Решение по дело №13843/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13843 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК вр. ГПК (отм.) е образувано след обезсилване на решение № 2299/06.04.2017 г. по гр.д. № 2200/2006 г. по описа на СГС с решение № 1749/09.07.2018 г. по в.гр.д. № 4631/2017 г. по описа на САС в частта, в която „А.Т.“ АД е осъдено, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на ищците парични суми, съответстващи на квотите им в съсобствеността и представляващи част от ползите, получени от ответника – наемна цена за предоставяне на трети лица за ползване на процесния недвижим имот.

Ищците са изложили твърдения в подадената от тях искова молба, че са съсобственици на основание наследяване и обезщетяване по реда на ЗОСОИ на общо 46.77% ид.ч. от магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м.

П.А.С. и А.Б. Ц. притежавали по 7.795% ид.ч., С.Х.С., починал в хода на производството и заместен от А.С.С.-В. - на 15.59% ид.ч., Е.М.С. - на 7.795% ид.ч. и Х.М.С. - на 7.795% ид.ч. от гореописания имот.

Ответното дружество било собственик на останалите 53.23% ид.ч. от процесния имот.

С нотариална покана, връчена на представител на ответника на 09.09.1999 г. „А.Т.“ АД бил поканен да заплаща на ищците обезщетение за лишаването им от ползването на собствените им идеални части.

Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сума на обща стойност 208 410 лева за периода 01.04.2001 г. - 31.03.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорва да е валидно уведомен за претенцията за заплащане на обезщетение, тъй като поканата била връчена на трето лице - „Триада Приват“ АД.

Сезираният съд е разгледал искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС. Тъй като за част от периода – от 01.04.2011 г. до 30.04.2002 г. и от 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г. имотът бил отдаван под наем, съдът признал правото на ищците да получат припадащите се части от получавания от ответника наем, съразмерно на идеалните части в съсобствеността – сума на обща стойност 36 306 лева. За остатъка от периода – 01.05.2002 г. – 06.11.2002 г. уважил претенцията на ищците по чл. 31, ал. 2 от ЗС – заплащане на обезщетение вместо ползване.

В частта, в която исковете са отхвърлени за горницата от 43 027 лева до 208 410 лева решението е влязло в сила.

Предмет на настоящото производство е частта от претенцията, отнасяща се за периода, през който ищците са били лишени от ползването и правото им да получат обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС – за времето от 01.04.2001 г. до 30.04.2002 г. и от 06.11.2002 г. до 31.03.2006 г.

По безспорен начин е установено, че ищците са собственици на сочените от тях в исковата молба идеални части от процесния магазин – ателие, а именно 46.77% ид.ч., а „А.Т.“ АД – на 53.23% ид.ч.

Според дадените от ВКС задължителни указания в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС са ползващият съсобственик или член на неговото семейство да ползва пряко и непосредствено с цялата обща вещ за задоволяване на свои лични или на семейството си потребности, без да зачита правата на другите съсобственици; или не си служи пряко и непосредствено с вещта, но има достъп до нея и не допуска друг съсобственик да я ползва; или ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Във всички случаи неползващият съсобственик следва да е отправил писмено искане, получено от ползващия съсобственик, който не е зачел правата на лишения от ползване, не го допуска да си служи с вещта или е допуснал трето за собствеността лице да ползва вещта безвъзмездно и самостоятелно или заедно със съсобственик.

На 14.02.2006 г. на изпълнителния директор на „А.Т.“ АД – Д.П.Т.е връчена нотариална покана, с която Стефан С., П.С., А.С., Е.С. и Х.С. са поканили дружеството да им предаде владението на 46% ид.ч. от магазин-ателие № 1, находящо се на партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, със застроена площ от 70.53 кв.м. и за пет години назад да им изплати обезщетение за ползваното помещение в размер на 208 410 лева.

В писмен отговор от 20.02.2006 г. ответникът „А.Т.“ АД е отказал да предаде владението и да заплаща обезщетение с доводи, че Стефанови не са собственици на сочените от тях 46.77% идеални части от описаното в поканата помещение.

С това свое изявление на практика дружеството-съсобственик е отказало достъп на останалите съсобственици до процесния имот. Същевременно в периода 01.04.2001 г. - 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. - 31.03.2006 г. „А.Т.“ АД го е отдавал под наем, което се установява от приетите по делото и неоспорени договори за наем от 01.04.1999 г. и от 06.11.2002 г.

Тези факти осъществяват състава на втората от хипотезите в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът не си е служил пряко с вещта за времето от 01.04.2001 г. до 30.04.2002 г. и от 06.11.2002 г. до 31.03.2006 г., като същевременно е отказвал достъп на останалите съсобственици до нея. Отдаването под наем се явява ирелевантно. Обстоятелството, че „А.Т.“ АД е получавал добивите от вещта – гражданските плодове под формата на наем и за идеални части от имота, чиято собственост не притежава е без значение от гледна точка на предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, след като изрично и в писмена форма е отрекъл правото на достъп на останалите съсобственици да си служат с вещта. От значение е отправена покана, което в случая е безспорно установено.

Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че средният пазарен наем за процесния период е 59 690 лева.

Тъй като решението 06.04.2017 г. по гр.д. № 2200/2006 г. по описа на СГС е влязло в сила в частта, в която претенциите са отхвърлени за горницата над 43 027 лева и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 6 721 лева, обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 36 306 лева следва да се разпредели между лишените от ползване съсобственици съобразно правата им – по 7.795% ид.ч., или по 6 051 лева за П.А.С., А.Б. Ц., Е.М.С. и Х.М.С. и 15.59% ид.ч., или 12 102 лева – за А.С.С.-В..

С оглед изхода на спора, на ищците се дължат допълнително сторените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на заплатени от тях адвокатски хонорари. Представителят на ответника е възразил за прекомерност, каквато не се установява по отношение на заплатените от П.А.С., А.Б. Ц., Е.М.С. и Х.М.С. суми по 650 лева. Определени по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., адвокатските възнаграждения възлизат на сумата от 759.06 лева. Прекомерен е хонорарът, заплатен от А.С.-В. на стойност 1 300 лева. Минималният размер на адвокатския хонорар по Наредба № 1/2004 г. е 1 071.67 лева. Фактическата и правна сложност на делото и извършените в настоящото производство процесуални действия не налагат определяне и съответно присъждане на разноски за процесуално представителство над сумата от 1 071.67 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, „А.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.А.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 051 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7.795% ид.ч. от правото на собственост върху магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м. за периода 01.04.2001 г. – 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 650 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, „А.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Б. Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 051 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7.795% ид.ч. от правото на собственост върху магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м. за периода 01.04.2001 г. – 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 650 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, „А.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.С.С.-В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12 102 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 15.59% ид.ч. от правото на собственост върху магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м. за периода 01.04.2001 г. – 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 1 071.67 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, „А.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.М.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 051 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7.795% ид.ч. от правото на собственост върху магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м. за периода 01.04.2001 г. – 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 650 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, „А.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.М.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 051 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7.795% ид.ч. от правото на собственост върху магазин-ателие № 1, находящо се в партера на шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*********, м. „Центъра“ - гр. София, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел със застроена площ 70.53 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел ХІ-7, за който е отреден имот пл. № 7 в кв. 326 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Г-б-І част“ с площ на парцела от 442 кв.м. за периода 01.04.2001 г. – 30.04.2002 г. и 06.11.2002 г. – 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 650 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                   СЪДИЯ: