Мотиви

към присъда №  18 от 03.02.2020 год.  по НОХД № 3693 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3164/2018 год. по описа на 04 РУП Варна, ОД МВР Варна срещу подсъдимата Р. Д.И., с  ЕГН **********, затова, че на 31.01.2018 г., в с. Старо Оряхово, обл. Варна, на пешеходна пътека, на кръстовището на ул. „Лонгоз“ и ул. „Дунав“, при завой на дясно по ул. „Дунав“ посока с. Рудник, обл. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ***, нарушила правилата за движение - чл. 5, ал 1. „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.8 ал.1 „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“; чл. 20 ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избирани скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 119 ал.1 „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и с това по непредпазливост причинила на В.С.В., средна телесна повреда - фрактура на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца - престъпление по чл. 343, ал.З, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

 

До започване на разпоредителното заседание е направено искане и за конституиране на пострадалата като частен обвинител в съдебното производство. Съдът прие, че молбата е своевременно предявена и отговаря на разпоредбите на чл.76 и следващите от НПК и конституира пострадалата В.В., представлявана от адв.А. А., ВАК ,като частен обвинител по делото.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата и защитника и адв.М. Р., ВАК  при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изразяват съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите В.В.С., Ф.Р.А., Н.Д.Н., Ф.Р.Б., Ч.Д.Р., В.И.В., И. Денков Д. и на вещите лица В.Н.С., Е.К.И., Г.Й.Д.и И. Г.И., като посочени в списъка на лицата за призоваване в приложението към обвинителния акт и предвид факта, че събирането на тези доказателства е станало по надлежния процесуален ред, съдът на основание чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК с определение е одобрил изразеното съгласие по отношение на тях, като е постановил тези свидетели да не бъдат разпитвани, а посочените вещи лица да не бъдат изслушвани по направените от тях заключения. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.1 от НПК не са разпитвани тези свидетели и не са изслушвани тези вещи лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи от разпити на свидетели и експертни заключения са огласени в хода на съдебното следствие по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че в хода на досъдебното производство са събрани доказателства, които в своята съвкупност безспорно доказват повдигнатото срещу И. обвинение по чл. 343, ал.З, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Представителят на РП Варна намира, че фактическата обстановка е безспорно установена и доказана, като прави анализ на свидетелските показания, съдебномедицинска експертиза, АУАН, справки за времето. Моли съдът да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото и обвинение, като и наложи наказание лишаване от свобода към минималния  размер предвиден в закона, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. На осн.чл.343г от НК подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС.

Повереникът на частния обвинител,адв.А. А., ВАК, поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимата за виновна и да и наложи наказание, съобразно исканията на прокуратурата. Прави анализ на показанията и останалите доказателства, събрани в хода на съдебното производство.Намира, че вината на подсъдимата е безспорно доказана и следва съдът да постанови осъдителен акт. Относно размера на наказанието и останалите компоненти предоставя на съда.

Защитника на подсъдимата, адв.Р., ВАК моли за постановяване на оправдателна присъда.

Правейки цялостен анализ на събраните доказателства, намира, че прокуратура не е релевирала  факти, които да дават основание да се приеме, че е налице пътен инцидент, реализиран на пешеходна пътека, както, и че са налице допуснати нарушения на  чл.5 от ЗДвП,чл.8 и чл.20 ал.1 от ЗДвП.

Намира, че следва да бъдат кредитирани заключенията на автотехническите експертизи. В обобщение намира, подзащитната му не е допуснала  нарушения на Закона за движение по пътищата, така, както са формулирани от  прокуратурата.

В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена, но не се признава за виновна. Дава обяснения.

В личната си защита моли за оправдателна присъда.

В последната си дума моли да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Р.Д.И. с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС, категория В,М,АМ от 27.05.1991 год.. Преди деянието не е била наказвана по административен ред за нарушения на ЗДвП / л.72 от ДП /.

На 31.01.2018 год. в 07.00 часа в района на с.Старо Оряхово, обл.Варна температурата на въздуха е била минус 1,4 градуса, средна скорост на вятър – 0 метра в секунда; относителна влажност на въздуха 94 процента;облачност 0/10 бала; състоянието на почвата на естествената земна повърхност – замръзнала, без сняг и лед  / писмо  № ОД-03-261-1/25.11.2019 год. на НИМХ филиал Варна л.30 от делото/.

На същата дата / 31.01.2018 г./ около 06:30-07:00 ч. свид. В. Стархилова се качила в микробус, управляван от св.И.Д., превозващ работници от с. Пчелник и гр. Долни Чифлик, обл. Варненска до к.к. „Зл. Пясъци“ гр. Варна.В микробуса освен свид. С. пътували и свидетелите Ф.Б.и Ч.Р..

Обичайно свид. Денков се отправил към гр. Варна, движейки се по главен път 1-9 в посока Бургас-Варна. В с. Старо Оряхово, обл. Варна, свид. Д. спрял микробуса на отбивка в дясно от главния път, след ДЛС „Шерба“, за да могат пътниците да си купят храна за през деня. На мястото имало спрени и други неустановени МПС.

По същото време, в около 07:40 ч. подс. Р.Д.И.  управлявала л.а. „Фолксваген Поло“ с per. № ***, като  се движела в посока от с. Старо Оряхово, обл. Варна по ул. „Лонгоз“ към с. Рудник, обл. Варна. На кръстовището образувано между ул. „Лонгоз“ и ул. „Дунав“ в с. Старо Оряхово,  И. спряла автомобила в дясната лента за движение. Приготвила се за маневра завой на дясно в посока с. Рудник, обл. Варна и след като се огледала в двете посоки за движение за идващи автомобили по главния път потеглила. При навлизане от ул. „Лонгоз“ към ул. „Дунав“ били поставени един под друг пътни знаци Д17 /пешеходна пътека/ и БЗ /път с предимство/, след които имало повдигната пешеходна пътека М8.1 с надпис „Погледни“. Приближавайки към пешеходната пътека, И. спряла автомобила, тъй като от дясната страна на тротоара до пешеходната пътека имало неустановен в хода на разследването мъж, който с жест и показал, че няма да пресича.

Подс.И. потеглила и видяла между два микробуса, спрели най-ляво в платното по посока на движението от ляво на дясно да се появява бягаща пешеходка – пострадалата В.. Намерението на В.И. било да  достигне намиращия се магазин за продажба на закуски. И. реагирала със спиране. Свид. С. отдръпнала тялото си настрани, за да избегне удара, но автомобила я блъснал с предната си лява част, след което свид. С. паднала последователно на капака на автомобила, а след това и на пътя.

След настъпилия удар, на помощ на пострадалата се притекли П.М. и непознат мъж, които я вдигнали от земята и я отвели до закусвалнята, където седнала на пейка. Към тях се присъединили и свидетелите Банчева, Р. и Денков. Подс.И. също отишла при пострадалата, като въпреки, че св.С. настояла да бъде отведена за преглед в гр. Варна я отвела  в поликлиниката в гр. Долни Чифлик.

На място в лечебното заведение в гр. Долни Чифлик отишли полицейски служители - свидетелите А. и Н., които съставили протокол за ПТП и АУАН № 031610/31.01.2018 г. за нарушение на чл.119, ал.4 /водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците/ от ЗДвП, след което пострадалата била отведена за преглед в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза е, че вследствие на ПТП от 31.01.2018 г. В.С.В. е получила фрактура в горния край на големия пищял на лявата подбедрица, навяхване на лявата колянна става, кръвоизлив в лявата колянна става. Установените травматични увреждания са резултати от удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат по време и начин, съобщени в данните по делото - на посочената дата, при блъскане на пешеходеца от лек автомобил с посока отдясно наляво, последващо попадане върху предния капак на автомобила и падане на земята. Фрактурата на горния край на големия пищял на лявата подбедрица е обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност, са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

По досъдебното производство са назначени и изготвени автотехническа експертиза и тройна автотехническа експертиза.

Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на  свидетелските показания на В.В.С., Ф.Р.А., Н.Д.Н., Ф.Р.Б., Ч.Д.Р., В.И.В., И. Денков Д., както и от СМЕ, АТЕ и тройната АТЕ, изготвени от вещите лица В.Н.С., Е.К.И., Г.Й.Д.и И. Г.И., приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК, чрез прочитането им след одобрено съгласие, както и останалия писмен доказателствен материал – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 238/31.01.2018 год.; медицинска документация,АУАН № 031610/31.01.2018 год.;справка за нарушител водач;медицинско удостоверение № 104/2018 год.; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, свидетелство за съдимост, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира заключението по назначената СМЕ като обективна и съобразена с поставените и задачи.

По доказателствата

В конкретния случай протокол за оглед на местопроизшествие е изготвен една година след произшествието и след промяна на организацията на движение в участъка на произшествието, свързана с изграждане на повдигната пешеходна пътека на процесното място. Не е извършен и  оглед на автомобил, управляван от подсъдимата И. към момента на произшествието  с оглед установяване на настъпилите по него деформации вследствие на съприкосновението на пострадалата с него / което е отбелязано от вещите лица и в двете експертизи – „ … но в протокола за оглед не е отбелязано за каквито и да било увреждания по този детайл на автомобила”/.

Липсата на протокол за оглед на местопроизшествие, респ. за оглед на автомобила е осуетило фиксирането на обективни находки, които да удостоверят мястото на удара и други обстоятелства, свързани с пътно-транспортното произшествие, което налага събиране на доказателства за релевантните обстоятелства и факти относно обстановката на местопроизшествието чрез допустими от закона доказателствени способи и средства. Източник на такива доказателства се явяват обясненията на подсъдимата, показанията на пострадалата и на свидетелите очевидци.

В обясненията си подсъдимата И. посочва, че на 31.01.2018 г. тръгнала с личния си автомобил от ул. „Лонгоз“ да прави десен завой по ул. „Дунав“. Твърди, че времето било хубаво – сухо, не било заледено, за зимно време не било студено, не били минусови температури и стъклата на автомобила и не били замръзнали. Посочва, че се огледала  и в двете посоки и потеглила. На тротоара до пешеходната пътека имало човек, спряла, но той и направил знак, че няма да пресича и тя продължила движението си. Видяла пешеходка да бяга, която се появила между два микробуса, спрели най-ляво в платното по посока на движението. Тя бягала много силно и веднага след като я видяла, реагирала със спиране. Жената се ударила  в левия калник на автомобила и паднала на земята. Тя спряла, слязла от автомобила и помогнала на жената да седне на пейката до сладкарницата. Жената искала да бъде откарана във Варна, но подсъдимата настояла да я откара до поликлиниката в гр.Долни Чифлик. Съпругът и дошъл и я откарали до поликлиниката, където пострадалата била прегледана, след което била откарана до гр.Варна. Твърди, че удара с пешеходката е станал след пешеходната пътека. Твърди, че за пръв път забелязала пешеходката, след като минала пешеходната пътека и тогава я видяла, че бяга отляво да пресича.

 В обратен смисъл са дадените показания на свидетелите  П.М., И. Денков, Ч.Р. и на самата пострадала В..

В показанията си пострадалата В. посочва, че  на 31.01.2018 г. около 7:30 часа били в с.Старо Оряхово. Пътували с микробус, който ги вземал от гр. Долни Чифлик. Спрели в с. Старо Оряхово, близо до пешеходната пътека от страната на парка, където имало място за паркиране. Всички слезли и всеки тръгнал нанякъде. Тя се насочила към пекарната от другата страна на пътя. Твърди, че имало коли и от двете страни на пътя, имало и хора. Твърди, че само тя била на пешеходната пътека, когато тръгнала да пресича. Твърди, че от ляво идвал камион, който бил далече, отдясно нямало автомобили. Почти била пресякла, когато с периферното си зрение видяла, че се приближава кола. Помислила, че колата ще спре. Твърди, че е видяла колата в последния момент.

Твърди, че колата не се е движила направо, а е идвала от ресторанта, от завоя, след който се е намирала пешеходната пътека. Последвал удар с автомобила , който я ударил от дясната страна, паднала върху капака и после на земята. След това дошъл св.П.М. и друг човек, когото не познавала, който и помогнали да се придвижи до пекарната където имало пейка. След това била отведена до поликлиниката в гр.Долни Чифлик, а по-късно до гр.Варна.

Отчитайки факта, че  пострадалите са поначало заинтересовани от изхода на делото и не могат да не се считат за предубедени и безпристрастни свидетели, състава на съда намира, че заслужават доверие показанията на пострадалата касаещи посоката на движение на автомобила на подсъдимата, механизма на настъпване на причинената и в следствие на произшествието телесна повреда и случилото се след произшествието. В тази им част показанията и са максимално конкретни, последователни и подробни и съответстват на останалия събран доказателствен материал. В останалата им част  състава на съда намира, че са заинтересовани.

От показанията на св.П.М. се установява, че живее в с. Пчелник и на процесната дата е пътувал с микробуса управляван от св.Денков за работа към КК „Златни пясъци“ . Часът в който тръгнали бил около 7-7:30 часа. Времето било студено. В микробуса пътували пет човека. Спрели в с.Старо Оряхово срещу пекарната за закуски. Пръснали се – кой за кафе, кой за цигари. Пострадалата В.В. също слязла. Трябвало да пресекат пътното платно, което е с две ленти за двете посоки.Твърди, че движението не било натоварено, имало спрени автомобили. Твърди, че е тръгнал с В. към пекарната, но се наложило да се върне до микробуса. Твърди, че В. тръгнала за закуски и на около метър преди да пресече била блъсната от автомобил. Твърди, че подс. И. дошла от кръстопътя, не карала с голяма скорост. Твърди, че В. пресичала нормално, не говорела с други. След като я блъснала, колата спряла. В. паднала пред колата на платното и след това я завел до една пейка. Твърди, че В. след удара била паднала точно пред пешеходната пътека, на не повече от метър от нея.

От показанията на св.И. Денков Д., прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК се установява, че работел като шофьор на микробус. Всяка сутрин събирал работници от с.Пчелник и гр.Долни чифлик и ги карал на работа в КК Златни пясъци. На 31.01.2018 г. взел пострадалата В. *** около 7:20-7:30 часа. Времето било студено.Спрял в с. Старо Оряхово,в посока Варна, на отбивката преди Горското стопанство, за да могат работниците да си купят закуски.Всички тръгнали да си пазарят, пострадалата тръгнала към пекарната. Посочва, че не е видял пострадалата да пресича платното, защото тръгнал в друга посока.За инцидента разбрал след като се върнал от магазина, тогава В. била на пейката, П.М. ѝ  помагал. Попитал В. какво и има и тя му казала, че колата я е ударила. Автомобила, който  блъснал пострадалата бил „Фолгсваген поло“, зелен на цвят, който бил спрян на платното и сочел с.Рудник.

В показанията си св. Ф.Б., посочва, че при спирането на микробуса на отбивката е имало и други микробуси и коли. Тя, св.Денков и св.П.М. след слизането си от микробуса са се отправили към близките магазини. Връщайки се от магазина е видяла пострадалата В. седнала на пътното платно, а до нея спрян автомобил. Тя се отправила към нея, но през това време св.М. и друг непознат човек помогнали на В. да се изправи и я отвели до близка пейка.След това В. се качила в колата и била отведена до поликлиниката в гр.Долни чифлик.

От показанията на св.Ч.Р., прочетени по реда на чл.281, ал.4,вр.ал.1,т.4 от НПК се установява, че е видял кола, излязла от кръстовището до ресторанта на селото да блъска жена, която пресичала пътя. Според свидетеля колата се движела в посока гр.Бургас, а жената пресичала „ малко след пешеходната пътека“.

Състава на съда отчитайки трайно установеното  в  съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, подлагайки ги на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, и съпоставяйки ги с целия събран по делото доказателствен материал, намира, че са  логични, последователни и безпротиворечиви, поради което  ги кредитира. Обясненията на подсъдимата кореспондират и с показанията на свидетелите М. и В..

В показанията си св.М. посочва, че стоял с автомобила си до кръстовището в с.Старо Оряхово и чакал за среща колега, който трябвало да дойде в посока от гр.Бургас. Твърди, че видял автомобила на съпруга на подсъдимата, когото познавал. От мястото на което се намирал имал видимост  и видял, че автомобила управляван от подсъдимата направил десен завой, намалил скоростта на пешеходната пътека, тъй като имало човек да преминава. Твърди, че от лентата за престрояване, която се ползвала като паркинг и където спирали много микробуси прибягало едно момиче през платното, което се блъснало в калника на движещия се автомобил в дясната лента в посока Бургас. Момичето се навело, подпряло се на колата, отблъснало се и паднало назад. Автомобила спрял, водачката му слязла, момичето станало и отишли към сладкарницата. Твърди, че пешеходката пресякла 10-15 метра след пешеходната пътека, където се намирала сладкарница.

От показанията на св.В. се установява, че е станал свидетел на произшествието.Твърди, че се е движил в посока към Варна, а подсъдимата – към Бургас. Твърди, че се намирал на разстояние от около 50 метра когато видял пострадалата да бяга и пресича към сладкарницата. Твърди, че имало паркирани микробуси, измежду които тя излязла  и хукнала бързо да бяга към сладкарницата преди пешеходната пътека. Твърди, че видял, че подсъдимата е преминала с автомобила си пешеходната пътека и била спряла.Твърди, че видял пострадалата да се подпира с ръце на капака или калника на автомобила. Не спрял, защото видял пострадалата да става и да се изтупва, имало и други хора край нея.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и В., като ги намира за последователни и относими към предмета на доказване.

При събраните противоречиви гласни доказателства, които поради самата си природа се отличават с голяма доза субективизъм, съдът следва да обоснове преценката си в едната или другата посока, опирайки се по възможност на данни, имащи източник с обективен характер. В случая такъв се явява заключенията на  автотехническите експертизи.

По отношение заключенията по назначените АТЕ, в обвинителния акт представителят на РП Варна е отразил, че на осн.чл.154,ал.2 от НПК не възприема безкритично заключенията по АТЕ. Действително експертното заключение не е задължително за прокуратурата и, но съгласно същата разпоредба, той е длъжен да се мотивира защо не го приема - „преценката му дали ще ги възприеме или не обаче зависи изцяло от обективни критерии, като обосноваността на тези изводи, от тяхната пълнота и яснотата им, от логическата им същност, от това дали са направени в рамките на професионалната компетентност на съответното вещо лице, дали са категорични или са с вероятностен характер, дали обхващат всички, поставени въпроси, дали има противоречия между отделните изводи или между тях и обективни данни по делото и пр. / Решение №35/17.04.2018 по дело №20/2018 на ВКС, НК, III н.о.”/.

За разлика от представителя на прокуратурата състава на съда намира, че автотехническите експертизи са обосновани, съобразени изцяло с поставените задачи, събраните по делото гласни и писмени доказателства  и специалните им знания.И двете заключения са обосновани и напълно се припокриват по отношение  скоростта на движение на автомобила, управляван от подс.И., механизма на настъпване на произшествието, мястото на сблъсъка между автомобила и пешеходката,скоростта на автомобила при потегляне от място, отстояние на автомобила от мястото на удара  към момента на възникване на опасността, дължината на опасната зона и причините за възникване на произшествието.

Единичната АТЕ установява, че сблъсъкът между автомобила и пешеходката е реализиран в предна лява част на автомобила, в преден ляв калник.  Определена е скоростта на движение на автомобил „Фолксваген поло” с рег.№ В 1075 НМ, към момента на задействане на спирачната му система  на 16,84 км/час. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, експерта е приел, че в най-лявата лента на пътя е имало спрени бусове и коли, които са ограничавали видимостта на водачката на автомобила и тя е имала възможност да възприеме навлизащата в пътното платно пешеходка едва след излизането и  измежду паркираните превозни средства . Изчислена е била скоростта на движение на пешеходната при бягане  на 15,7 км/час;дължината на опасната зона за спиране н автомобила на 8,91 метра; отстоянието на автомобила от мястото на удара  на 7,45 метра.

Според експерта дължината на опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието на автомобила от мястото на удара, което означава, че пострадалата пешеходна попада в опасната зона за спиране на автомобила и водачката на автомобила не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Заключението на вещото лице е, че произшествието е настъпило по причина на навлизане на пешеходката на пътното платно, като пострадалата пешеходка е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачката не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране.

В тройната АТЕ е описан следния механизъм на настъпване на произшествието: настъпил сблъсък на движещ се автомобил и движеща се пешеходка, която пресича направлението на движение на автомобила в посока от ляво на дясно. Както и в единичната експертиза е отчетено, че сблъсъкът между автомобила и пешеходката е реализиран в предна лява част на автомобила, в преден ляв калник. След контакта на пешеходката с автомобила  и отблъскването и, тя изпада на пътната настилка, по ширина на пътното платно на средата на пътя.

Определена е максималната скорост, която е било възможно да достигне автомобила Фолксваген поло при потегляне от място и с последващо спиране в рамките на 15 метра на 16,84 км/час / така, както е определено и в единичната АТЕ/.

Определено е отстоянието на автомобила от мястото на удара, към момента на възникване на опасността на 7,45 метра, както и дължината на опасната зона на 8,91 метра. Вещите лица се приели, че сравнена с отстоянието на автомобила от мястото на удара пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачката на автомобила не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка с пешеходката чрез спиране. Разликата между дължината на опасната зона за спиране на автомобила и отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара показва дължината на придвижване на автомобила след мястото на удара до окончателното му спиране – 1,46 метра.

Скоростта на движение на автомобила в момента на удара с пешеходката е била 12,99 км/ час.

Заключението на експертите от тройната АТЕ напълно се припокрива с мнението на експерта от единичната АТЕ, че причина за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходката на пътното платно, бягайки.

И двете АТЕ са приети по делото.

Заключенията на АТЕ се потвърждават от показанията на свидетелите М. и В., които съдът кредитира, като обективни и безпристрастни.

След като прецени обвинението повдигнато на И. и установената фактическа обстановка, състава на съда намира от правна страна, че с действията си подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.З, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат. 

В процесния случай според състава на съда между причиненото ПТП и инкриминираните в обвинителния акт нарушения по чл. чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 8,ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 1  от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл. 119,ал.1 от ЗДвП липсва пряка и непосредствена причинна връзка, поради което подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по отношение на тях.

На първо място не се доказват вменените нарушения на  чл.5,ал.1,т.1 и чл. 8, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: - с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”.

Текста на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП съдържа твърде обща формулировка за дължимо поведение на участниците в движението по пътищата и в конкретният случай не свързва конкретно действие или бездействие в процесната пътна ситуация, което да е в причинна връзка с осъщественото деяние.

Относно вменената като нарушена разпоредба на правилата за движение - чл. 8, ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство да не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си, състава на съда намира, че липсват доказателства подсъдимата И. да е извършила действия в нарушение на тази норма.

В обвинителния акт, не е посочено и по какъв начин се установява, подсъдимата да не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато автомобила, който е управлявала - чл.20,ал.1 от ЗДвП. По делото не се установява подсъдимата дори и за момент да е губила контрола върху управлението на МПС, респ., вниманието и да е било отвлечено/или пък да е налице заспиване/и пр., и според настоящия съдебен състав, факти за съставомерно поведение по коментирания текст от ЗДвП по делото не са установени.

На следващо място, вменено е нарушение и по чл.20,ал.2 от ЗДвП, според който текст водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

По делото не са установени фактически обстоятелства, които да доказват нарушение на водача в тази хипотеза на закона.

Непосредствено преди появата на В., И. е потегляла от място и се е движела със скорост от 16,84 км/час. Очевидно е, че посочената скорост е съобразена с характера и интензивността на движението, евентуално с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Установено е безспорно, че от лявата страна на пътя е имало паркирани бусове и коли, които са ограничавали  видимостта на водачката на автомобила и тя е имала възможност да възприеме навлизащата на пътното платно пешеходка едва след излизането и помежду паркираните превозни средства .

Причината за настъпване на произшествието е навлизане на пешеходката на пътното платно и попадането и в опасната зона за спиране на автомобила на И.. Очевидно е, че не избора на скоростта е в причинно-следствена връзка с настъпването на инцидента.

Състава на съда намира, че подс.И. не е нарушила разпоредбата на чл.119,ал.1 от ЗДвП.

Съобразявайки показанията на свидетелите и заключението на АТЕ състава на съда приема, че по дължина на пътя мястото на удара се намира на разстояние 8,45 метра извън очертанията на пешеходната пътека, след по-близкия край, до мястото на удара и край.

 Състава на съда намира, че настъпилия вредоносен резултат се дължи на виновно и противоправно поведение на пострадалата , която е нарушила чл.114,т.1 и 2 от ЗДвП, като е навлязла внезапно на платното за движение и при ограничена видимост / между паркирани микробуси и автомобили/. Именно тези нарушения на пострадалата са я поставили в зоната на невидимост на подс.И.. Паркираните бусове и коли са ограничавали видимостта на подс.И. и тя е имала възможност да възприеме навлизащата на пътното платно В. едва след излизането и измежду паркираните превозни средства. В този момент отстоянието на автомобила от мястото на удара, към момента на възникване на опасността е било 7,45 метра. Пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачката му не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка с пешеходката чрез спиране.

Съобразно т.5,б“б“ от ТР № 106/1983 год. от ТР № 106/1983 год. на ОСНК водач на МПС не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на МПС бъде увредено лицето, което е създало опасността, защото тогава е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

            Предвид изложеното състава на съда намира, че не се доказва съставомерност от обективна и субективна страна на извършено от подсъдимата престъпление по чл. 343, ал.З, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.304 от НПК я призна за невиновна по обвинението и я оправда.

По разноските

На основание чл. 190 НК разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

СЪДИЯ ПРИ РС ВАРНА :