№ 4822
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Михайлова
СъдебниЛ. П. А.
заседатели:С. Т. Ц.
при участието на секретаря Мария Дж. Шамси Пур
и прокурора Е. Т. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Михайлова Наказателно
дело от общ характер № 20221100203212 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Заседанието започва от по-късен час, поради заетост на всички съдебни
зали с други съдебни производства.
Председателят на състава констатира, че в залата се намира само единият
съдебен заседател – Л. А., а другият избран на случаен принцип, за което е
приложен протокол, а именно С. Ц., не се явява.
Относно същият, съдебен служител отговарящ за съдебните заседатели,
уведоми Председателя на състава, че след разговор по телефона, съдебен
заседател С. Ц. е заявил, че може да се яви до един час за днешното съдебно
заседание, поради което и Председателят на състава, намира че началният час
на съдебното заседание следва да бъде отложен с един час и същото да
започне от 13:00 часа.
Заседанието продължава в 13:00 часа в пълен съдебен състав.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпращат представител, явява се прокурор Д..
ПОДСЪДИМИТЕ:
П. Ж. Ч. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с
А. В. – упълномощен защитник.
АДВ. С. Х., редовно уведомен, не се явява.
К. М. Б. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично.
1
АДВ. А. Г. – упълномощен защитник, редовно уведомен, не се явява.
В ЗАЛАТА се явява А. Г. преупълномощена от А. Г..
С. Б. М. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. Й. –
упълномощен защитник.
Н. Д. К. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. В. В. –
упълномощен защитник.
К. И. Б. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. Г. –
упълномощен защитник.
А. А. С. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. С. И. –
упълномощен защитник.
АДВ. Х., упълномощен защитник, не се явява.
Д. Б. Т. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично с А.
С. – упълномощен защитник.
М. Д. Д. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. И. И.
АК-Хасково – упълномощен защитник.
М. В. М. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. И. И.
АК-Хасково – упълномощен защитник.
Я. Д. Я. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с
А. З., с днес представено пълномощно.
М. С. А. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с адв . Г. Г.
– упълномощен защитник.
В. Я. В. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. И. И. –
упълномощен защитник.
Д. П. Д. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява с А. Л. –
упълномощен защитник.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните и като сам, служебно
прецени, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ ЛИЦА:
П. Ж. Ч. - роден на ******* г. в с. Студена, българин, български
гражданин, неосъждан, висше образование, неженен, работи в Гранична
полиция С. в група 03, с адрес: гр. С., ул. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
К. М. Б. - ******* в гр. С., българин, български гражданин, неосъждан,
2
средно образование, неженен, работи в Гранична полиция, полицейски
участък С., адрес: гр. С., ул. ******* ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
С. Б. М. - роден на ******* г. в гр. Кърджали, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, работи в бизнес с
автомобили, адрес: гр. Кърджали, ж.к. ******* ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
Н. Д. К. - ******* в гр. Ивайловград, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, женен, работи в Граничен полицейски
участък С., адрес: гр. С., ж.к. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
К. И. Б. - роден на ******* в гр. С., българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, женен, работи като Граничен полицай С.,
адрес: гр. С., ул. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
А. А. С. - ******* г. в гр. Харманли, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, женен, работи в граничен пол участък С.,
като старши полицай, адрес: гр. Харманли, ул. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
Д. Б. Т. - роден на ******* г. в гр. С., българин, български гражданин,
неосъждан, висше образование, разведен, работи в гранично полицейско
управление С. граничен инспектор, адрес: гр. С., ул. „*******, ЕГН
**********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
М. Д. Д. - роден на ******* в гр. С., българин, български гражданин,
неосъждан, две висши образования, женен, работи като адвокат в АК-
Хасково, адрес: гр. *******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
М. В. М. - родена на ******* г. в гр. С., българка, български гражданин,
реабилитирана, средно образование, неомъжена, работи като управител и
собственик на „*******“ ООД, адрес: гр. С., ул. „******* ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
3
Я. Д. Я. - ******* гр. Любимец, българин, български гражданин,
неосъждан, висше образование, неженен, работи като граничен полицай,
адрес: гр. Любимец, ул. „******* ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
М. С. А. - роден на ******* г. в гр. С., българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, разведен, работи в ЧПДГС С., като горски
надзирател, адрес: гр. С., ул. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
В. Я. В. - роден на ******* г. в гр. Харманли, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, женен, работи в ГО С., като
граничен полицай, адрес: гр. Харманли, ул. „*******, ЕГН **********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
Д. П. Д. - роден ******* в гр. Д.град, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, неженен, работи в Група охрана на
държавната граница С., IV група, с адрес: гр. С., ул. „******* ЕГН
**********.
/Самоличността снета по лична карта, която се върна на лицето./
На основание чл. 274, ал.1 от НПК, разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, съдебния секретар, а на подсъдимите и правото на
отвод към прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи.
На основание чл. 274, ал.2 от НПК, съдът разяснява на страните правата
им, както следва:
На подсъдимите, съдът разяснява правата по чл. 15, чл.55 и чл.115 от
НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Известни са ни правата. Нямаме искания.
СЪДЪТ ЗАПОЗНА участниците в разпоредителното заседание с
въпросите, които подлежат на обсъждане, съобразно разпоредбата на чл. 248,
ал.1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
4
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
Съдът даде думата на участниците в разпоредителното заседание за
становище по въпросите, обсъждани по чл. 248, ал. 1 от НПК, като обяви, че
ще се произнесе с общо определение, след като изслуша всеки един от тях.
ПРОКУРОРЪТ: След закрИ.ето на Специализиран наказателен съд и
Специализирана прокуратура, настоящото производство е от компетентността
на СГС.
По отношение на т. 2, считам че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
По т. 3, считам че не са допуснати в хода на ДП съществени нарушения
на процесуалните правила, като констатирах техническа грешка на стр. 2 от
обвинителния акт, при изписване на датата на раждане на обвиняемия Н. Д.
К..
По т. 4 към момента не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
По т. 5, считам че не е налице основание за разглеждане на делото при
закрити врати.
Към момента не са налице основания за вземане на мерки за процесуална
принуда.
Нямам искане за събиране на нови доказателства и моля да насрочите
съдебно заседание с призоваване на лицата от списъка към обвинителния акт.
А. В.: Считам че делото е подсъдно на съда.
Считам че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам че на ДП са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения на правилата, довели до ограничаване правото на защита на моя
подзащитен и това е така, защото считаме, че обвинителният акт не отговаря
на предвидените в чл. 246, ал. 2 условия. Считаме че в обвинителния акт не е
посочено мястото на извършеното деяние.
5
На второ място, липсват факти подкрепящи извода на прокуратурата по
отношение на авторството и правната квалификация на обвинението, за което
на нашия подзащитен беше повдигнато обвинение.
На трето място, считаме че обвинителният акт е неясен, частично
сбъркан, защото в самия обвинителен акт съществуват абзаци, които не се
отнасят нито към предмета на доказване, имайки предвид всички подсъдими,
може би по някаква случайност са попаднали изреченията в
обстоятелствената час на обвинителния акт. Но, така или иначе в целия
обвинителен акт не се разбират основните факти и обстоятелства, както и
изисквания включени в чл. 146 НПК, по отношение на годността на
обвинителния акт, да бъде разгледан в ДП. Имайки предвид правото на
защита на подзащитния ми, а именно да разбере в какво е обвинен, мястото на
което е извършил деянието, времето през което е извършил деянието, автор
ли е на деянието, кои са фактите и обстоятелствата съотносими към предмета
на доказване, по отношение на неговото авторство, ние считаме, че неговото
право на защита е нарушени. От изброените отстраними процесуални
нарушения, моля да прекратите производството и да върнете обвинителния
акт на прокуратурата, за отстраняването на посочените от нас отстраними
процесуални нарушения.
А. Г.: Действително на база внесения обвинителен акт и събраните
доказателства, може да се направи извод, че делото е подсъдно на съда и не
са налице да бъде прекратено или спряно цялото наказателно производство.
Споделям обаче казаното от колегата В., затова че са налице причини на
основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НОК, съдебното производство по делото да
бъде прекратено и делото да се върне на прокурора.
Считам че действително са налице допуснати в текста на обвинителния
акт очевидни фактически грешки, които следва да бъдат отстранени, за да се
гарантира едно нормално започване, развитие на настоящия съдебен процеса.
На първо място, сочената от прокурора фактическа грешка е налице и
касае неправилно посочване на личните данни на подсъдимия Н. Д. К., чиято
рождена датата е сгрешена в текста на обвинителния акт във всичките му
части.
На стр. 8, абзац 6, както и на стр. 19 в обвинителния акт, абзац 1, се
намират текстове чието съдържание няма каквато и да е била връзка с
разследването престъпление. Явна е несъвместимостта на тези текстове с
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и очевидно, че
тяхното местоположение в обвинителния акт се дължи на пропуск от страна
на прокурора, но въпреки всичко с наличието на тези текстове в
обвинителния акт, водят до извода, че по реда на чл. 248а от НПК, са налице
причини и основания тези грешки да бъдат отстранени преди започване на
настоящото наказателно производство по същество.
От друга страна, споделям и изложеното от А. В., затова че внесения
обвинителен акт съдържа съществени процесуални пороци, които са
отстраними по характер и които следва да Ви доведат до извода, че съдебното
6
производство трябва да бъде прекратено, а на прокурора да се дадат указания
да приведе обвинителния си акт в съответствие с изискванията на чл. 246 от
НПК.
На основание цитираната от мен правна разпоредба, овбинителният акт
следва да съдържа ясно и точно описание на деянието в което подсъдимите са
обвинени, така че подсъдимите да могат да разберат в какво са обвинени,
къде, кога и по какъв начин са осъществили поведение, което попада в
хипотезата на някои от предвидените в НК престъпни състави. Видимо е от
текста на обвинителния акт, че всички обвиняеми, включително и моите
подзащитни са обвинени в това, че са ръководили или участвали в една
престъпна група , като цялата им дейност е описана общо, принципно и
неясно. Никой от обвиняемите не може от съдържанието на обвинителния акт
да разбере на коя дата, посредством какви начини и какво свое поведение
осъществил престъплението в което е обвинен. Никъде, по отношение на
подсъдимите не са посочени конкретни данни, които да свързват дадено
негово поведение с обвинението и по никакъв начин не става ясно, на база
какви доказателства прокурорът е направил изводите, че всеки от
обвиняемите или подсъдимите е извършил престъплението, за което е
предаден на съд.
Считам че съдържанието на обвинителния акт категорично не е
съобразено с изискването на ТР2/2002 г. на ОС на ВКС и твърдя, че са налице
причините на чл. 248, ал. 1, т. 3 Вие да прекратите съдебното производство и
да уважите искането на защитата за връщане на делото на прокурора.
А. Й.: Делото е подсъдно на СГС.
Допуснати са съществени нарушения на процесуалните права. Моят
подзащитен С. случайно се е озовал в обвинителния акт. Никой от
подсъдимите не го познава. Делото срещу него беше прекратено и гаранцията
е върната. Действително се вижда, че има нарушения на процесуалните права.
А. В.: По чл. 248, ал. 1, считам че делото е подсъдно на съда и считам, че
има основания за прекратяване на делото и за връщането му на прокурора,
тъй като има съществени процесуални нарушения, които са довели до
нарушаване на правото на защита на моя подзащитен, като в обвинителния
акт не става ясно мястото и времето на извършване на деянието.
Придържам се изцяло към казаното от колегата Г. и също така и
сгрешеното ЕГН, което коментира представителят на прокуратурата, е на моя
подзащитен и считам че следва да върнете и Ви моля да върнете
обвинителния акт на прокуратурата.
А. СТ. И.: Делото е подсъдно на СГС.
Аз считам, че не е необходимо да преповтарям колегите си.
Действително са допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, които водят до извода, че делото следва да се
7
прекрати и върне на прокуратурата, тъй като допуснатите нарушения са
отстраними. Държа да отбележа, че освен очевидните фактически грешки,
които бяха споменати има и друга, която за мен е по-съществена, а именно: на
стр. 13 от обвинителния акт се появява едно обвиняемо лице, което носи
имената А. С. Я. и това ми дава основания да считам, че прокуратурата се е
объркала в разсъжденията си кой реално трябва да носи наказателна
отговорност по настоящото производство. Друг е въпросът, че с оглед на това,
че делото за мен на първо място съдът следва да върне на прокуратурата за
отстраняване за съществени процесуални нарушения, но ако не го направите,
най-малко да го върнете на прокурора да оправи обвинителния акт така, както
е подобава. Искам да Ви обърна внимание, че от 47 страници, което
представлява обвинителният акт, някъде около 30 страници са само имената
на обвиняемите лица, практика, едно дело, което е от 15 тома. В
обвинителния акт не става ясно нито дати, нито време, нито място,
съпричастност, нито начин на извършване на деянията, за които са им
повдигнати обвинения, така че този обвинителен акт не отговаря на
изискванията на закона.
А. С.: Становището ми по чл. 248, т. 1 е, че делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основания за прекратяване и спиране.
По т. 3, споделям становището на колегите. Очевидно обвинителният акт
не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2, както и на ТР № 2/2002 г.
Самият обвинителен акт липсват факти, които обуславят съставомерните
признаци на престъплението в което са обвинени.
Ще посоча и друго съществено процесуално нарушение, което считам, че
е налице и което е допуснато не като порок в обвинителния акт, а още на ДП.
Считам че е нарушена нормата на чл. 91, ал. 3, т. 1 и т. 2. Съображенията
за това са ми следите: запознавайки се с обвинителния акт и материалите по
ДП, установих че колегата А. И. е бил защитник на седем от обвиняемите
тогава. Считам че така упражнената защита е била осъществена при
противоречиви интереси на обвиняемите лица. Съобразното нормите на НПК,
правото на защита и съдебната практика е установено, че не може да бъде
защитник лица, което е оказвало каквато и да е правна помощ на друг
обвиняем на делото или по други поводи, при противоречиви интереси на
обвиняемите. Съгласно Постановление № 6/1978 г. на ВКС, дали е налице
противоречие в обвинението се решава в зависимост от конкретните
обстоятелства, във всеки един отделен случай, като при решаването на този
въпрос следва да се изхожда от позицията на всеки един от обвиняемите, за
да му бъде предоставена възможност за осъществяване правото му на защита.
Интересите на обвиняемите са противоречиви не само когато съществуват
противоречия в обясненията му, а така също противоречия съществуващи и
извлечени от самия характер на обвинението на всеки един от тях. В
съдебната си практика ВКС последователно поддържа становището, че
различието на процесуалните позиции между обвиняемите е съществено
когато са налице такива несъответствия, които ги правят несъвместими и
8
уважаването на едната позиция неизбежно води до накърняване на позициите
на другия подсъдим, а за противоречия заложено в обвинението, както в този
случай, е видно, че колегата И. е защитавал ръководител, посочен в
обвинителния акт и същевременно е защитавал редови членове на твърдяната
организирана престъпна група. Това противоречие обективно е заложено в
самото обвинение, което може да доведе в последствие при оправдаване на
един или друг подсъдим, независимо дали е ръководител или член, до
процесуално нарушение, което, ако не бъде констатирано и отстранено сега
на разпоредително заседание, може да бъде върнато от следващите
инстанции. Такива хипотези са налице когато съгласно обстоятелствената
част на обвинителния акт, престъплението е извършено в съучастие, когато
единият обвиняем е подбудител или другият е имал особено активна роля,
както ръководителят, който е мотивирал членовете на престъпната група. В
този смисъл цитирам две решения №509/1975 г., I Отделение на ВС, както и
Решение № 716/1991 г., на I НО на ВС. Сочените процесуални нарушения са
отстраними, те са съществени, нарушаващи правото на защита на моя
подзащитен, поради което считам, че делото следва да бъде върнато на
органите на ДП.
А. З.: По реда на чл. 248 изразявам следното становище:
По т. 1, смятам че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
По т. 3, считам че са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на
подзащитния ми Я. Я., а именно обвинителният акт е изготвен в
противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и ТР № 2/2002 г. на
ВКС и по-конкретно т. 4 и т. 2, където е заявено, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да бъдат посочено всички факти, както обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието в
него. Според мен липсва конкретика, не става ясно как е определен този
времеви период, като прави впечатление, че той е еднакъв за всички
обвиняеми в този обвинителен акт, не са посочени конкретните деяния по
време, по място на извършване, колко деянията. Все пак, мисля че
обвиняемия се защитава не само срещу правната квалификация, но и срещу
фактите, които в случая не са налице. Смятам че обвинителният акт не е в
състояние да детерминира предмета не делото и не дава възможност за
адекватна защита и не е годен да постави началото на съдебното
производство. Този обвинителен акт ми прилича не една обобщена справка от
една оперативна разработка на оперативните служби. Четейки 40 тома, не 15
както каза колегата, е хвърлен огромен държавен ресурс и, мисля че
резултатът не е годен да свърши работата, за която сме призовани тук за този
съдебен процес. Ето защо, мисля че съдебното производство трябва да бъде
прекратено на основание чл. 249, ал. 1 от НПК и делото да се върне на
прокурора.
9
По точки 4 и 5 - не са налице посочените основания.
По т. 6 нямам искане за промяна на мярката за неотклонение.
А. И.И.: По отношение на становище на колегата С., за допуснати
съществени процесуални нарушения на ДП, затова че аз, като адвокат съм бил
защитник на седем от обвинените – не виждам противоречия в техните
интереси, нито в изразените позиции, нито във фактите които са изложени от
прокурора, може да се направи извод за съществуване на противоречиви
интереси между тях. Със същите негови аргументи, ако бъда отведен, то
досъдебното производство да започне отначало, с ново повдигане на
обвинения. Следва да бъдат отведени всички колеги, които защитават повече
от един от обвиняемите.
По отношение на точките, абсолютно съм съгласен с казаното от
колегите и няма да ги повтарям.
Делото следва да се прекрати, поради съществени процесуални
нарушения и да бъде върнато на прокуратурата. Бих имал резерва по
отношение на становището, че делото е подсъдно на съда. Считам че делото
не е подсъдно на СГС, а така, както са описани деянията, които са извършени
от подсъдимите в обвинителния акт и така, както са повдигнати обвиненията,
би следвало да се направи извод, че делото е подсъдно на ОС Хасково, а не
на СГС.
По отношение на това, че организираната престъпна група е създадена с
цел да върши престъпления в страната и в чужбина, няма абсолютно никакви
фактически какво е извършено в чужбина, поради което и компетентността на
СГС, смятам че отпада.
Допуснато е и друго нарушение, което считам за съществено на ДП. В
протоколите за предявяване на разследването на част от обвиняемите, в
случая на част от моите подзащитни и най-вече на М. Д. Д., са направени
искания за събирането на доказателства, по които няма произнасяне от страна
на прокуратурата.
По всичко останалото съм съгласен с казаното от колегите.
Моля за прекратяване на делото и връщането на прокурора.
А. Л.: Считам че делото е подсъдно на СГС, но считам че са допуснати
очевидни фактически грешки, които следва да бъдат отстранени и съдът
следва да върне делото на прокуратурата. Очевидните фактически грешки,
освен дата на раждане на Н. К. и на стр. 8, абзац 3 е посочено изпълнително
деяние, което не кореспондира с другите доказателства по делото, както и на
стр. 19, абзац 1, изречение 3, предполагам че това следва да се тълкува като
очевидна фактическа грешка, тъй като, това че групата е действала с користна
цел – набавяне на печалба и предоставяне на парични заеми в левове с
начислена лихва и неустойка при забава, без притежание на съответното
разрешение на извършване на такава вид дейност, с цел придобИ.е на имотни
облаги по нерегламентиран начин, както и осъществяване на силови действия
10
на територията на гр.София, а също и от разпространение на наркотични
вещества, очевидно не касае така нареченото ОПГ, за което са привлечени и
предадени на съд обвиняемите, както и на стр. 8 е посочено, че
ръководителите на така реализираната схема за раздаване на парични заеми,
срещу задължение за връщането им, били двамата обвиняеми К. М. Б. и Н. Д.
К.. Считам че следва първо тези очевидни фактически грешки да се
отстранят, за да може да коментираме, дали са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите лица.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: По отношение на възражението за
нарушение на чл. 91, считам че такова не е налице и считам, че в рамките на
квалификацията, съобразно ролята на отделните членове в групата, съответно
ръководител или участник, не попада в посочените от А. С. несъответствия и
даваните от тях откъслечни изявления, протоколирани в протокол за разпит
на обвиняем, не могат да бъдат приети като обяснения по обвинението, които
да са от такова естество, че да са в съществено противоречие по между си и
така осъществената защита, считам че не нарушава нормата на чл. 91, ал. 3 и
сочените точки 1 и 2.
А. В. /реплика/: Искам да допълня, по отношение на родовата и местната
подсъдност.
Подсъдността е посочена в раздел II на НПК в чл. 36 е посочена
подсъдността по местоизвършване на престъплението. Алинея 3 и ал. 2 са
изключение от общото правило на ал. 1 и там е посочен съдът, в чиито район
е извършено местопрестъплението. Алинея 2 и ал. 3 са изключение. Алинея 3
обаче казва, че когато не може да се определи мястото където е извършено
престъплението така, както е посочено в обвинителния акт на територията на
цяла България, тогава стигаме до изключението на ал. 3, там, където е
завършило ДП, поради това и моето становище е, че това дело е подсъдно на
СГС.
А. Г. /реплика/: Относно твърдяното от защитника на Т., процесуално
нарушение, считам че такова не е налице. Нормата на чл. 91, ал. 2, т. 2 която
цитира колегата, не е самоцел - тя цели да гарантира защитата на обвиняемия
и считам, че не са налице каквито и да е данни, че тази защита на обвиняемия
Т. в ДП не е упражнена по начин, който да гарантира неговите процесуални
права. В крайна сметка, Т. е бил този, който е упълномощил защитник, имал
яснота, че колегата И. е защитник на други обвиняеми, а по ДП не са налице
каквито и да е данни за това тези обвиняеми да имат противоречиви
интереси.
В този смисъл Ви моля, делото да не бъде връщано на прокурора за
отстраняване на подобно процесуално нарушение.
11
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Поддържаме казаното от защитниците
си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПРОИЗНАСЯНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша страните в разпоредителното
заседание по чл. 248 НПК и въпросите, които се обсъждат в това заседание,
приема следното:
По т .1 на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът намира, че делото е подсъдно на
СГС. Същото е изводимо от посочената територия на извършване съгласно
обвинението възведено в ОА, а именно, че е осъществено на територията на
Република България, което съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК, общото правило
обуславя компетентността от разглеждане на СГС.
По т. 2, съдът намира, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
По т. 3, съдът намира, че са допуснати на ДП отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите в настоящото производство. Констатираните такива са основно
касателно обвинителния акт, с който се поставя рамката на обвинението и
фактите, по които обвиняемото лице следва да се защитава, респективно да
организира защитата си.
Така внесения обвинителен акт не отговаря на визираното в разпоредбата
на чл. 246 от НПК.
На стр. 6 от номерацията по НОХД, долу дясно, гръб, в II – дейност на
обвиняемите по участие в организирана престъпна група /чл. 321 от НК/, във
втори абзац от II, е отбелязано следното: „Ръководители на така
реализираната схема за раздаване на парични заеми, срещу задължението им
за връщане с лихва, били двамата обвиняеми К. М. Б. и Н. Д. К.“. Това е
описанието касателно ръководните им функции съгласно възведеното
обвинение от страна на прокуратурата. Този порок е пренесен и доразвит в
изложение находящо се на стр. 12, а именно: „Групата е действала с користна
цел - набавяне на печалба от предоставяне на парични заеми в левове, с
начислена лихва и неустойка при забава, без притежаването на съответно
разрешение за извършване на такъв вид дейност, с цел придобИ.е на имотни
облаги по нерегламентиран начин, както и за осъществяване на силови
действия на територията на гр. София, а също и от разпространение на
наркотични вещества. Така посочените твърдения в обстоятелствената част на
обвинителния акт са неотносими и извън обхвата на внесеното обвинение
срещу 13 обвиняеми/подсъдими лица.
Така констатираното не може да се приеме, че изпълва признаците на
очевидни фактически грешки, а по-скоро по своята същност са пороци, които
са съществени - отстраними и налагат връщане на делото на прокурора.
Освен посоченото по-горе, съдът констатира че на стр. 9 от номерацията
на делото, абзац 1, в обв. акт отбелязано от прокурора, че „ролята на
обвиняемия Д. Т. била да осигури коридори на преминаващи през границата
на страната групи от лица, като освен това, преминаващите често пренасяли и
наркотични вещества“. Подобна констатация фигурира и по отношение на
ролята на обв. Я. Д. Я. на същата страница, гръб, следващ абзац. Ако
хипотетично се приеме, че прокурорът е констатирал наличие и на такова
престъпление, то е следвало, съобразявайки правомощията на прокуратурата,
12
освен обвинението по чл. 321, евентуално да бъде прецезирано и друго
обвинение, което намери отражение и в диспозитивната част на акта, като
извършване на престъпление от групата, освен чл. 280 НК и чл. 301 НК, то и
други такива, които са отбелязани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Не на последно място, на стр. 12, абзац последен от обстоятелствената
част на обв. акт, е отбелязано:
„При тези установени факти, следва от правна страна да се приеме, че
всеки един от обвиняемите от обективна и субективна страна са осъществили
състава на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, а обв. Н.
К. и К. Б. са осъществили състава на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1,
вр. ал. 1 от НК, като в периода от неустановена дата през месец август – 2015
г. до 6 ноември 2018 г., на територията на Република България /изброените
членове на групата/ са участвали в организирана престъпна група,
структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ повече от три години /такива посочени по чл. 280 НК
и по чл. 301 НК/ ръководена от Н. К. и К. Б., като групата е създадена с
користна цел.
Посоченото, като цел относно място на извършване се явява в
противоречие с диспозитивната част на всеки един от обвинените лица, като в
диспозитива на всеки един от тях се сочи, че групата е създадена с цел да
върши съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години.
Съдът намира, че обвинителният акт не отговаря на ТР № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС, с което допълнително се внесе яснота, касателно
съществените процесуални нарушения и кои от тях следва да бъдат приети за
такива.
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Винаги
когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на
обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса, дали
установените непълноти се отнасят до несъставомерните признаци на
деянието и участието на обвиняемия, респективно обвиняемите в него.
Така посоченото по-горе, констатирано като съществени процесуални
нарушения, по никакъв начин не внасят яснота по кои от тях и за какво
обвинение следва да се защитават процесните обвиняеми, в случая
подсъдими лица.
Относно констатираното и посочено от част от страните допуснато
неправилно изписване на личните данни - дата на раждане на подсъдимия Н.
К., съдът намира, че се касае по-скоро за техническа грешка.
Не приема и възражението, че е допуснато нарушение на чл. 91 от НПК
и, че е налице нарушение в правото на защита при наличие на противоречиви
интереси от обвиняемите на досъдебната фаза.
Съдът намира, че констатираните съществените процесуални нарушения
13
по своята същност са отстраними и делото следва да бъде върнато на СГП за
отстраняването им, тъй като ограничават правата на подсъдимите, правото им
на защита и рамката по която всеки един от тях следва да организира.
Водим от горното, съдът намира, че на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК са налице допуснати остраними съществени
процесуални нарушения, поради което и делото следва да се върне на СГП за
отстраняването им.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебната фаза по НОХД № 3212/2022 г., описа на СГС
и ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения на ДП, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
По отношение на т. 4, намира, че не са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
По т. 5 - не са налице основания за закрити врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
По т. 6 - не са взети мерки за неотклонение на обвиняемите и съдът не
намира за необходимо на този етап да вземе такива.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА по т. 3 и по т. 6 подлежат на обжалване и
протестиране в седмодневен срок от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 14:46 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14