) дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 16.03.2017г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Боян Борисов Койнов *** да
заплатят солидарно в полза на
,,Първа инвестиционна банка“АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.,,Драган Цанков“№ 37, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар Александров Попов,
Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор Костадинов Слаев -
управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева Терзиева - юрисконсулт
сумата от 1038.85 (хиляда тридесет и осем лв. осемдесет и пет ст.) направени
разноски в настоящото производство и сумата от 698.85 (шестстотин деветдесет и
осем лв. осемдесет и пет ст.) разноски в производството по ч.гр.д.№ 1834/2017г.
по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: