№ 47
Гр.Дулово,31.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на дванадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №611 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание. чл. 124 от ГПК
по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК
Пред РС-Дулово е постъпила ИМ от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с която твърди, че със заповед №255/01.08.2019 година по ч.гр.д.№468/19 по
описа на РС- Дулово е разпоредено длъжника Т.Н.И. с ЕГН**********, да и заплати
сумите представляващи: 2312.60 лева- главница по договор за стоков кредит за неплатени 14.бр. месечни вноски за периода
от 20.12.2017 година до 25.01.2019 година; 548.63 лева-договорна лихва за
периода от 20.12.2017 година до 25.01.2019 година; 307.89 лева обезщетение за
забава считано от 20.12.2017 година до датата на подаване на заявлението;
законната лихва върху тези вземания считано от датата на подаване на
заявлението-31.07.2019 година,както и направените в заповедното производство
разноски. Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради, което
кредиторът е предявил настоящия иск по реда на чл.415,ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът
основава вземането си от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като заемодател и ответника ,като заемополучател , договор за
стоков кредит №308466 на стойност 2312.60 лева, като в тази сума влиза освен
стойността на закупените от Технополис България ЕАД телевизор- PANASONIC на стойност 1599 лева, телефон мобилен SAMSUNG на стойност 545 лева и стойността на
сключена застраховка Групама на стойност 168.60 лева. Кредита е разпределен за издължаване на 14
равни месечни вноски всяка от които в размер на 206.81 лева. Общия договорен
размер на плащанията е в размер на 2878.19 лева. Срокът по двата договора е изтекъл на
25.01.2019 година, но кредитополучателят не е изплатил нито една от месечните
вноски. Кредиторът има сключен договор с ищеца за цесия от 11.04.2018
година и съгласно анекс от 11.07.2018
година вземанията към ответника са прехвърлени изцяло. На ответника е изпратено
уведомително писмо съгласно представеното пълномощно за настъпилото прехвърляне на вземането и, че
то си дължи вече на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на посочения от него
адрес в гр.Дулово ул.****№57 чрез
Български пощи на 31.07.2018 година и е получено лично от длъжника.
Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил задължението си.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
вземането в размерите, посочени по-горе, за което има издадена заповед по
чл.410 от ГПК, както и да присъди разноските в двете производства. В съдебно
заседание с писмена защита процесуалния представител на ищцовата страна поиска
назначаване на счетоводна експертиза за установяване размера на задълженията в
случай на оспорване ,но такова не бе направено.
Ответникът Т.Н.И. ***, не бе открит по
постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената заповед по ч.гр.д. 468
по описа на РС-Дулово е била връчена по постоянния и адрес по реда на
чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе настоящия иск. На
ответника му е назначен особен представител чрез СсАК в лицето на адв.Е.Р., който
в срокът по чл. 131 от ГПК
представя писмен отговор , с който не
оспори допустимостта и основателността на иска, яви се в съдебно заседание и
изрази становище по делото относно основателността на иска, заявявайки, че е
осъществил контакт с ответницата и тя е потвърдила посочените от ищеца факти и
обстоятелства.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги
по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 468/2019 г.
по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца общо
сумата от 3169.12 лева подробно описани по горе.
Издадената заповед за изпълнение е връчена
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.124 от ГПК предявен
по реда на чл 422 вр. чл. 415 от ГПК
-признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. Внесъл е необходимата такса за това.
От страна на ответника не се оспори факта
на съществуването на облигационното правоотношение между страните и
възникналото задължение въз основа на него. В представения договор за стоков кредит липсват
неравноправни клаузи. Към датата на подаване на заявлението от страна на
цесионера са били изискуеми всичките 14
месечни вноски. Изчислените лихви за
забава са коректно изчислени, поради което съда счита ,че иска е основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в исковото производство в размер на 363.38 лева- 63.38 лв. за
д. т. ; 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лева възнаграждение на особен
представител. За пълнота следва да отбележим, че юрисконсултското
възнаграждение следва да съответства на определеното от съда възнаграждение на
особения представител.С оглед разпоредбите на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
то съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ищецът е направил разноски в заповедното на
производството за изготвяне на заявлението и държавната такса или общо съда му определя
50 лв юрисконсултско възнаграждение и 63.38 лева ДТ общо 113.38 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Н.И.
*** с ЕГН********** ,че дължи изискуемо вземане към кредитора"Агенция за
събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда ,Лабиринт,
ет.2,офис 4 по иск с правно основание чл.124 и чл.415 от ГПК
за сумите: 2312,60 лв.главница по договор
за стоков кредит формирана от 14 бр. неплатени погасителни вноски за периода от
20.12.2017г до 25.01.2019 година; сумата от 548.63 лева договорна лихва за
периода от 20.12.2017 до 25.01.2019 година, 307.89 лева лихва за забава за
периода от 20.12.2017 година до 31.07.2019 година, Ведно със законната лихва
върху главницата от 2312.60 лева считано от 31.07.2019 година до окончателното
и плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Т.Н.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър
Дертлиев №25, направените разноски в исковото производство в размер на 363.38
лв /триста шестдесет и три лева тридесет и осем стотинки/ лева- представляващи
63.38 лв-ДДТ, 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лева
възнаграждение на ОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Н.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране
на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Д-р Петър Дертлиев №25, направените разноски в заповедното производство в
размер на 113.38 лв /сто и тринадесет лева тридесет и осем стотинки/ лева- представляващи 63.38 лв-ДТ, 50.00 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: