РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 10.06.2021 г. в
състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 634/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от Адвокатско дружество „П.и П.“
срещу Решение от 28.09.2020г. по
гр.д. 65446/2019г.
на СРС, 27 с-в, с което са отхвърлени,
предявените от жалбоподателя срещу „С.в.“АД иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 3581,83 лева
по фактура **********/09.08.2019г. и иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 100,00
лева- надвнесена сума за задължения по доставка на вода.
Изложени са оплаквания срещу
изводите на СРС, че спорната между страните сума „старо салдо“ е била
определена от ОС на ЕС на адреса и решението на ОС на ЕС обвързва ищеца. Счита,
че в нарушение на чл. 193 ГПК не е открито производство по оспорване на представения
от ответника протокол от ОС на ЕС и неправилно СРС е приел, че щом не е
оспорено решението на етажната собственост по реда на ЗУЕС, то е обвързващо.
Твърди, че такова ОС на ЕС изобщо не е провеждано, в каквато насока били
показанията на изслушания свидетел, които показания отново в нарушение на
процесуалните правила не били изобщо обсъдени от СРС. Не били обсъдени и част
от писмените доказателства, а именно два броя протоколи за монтаж и пломбиране
на водомери от 30.11.2012г.
Оспорва изводите на СРС
относно момента от който започва да тече давност за задълженията и счита, че от
сумата начислена за общият водомер 11532,51 са погасени по давност, а 4050,62
не са и даже да дължи някаква сума то тя трябва да се определи спрямо сумата от
4050,62 лева и съобразно процента идеални части от общите части, за който
твърди да 5,47 %. Давността течала откакто задължението е станало дължимо, а не
от издаването на фактура, както приел СРС.
Ответника не е депозирал
отговор на жалбата, като в писмена молба за съдебното заседание иска
потвърждаване на решението.
След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма
спор между страните и се доказва от представения нотариален акт от 2010г., че
ищецът е собственик на водоснабден имот, описан подробно в исковата молба. Няма
спор и че имота е в сграда в режим на етажна собственост, в която има множество
собственици на самостоятелни обекти.
Не се спори и се доказва от
представеното разрешение за ползване и протокол образец 16, че сградата е
въведена в експлоатация на 30.03.2011г.
Няма спор, че издаваните
след м.07.2018г. фактури за суми след тази дата са заплатени. Това се
установява и от неоспорените писмени доказателства-фактури и преводни
нареждания и от СЧЕ.
От представената фактура от
09.08.2019г. и писмената кореспонденция между страните (л. 23-29 от делото) се
установява (а и не се спори), че в сумата по фактурата е включена сумата от
3496,43 лева посочена като „старо салдо“, която е била разпределена на ищеца от
ответника и е част от обща сума от 15583,13 лева, която обща сума са натрупани
задължения съгласно общият водомер на сградата за периода посочен в исковата
молба 22.03.2012г. до 10.09.2018г., като сумата по фактурата е била определена
от ответника въз основа на представен му Протокол от Общо събрание на ЕС на
адреса.
Спорът се концентрира дали е
било провеждано ОС на ЕС и дали този протокол обвързва ищеца, както и за реда
по който е следвало да се определят задълженията при липса на открити
индивидуални партиди и по въпроса за давността.
По оплакванията в жалбата:
Неоснователно е оплакването
за нарушаване на чл. 193 ГПК. Протоколите от ОС на ЕС са частни документи.
Оспорването на истинността на частни документи се свежда до оспорване на
тяхната автентичност по отношение на авторството. В случая оспорване на подписи
няма направено, като СРС изрично е искал в ОСЗ от 25.06.2020г. да се уточни
какво се оспорва и в ОСЗ представител на ищеца е заявил, че се оспорват
списъците на собствениците към протокола с доводи, че има разлика между
ползвания печатен шрифт, а под формата на въпрос за СГрЕ е въведено и твърдение
за различна хартия и ползване на различен принтер и липса на дата. Това не е
оспорване на авторство-подписи и правилно не е открито производство по чл. 193 ГПК.
Неоснователно е оплакването
свързано с талоните за пломбиране от 2012г. Действително СРС не ги е обсъдил,
но според настоящият въззивен състав задължение за регистриране на тези
водомери при ответника и тяхното отчитане, респективно съобразяване с техните
показания може да има само ако оператора е уведомен за тях. Това следва от
смисъла на нормативната уредба (НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи), нормите на която посочват потребителя като лице
задължено да монтира индивидуален водомер, да уведомява оператора, че е отстранил
повреда на монтиран водомер и осигурява достъп за пломбиране, изисква се и заявление за откриване на
партида, задължава се оператора да регистрира водомерите. Няма как ако не бъде
уведомен от потребителя, че има монтирани водомери, (които следва да бъдат и
пломбирани при холендера от оператора) оператора да бъде задължаван да го
отчита. В случая няма доказателства, че водомерите от 2012г. са монтирани от
ответното дружество и е бил пломбиран холендера от него или за овластяване това
да бъде направено от друго дружество (посоченото в двата протокола).
Въпреки горното обаче жалбата е частично основателна.
Основателно е оплакването
срещу изводите на СРС за обвързващ спрямо ищеца характер на протокола от ОС на
ЕС.
СРС е приел, че преди да се
открият индивидуални партиди задължението се формирало по общият водомер за
цялата жилищна сграда и приел, че ОС на ЕС има правомощие да определи начин за
разпределяне между етажните собственици. Тези мотиви сочат, че СРС приема, че
етажната собственост може да има качеството потребител и че в нормативен акт е
предвидено право на ОС на ЕС да решава въпроси свързани с водоснабдяването на
отделните самостоятелни обекти.
Настоящият състав не споделя
това виждане..
На първо място отношенията в
областта са уредени със специален закон-за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, който в изрична своя разпоредба урежда кой е потребител
на услугата и с кого възниква облигационно отношение-собствениците на
водоснабдените обекти, като е без значение дали се намират в сграда в режим на
етажна собственост или не. Етажната собственост не е персонифициран правен субект
и извън изрично посочени в закон случаи няма правосубектност и няма как да бъде
клиент на оператора. ОС на ЕС няма уредена в горепосочения специален закон
компетентност по който да било въпрос в тази област освен посочването на
упълномощено лице по чл. 32, ал. 5 и ал. 9 от Наредбата и няма как да се
намесва в отношенията, възникващи по силата на закона между всеки отделен
собственик на имот и оператора на ВиК услуги. Не следва друго от разпоредбите
на посочената по-горе Наредба, на които се позовал СРС. Напротив, те уреждат
ред по който се определя задължението на всеки един потребител отделно и само
подчертават индивидуалния характер на отношенията. Това, че е възможно в
определени хипотези количествата по общ водомер да не отговарят на количествата
по индивидуалните водомери и положителната разлика се разпределя между всички
не води до извод за общност на задълженията или че техен субект е самата етажна
собственост. Нормативната уредба естествено отчита особеностите в отношенията в
такива сгради, но пак възлага в индивидуална тежест на всеки собственик и
посочва реда по който тя се определя част от стойността на ВиК услугата, когато
тя е за общи части по смисъла на ЗС и ЗУЕС (чл. 32, ал. 9 във връзка с чл. 39,
ал. 2, т. 3 от Наредбата). В случая няма и твърдения в спорното старо салдо да
са включвани суми за ВиК услуги в общи части на сградата.
Следва да се отбележи, че дори
и представените по делото ОУ не уреждат възможност разпределението на такива
количества да става с решение на ОС на
ЕС. В ОУ се урежда възможност собствениците и то всички (предвид изискването за
подписване от всички собственици на съответния протокол за разпределяне) да се
споразумеят помежду си, което е коренно различно положение от изискване да има
решение на ОС на ЕС.
Като е приел друго, а
именно, че задължението се формира за общия водомер (етажната собственост) и ОС
на ЕС може да определя ред за неговото разпределяне между етажните собственици СРС е постановил
частично неправилно като резултат решение.
С придобиване собственост
възниква и облигационно отношение., което се регулира от закона, наредбата и по
принцип от ОУ на оператора. ОУ обаче в случая не са приложими, защото първо за
периода до м.08.2016г. няма представени ОУ, а представените такива от 2016г.
няма данни да са влезли в сила, защото липсват доказателства за публикацията им
в местен и централен ежедневник, която е императивно предвидена в закона, като
условие за влизането им в сила.
Следователно и предвид
изложеното по-горе относно първоначално монтираните водомери през 2012г. и с
оглед на неприложимостта на ОУ на ответника, отношенията между страните следва
да се уреждат съобразно правилата на наредбата за определяне на количествата
вода при липса на индивидуален водомер. Нормите на наредбата предвиждат
начисляване на 6 кубични метра на ползвател на месец когато сградата е
топлофицирана, а това е доказано от представените по делото разрешение за
ползване и протокол образец 16.. до монтиране на водомери индивидуални на всяко
тримесечие определените в наредбата базови количества за един потребител се
завишават с 1 к.. тоест първото тримесечие по 6 кубични метра на месец, второто
по 7 куб м. на месец и т.н. за един ползвател. При липса на данни за брой
ползватели следва да се начислява като за един такъв. В тази връзка е без
значение дали фактически имота е ползван. Потребителя има задължението да
поиска монтиране и пломбиране на водомери в имота си и неизпълнението на това
задължение води последиците по чл. 39 ал. 5 и ал. 6 от Наредбата.
Периода през който е
натрупана сумата посочена като старо салдо е м.02.2012-м.08.2018г., като през
този период са действали различни цени на ВиК услугите определени от КВЕР и
посочени в СЧЕ по делото.
За периода
м.02.2012-м.06.2012г. цената е 1,68 лева на кубичен метър с ДДС. Количеството
вода пресметнато от съда съгласно правилата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от
наредбата е за този период 25 куб.м.
(3*6+7) на стойност от 42,00 лева.
За периода м.07.2012г. –
м.04.2016г. цената на услугите е 1,76 лева, а количеството вода пресметнато от
съда съгласно правилата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от наредбата е 667 куб.м., като дължимата сума е 1173,92
лева.
За периода м.05.2016г.-м.
12.2017г. цената е 1,82 лева с ДДС, а количеството вода пресметнато от съда
съгласно правилата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от наредбата е 510 куб.м., като дължимата сума е 928,20
лева.
За периода м.01.2018г.-м.
08.2018г. цената е 1,96 лева с ДДС, а количеството вода пресметнато от съда
съгласно правилата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от наредбата е 241 куб.м., като дължимата сума е 472,36
лева.
Общо за целия период 2616,48
лева.
Поради неприложимостта на ОУ
на ответника за конкретния случай неправилно се явява становището на СРС
относно началния момент на погасителната давност.
При липсата на установен в
наредбата срок за плащане и предвид помесечния характер на задълженията, които
безспорно са периодични, се налага извод, че те са изискуеми от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Давността в този случай тече от възникване на
задължението (с изтичане на месеца). Следователно погасени по давност са всички
задължения, възникнали до 13.11.2016г (три години преди исковата молба каквото
е възражението на ищеца за давност). Това са задълженията до м. 10.2016г,
включително. Тяхната обща стойност е 1468,90 лева. Непогасения по давност
остатък е 1147,58 лева. Това са суми, представляващи главници.
От СЧЕ се установява, че в
т.нар. „старо салдо“ се включват и лихви. Според настоящият състав на СГС лихви
не биха могли да се начисляват преди връчването на 04.12.2018г на протокола в
който е посочено, че са просрочени тези суми и който играе ролята на покана в
случая, поставяща началото на забавата, защото при безсрочни задължения, които
са веднага изискуеми, длъжникът изпада в забава само след покана.
Това означава, че върху
посочената по-горе непогасена по давност главница лихва се дължи от
04.12.2018г. изчислена от съда до датата на процесната фактура от 09.08.2019г.
лихвата е в размер на 79,06 лева.
Следователно посочената във
фактурата стойност на старо салдо е неправилно определена. От нея се дължими
към датата на фактурата общо 1226,64 лева. СЧЕ е установила, че текущо
начисляваните суми след откриване на партидата са заплатени. Тоест общо
дължимата сума по тази фактура към деня на нейното издаване е само сумата от
1226,64 лева старо салдо. Тоест искът е основателен до размер от 2355,19 лева,
която сума е недължима поради погасяването ѝ по давност, остатъка от
сумата по фактурата 1226.64 е дължим и за тази част искът правилно е бил
отхвърлен.
Сумата от 100,68 лева не е
платена без основание, защото се установява, че има стари непогасени по давност
задължения и по тази причина искът по чл. 55 ЗЗД за тази сума правилно е бил
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото във
въззивната инстанция всяка от страните по делото има право на разноски за
цялото производство съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
За първата инстанция на
ответника- въззиваем са били присъдени разноски в размер на 300 лева. при краен
извод за неоснователност на исковете в размер на 36 % дължимите на ответника
разноски за първа инстанция са 108,00 лева.
За въззивната инстанция на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съда определя в размер
на 100 лева, от които следва да се присъдят 36,00 лева съобразно отхвърлената
част от жалбата.
На ищеца се дължат 64 % от
сторените за двете инстанции разноски. Същият претендира пред СРС (в ОСЗ)
разноски по списък от 19.02.2020г. пред СРС. Претендирани са 1500,00 лева
адвокатски хонорар и е представено (още с исковата молба) банково платежно
нареждане в поза на адвокат Ц.. С отговора на исковата молба е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което СГС намира за основателно. Уговорения и
платен хонорар надхвърля три пъти минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
1/2004г. делото не се отличава с висока фактическа или правна сложност, а и
представителството в съдебно заседание е осъществявано не от адвокат Ц., а от
законния представител на адвокатското дружество –адв. П..
С оглед на горното следва да
се приеме хонорар от 500,00 лева и съобразно изхода на делото се дължат 320,00
лева за първа инстанция, както и 222,27 лева за държавна такса и вещо лице. Или
общо за първа инстанция 542,27 лева.
За въззивното дело се доказва плащане само на
държавна такса от 94,63 лева, от която следва да се присъдят 60,56 лева.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от
28.09.2020г. по гр.д. 65446/2019г.
на СРС, 27 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен до размер
от 2355,19 лева, предявеният от Адвокатско дружество „П.и П.“ с ЕИК ******срещу
„С.в.“АД с ЕИК ******иск по чл. 124 ГПК
за недължимост на сумата от 3581,83 лева по фактура **********/09.08.2019г. КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Адвокатско дружество „П.и П.“ с ЕИК ******НЕ
ДЪЛЖИ НА „С.в.“АД с ЕИК ******сумата от 2355,19 лева главница за
доставка на вода за периода м.03.2012г. до м.10.2016г. включена във фактура
**********/09.08.2019г. като погасена по давност.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО И В
ЧАСТТА ПО РАЗНОСКИТЕ присъдени на „С.в.“АД
над размера от 108,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „С.в.“АД с ЕИК ******ДА
ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „П.и П.“ с ЕИК ******разноски за двете
инстанции в размер на 602,83 лева.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество
„П.и П.“ с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА „С.в.“АД с ЕИК ******разноски за въззивното
дело в размер на 36,00 лева.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2