Р Е Ш Е Н И Е № 397
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 18.12.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от шести декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при участието на секретаря Нели
Богданова ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №612 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по повод подадена въззивна жалба от Б.Д. ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт
С.Д., против постановеното решение №424 от 15.07.2019 г. по търг.дело №641/2018
по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителните
части.
С посоченото решение е признато
за установено, че Н.М. И. дължи на
банката по договор за кредит за текущо
потребление от 12.06.2015 г. следните суми: сумата от 4 907,87 лв.
падежирала главница към 03.07.2019 г.,
сумата 1 331,31лв. редовна договорна лихва за периода 11.10.2017 г.
– 24.04.2018 г., сумата 55,52 лв. санкционна лихва за периода 18.10.2017 г. –
24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №… от … г. по
ч.гр.д.№6632/2018 на РС Пловдив, като са отхвърлени исковете до пълните им
претендирани размери, както иска за претендирана такса разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лв., като неоснователни.
Жалбоподателят счита, че решението
в обжалваните отхвърлителни части е
неправилно, неоснователно и немотивирано,
като основните оплаквания са свързани с с въпроса настъпила ли е предсрочна
изискуемост на кредита или не на база
представената нотариална покана, връчена при условията на чл.47 от ГПК. Не е
съгласен с извода на окръжния съд за ненастъпване на предсрочна изискуемост, като
в тази връзка е изложил съображенията си.
Моли да се отмени решението в обжалваните
части, като се уважи исковата претенция в пълния и размер. При условие на
евентуалност, посочва, че е предявен осъдителен иск срещу ответника. По отношение на този иск
исковата молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът
изпада в забава, поради което моли да се
уважи този иск. Претендира направените разноски за две инстанции.
Ответникът Н.М.И., чрез пълномощника си адвокат В.Х.И., счита въззивната жалба за
неоснователна. В представения отговор е изложил съображенията си срещу доводите
за настъпване на предсрочна изискуемост и за порочност на решението в
обжалваната част. Моли да се остави без
уважение въззивната жалба и се потвърди
решението в обжалваните части. По отношение на евентуалния иск, счита, че такъв
не е приет за разглеждане, както и че в съответствие със задължителната съдебна
практика –тълкувателно решение №8 по
т.д.№8/2017 г. е отговорено законосъобразно на
всички възможни искания на банката. Претендира направените разноски.
Третото лице помагач на страната на
ответника Г. Ж. ЕАД също е подал отговор, в който счита
въззивната жалба за неоснователна. Моли да се отхвърли, като се потвърди
обжалваното решение. По отношение на осъдителния иск не е допустим, като
съображенията му са свързани с предявяването на този иск с допълнителната
искова молба.
Съдът, след
като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 24.07.2019 г., а въззивната жалба срещу
него е подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.08.2019 г.
Спазен е предвиденият двуседмичен срок в закона за
обжалване. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането
и.
Видно от исковата молба, предявен е установителен иск
по чл.422 от ГПК от банката срещу ответника
Н.М.И., с който да се признае съществуването на следните вземания на
банката: сумата от 29 235,37 лв. главница, сумата 1 331,31лв. редовна договорна лихва за
периода 11.10.2017 г. – 24.04.2018 г., сумата 55,52 лв. санкционна лихва за
периода 18.10.2017 г. – 24.04.2018 г., сумата от 120 лв. такса разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане.
За посочените суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №… от … г.
по ч.гр.д.№6632/2018 на РС Пловдив. Поради постъпило възражение от ответника е възникнал
правен интерес от предявяване на
установителния иск.
Ищецът твърди, че сумите произтичат от
договор за кредит за текущо потребление, сключен между него и ответника
на 12.06.2015 г. По силата на договора
той предоставил на ответника кредит в размер на 35 000 лв. Била
уговорена възнаградителна лихва за
ползваната и непогасена част от кредита
в размер на 8,2% годишно, формирана от стойността на шестмесечния Софибор+
надбавка в размер на 7,19%. Уговорено било погасяването на кредита да се извършва
на месечни вноски с падеж 11 число на месеца. Подписани били и Общи условия,
като в чл.19.1 е уговорена санкционна надбавка към възнаградителната лихва – 10
% върху падежиралата и неиздължена на
падеж главница, а в чл.20 – условията за настъпване на предсрочна изискуемост.
Твърди, че сумата по кредита е
изцяло усвоена по разплащателната сметка на ответника, че съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, погасяването е започнало на
13.07.2015 г. До 12.09.2017 г. задълженията по кредита били погасявани редовно.
Последното плащане е на 11.10.2017 г., с която сума частично е погасена договорна лихва.
Твърди, че е изпратил уведомление до кредитополучателя за обявяване
на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, връчено чрез нотариална покана при
условието на чл.47 от ГПК на 22.03.2018 г. На 24.04.2018 г. е осчетоводил
кредитът като предсрочно изискуем, а на следващият ден е предприел действия за
принудителното му събиране, като е
образувал заповедно производство.
Ответникът е подал отговор, в
който оспорва претенциите на ищеца. Позовава се на застрахователно
правоотношение между него и Г.Ж. ЕАД във връзка с процесния договор за кредит.
Твърди, че документите по кредита и застраховката са подписани в неговия офис на
12.06.2015 г., като едновременно с подписването му била предадена кредитната сума в брой и били попълнени
документите по застраховката. До тази дата имал
диабет в лека форма. След изтичане на около 2 месеца от сключването на
договорите здравословното му състояние се влошило, като с експертно
решение № … от … г. му е определена 100
% трайна неработоспособност. Счита, че спрямо него е настъпило застрахователно
събитие „Пълна трайна
неработоспособност“ в рамките на действащата застрахователна полица, за което
банката и застрахователя са уведомени надлежно. В тази връзка посочва, че
е поискал от банката да встъпи в правата
му като ползвател на застраховката и да получи сумата си по кредита от
застрахователната компания, но банката игнорирала по необясними причини това
свое право с цел да го увреди. Получил отказ и от застрахователя.
Твърди, че служителят на банката, подготвил
документите за кредита, изготвил и документите по застраховката, не му е дал
възможност да се запознае с документите и го е лишил от възможността да влияе върху съдържанието им.
Твърди, че
не е настъпила предсрочна изискуемост. Изпращането на нотариална покана
до адреса му е формално, без да се отчете, че кореспонденцията по договора е
осъществявана чрез писмена и телефонна комуникация с неговия
пълномощник-адвокат, за което на банката са представени надлежно
оформени писмени пълномощия. Поставя под съмнение основателността и
добросъвестността на банката в конкретния случай.
Оспорва наличието на задължение към банката,
оспорва получаването на нотариалната покана, съответно получаването на
уведомление за предсрочна изискуемост, настъпването на условията за предсрочна
изискуемост, като счита, че претенцията на банката е неизискуема и неоснователна.
При условие на евентуалност, прави възражение за нищожност на всички
клаузи от договора за кредит на основание чл.143,бл.146,ал.2 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, като неравноправни и
противоречащи на добрите нрави. Всички клаузи се отнасят до изключително
неблагоприятни за него условия, не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, не са му предоставяни Общи
условия и не се е съгласил с тях.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията в отговора, като в
условие на евентуалност предявява осъдителен иск срещу ответника.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
възраженията си, допълва ги, вкл.и по въпроса, че е имал друг адрес за
кореспонденция, на който се е осъществявала връзката между страните.
Основният въпрос, на който следва да
бъде даден отговор във въззивното производство, е настъпила ли е предсрочната
изискуемост на кредита,вкл.уведомен ли е кредитополучателя за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от
страните по договора – кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с
непогасен падеж, които към момента на
посочването не са били изискуеми. Уредена е в чл.60, ал.2 от Закон за
кредитните институции/ЗКИ/ и представлява сложен фактически състав от два елемента. Първият е обективен. Това е обективният факт на
неплащане. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, т.е. да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са налице обективните факти, обуславящи настъпването и. Доказателствената
тежест е на страната на кредитора. Той следва да докаже настъпването на
предсрочната изискуемост, в т.ч.,че е уведомил длъжника за това.
От данните по делото се
установява, че страните са сключили
процесния договор за текущо кредитиране при Общи условия, които са неразделна
част от него. Банката е отпуснала сумата от 35 000 лв. на
кредитополучателя и настоящ ответник при уговорена възнаградителна лихва в чл.8
от договора – преференциален променлив лихвен процент, формиран от стойността на шестмесечен Софибор и
фиксирана надбавка в размер на 7,019%, който може да бъде променян при
предпоставките предвидени в Общите условия съгласно чл.9.
В чл.7 от Общите условия е посочен
начина на олихвяване, вкл. и при промяна на лихвения процент, в чл.19 –
отговорностите при допусната забава, а в
чл.20 – условията за настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно чл.22,
всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния, посочен от кредитополучателя адрес, се считат
за връчени, освен ако в настоящите Общи условия е предвиден друг ред за
уведомяване.
В договора за кредит е посочен
адрес на кредитополучателя. При промяна на адреса кредитополучателят следва да уведоми банката, като това е едно от задълженията му,
предвидени в чл.13,т.5 от Общите условия. В тази връзка е и задължението на
банката в чл.22 от Общите условия да изпраща всички свои съобщения до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес.
По делото е приложено пълномощно
от кредитополучателя за упълномощаване
на адвокат В.Х.И. с посочен съдебен адрес и телефон от дата 15.09.2017 г. Видно
от пълномощното, пълномощникът е упълномощен за представителство пред банката и застрахователното дружество
във връзка с договора за застраховка и процесния сключен договор за кредит, като изготви и подаде уведомление
и покана до банката и застрахователя
относно настъпила пълна трайна неработоспособност, с право да упражнява всички
предоставени от закона права, както и да води преговори по отношение постигане
на доброволно или съдебно уреждане на възникналия спор, включително за
представителство в образувано за целта производство, като упражнява всички предоставени от закона
права, включително уведомява компетентните органи, прави искания, подава,
представя и получава всякакъв вид документи по образуваното производство.
Установява се и, че след сключване
на процесния договор здравословното състояние на ответника се влошило, считано
от 22.08.2015 г., като след дълга борба той оживял. С експертно решение № … от …
г. на ТЕЛК му е призната 100 % трайно намалена работоспособност без чужда
помощ. Несъмнено посоченото пълномощно е във връзка с влошаване здравословното
състояние на ответника и във връзка
с настъпило застрахователно събитие
„Пълна трайна неработоспособност“ по силата на сключена застраховка - Сертификат
№… на застраховано лице по групов
застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.
Приложени са уведомления от
ответника до банката и застрахователя от 19.09.2017 г., както и развилата се
кореспонденция във връзка с отправените искания на ответника в уведомленията.
Уведомленията са изготвени от пълномощника адвокат В.И. с посочен неин служебен
адрес. Всички писма от и до ответника са подавани и получавани чрез неговия пълномощник и на посочения негов
служебен адрес.
На 30.01.2018 г. банката е
представила пред нотариус нотариална покана за връчване на ответника. Поканата
има характер на уведомление по чл.60,ал.2 от ЗКИ за обявяване на кредита по процесния
договор за предсрочно изискуем.
Адресирана е до адреса, посочен в договора.
От показанията на свидетеля И. И.,
служител на банката, се установява, че в документацията на банката е фигурирал
посочения служебен адрес на пълномощника на ответника за кореспонденция, но
било решено да не се осъществява контакт
на този адрес.
При така установената фактическа
обстановка по делото ответникът е
изпълнил задължението си да уведоми банката за това, че е упълномощил адвокат,
който да го представлява при уреждане на отношенията по повод процесния договор
след настъпване на застрахователно събитие. Посочил е и служебен адрес на
пълномощника, на който адрес са изпращани всички адресирани писма до него след
19.09.2017 г. В същото време банката е пристъпила към уведомяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор на посочения първоначален адрес
на ответника в договора. При наличие на данни за пълномощник и негов служебен адрес, на който адрес е
започнала да се осъществява кореспонденцията между страните, следва да се
приеме, че адресът на ответника е променен и банката не е изпълнила
задължението си по чл.22 от Общите условия – да уведоми кредитополучателя за
предсрочна изискуемост на последния посочен от него адрес.
Ето защо, не е налице надлежно уведомяване от
страна на банката за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по
процесния договор за банков кредит. Банката не е упражнила надлежно правото си
да обяви предсрочната изискуемост на кредита в съответствие с чл.60,ал.2 от
ЗКИ. Следователно не се е осъществил фактическият състав на посочената
разпоредба и не е налице предсрочна изискуемост.
Съгласно Тълкувателно решение
№8/2017 на ВКС, допустимо е предявеният иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. В този случай предявеният иск следва да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо.
Съгласно даденото задължително тълкуване,
следва да се имат предвид и
присъдят падежиралите вноски към датата на последното съдебно заседание.
За
първата инстанция това е датата 03.07.2019 г. и съобразно заключението на
приетата и неоспорена съдебно счетоводна експертиза падежиралата главница към този момент е 4 907,87 лв. За
въззивната инстанция това е датата 06.12.2019 г. и към този момент падежиралата
главница за периода 11.07.2019 г. -11.11.2019 г. е 2 076,25 лв. на база
данните от съдебно счетоводната експертиза и констатираното от вещото лице, че
няма извършвано едностранно увеличение
на първоначално уговорения лихвен
процент.
При условие на евентуалност ответникът е направил
възражение за нищожност на всички клаузи от договора за кредит на основание
чл.143, чл.146,ал.2 от ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО, тъй като се отнасят до изключително неблагоприятни за него условия, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, не са му предоставяни Общи условия и не се е съгласил с тях.
Това възражение е недоказано. Първо, ответникът е подписал Общи условия, второ
в процесния договор за кредит, също подписан от ответника, страните са приели,
че Общите условия са неразделна част от него. На следващо място, не се
установява твърдението на ответника в отговора, че сключването на кредита и подписването
на документите станало в офиса му и не е имал възможност да се запознае с
документите. От показанията на
разпитаните свидетели Р. П., служител на
ответника, и Д. К., съответно служител
на банката, се установява, че е било налице начално кандидатстване за кредит,
че е имало среща в офиса на банката, че документите на ответника са били приети
за проучване, че чак след одобряване се е достигнало до подписване в офиса на
ответника. Ето защо, при така установената фактическа обстановка не се
установява наличието на хипотезата на чл.143,т.9 от ЗЗП - да е наложено на
ответника да приеме клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
предварително.
Ето защо, постановеното решение в отхвърлителната част за разликата над
уважената претенция за главница 4 907,87 лв. до пълния претендиран
размер 29 235,37 лв. /или за сумата
24 327,50 лв. отхвърлена главница/ следва да бъде отменено частично.
Отмяната е за сумата 2 076,25 лв. падежирала главница за петмесечния период 11.07.2019 г. - 11.11.2019
г. За разликата до 29 235,37 лв. /или за сумата от 22 251,25 лв./,
както и за сумата от 120 лв. такса предсрочна изискуемост, следва да се
потвърди, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост. Претенциите за
възнаградителна и санкционна лихва са уважени напълно с първоинстанционното
решение и в тази част то е влязло в сила, като необжалвано.
Неоснователни се явяват оплакванията на
жалбоподателя във въззивната жалба относно предсрочна изискуемост, тъй като
изводите на окръжния съд съответстват на събраните доказателства и на закона.
Следва да се посочи и, че евентуалното искане във въззивната жалба за
разглеждане на осъдителен иск не е част от предмета на делото, доколкото това
искане е направено в допълнителната искова молба за първи път, не представлява
изменение на иска, а нов иск и е недопустимо разглеждането му. Въззивната жалба следва да бъде частично
уважена в съответствие със задължителните указания по посоченото по-горе
тълкувателно решение.
По разноските -
двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Исканията са
основателни съразмерно уважената, съответно отхвърлената част на иска.
Банката е направила разноски, както следва:
за заповедно производство 614,85 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
за исково производство 614,85 лв. ДТ, 450 лв. възнаграждение за вещо лице, за
въззивно производство 511,53 лв. ДТ. За
исковото и въззивното производство следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение - по 450 лв. за всяка една инстанция. Така общият размер
разноски е 3 141,23 лв. Съразмерно общият претендиран размер
30 742,20 лв. и уваженият размер 8 370,95 лв. му се дължат разноски в
размер на 855,34 лв.
Ответникът е направил разноски пред първата
и пред въззивната инстанция, като е приложил списъци по чл.80 от ГПК, чийто общ
размер е 5 620 лв. Те са внесени адвокатски възнаграждения за две
инстанции и 20 лв. депозит за свидетел. Внесените адвокатски възнаграждения не
са прекомерни съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения и
сложността на делото. Съразмерно общият
претендиран размер 30 742,20 лв. и отхвърленият размер 22 251,25 лв. му се дължат разноски в
размер на 4 067,76 лв.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №424 от 15.07.2019 г. по търг.дело
№641/2018 по описа на Окръжен съд
Пловдив в отхвърлителната му част за главница за сумата от 2 076,25
лв., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.И., че дължи на Б.Д. ЕАД
по договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2015 г. сумата от
2 076,25 лв., представляваща падежирала главница за петмесечния период 11.07.2019 г. - 11.11.2019
г., ведно със законната лихва, начиная от 25.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №… от … г. по ч.гр.д.№6632/2018 г. на Районен съд Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №424 от 15.07.2019 г. по търг.дело
№641/2018 по описа на Окръжен съд
Пловдив в останалата отхвърлителна част за главница за разликата над 6 984,12
лв. до 29 235,37 лв./или за сумата
от 22 251,25 лв./, както и за сумата от 120 лв. такса разходи при изискуем
кредит.
Осъжда Б.Д. ЕАД да заплати на Н.М.И. сумата от 4 067,76 лв.,
направени разноски за две инстанции по съразмерност.
Осъжда Н.М.И. да заплати на Б.Д.
ЕАД сумата от 855,34 лв., направени разноски за заповедно, исково и въззивно
производство по съразмерност.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.