РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Кюстендил, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520102890 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Юробанк България” АД
срещу И. И. С., действащ чрез своя настойник П. С. С., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати вземане в размер 808.00 лева - непогасена главница за периода
22.01.2024г. – 20.11.2024г., дължима по договор за потребителски кредит № *********** от
25.09.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати вземане в размер 98.44 лева – договорна лихва за периода
22.01.2024г.– 20.11.2024г.;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
вземане в размер 185.56 лева – мораторна лихва за периода 22.01.2024г. – 20.11.2024г.
Ищецът твърди, че на 25.09.2023г. между страните бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № ******. На 22.01.2024г. ответникът като кредитополучател
преустановил плащанията по отпуснатия кредит, като изпаднал в забава. С оглед
просрочието били налице предпоставките за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем. До длъжника била изпратена покана за обявяване на предсрочната изискуемост,
но в производството по връчване било установено, че ответникът е *********** и
********** да получи книжата. С исковата молба се прави и изявление към длъжника-
ответник, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Към датата на депозиране
на исковата молба вземането на ищеца възлизало в общ размер на 1 092 лева, от които: 808
лева - дължима главница за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г.; 98,44 лева договорна
лихва, дължима за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г.; 185,56 лева - мораторна лихва,
дължима за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г. Липсата на извършено плащане от страна
1
на ответника обуславяло интереса от провеждане на настоящото производство. По
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Представя
доказателства и прави доказателствени искания. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, в законоустановения срок по чл.
131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди се, че
поради ********** кредитополучателят не е бил в състояние да участва адекватно при
сключването на процесния договор за кредит и ***********. Посочва се, че ответникът
страда ************, с хроничен ход на протичане, което състояние се приравнявало на
продължително разстройство на съзнанието и водело до трайната му
неспособност*****************. Именно поради това и същият бил
********************** с Решение № 2467/15.05.2023г. по гр.д. № 12491/2022г. по описа
на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав /влязло в законна сила на 13.06.2023г./.
Предвид изложеното е направено възражение за нищожност на процесния договор на
основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/, евентуално – за
унищожаемост на договора на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
На следващо място се посочва, че договорът бил сключен от търговски
пълномощник като представител на банката, но не било представено надлежно пълномощно
за това. Излагат се и доводи за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Същият бил неясен и неразбираем, не били посочени доказателства отпуснатата сума по
кредита да е била използвана от ответника. Това сочело на злоупотреба с право от страна на
банката, която била задължена да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя преди да пристъпи към сключване на договора за кредит. По тези и
останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като изразява становище с писмена
молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява, като поддържа направените с
писмения отговор на исковата възражения. В предоставения му срок представителят на
ответника депозира писмена защита, в която заявява, че към датата на сключване на
процесния договор ответникът е***************** /****************/, което обуславяло
нищожност на договора и оттам – неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по
делото не се доказва посочената в договора банкова сметка да е с титуляр ответникът,
съответно последният действително да е усвоявал суми по кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ******
от 25.09.2023г. /подписан от ответника, който подпис не е оспорен в хода на
производството/, с който се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е предоставил
на ответника И. И. С. потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова сметка с
IBAN: *****************. Съгласно чл. 2 от договора размерът, който кредитополучателят
може да ползва под формата на разрешен овърдрафт, е до 808.00 лева, а съобразно чл. 5, ал.
1 от договора срокът за ползване на разрешения овърдрафт е до 21.10.2024 г. /с уговорена
възможност за неговото удължаване/. По силата на чл. 6 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 10.450 (десет цяло четиридесет и пет процентни
пункта). Същата се начислява от деня на ползването на съответната сума и е платима
ежемесечно на 21-во число. Представена е и методология за определяне на референтен
лихвен процент, както и извлечение от счетоводните книги на банката за дължимите суми
2
по процесния договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ******* от 25.09.2023г.
Приети са покани от кредитора до длъжника, с които ищецът известява ответника, че
поради просрочие в плащанията по договора за кредит обявява вземанията по него за
предсрочно изискуеми, като видно от данните по делото не е било осъществено редовното
им връчване на ответника.
Представено е експертно решение № ***** от ********г. на ТЕЛК при МБАЛ
„***************“ ЕАД, от което се установява, че на ответника е определена
***************, със срок: пожизнен и водеща диагноза: „*******************“.
Приложено е Решение № 2467/15.05.2023г., поставено по гр.д. № 12491/2022г. по
описа на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав, влязло в законна сила на 13.06.2023г.,
по силата на което ответникът е ********************. Видно от представеното по делото
удостоверение от 24.11.2023г., издадено от кмета на Столична община – район „*********“,
за настойник на *********** ответник е назначена П. С. С..
Представено е и Решение № 858/09.09.2024г., постановено по гр.д. № 1992/2024 г. по
описа на Районен съд – *********, XVIII състав, по силата на което ответникът е настанен
на основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 98, ал. 1 и 2 от ЗСУ в Център за настаняване от семеен тип
за пълнолетни лица с психични разстройства, находящ се в с. *********, общ. ***********,
местност „********“ № *.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната по делото и
представената й допълнително от банката – ищец документация, е установило следното:
- Към 20.11.2024г. задължението на ответника И. И. С. към ищеца “Юробанк
България” АД по процесния договор за потребителски кредит № ******** от 25.09.2023 г.,
възлиза на: 1/ 808.00 лева - главница; 2/ 98.44 лева - възнаградителна лихва, изчислена за
периода 23.10.2023г. – 21.11.2024г.; 3/ 185.56 лева - наказателна лихва, изчислена за периода
21.02.2024г. – 21.11.2024г.;
- Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор датата на
изпадане на забава на длъжника е 22.01.2024г., като са останали непогасени 10 вноски за
главница и 10 вноски за възнаградителна лихва;
- Съгласно извлечение от банкова сметка с IBAN: **********************,
последното издължаване е на 12.01.2024 г. и няма данни за извършени плащания след тази
дата.
Заключението е дадено от лице, притежаващо нужните познания в областта, дава
отговор в пълнота на поставените въпроси след анализ на материалите по делото и не е
оспорено от страните, поради което се ползва от съдебния състав.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, въз основа на вътрешното
си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
В случая, страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит с посоченото по-горе съдържание. Във връзка с това, съдът намира за
уместно да отбележи, че договорът за банков кредит по чл.430 от ТЗ е консенсуален, а не
реален, поради което следва да се счита за сключен с постигане на съгласие между страните
по него - арг. от Определение № 392 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г.о.
При този извод, следва да се разгледат своевременно релевираните в срока по чл. 131
ГПК от ответника възражения за недействителност на процесния договор за кредит. В тази
връзка, следва да бъде посочено, че съгласно трайно установената съдебната практика,
когато са предявени искове за недействителност на правна сделка, начинът на съединяването
на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да
3
е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува
някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е
длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да
разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-
леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване,
поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не
подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа
съответните основания за висяща недействителност като извършването й без или извън
надлежно учредената представителна власт /така решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр.д.
№ 1153/2019 г., IV г.о., решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV г.о./.
Изложеното в пълна степен важи и в случаите, когато недействителността на сделката е
релевирана чрез възражение /а не чрез насрещен иск/, какъвто именно е и настоящият
случай.
Поради това ще бъде разгледани твърдените пороци на договора за кредит в
последователността, както следва: 1/ липса на съгласие, водещо до нищожност на договора
на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, 2/ неспособност да се разбират или ръководят
действията, водеща до унищожаемост на договора на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. По
отношение на наведените доводи, че сделката /от страна на банката/ е сключена от лице без
или извън надлежно учредена представителна власт, следва да бъде отбелязано, че в този
случай е налице порок на сделката, водещ до висяща недействителност, на който порок
обаче може да се позове единствено мнимо представляваният /в т.см. Тълкувателно решение
от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. по описа на ОСГКТ на ВКС/.
Недействителността на правните сделки е родово понятие, обхващащо всички сделки
с недостатък, предвиден в закона, които не пораждат или не могат да породят своето
действие. Нищожните сделки са вид недействителни сделки, при които недействителността
е абсолютна - изначална, настъпваща по право, непоправима, освен при приет
валидизационен закон и водеща до пълна невъзможност да се породи желаното от
сключването й действие. Волята, респ. съгласието, е основен конститутивен елемент на
сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната нищожност, установено в чл. 26, ал. 2
ЗЗД /така Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1/2018 г., ОСТК/. Този
тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде
сключен отново /така определение № 785/19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1941/2019 г., III
г.о. и сочената в него съдебна практика/.
Независимо, че с ***********, то става ********** /съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЛС/, това
не изключва възможността му да извършва правни действия. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗЛС - то
извършва такива действия, но не лично, а чрез законния си представител - какъвто е
назначеният му настойник. Последният извършва правните действия от името и за сметка на
**********, без да придобива права или задължения на свое име и за своя сметка /така
определение № 600/12.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 154/2011 г., III г.о./. В договор, по който
***********/******** е страна, негова воля не се съдържа. Такъв договор съдържа воля
единствено на законния му представител /така решение № 535/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д.
№ 1224/2009 г., IV г.о., решение № 89/10.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4133/2008 г., IV г.о., а
*********** за приравнени на малолетни от гл. точка на недееспособността – чл. 5, ал. 3, вр.
ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗЛС/.
4
Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато волеизявлението
е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ – когато е изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни /в
т.см. т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК/ или в
състояние, изключващо въобще формирането на воля /*************/. В решение №
143/16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., също се сочи, че ***********
/***************/ лице е адресат на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ЗЗД, а правото
на иск за прогласяване на нищожността, включително при основанието по чл. 26, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, не се погасява по давност.
В настоящия случай от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че към датата на сключване на договора за кредит - 25.09.2023г., ответникът И.
И. С. е бил ************, което няма данни да е било отменено. Видно от текста на самия
договор, същият не е участвал в сделката чрез неговия настойник П. С. С., а е „изявил“ воля
лично. С оглед ***** той не е могъл да извършва самостоятелно правни действия. Поради
това, предвид липсата на волеизявление от неговия законен представител П. С. С. правните
последици да настъпят за И. И. С., е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД и релевираното възражение за нищожност на договора за кредит
на соченото основание се явява основателно.
С оглед уважаване на възражението за нищожност на договора поради липса на
съгласие не следва да се разглеждат евентуално наведените основания за неговата
недействителност.
Последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен,
както и от унищожаването му, са едни и същи и са регламентирани с разпоредбите на чл. 23
от ЗПК и чл. 34 от ЗЗД, като се свеждат до връщане на полученото по договора.
По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на
основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора, е формирана константна практика на
ВКС /решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, Трето
отделение, определение № 50161 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1070/2022 г., II т. о., ТК и
др./.
Съобразно споделяните и от настоящия състав разяснения, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
5
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в
специалния ЗПК.
В случая, по делото е доказано не само сключването на процесния договор, но и
реалното усвояване на суми по предоставения овърдрафт кредит, в каквато насока е и
заключението по ССчЕ. Видно от последното, общият размер на усвоената по договора в
периода от сключването му до 22.01.2024 г. сума по кредита възлиза на 2462.84 лева, а
издължената сума е в размер на 1654.84 лева. Следователно налице е многократно усвояване
на сумата по кредита. При тези данни, настоящият съдебен състав не споделя довода на
ответника, че не бил получил сумата – предмет на договора. В конкретния случай чистата
стойност на кредита е сумата от 808.00 лева. От приетата ССчЕ се установява, че ищецът е
извършил плащания по процесния договор в размер на 22.32 лева, отнесени в погашение на
задължението за договорна лихва. Тоест ищецът е платил недължимо по процесния договор,
поради което и посочената сума следва да бъде приспадната. С оглед изложеното,
ответникът следва да върне на ищеца сумата от 785.68 лева. Вземането е изискуемо предвид
настъпилия падеж за плащане, съгласно заключението на ССчЕ и инкорпорирания в него
погасителен план. При това положение липсва необходимост съдът да обсъжда въпроса за
предсрочната изискуемост на кредита, нейното съобщаване на длъжника, респ. произвела ли
е действие и кога.
Така, предявеният главен иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
следва да бъде уважен до размера от 785.68 лв., а за разликата до предявения размер от
808.00 лв. – отхвърлен. Акцесорните искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
претендира такива в общ размер от 880.00 лева, от които 100.00 лева - държавна такса,
480.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева - депозит за вещо лице. От тях в
тежест на ответника се възлага сумата от 633.15 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция.
За прецизност следва да се отбележи, че за да счете, че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. действително му се следва, съдът е
съобразил представеното от него доказателство за реалното му заплащане – платежно
нареждане от 25.11.2024 г. Действително липсва представен договор за правна защита и
съдействие, но доколкото в настоящия случай се касае за заплащане на адвокатското
възнаграждение по банков път, непредставянето по делото на договора за правна защита и
съдействие, който е неформален, не е пречка за присъждане в полза на ищеца на сторените
разноски. За да достигне до този извод, съдът съобразява съдебната практика, възприета с
определение № 572/10.07.2018 г. по гр. дело № 4948/2017 г. на ВКС, 3-то Г. О., с което се
приема, че не се изисква задължително представяне на договор за правна помощ, като
достатъчно е да се представят доказателства за упълномощаване на адвоката, който се е явил
по делото /пълномощното е достатъчно да удостовери съществуването на договор за правна
помощ/, както и за заплатеното възнаграждение на същия, като този свой извод върховната
съдебна инстанция извежда от разясненията, дадени в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.
дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Както се посочи по-горе, в настоящия случай ищецът
е ангажирал както пълномощно, така и платежно нареждане, удостоверяващо заплащане в
полза на пълномощника на претендираното адвокатско възнаграждение по банков път, въз
основа на които настоящият съдебен състав достига до извод, че в полза на ищеца се следва
6
претендираното от него адвокатско възнаграждение.
Ответникът също има право на разноски, каквито са поискани своевременно и които
съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 400.00 лева -
адвокатско възнаграждение. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства,
установяващи тяхното извършване – липсва приложен договор за правна защита и
съдействие, както и платежен документ, удостоверяващ реалното заплащане на адвокатския
хонорар. Ето защо такива не следва и да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, И. И. С.,
ЕГН **********, действащ чрез своя настойник П. С. С., ЕГН **********, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 785.68 лв. - непогасена главница, дължима по
сключен между страните договор за потребителски кредит № *********** от 25.09.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер от
808.00 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
срещу И. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своя настойник П. С. С., ЕГН **********,
искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 98.44 лева – договорна лихва за периода
22.01.2024г.– 20.11.2024г.
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 185.56 лева – мораторна лихва за периода 22.01.2024г. – 20.11.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. С., ЕГН **********, действащ чрез
своя настойник П. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 633.15 лева – разноски в настоящото производство съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7