РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Й. Г. Д., чрез адв. Н. К. –
ВТАК, срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" - град София иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на
01.02.2021 година последният бил на работа като мл. автоконтрольор при ОДМВР В.
Търново и че в изпълнение на служебните си задължения в района на бензиностанция
„Лукойл“ до село Момин сбор подал ясен сигнал за спиране със стоп палка на водача
на л.а. „Мерцедес“, с рег. № ВТ 3089 КР, който обаче не преустановил движението си
и го блъснал с дясната част на автомобила по левия крак. Твърди, че в резултат на
удара е получил натъртване на меките тъкани в областта на лявата тазобедрена става и
поясно-кръстната област с палпаторна болезненост. Посочва, че това травматично
увреждане му е причинило болки и страдания, с продължителност на
възстановително–оздравителния процес от 10–12 дни, както и временна
неработоспособност, страдания, стрес, уплаха, неразположение, безсъние. Твърди, че с
влязло в сила споразумение по НОХД № 866/2021г. на ВТРС водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ е признат за виновен в това, че на 01.02.2021 година на гл. път I-4 /София
– Варна/, бензиностанция „Лукойл“ до село Момин сбор умишлено му е причинил лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
1
чрез привеждане в движение и блъскането му с горепосочения автомобил. Навежда
доводи, че претърпените от него болки и страдания са покрит риск по застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена между виновният водач и ответният
застраховател по отношение лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ3089КР. Твърди,
че на 08.03.2021 година, преди образуване на делото, е предявил пред ответника
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и че не е съгласен с
предложения от застрахователя размер с писмо от 28.10.2021г., потвърден с
последващо писмо от 08.11.2021г. Направено е искане до ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата в размер на 2 000.00 лв., представляваща частичен иск от
сумата в размер на 5 000.00 лв., покриваща целия размер на обезщетението за
причинените му неимуществени вреди, причинени от застрахования при ответника
водач на МПС, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до окончателното й
изплащане. Направено е искане да му бъдат присъдени направените разноски по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
процесуалният представител на ответното дружество не оспорва фактите, че на
посочената от ищеца датата и мястото е настъпило процесното ПТП, че към него
момент лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ3089КР е бил застрахован при него по
застраховка „Гражданска отговорност”, че на 08.03.2021г. е получил писмената
претенция на ищеца и че му е определил застрахователно обезщетение в размер на 750
лв. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е търпял всички твърдени от него
неимуществени вреди, включително че е отсъствал от работа, поради временна
неработоспособност. Възразява, че причинените на ищеца вреди са в резултат и на
негови неправилни технически и тактически действия при изпълнение на служебните
му задължения. Възразява, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като в
нарушение на нормата на чл. 108 ал. 1 вр. чл. 107 ЗДвП като пешеходец се е намирал в
обхвата на пътя и в коридора на движения на застрахования автомобил. Възразява
срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерен и несъобразен със степента, обхвата, вида и продължителността на
претърпените болки и страдания, както и с медико – биологичните характеристики на
травматичното увреждане. Посочва, че от дължимото на ищеца обезщетение следва да
се приспадне полученото от него обезщетение по задължителна застраховка „Трудова
злополука“, която всички служители в МВР имат. Оспорва началната дата на
акцесорната претенция за законна лихва за забава. Направено е искане предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, евентуално за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, с оглед изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и наведеното възражение за съпричиняване. Претендира
да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
С Определение № 1105 от 05.07.2022 година на съда по делото е конституиран в
2
качеството на трето лице - помагач на страната на ответника - Д. М. И..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 01.02.2021 година за лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ВТ3089КР има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до
08.04.2021 година по Застрахователна полица № 23/120000943259.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 32 от 01.02.2021 година /л. 14-15/, на 01.02.2021 година,
около 00.30 часа, на ПП I-4, км. 116+500, е настъпило ПТП с лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № ВТ3089КР, собственост на Р. Н. С. и управляван от Д. М. И.. От
протокола се установява и че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ при движение не
спира пред видимо препятствие на пътя, а именно униформен полицейски служите
(лице, работещо на пътя), изпълняващ служебните си задължения, като с предна дясна
част го блъска по долен ляв крайник, с което реализира ПТП с един брой пострадало
лице. След настъпване на ПТП водачът не спира и не установява последиците от ПТП.
Посочено е и че от ПТП е пострадал Й. Г. Д..
От приложените по делото заверени копия на Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 001809 от 01.02.2021 година
/л. 9-13/ се установява, че на 01.02.2021 година ищецът е прегледан в МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ град Велико Търново, при което е установена палпаторна
болезненост в лява тазобедрена става и кръста, зачервяване на ляво бедро. Вещото
лице, назначено по досъдебното производство е установило, че при възникналия
инцидент на 01.02.2021 година ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на лявата тазобедрена става и
поясно-кръстната област, с палпаторна болезненост в посочените области.
Причиненото увреждане по време на инцидента на 01.02.2021 година отговаря да бъде
получено от действието със твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и ограничена
площ, каквито външни детайли от купето на л.а., при контакт в областта на лявото
бедро, лява тазобедрена става и в лявата поясно-кръстна зона, предизвикал увреждане
на меките тъкани, констатирано при извършения преглед в СО на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“, изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване.
Установеното травматично нараняване е съпроводено и проявено като болка и
страдание, като получената травма от ищеца на 01.02.2021 година е довела до промяна
на клиничното му здраве, със време на възстановително оздравителния процес за срок
от около 10-12 дни, без да настъпят и възникнат условия за съществуването на
опасност за неговия живот и здраве.
Не е спорно по делото, а и водно от приложената Молба, вх. № 99-10528 от
3
08.03.2021 година на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София /л. 16/ Й. Г. Д. е
отправил застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 01.02.2021 година ПТП, в
която е посочена банковата му сметка. С Писмо от 16.03.2021 година
застрахователното дружество е изискало от ищеца допълнителни документи, а с
Писмо, изх. № 99-12406 от 08.06.2021 година, го е уведомило, че към момента ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ – град София не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 0411-500-002-2021 година.
От приложеното по делото заверено копие на Протокол от 29.06.2021 година по
НОХД № 866/2021 година на ВТРС /л. 21-24/ се установява, че с влязло в сила на
29.06.2021 година определение е одобрено споразумение, с което Д. М. И. е признат за
виновен в това, че на 01.02.2021 година на първокласен път 1–4 /София – Варна/,
бензиностанция „Лукойл“ с. Момин сбор, общ. Велико Търново, умишлено причинил
лека телесна повреда на Й. Г. Д. – служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Велико Търново, в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата
му, изразяваща се в контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на лява
тазобедрена става и поясно-кръстната област с палпаторна болезненост, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, чрез привеждане в
движение и блъскането му с лек автомобил „Мерцедес“, с peг. № ВТ3089КР, поради
което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и
чл. 36 НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.
Видно от Писмо, изх. № 99-15284/28.10.2021 година ЗАД „ОЗК – Застраховане“
– град София, Предложение за споразумение от 03.11.2021 година и Писмо, изх. № 99-
15459/08.11.2021 година ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София /л. 27-31/, страните
не са постигнали съгласие, относно определеното от застрахователя обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По делото са приложени и копия от Групова полица № **********, Групова
полица № ********** и част от договор № 12491оп-40/02.02.2019г.
В проведеното на 14.09.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Р. М. В. – началник на ищеца, заявява, че за инцидента било
образувано досъдебно производство, но по негово наблюдение след инцидента г-н Д.
имал проблеми с един от краката си. Посочва, че го е помолил да не управлява
служебния автомобил за известно време, тъй като го боли крака. Според него е
напълно нормално да е притеснен след нещата, които са се случили, като такава
информация е получил и от други колеги, които казали, че ищецът, който до сега се е
хвърлял за работата, сега малко е дал назад. Посочва, че когато го е видял 2-3 дни след
инцидента казал, че го боли. Тъй като постоянно нямат достатъчно хора, не е ползвал
болничен и трябвало да работи, но искал поне да не кара автомобила и може би месец -
4
два не е управлявал автомобила. Споделил, че няма нужната смелост да застане на
пътя, тъй като се притеснява да не бъде блъснат отново, както и че постоянно се
оглежда за място, където да се скрие, ако някой се засили към него. Посочва, че когато
са спирали въпросния водач, който го е блъснал, до колкото знае ищецът е стоял в
осветената част на фаровете на служебния автомобил, който е бил със задействана
светлинна сигнализация.
В съдебно заседание, проведеното на 17.10.2022 година свидетелят Л. В. М. –
колега и приятел на ищеца, посочва, че за инцидента от миналата година в началото на
февруари месец разбрал на следващия ден първоначално от информационния бюлетин
на МВР и след това от колегите. Разбрал че колегите Й. Д. и Т. Г. са предприели
спиране на автомобил, а водачът на автомобила е минал през крака на Й.. Заявява, че
видял ищеца няколко дни след това на работа, след около седмица или две. Посочва, че
той се оплакал от болки в крака, чувствал дискомфорт, болка и видимо бил доста
притеснен от цялата случка. Известно време, около два-три месеца, не го слагали да
управлява служебния автомобил, тъй като му било трудно. Заявява, че през този
период е работил с него и по негово мнение той бил доста плах при спирането на
автомобили. Казвал му е, че след случката е получил страх при спирането на
автомобили и спирането със стоп палката. Имал и проблем със съня по това време и
някакъв страх.
От заключението на приетата по делото съдебна-психологична експертиза /л.
104-110/ се установява, че вследствие на преживения инцидент са настъпили последици
при ищеца, които са се отразили неблагоприятно върху психическото му състояние в
емоционален, поведенчески и когнитивен аспект, засегнали начина му на живот и
оставили траен отпечатък върху психиката и личността му. Някой от настъпилите при
ищеца промени като: нарушения в съня; засилени мисли за случилото се; ежедневно
„предъвкване“ и връщане към травмиращата ситуация; фиксация върху случилото се и
следствията от него; поява на засилена нервност и раздразнителност; влошаване
взаимоотношенията с близки, приятели, познати, са продължили в рамките на няколко
месеца. Други като: страх от повторение на инцидента; страх за собствената сигурност
и живот по време на изпълнение на служебните задължения; избягване и ограничаване
на контактите; затваряне в себе си; намалена личностна мотивация; намалена
способност за изпитване на радост и удовлетворение; стремеж към потискане на
емоциите, които предизвиква темата за преживяното ПТП; промяна в ценностната
система, са продължили за дълъг период от време, продължават и към момента. При
настъпване на ПТП, ищецът е преживял е непосредствена заплаха за физическата си
неприкосновеност, силна уплаха и страх за живота си. Появило се е усещане за
безпомощност и непълноценност в работата, а в последствие за период от около 6
месеца развил страх за сигурността си и избягвал изпълнението на част от преките си
служебни задължения. Като трайни последствия ищецът ежедневно преживява страх за
5
собствената сигурност и живот по време на изпълнение на служебните задължения. В
проведеното на 17.11.2022 година съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът
се е справил без лекарска помощ, като личностният му ресурс позволява да се справи
със ситуацията, но колко време ще му е необходимо за това е индивидуално.
Постепенно е успял да преодолее огромния си страх и изпълнява служебните си
задължения, но съобщава, че винаги е нащрек, което е нормално, защото се събужда
инстинктът за самосъхранение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия неимуществени вреди, както и
размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е да установи наличието
на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач,
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по делото не е
спорно, а и видно от разменената между страните кореспонденция /л. 27-31/ страните
не са постигнали съгласие, относно размера на определеното от застрахователя
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, т. е. застрахователят не
е платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП – към 01.02.2021 година
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №
ВТ3089КР, е покрита от ответното дружество по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този застрахователен
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между
страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл.
6
493, ал. 1 КЗ/.
Не е спорно и че с влязло в сила на 29.06.2021 година определение по НОХД №
866/2021 година на ВТРС е одобрено споразумение, с което водачът на застрахования
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ВТ3089КР, конституиран като трето лице-помагач
в производството по делото, е признат за виновен в това, че на 01.02.2021 г. на
първокласен път 1–4 /София – Варна/, бензиностанция „Лукойл“ с. Момин сбор, общ.
Велико Търново, умишлено причинил лека телесна повреда на Й. Г. Д. – служител в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, в качеството му на
полицейски орган при изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия
/натъртване/ на меките тъкани в областта на лява тазобедрена става и поясно-кръстната
област с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК, чрез привеждане в движение и блъскането му с лек автомобил
„Мерцедес“, с peг. № ВТ3089КР. Същото, с оглед разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК,
има правни последици и се приравнява на влязла в сила присъда на наказателния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда обвързва гражданския
съд разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е
извършено, противоправността му и виновността на дееца. С оглед горното на
доказване подлежат претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинната връзка
между деянието и вредите и техния размер.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на застрахования ищецът по делото е
претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето му. Видно от във
влязлото в сила споразумение, както и от съдебно-медицинската експертиза, изготвена
на досъдебното производство, ищецът е получил контузия /натъртване/ на меките
тъкани в областта на лява тазобедрена става и поясно-кръстната област с палпаторна
болезненост, довели до разстройство на здравето, като възстановително-оздравителния
период е в рамките на около 10-12 дни, съпроводен с болки и страдания. В тази насока
са и приложените медицински документи от прегледа му в СО на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ град Велико Търново, както и показанията на разпитаните по делото
свидетели. Безспорно се установява и че претърпеният инцидент е оставил негативен
отпечатък в съзнанието на Д., който не е можел да изпълнява служебните си
задължения в пълен обем. Доколкото хората на работното му място са били в намален
брой, същият е продължил да изпълнява служебните си задължения, но не е
управлявал служебен автомобил в продължение на около 2 месеца. Освен това от
свидетелските показания се установява, че е бил доста плах и се страхувал при
спирането на автомобили, като се оглеждал дали има къде да се скрие. Имал проблеми
със съня и като цяло бил променен след инцидента В тази насока е и заключението на
изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, съгласно която преживеният
инцидент е оставил траен отпечатък върху психиката и личността му, като част от
7
настъпилите при ищеца промени са продължили няколко месеца, а други –
продължават и към настоящия момент. При това положение, съдът след като съобрази
характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са
настъпили, продължителността на оздравителния период и отражението им върху
начина на живот на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да
присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост.
Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни
обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет
и продължителност на негативните преживявания, продължителността на
оздравителния период, самата форма на лечение, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, трайни последици, възраст, загрозявания и др.
/Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва
да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е
преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В
случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе
приема, че обезщетението за претърпените от Й. Г. Д. неимуществени вреди в резултат
от настъпилото ПТП в размер на 2 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка
съдът съобрази, че безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху
психиката на пострадалия, което се установява и от показанията на разпитаните
свидетели, както и и от заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза. Ищецът психически е преживяла инцидента трудно и същият се е отразил
трайно в съзнанието му, като част от промените, настъпили върху психиката му
продължават и към настоящия момент. Във връзка с последното. От друга страна
уврежданията му не са тежки и се изразяват в контузия /натъртване/ на меките тъкани в
областта на лява тазобедрена става и поясно-кръстната област с палпаторна
болезненост. Освен това, той е млад и жизнен човек, възстановителният период за тези
увреждания не е продължителен, а и същият е успял в голяма степен сам да се справи с
негативните последици от изживяното.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. Същото обаче се
явява неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че наличието на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.
Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
лично обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011 година по т. д. № 286/2011
година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година по т. д. № 596/2012
година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012 година на II т. о. ВКС/.
8
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, до вредоносния
резултат. В случая по делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за
осъществени от ответника действия или бездействия, с които да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан до предявения частичен
размер на сумата в размер на 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от Й. Г. Д. неимуществени вреди от настъпило на 01.02.2021 година
ПТП, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск предпоставя основателността и на акцесорната
претенция за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищецът е уведомил
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представил
всички необходими за това документи с Претенция от 08.03.2021 година, поради което
с изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 30.03.2021 година, застрахователното
дружество е в забава за изплащане на обезщетението и дължи законна лихва върху него
от тази дата.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на разноски се явява основателна, поради което ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 600.00 лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение. Освен това с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща държавна такса за производството по делото, както и сумата в размер
на 298.00 лева – възнаграждение за СПЕ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" , със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/,
предявен като частичен иск от сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на
01.02.2021г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от застрахования водач на лек автомобил „Мерцедес“, с peг. №
ВТ3089КР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021 година
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: *.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" , със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на
600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща направени от него разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" , със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в
размер на 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща дължимата за производството
държавна такса, сумата в размер на 298.00 лева /двеста деветдесет и осем лева/ -
възнаграждение за СПЕ, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – Д. М. И. от *, с ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10