РЕШЕНИЕ
№ ……………….
гр. София, ............2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в открито заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВА НЕШЕВА
в присъствието
на прокурора Ангел Попколев,
и при участието на секретаря Мария
Методиева,
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно
наказателно дело от общ характер /в.н.о.х.д./ № 5702 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на подсъдимия Я.Р.С.
чрез защитника му В.Д. – САК срещу присъда от 25.06.2018 г., постановена по
наказателно дело от общ характер /н.о.х.д./ № 15239/2016 г., с която
подсъдимият е бил признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата
през месец декември 2014 г. до 27.05.2015 г., в гр. София, ул. „*******,
изкупувал отпадъци от черни и цветни метали с общо тегло 3640 кг., на стойност
1 135,77 лв., без да притежава лиценз за това по чл. 67 от Закона за управление
на отпадъците и чл. 2 от Наредба за реда за извършване на търговска дейност с
отпадъци от черни и цветни метали – престъпление по чл. 234б, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и наказание глоба в размер на 2000 лв.
На основание чл. 234б, ал. 2 от НК Софийски районен съд е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението – отпадъци от черни и цветни метали с общо
тегло 3640 кг. На основание чл. 189, ал. 3 от НК, подсъдимият е осъден да
заплати в полза на държавата и по сметка на СРС, сумата от 431,42 лева,
представляваща разноски по делото, и сумата от 5,00 лева – държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
С подадената от
защитника на подсъдимия жалба се оспорва първоинстанционната
присъда като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Поддържа се, че при
постановяване на същата първоинстанционният съд не е
обсъдил обстойно, задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на закона. Излагат се доводи, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани
доказателства, които да обуславят категоричен и безспорен извод за
съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Твърди се, че съдът е
допуснал процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и защитника. По изложените съображения се
моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а
подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение излага аргументи за правилност и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че от събранието
доказателства се установява, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е обвинен. Счита, че доказателствената съвкупност е събрана по надлежния ред,
както и че не са допуснати нарушения.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. В
допълнение посочва, че подсъдимият не е живял в процесния
имот, както и че от доказателствата по делото не се установява да е изкупувал
черни или цветни метали. Позовава се на допуснати нарушения в хода на
досъдебното производство при събиране на доказателствения
материал. Оспорва извършеното разпознаване в досъдебното производство, както и
заключението на вещото лице по съдебно-почерковата
експертиза. Счита, че са допуснати нарушения и при приобщаване на веществените
доказателства по делото.
Подсъдимият поддържа
аргументите на защитника си. В последната си дума няма какво да добави.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира следното:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са
установените по делото свидетели при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност, като
съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и
от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно
подробно. Въз основа на събрания доказателствен
материал и след извършен самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав
установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.Р.С. е
роден на *** ***, с ЕГН: ********** и адрес: ***. Той е българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.
На 01.07.2011 г. между
подсъдимия и свидетелите М.К.и Ц.И.бил сключен договор за наем, по силата на
който подсъдимият наел за срок от 1 година къща, заедно с прилежащото и дворно
място, находящи се в гр. София, ж.к. „Левски-В”, ул.
„*******, където заживял заедно със своите родители – неговата майка А.С.и
неговият баща свидетелят Р.С.. На 01.07.2011 г. между подсъдимия и свидетелите М.К.и
Ц.И.бил сключен Анекс №1, по силата на който срокът на договора за наем бил
продължен за срок от 5 години.
През инкриминирания
период подсъдимият бил едноличен собственик на капитала и управител на
търговско дружество „К.-М.Т.” ЕООД. Търговското дружество не разполагало с
лиценз за извършване на дейности по третиране на отпадъци по чл. 67 от Закона
за управление на отпадъците и чл. 2 от Наредбата за реда за извършване на
търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Въпреки това за времето
от неустановена дата през месец декември 2014 г. до 27.05.2015 г. подсъдимият
изкупувал отпадъци от черни и цветни метали, които съхранявал в двора на
наетата от него къща, находящи се в гр. София, ж.к.
„Левски-В”, ул. „*******. На 27.05.2015 г. на посочения адрес била извършена
проверка от полицейски служители при сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при 05 РУ-СДВР. В хода на проверката било установено, че в
инкриминирания имот се съхраняват вторични суровини – черни и цветни метали,
хартия, пластмаса и стъкло. Освен това в имота е имало и везни, измерващи тегло,
които не били преминали технически преглед и нямали маркировка. По време на
проверката на инкриминирания адрес пристигнали свидетелят Л.Н.и свидетелката В.К.,
за да предадат черни метали. В хода на проверката е извършен оглед на местопроизшествие,
при който са установени намиращите се в имота вещи – железа, чували с кенове, радиатори от автомобили, метални кутии, колелета,
инструменти, стари телевизори и радиа. Впоследствие на 29.05.2015 г. е
извършено претърсване и изземване на намиращите се в имота вторични суровини и
оглед на иззетите веществени доказателства – железа, кенове,
метални кутии, битова техника, ламарини, части от автомобили и велосипеди,
метални части, винкели, метални тръби. Назначена е техническа експертиза, която
да определи стойността на вещите и техния характер.
Така установената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за доказана въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства:
- гласни
– обясненията на подсъдимия Я.С.;
показанията на свидетеля С.Н./л.
34-гръб-35 от първоинст. дело, включително и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство, находящи се на л. 61 от ДП/; показанията на свидетеля М.К./л. 35 от първоинст.
дело/; показанията на свидетеля Ц.И./л.
35-гръб от първоинст. дело /; показанията на
свидетеля Х.Д./л. 35-гръб-36 от първоинст. дело, включително и прочетените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени
от свидетеля в хода на досъдебното производство, находящи
се на л. 70 от ДП/; показанията на свидетеля Л.Б.Н./л. 36 от първоинст. дело,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр.,
ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени от свидетеля в хода на досъдебното
производство, находящи се на л. 56, 157, 158 от ДП/;
показанията на свидетеля В.К./л.
63-гръб от първоинст. дело, включително и прочетените
на основание чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от НПК
показания, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство, находящи се на 58 от ДП/; показанията на свидетеля М.М./л. 64 от
първоинст. дело, включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от НПК
показания, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство, находящи се на 62, 164, 165 от ДП/, показанията на
свидетеля Р.С. /л. 65 от първоинст. дело/; показанията на свидетеля С.Л. /л. 138 - 139 от въззивното дело/ показанията
на свидетеля К.К.
/л. 139 - 143 от въззивното дело/; показанията на
свидетеля В.П.П.
/л. 143 - 144 от въззивното дело/; показанията на
свидетеля Ю.М.М.
/л. 157 - 144 от въззивното
дело/
- писмени – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
/л.28-36 от ДП/, протокол за отговорно пазене /л. 37 от ДП/, протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум /л.41-45 от ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум / л.46-51 от ДП и л. 167-171 от ДП/,
протокол за предаване / л. 55 от ДП/, договор за наем и анекс № 1 /л. 64-68 от
ДП/, протоколи за разпознаване на лице /л. 158-159, 162-163, л. 165 от ДП/ ,
удостоверение от МОСВ /л. 94 , л. 98 от ДП/, писмо от НАП /л. 100 от ДП/, писмо
от Агенцията по вписванията /л.102-103 от ДП/, удостоверения от Агенция по
вписванията / л. 105 и л. 107 от ДП/;
- способи за доказване - заключение по назначената съдебно
икономическа експертиза / л. 74-75 от ДП/ и заключение по назначената съдебно -
оценителна експертиза /л. 173 от ДП/, заключение по допуснатата от въззивния съд почеркова
експертиза от 28.05.2019 г. /л. 48-52 от въззивното
дело/ и почеркова експертиза от 19.11.2019 г. /л.
179-184 от въззивното дело/.
По същество
свидетелските показания по делото могат да се обособят в две основни групи. От
една страна са показанията на свидетелите
С.Н., М.К., Ц.И., Л.Н., Х.Д., В.К., М.М., С.Л.,
които потвърждават обвинителната теза. От друга страна обаче са показанията на
свидетелите Р.С., К.К.,
В.П. и Ю.М., които в определена степен разколебават обвинението.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелките М.К.и Ц.И.. От показанията на свидетелките се
установява, че през инкриминирания период подсъдимият е бил наемател на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Левски-В”, ул. „******* и живеел там със своето семейство. Показанията на
свидетелките се потвърждават и от представения по делото договор за наем.
Показанията са последователни и логични, взаимно свързани и непротиворечиви.
Въззивният състав даде вяра и на показанията на свидетеля С.Н.–
оперативен работник при сектор „Противодействие на икономическата престъпност“
при 05 РУ-СДВР. Свидетелят е напълно незаинтересован от изхода на делото.
Показанията му са ясни, последователни и непротиворечиви, както в досъдебната,
така в съдебната фаза на процеса. Ето защо съдът ги използва като основен
фактор при преценката си за достоверността на едни или други показания на
останалите свидетели по делото. От показанията на свидетеля Н.става ясно, че на
27.05.2015 г. инкриминираният имот, находящ се на
адрес гр. София, ул. „*******и стопанисван от подсъдимия, е посетен от
служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при 05
РУ-СДВР с цел извършване на проверка за нерегламентирани дейности с черни и
цветни метали. От показанията на свидетеля се установява и какви вещи са
намерени в имота – везни, непреминали технически преглед от компетентните
органи, както и вторични суровини разделени по вид – хартия, метали, пластмаса
и стъкло. Казаното от свидетеля напълно се подкрепя и от протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за претърсване и изземване, както и от протокола
за оглед на веществени доказателства. От показанията на свидетеля се установява
и, че на същата дата в имота са дошли и свидетелите К.и Н., за да предадат
метали за вторични суровини, както и че подсъдимият и баща му – свидетелят С.
са се опитали да ги предупредят за извършваната проверка от полицейските
служители.
На
следващо място настоящият състав извърши внимателен и критичен анализ на
показанията на свидетелите М.М., В.К., Л.Н.и Х.Д.. И
при четиримата свидетели се наблюдава известно разминаване между показанията,
дадени от тях пред органите на досъдебното производство и показанията, дадени
пред първоинстанциония съд в хода на съдебното
следствие. За да прецени на кои показания да даде вяра и въз основа на кои да
не изгражда своите фактически изводи, настоящият състав използва за основа
както показанията на свидетеля Н., така и протоколите от извършените в хода на
досъдебното производство следствени действия, приобщени по надлежния ред. Освен
това съдът съобрази и изминалия период от време от около 3 години и
възможността свидетелите да не си спомнят възприетите от тях обстоятелство в
детайли, а дори и възможността за пълна липса на спомени с оглед конкретните им
интелектуални способности. Също така съдът съобрази и че протоколите за разпит
от досъдебното производство са подписани от свидетелите без възражения, а в
съдебно заседание същите не са дали обяснение на какво се дължи промяната в
техните показания.
От показанията на
свидетеля М., дадени пред органите на досъдебното производство и приобщени от
съда по реда на чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от
НПК се установява, че в края на месец май 2015 г. свидетелят е посетил адрес:
гр. София, ул. „******, където е знаел, че има пункт за вторични суровини, за
да предаде хартиени и пластмасови отпадъци. Свидетелят дава сведения и, че е
предавал и преди отпадъци, включително и метали. В показанията на свидетеля се
съдържат сведения и за самоличността на подсъдимия – той посочва, че лицето,
което е изкупувало отпадъците се казва Я.. От показанията на свидетеля може да
се извлече информация и за периода, в който е предавал вторични суровини,
включително и метали –за първи път през месец декември 2014 г. Показанията на
свидетеля са последователни и в частта им, в която описват инкриминирания имот,
който е бил използван за пункт. Свидетелят дава информация и за намиращите се в
имота вещи – купчини от черни и цветни метали, хартия, пластмаса. В тази им
част показанията на свидетеля се потвърждават от протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за претърсване и изземване, както и от протокола
за оглед на веществени доказателства. Освен това в тази им част показанията на
свидетеля напълно съответстват и на показанията на свидетеля С.Н., поради което
съдът им дава вяра и обоснова своите фактически изводи на тях. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля, дадени пред първата инстанция, в частта им,
в която свидетелят посочва, че не е предавал вторични суровини на подсъдимия,
че няма къща в имота, в който е предавал вторични суровини, както и че не е
разпознал подсъдимия при извършено разпознаване на лице по снимка. Показанията
на свидетеля са непоследователни и противоречиви в тази им част. Отделно от
това казаното от свидетеля не кореспондира с протокола за разпознаване на лице
от 01.04.2016 г., от който се установява, че именно свидетелят М. е разпознал
подсъдимия. Протоколът е подписан от свидетеля без възражения, а отделно от
това, свидетелят е бил сигурен в самоличността на подсъдимия и е изложил
обстоятелства в подкрепа на извода си.
От показанията на
свидетелката В.К., дадени пред органите на досъдебното производство и приобщени
от съда по реда на чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2
от НПК се установява, че на 27.05.2015 г., около 17:30 часа е отивала към адрес гр. София, ул. „******, където е
знаела от много време, че има пункт за вторични суровини, за да предаде метални
отпадъци и е била спряна от полицейски служители. От показанията на
свидетелката става ясно, че е предавала метални отпадъци и предишни пъти в
същия пункт на посочения адрес. Показанията на свидетелката съдържат информация
и за самоличността на подсъдимия – тя посочва, че при предаването на металните
отпадъци е получавала заплащане от Я.. В тази част показанията на свидетелката
са последователни и логични, подкрепят се от показанията на свидетелите Н.и М.
и затова съдът ги кредитира изцяло. Това не се отнася за показанията на
свидетелката, дадени пред първоинстанционния съд в
хода на съдебното следствие. Пред първата инстанция свидетелката отрича
показанията си от досъдебното производство като твърди, че не познава
подсъдимия, както и че пунктът за вторични суровини се намира в съседство с
къщата на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията на свидетелката дадени
пред районния съд. От една страна показанията са непоследователни –
свидетелката заявява, че не познава подсъдимия изобщо, но същевременно знае
къде живее и как се казва. От друга страна, настоящият съдебен състав не
кредитира твърденията ѝ, че не отговаря на истината съдържащото се в
протокола за разпит от досъдебното производство, доколкото протоколът е подписан
от нея без възражения.
Съдът прецени и
показанията на свидетеля Л.Н.. Както от показанията на свидетеля, дадени пред
органите на досъдебното производство и приобщени от съда по реда на чл. 281,
ал. 4, вр., ал. 1, т. 1 от НПК, така и от показанията
му дадени пред първата инстанция се установява, че на 27.05.2015 г. около 16:00
часа свидетелят е посетил адрес гр. София, ул. „******, за да предаде вторични
суровини – желязо, където е бил спрян от полицейски служители. Освен това от показанията
на свидетеля става ясно и, че и друг път също е предавал вторични суровини в
този пункт. В показанията си свидетелят посочва, че е виждал подсъдимия на това
място, както и че знае, че той изкупува желязо. В тази им част показанията на
свидетеля кореспондират с показанията на свидетеля С.Н.. Същевременно
свидетелят отбелязва, че не е предавал желязо на подсъдимия лично. Това
обстоятелство обаче е в противоречие с извършеното от свидетеля разпознаване,
при което той е посочил подсъдимия като лицето, на което е предавал вторични
суровини, в това число и желязо. Отделно от това съдът не кредитира показанията
на свидетеля в частта, в която се твърди, че не е подписал протокола за разпит,
тъй като това се опровергава от заключението на съдебно-почерковата
експертиза от 28.05.2019 г.
От показанията на
свидетеля Х.Д.дадени пред органите на досъдебното производство и приобщени от
съда по реда на чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от
НПК се установява, че свидетелят е предавал цветни метали – алуминий в пункт,
намиращ се в гр. София, ул. „******“. Свидетелят дава подробно описание на
мястото, в което е предавал вторични суровини и посочва, че същото представлява
двор с къща, че има два електронни кантара за измерване. В тази част
показанията на свидетеля се потвърждават от показанията на свидетеля Н., както
и от протокола за оглед на местопроизшествие. От показанията на свидетеля се
извежда информация и за обстоятелството, че през месец май 2015 г. свидетелят е
отишъл отново до пункта на ул. *******“, за да предаде цветни метали и е бил
спрян от полицейски служители. При разпита си пред районния съд свидетелят е
посочил, че не познава подсъдимия, както и че не е предавал вторични суровини
на него. Освен това при извършеното разпознаване по снимка в хода на
досъдебното производство свидетелят не е разпознал подсъдимия като лицето на
което е предавал вторични суровини. Въпреки това настоящият състав кредитира
показанията на свидетеля в частта относно мястото, на което е предавал цветни
метали, защото в тази част показанията му кореспондират и с други доказателства
по делото.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля С.Л. – поемно лице при
извършеното разпознаване на лице от 01.04.2016 г., който обаче предвид
изминалия период от време не си спомня подробности във връзка с извършеното
процесуално действие, в което е участвал. Съдът не кредитира показанията в
частта, в която свидетелят заявява, че не е прочел изготвения протокол. В тази
част показанията са вътрешно-противоречиви, свидетелят заявява, че не е прочел,
а в същото време твърди, че е бил запознат със съдържанието на протокола.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Р.С., К.К., В.П. и Ю.М..
Свидетелят Р.С. е баща на подсъдимия и в известна степен е заинтересован от
изхода на делото и от изграждането на защитна теза, която да разколебае
обвинението. Твърденията на свидетеля, че намиращите се в двора два електронни
кантара и купчини от метални предмети са собственост на подсъдимия и
семейството му и за тяхно лично ползване не се подкрепят от нито едно друго
доказателство, а напротив от показанията на останалите свидетели се установява,
че на този адрес са предавали вторични суровини. Съдът не кредитира и
показанията на свидетеля К. – поемно лице при
извършеното претърсване и изземване от 29.05.2015 г. и оглед на веществени
доказателства от 29.05.2019 г. Свидетелят твърди, че не е участвал и не е имал
възможност да наблюдава действията на органите по разследването. При
предявяване на албума с фотоснимки от извършеното действие по разследването
свидетелят твърди, че не му е позната обстановката и мястото. Същевременно
обаче протоколът от претърсване и изземване и протоколът за оглед на веществени
доказателства са подписани от него без възражения. Съдът не кредитира
показанията и на свидетеля П. – поемно лице при
извършеното претърсване и изземване от 29.05.2015 г. и оглед на веществени
доказателства от 29.05.2019 г. Този свидетел също твърди, че не е имал
възможност да наблюдава извършването на следствените действия, а е стоял отвън
на улицата и не е видял някой да прави снимки и не е прочел документите. Съдът
не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като протоколът от
претърсване и изземване и протоколът за оглед на веществени доказателства са
подписани от него без възражения. Както свидетелят К., така и свидетелят П.
като поемни лица са имали възможност да направят
искания, бележки и възражения по следствените действия, в които са участвали.
Въпреки това те са подписали протоколите без възражения. Поемните
лица участват при провеждането на определено следствено действие във фазата на
досъдебното производство, като присъствието им е закрепено от закона като
гаранция за обективното отразяване на установените при същото обстоятелства в
протокола от следственото действие. Процесуалната възможност по чл. 118, ал. 1,
т. 3 от НПК тези лица да бъдат разпитани като свидетели не придава на
извършваното от тях наблюдение на действията на разследващите органи, по-голяма
тежест или стойност, в сравнение с тези на останалите участници в конкретното
следствено действие при преценката за неговата валидност. Съгласно чл. 131, ал.
1 от НПК протоколите, съставени при условията и реда на този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните
действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Доколкото протоколите от претърсване и изземване от 29.05.2015 г. и оглед на
веществени доказателства от 29.05.2019 г. са изготвени по реда на чл. 129, ал.
1 от НПК, както и при спазване на правилата на чл. 156 и чл. 161 - 163 от НПК,
то настоящият състав не счита, че годността на проведените следствени действия
е разколебана от показанията на поемните лица. Освен
това чл. 137, ал. 4 от НПК дава право на поемните
лица да правят бележки и възражения по допуснати закононарушения, да искат
поправки, изменения и допълнения на протокола, както и да подписват протокола
при особено мнение. Както беше посочено свидетелите К. и П. в качеството си на поемни лица са подписали съответните протоколи без възражения,
което потвърждава валидността на извършените действия. По идентични съображения
съдът не кредитира показанията и на свидетеля М. – поемно
лице при разпознаване на лице от 01.04.2016 г. и разпознаване на лице по снимка
от 01.04.2016 г. Свидетелят твърди, че не си спомня нищо, както и че не е
подписвал протоколите, което обаче се опровергава от съдебно-почерковата
експертиза от 19.11.2019 г.
Съдът напълно кредитира
заключението на вещото лице по съдебно оценителната експертиза от досъдебното
производство като подробно, аргументирано и безпристрастно. Вещото лице е
отговорило на всички поставени въпроси и доколкото същото е абсолютно
незаинтересовано от изхода на делото, то съдът му дава вяра и основава своята
присъда на неговото заключение, както правилно е направил и първоинстанционният
съд. Въз основа именно на заключението съдът приема, че общата стойност на
инкриминираните вещи е в размер на 1135,77 лева. Вещото лице е определило
характера на вещите, а именно, че те представляват метални отпадъци – скрап,
както и е посочило вида, количеството и стойността им: 1/ алуминиеви кенове с нето тегло 29,4 килограма, с единична цена от 1,98
лева за килограм, на обща стойност 58,21 лева; 2/ алуминиеви детайли и предмети
с нето тегло 34,5 килограма, с единична цена от 2,21 лена, на обща стойност
76,25 лева; 3/ желязо и битова техника, с тегло 3576,1 килограма, с единична
цена от 0,28 лева, на обща стойност 1001,31 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира и заключенията
по допуснатите във въззивното производство съдебно почеркови експертизи. Вещите лица са отговорили
аргументирано и подробно на поставените въпроси при извършен задълбочен анализ
на сравнителните образци и са дали заключения, които поддържат и в съдебно
заседание. Вещите лица са незаинтересовани от изхода на делото и притежават
необходимата компетентност, за да извършат експертизите. Настоящият състав не
споделя доводите на защитата досежно заключението,
изготвено от вещото лице М.З.. Вещото лице е изследвало подписи, положени от
свидетеля М. в различни периоди от време, анализирало е наличието на частни
признаци за идентификация на подписите и е дало отговор на поставения въпрос. В
съдебно заседание вещото лице е аргументирало изводите си. Следва да се
подчертае, че именно поради необходимостта от специални познания в съответната
област е било необходимо да бъде назначена експертиза, като единствено
привидната различност на подписи, не е основание да се достигне до извод за
необоснованост на заключението, още повече, че вещото лице изрично е пояснило,
че подписът на едно лице не може да е винаги един и същ, а става въпрос за вариантност.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният
състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите
кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактическата констатация за
съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложената справка за съдимост.
Както беше посочено и при анализа на свидетелските показания протоколите от
извършените в хода на досъдебното производство съдържат необходимите реквизити
по чл. 129, ал. 1 от НПК, както и при
спазване на правилата на чл. 156 и чл. 161 - 163 от НПК
и поради това настоящият състав изведе своите фактически констатации от тях.
Не е допуснато нарушение на чл. 109 и сл. от НПК във
връзка със събиране и проверка на веществените доказателства за установения
предмет на престъплението - отпадъци от черни и цветни метали, а именно: 1/
алуминиеви кенове с нето тегло 29,4 килограма, с
единична цена от 1,98 лева за килограм, на обща стойност 58,21 лева; 2/
алуминиеви детайли и предмети с нето тегло 34,5 килограма, с единична цена от
2,21 лена, на обща стойност 76,25 лева; 3/ желязо и битова техника, с тегло
3576,1 килограма, с единична цена от 0,28 лева, на обща стойност 1001,31 лева –
всичко на обща стойност 1135,77 лева. Според отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествието и от показанията на разпитаните свидетели разпоредбата на
чл. 125 и следващите НПК е съобразена с обема и характера на вещите. С оглед
обема на намерените отпадъци същите не могат да се приложат по делото и затова
на мястото, където са намерени са изготвени фотоснимки, а фотоалбумът е
приложен и приобщен по реда на чл. 283 от НПК. Освен това предметът на
престъплението е измерен и оценен в присъствието на вещо лице, което е
констатирало и характера на отпадъците.
Във връзка с доводите на защитата, следва да се
подчертае, че първоинстанционната присъда е
постановена при всестранен, пълен и обективен анализ на достъпните и възможни
за събиране по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Установената фактическа
обстановка се базира на задълбочено изследване на събрания доказателствен
материал, обсъден подробно в мотивите на обжалвания акт. Районният съд правилно
е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно авторството на
деянието и вината, въз основа на който е постановил осъдителна присъда.
Възприетото от фактическа страна от страна на първоинстанционния
съд кореспондира със събраната доказателствена
съвкупност. Доказателственият материал е събран и
проверен по реда, предвиден в НПК, а на страните са предоставени всички предвидени
процесуални права. Отделно от това настоящият въззивен
състав също положи достатъчно усилия за разкриване на обективната истина чрез
попълването на доказателствения материал с
допълнителни свидетелски показания и експертизи. Ето защо и доводите на защитата
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
При така установената
от съда фактическа обстановка, от правна страна следва да се приеме, че
подсъдимият Я.С. е извършил престъплението по чл. 234б, ал. 1 от НК, за което е
обвинен с внесения обвинителен акт.
Безспорно бе установено
по делото, че от неустановена дата през месец декември 2014 г. до 27.05.2015г.,
в гр. София на ул. ’’*******подсъдимият изкупувал отпадъци от черни и цветни
метали с общо тегло към 27.05. 2015г. 3 690 килограма на стойност 1 135,77
лева, без да притежава лиценз, който се изисква по нормативен акт.
Обект на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, са обществените отношения,
които осигуряват спазването на изискванията за осъществяване на стопанска
дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Със своето поведение подсъдимият е
засегнал именно тези обществени отношения.
Субект на престъплението
може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Съдът
намира, че подсъдимият може да бъде субект на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. По отношение на авторството на деянието - по делото
несъмнено се установи, че именно подсъдимият е извършител на
престъплението.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в две форми - изкупуване или извършване на
търговска дейност с черни и цветни метали. Престъплението по чл. 234б, ал. 1 от НК е трайно /продължено/ престъпление. Субектът само с едно деяние осъществява
непрекъснато състава на престъплението през определен период от време като по
този начин създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до
неговото прекратяване. В случая обвинението е повдигнато на подсъдимия за това,
че е изкупувал черни и цветни метали. То се изразява във възмездно придобиване
на собствеността или фактическата власт върху инкриминираните вещи – черни и
цветни метали. По делото се установи, че именно подсъдимият е изкупувал
отпадъци от черни и цветни метали като е заплащал определена парична сума на
лица, които са му ги предавали.
Предмет на обвинението
в конкретния случай са алуминиеви кенове,
алуминиеви детайли и предмети, желязо и битова техника, подробно индивидуализирани в протоколите за оглед
на местопроизшествие, претърсване и изземване, посредством които същите са
приобщени като веществени доказателства и са подложени на изследване от
назначените по делото икономическа и оценителна експертизи. Тези вещи могат да
бъдат определени като отпадъци по смисъла на разпоредбата на чл. 234б, ал. 1 от НК.
На следващо място от
обективна страна е необходимо изкупуването на отпадъците да се извършва без
надлежно разрешително – лиценз, който се изисква по нормативен път. Бланкетната част на нормата на чл. 234б, ал. 1 от НК от
обвинението е запълнена от разпоредбите на чл. 35, ал. 1, вр.
с чл. 67, ал. 1, вр. с ал. 4 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/, както и Наредбата за реда за извършване на търговска
дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се изисква, както следва: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел 1, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване
на околната среда. С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 4 от ЗУО по легален
път се дефинират компетентния орган и субекта на претенцията за издаване на
разрешението. Според разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУО разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на
РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите, а според ал. 4 това
разрешение се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на
българското законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на
общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на
изискванията на този закон. Съгласно чл. 2 от Наредбата търговската дейност с
отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се
извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон и притежаващи лиценз,
издаден по реда на глава пета, раздел III от ЗУО. По делото няма спор, а и не
се установява обратното, че към момента на извършената проверка и през
инкриминирания период подсъдимият не е имал разрешението, изискуемо по
посочените и инкриминирани по отношение на него, разпоредби на Закона за
управление на отпадъците.
Вината е субективен
елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца,
което отразява неговото субективно отношение към общественоопасния
характер и общественоопасните последици на деянието.
Въпреки това за да се реши въпроса за съдържанието на умисъла, съдът следва да
извърши преценка на всички обективни обстоятелства по делото. Подсъдимият е
извършил престъплението при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал, че
изкупува черни и цветни метали. Същевременно е бил наясно, че за тази дейност е
необходимо съответно разрешително-лиценз, с който той не разполага. Въпреки
това той е целял извършването на нерегламентираното изкупуване на черни и
цветни метали като е съзнавал обществената опасност на деянието си.
Поради изложените
аргументи съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение и следва да бъде
признат за виновен в извършването му.
По наказанието
Предвиденото в закона
наказание за извършеното престъпление е лишаване от свобода до пет години и
глоба от две хиляди до пет хиляди лева, както и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК.
При индивидуализацията
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата
на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както обективните и субективни
особености на конкретно извършеното, така и обществената опасност на
извършителя и подбудите му за извършване на деянието. Освен това съдът следва
да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд по отношение на наложеното наказание в размер на една година лишаване от
свобода и глоба от в размер на 2000 лева. Настоящата инстанция намира същото за
справедливо и законосъобразно наложено.
Правилно
индивидуализацията на наказанието е извършена по чл. 54, ал. 1 НК, а не по чл.
55 НК, доколкото по делото не са установени материалните предпоставки за
приложения на последния. Правилно съдът е приел за смекчаващи вината
обстоятелства сравнително неголемите стойност и количество на отпадъци от черни
и цветни метали — предмет на престъплението и чистото съдебно минало на
подсъдимия, а за отегчаващо вината обстоятелство продължителния период от време
на неправомерно извършваната от подсъдимия търговска дейност.
Съставът на въззивната инстанция счита, че в процесния
случай са налице законовите предпоставки за прилагане на института на условното
осъждане, доколкото подсъдимият е неосъждан, като целите на превъзпитание и
поправяне на дееца биха могли да бъдат постигнати и с определянето на
изпитателен срок на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както е
приел и първоинстанционният съд.
Съдът намира, че така
наложеното наказание ще постигне целите на чл. 36 от НК, като деецът ще се
поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави в страната, ще се
въздейства предупредително върху него, като му се отнеме възможността да върши
други престъпления – под угрозата, че ще трябва да изтърпи ефективно наложеното
му наказание. Ще се постигне и генералната превенция, да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на
делото и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да
заплати сторените по делото разноски. В хода на въззивното
производство са сторени разноски в размер на 530 лева – възнаграждения на
вещите лица по назначените съдебно-почеркови
експертизи.
При извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко
посочено и на основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 25.06.2018 г., постановена по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) №
15239/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав.
ОСЪЖДА подсъдимия
Я.Р.С. /със снета по делото самоличност/ да заплати на основание чл. 189, ал. 3
от НПК по сметка на Софийски градски съд, сумата от 530 лева - представляващи
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |