№ 126
гр. Велико Търново, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500094 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 17 от 11.01.2022г., постановено по гр.д. №902/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на Г. Б. Г. сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнати
обвинения в извършване на престъпления по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа
на РУП Горна Оряховица, което е прекратено, поради това, че деянията не са
извършени от лицето, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта - 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил предявеният иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от
ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената
главница, считано от 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил
1
Прокуратура на Република България да заплати на Г. Б. Г. сумата от 176,67
лв. – представляваща направени по делото съдебни разноски, от които: 10лв.
изцяло внесена ДТ и 166,67лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил
Прокуратура на Република България да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на съда, сумата от 850 лв. - представляваща
направени разноски в производството, както и 5 лв., за служебното издаване
на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.С. П., като пълномощник на
ищеца по делото Г. Б. Г..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена
частично претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
исковата претенция в пълен размер.
Счита решението за неправилно в обжалваната част. Твърди, че с
приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, безспорно била
доказана причинно-следствената връзка от неоснователно повдигнатото
обвинение на ищеца в извършване на две тежки, умишлени престъпления от
общ характер по ДП № 1033/2009г. по описа на РУП - Г.Оряховица и
получените вследствие на това необратими, психологически и емоционални
проблеми – изразяващи се в промяна на личността му и начина му на
функциониране във всяка от сферите – социални контакти, дейност,
самооценка и себевъзприемане, социален статус и име в обществото, стрес,
притеснения, тежки негативни преживявания, постоянно напрежение,
социално отдръпване на близки, приятели и комшии. Oсвен това изтъква, че
вследствие преживения стрес е отключил редица заболявания - захарен
диабет, хипертония и глаукома, за които е представена подробна медицинска
документация и Експертно решение на ТЕЛК, от което се установявало, че на
ищеца е призната 32% трайно намалена работоспособност за срок от Зг.,
считано от 01.10.2018г. Предвид изложеното, счита предявеният иск за
доказан по основание.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратура на РБ, чрез
2
Окръжна прокуратура-Велико Търново.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, като
неправилно и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което да отхвърли предявения иск изцяло или алтернативно да
намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху сумата и направените разноски по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно. Твърдените неимуществени
вреди били необосновани. Съдът не бил отчел наличието на друго
наказателно производство срещу ищеца в същия период, приключило с
осъдителна присъда, която се явявала значително по-сериозен стресогенен
фактор, както и обстоятелството, че при това положение не би могло да се
разграничи кои вреди от кое конкретно досъдебно производство са
настъпили. Освен това, през относително краткият период на разследване по
процесното досъдебно производство ( 2 години и 2 месеца), спрямо ищеца не
е била налице извънредна процесуална активност, извън рамките на
обичайната и спрямо същия е била взета най-леката мярка за процесуална
принуда, за което не били ангажирани доказателства същата да е причинила
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Посочена е съдебна практика.
Алтернативно въззивникът моли, ако все пак Съдът приеме че искът за
неимуществени вреди е основателен, да намали присъденото обезщетение,
тъй като се явявало било прекомерно завишено, с оглед правно значимите
критерии, а именно предвид икономическия стандарт в страната, съдебната
практика за аналогични случаи, интензивността на претърпените вреди, както
и тяхната продължителност.
Въззиваемият ищец Г. Б. Г. от гр. Велико Търново, с процесуален
представител адвокат Д.С. П., не представя писмен отговор на жалбата.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, процесуален представител на
Прокуратурата на РБ ex lege и по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез прокурор
Свилен Цветков, в съдебно заседание поддържа изцяло подадената от
Окръжна прокуратура-Велико Търново жалба.
Твърдените от ищеца неимуществени вреди били изцяло недоказани. Не
била доказана причинна връзка между воденото наказателно производство и
3
твърдените неимуществени вреди. Изводът на Окръжен съд-Велико Търново
за наличие на такива вреди и за връзка между тях и наказателното
производство били недоказани. От значение бил и фактът, че спрямо Г. била
взета най-леката мярка за неотклонение подписка, както и че за същото лице
през същия период се е водело друго наказателно производство, приключило
с осъдителна присъда. Несъстоятелен се явявал и доводът, че делото е
продължило извън „разумния“ срок. Събраните по делото доказателства не
навеждали на извод, че на Горанов трябва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди. Освен това определеният от Великотърновския
окръжен съд размер на такива вреди бил неоснователно и прекомерно
завишен. Моли искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло или
присъденото обезщетение да бъде намалено до много по-малък размер.
Процесуалният представител на ищеца адвокат Д.П., в съдебно
заседание поддържа подадената от него въззивна жалба. Претендира
уважаване на иска в пълен размер.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Г. Б. Г. от гр. Велико Търново твърди в исковата молба и по
делото, че на 26.11.2009г. към 5,30-6ч. сутринта, с разпореждане за
претърсване и изземване, в дома му нахлули служители на МВР Г.Оряховица
и започнали пълно претърсване на жилището му, автомобила и избените
помещения. Твърди, че са му иззели лаптоп марка „Делл“, модел „Инспирон
1501“, който е върнат едва през 2017г. Сочи, че е образувано ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка №2621/2009г. по
описа на ГОРП, по което на 17.03.2014г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за извършени престъпления по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 в.
чл.20 ал.2 НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, които са
тежки умишлени по смисъла на чл.93 т.7 от НК., като му е взета и мярка за
неотклонение „Подписка“. Твърди, че с Постановление на ГОРП от
4
21.08.2014г. ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУ Г.Оряховица е прекратено,
което е обжалвано и отменено с акт на съда по ЧНД №№737/2014г. на ГОРС,
потвърден от ВТОС. Пояснява, че впоследствие е внесен в съда обвинителен
акт срещу него по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, като с
Разпореждане №519/20.08.2015г. ГОРС е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на ГОРП, поради констатирани съществени процесуални
нарушения. Твърди, че с Постановление за прекратяване от 05.05.2016г. ДП
№ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, прокурорска преписка
№2621/2009г. по описа на ГОРП е окончателно прекратено и е влязло в сила.
Сочи, че в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му по ДП
№ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, обвинение в
извършване на престъпления, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в тежка депресия, която е довела до неизлечимо заболяване - захарен
диабет, установено през 2010г. Оплаква се от тръпнене на долните крайници,
схващания на подбедриците нощем, като въпреки проведени лечения болките
и страданията продължават. Твърди, че в резултат на силното нервно
напрежение от процесното досъдебно производство през 2014г. е прекарал
мозъчен инфаркт със стволова локализация, влошило му се е зрението и
започнал да вижда замъглено. Наложило се да сложи очила. С ЕР на ТЕЛК са
констатирани неврологични усложнения - глаукома и захарен диабет, които
твърди, че са в пряка и непосредствена връзка с образуваното ДП. Освен това
е изпитвал допълнителни неудобства, поради извършената му пълна
полицейска /криминална/ регистрация - позицията му в обществото била
силно компрометирана, с оглед на повдигнатото му обвинение, синът му
напуснал гр.В.Търново и не желаел да се прибира в дома си. Твърди, че търпи
силно безпокойство, висока напрегнатост, нервност, социално безпокойство и
нестабилност, в силен шок е, изпитва ужас, притеснения и страх, стресиран е
и се чувства унижен от органите на ДП, изпитва силни душевни болки и
психически страдания, засегнати са тежко честта и достойнството му,
увредено е сериозно и доброто му име в обществото.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати :
сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица,
5
преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП, образуваното наказателно
производство което е прекратено, поради това, че деянията не са извършени
от лицето, ведно със законна лихва върху главницата, считано от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -
05.05.2016г. до окончателното изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по
делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът Прокуратура на Република България – София, чрез
представителя си ex lege Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново,
представлявана по делото от прокурор при същата Прокуратура, в писмен
отговор и по делото, оспорва предявения иск по основание и по размер. Моли
съдът да го отхвърли.
Твърденията за претърпени неимуществени вреди били недоказани.
Претендираният размер обезщетение бил прекомерно и необосновано
завишен, тъй като не съответствал на действително претърпени вреди, както и
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Прокуратурата на РБ е и контролираща страна по реда на чл.10 от
ЗОДОВ. Становището й в това качество съвпада с посоченото по-горе.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, като
по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната
част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно има
6
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от ищеца Г.
Б. Г. против ответника Прокуратурата на РБ за сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по ДП
№ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка №2621/2009г.
по описа на ГОРП, като същото е прекратено, поради това, че деянията не са
извършени от ищеца.
На основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство -
05.05.2016г. до окончателното изплащане.
С първоинстанционното решение № 17 от 11.01.2022г., постановено по
гр.д. №902/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлен предявеният
иск за разликата над 5 000 лева до претендираните 30 000 лева,
неимуществени вреди, както и за законната лихва върху тази разлика.
Със събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка.
От материалите по ДП № ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Горна
Оряховица се установява, че същото е образувано с Постановление от
23.11.2009г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 от
НК.
На 26.11.2009г. по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Горна
Оряховица е извършено претърсване в жилищните помещения, обитавани от
ищеца по делото Г. Б. Г., находящи се в гр.В.Търново, ***********, като
ищецът доброволно е предал преносим компютър „DELL“, модел PP23LA с
№38750475637.
Видно от одобрен от Районен съд – Горна Оряховица, Протокол за
претърсване и изземване от 26.11.2009г., че претърсването е започнало в
07,00ч. и приключило в 07,40ч.
ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица е било
спирано, поради неразкриване на извършителя, и впоследствие възобновено.
7
С Постановление от 17.03.2014г. по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на
РУП Горна Оряховица ищецът Г. Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпления по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по
чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, взета му е и най - леката
мярка за неотклонение -„Подписка“. Обвинението му е предявено лично, в
качеството на обвиняем, и в присъствието на защитник, на 03.04.2014г. На
същата дата ищецът е разпитан в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ -
1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, в присъствието на защитника
му, не е давал обяснения по обвинението, като изрично е заявил, че желае
материалите по разследването да му бъдат предявявани и да бъде призоваван
за това.
По ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица освен
ищеца, е било привлечено като обвиняем още едно лице - Галин Стефанов
Личев.
Материалите по разследването по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на
РУП Горна Оряховица са предявени на обвиняемия Г. Б. Г. - лично и в
присъствието на защитник на 21.07.2014г.
С Постановление от 21.08.2014г. за прекратяване е прекратено
наказателното производство по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на
РУПІгр.Горна Оряховица, като същото е отменено и делото върнато на
прокурора за ново произнасяне по реда на чл.242 и сл. от НПК, при
съобразяване на дадените от съда указания относно прилагането на закона, с
влязло в сила на 28.10.2014г. Определение №161/15.09.2014г. по ЧНД
№737/2014г. на ГОРС, потвърдено с Определение №84/28.10.2014г. по
В.ч.н.д. №379/2014г. на ВТОС.
С Постановление от 15.04.2015г., поради изменение във фактически
признаци на обвинението /не и като квалификация на деянията/, Г. Б. Г. е
привлечен като обвиняем по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по писа на РУП
Г.Оряховица, взета му е МНО „Подписка“, което обвинение му е предявено
лично и в присъствието на защитник на 16.06.2015г., съответно Г. Б. Г. е
разпитан в качеството на обвиняем на същата дата, като е изразил изрично
желание да му бъдат предявявани материалите по разследването и да бъде
призоваван за това.
Материалите по разследването по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на
8
РУП Горна Оряховица са предявени на обвиняемия Г. Б. Г. лично, и в
присъствието на защитник, отново на 25.06.2015г.
По внесен от ГОРП на 10.08.2015г. Обвинителен акт срещу Г. Б. Г. и
Галин Стефанов Личев по повдигнатите им обвинения по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, е образувано НОХД №588/2015г.
по описа на ГОРС, което с влязло в сила на 08.09.2015г. Разпореждане
№519/20.08.2015г. е прекратено на основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 от
НПК и делото е върнато на ГОРП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуални правила.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
05.05.2016г. на Ив. Гайдаров - прокурор при ГОРП, е прекратено
наказателното производство по ДП №1033/2009г. по описа на РУП
Г.Оряховица по отношение и на двамата привлечени обвиняеми, в т.ч. и по
отношение на обвиняемия Г. Б. Г. и е отменена мярката за неотклонение
„Подписка“ по отношение на ищеца по делото.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
05.05.2016г. по ДП №1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е връчено на
Г. Б. Г. лично на 20.05.2016г. и е влязло в законна сила.
С Постановление от 10.01.2017г. на ГОРП е върнат на ищеца
приобщеният като ВД по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа РУП Г.Оряховица
преносим компютър, марка „DELL“.
С Постановление за образуване на ДП по общия ред от 22.10.2009г. е
образувано ДП №28/2009г. по описа на ОСлО в ОП - Велико Търново срещу
Албена Иванова Божанова за престъпление по чл.252 ал.1 НК, като е
разпоредено да се съберат доказателства относно дейността и на Г.Б.
Стефанов, която има връзка с разследваното престъпление.
По внесен от ВТОП Обвинителен акт по ДП №28/2009г. по описа на
ОСлО в ОП - Велико Търново по обвиненията на Г. Б. Г. и Албена Иванова
Божанова е образувано НОХД №33/2014г. по описа на ВТОС, приключило с
влязло в сила на 26.02.2014г. /т.е. преди привличане на Г. Б. Г. като обвиняем
по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Г. Оряховица/ одобрено
споразумение, с което Г. Б. Г. е признат за виновен и му е наложено наказание
за извършено за времето от 23.05.2005г. до 04.09.2008г. престъпление по
9
чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото е представена медицинска документация, от която се
установяват придружаващите заболявания на ищеца, за които твърди, че
същите са получени вследствие преживения стрес от незаконно повдигнатото
му обвинение по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Г. Оряховица,
продължило повече от седем години.
Видно от справка за съдимост на ищеца, същият към датата на
привличане като обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП Г.Оряховица -
17.03.2014г., е осъден с влязло в сила на 26.02.2014г. Определение
№23/26.02.2014г. по НОХД №33/2014г. на ВТОС.
За изясняване на обстоятелствата по делото в Първата инстанция е
назначена комплексна съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Мая
Пирева-специалист по вътрешни болести и ендокринология и д-р Любомир
Найденов-специалист по нервни болести. Видно от заключението Г. страда от
хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето;
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения - дистална
сетивна полиневропатия; глаукома /повишено вътреочно налягане/. Също
така се установява, че ищецът е прекарал мозъчен инфаркт със стволова
локализация, от който е възстановен напълно, без последствия. Вещите лица,
в заключението си са категорични, че горепосочените заболявания не се
намират в пряка причинна връзка с процесното досъдебно производство.
Заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза е
компетентно и обосновано, поради което Апелативният съд го приема изцяло.
От изслушаната по делото съдебна психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице Донка Петрова се установява, че ищецът е
преживял шок от неочакваното нахлуване на униформени полицаи в дома му.
Чувствал се отчаян, безпомощен, унижен, заплашен. Видно от заключението,
при ищеца се наблюдава необратимо отражение върху психичното и
соматичното му здраве, променена е личността му и начина му на
функциониране във всяка една от сферите на живот - контакти, дейност,
самооценка, себевъзприемане, социален статус и име в обществото.
Първоинстанционният съд не е приел заключението на съдебната
психологическа експертиза, само в частта, в която се приема, че с оглед
10
продължителния стрес от незаконно повдигнатите обвинения, ищецът е
отключил захарен диабет, а впоследствие е получил мозъчен инфаркт и
глаукома, което се опровергава и от изслушаната и приета по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Апелативният съд, споделя мотивите на първостепенния съд, за
частично приемане заключението на съдебната психологическа експертиза по
изложените по-горе аргументи.
По делото, в Окръжния съд, е разпитан един свидетел, посочен от
ищеца.
От показанията на свидетеля Иво Димитров (приятел на ищеца) се
установява, че двамата се познават от 2004-2005 година. Свидетелят твърди,
че ищецът и семейството му преживели много тежко претърсването в
жилището му през месец ноември 2009г. Г. започнал да получава
световъртежи и да вижда размазано. През втората половина на 2010 г. тръгнал
по болници и се оказало, че има диабет. Приятелите му се дистанцирали от
него. През 2014г. ищецът получил мозъчен инфаркт. Отново започнал да
ходи по болници. Затворил се в себе си и получил „страхова невроза“.
Видно от събраните по делото доказателства, подробно анализирани по-
горе, досъдебното производство е продължило 2 години и 2 месеца. Ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП
Г.Оряховица на 17.03.2014г. Повдигнато му е обвинение в извършване на две
тежки престъпления от общ характер по смисъла на чл.93 т.7 на НК - по
чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, предявено му на 03.04.2014г. Наказателното
производство по ДП № ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е
прекратено по отношение на ищеца с Постановление за прекратяване от
05.05.2016г., поради това, че деянията не са извършени от лицето.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
05.05.2016г. по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица е
съобщено /връчено/ по пощата на ищеца лично на 20.05.2016г., поради което
възражението на ответника за недоказаност на иска по основание, поради
непредставяне на доказателства от ищеца за влязло в сила постановление за
прекратяване на горепосоченото наказателното производство, се явява
несъстоятелно.
11
Безспорно е по делото, че спрямо ищеца е била взета само мярката за
неотклонение подписка.
Тези приети за установени факти водят до един единствен извод и той е,
че в случая е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на ищеца.
Съгласно посочената разпоредба Държавата чрез своите правозащитни
органи отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
приключи с влязла в сила оправдателна присъда; ако бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето (какъвто е настоящият случай)
или извършеното деяние не съставлява престъпление.
В случая при приетата за установена фактическа обстановка Въззивният
съд намира, че е налице хипотезата на чл.2. ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради
незаконното обвинение на ищеца за извършване на престъпление, като
наказателното производство е приключило с Постановление за прекратяване
от 05.05.2016г. по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица.
Отговорността е за Прокуратурата тъй като срещу ищеца е водено
досъдебно наказателно производство, наблюдавано и ръководено от прокурор
при Районна прокуратура-Горна Оряховица, което е приключило с
постановление за прекратяване, поради това, че деянието не е извършено от
лицето.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата, чрез Прокуратурата в случая,
дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай.
Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от
Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки
конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
От съществено значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са дължими на ищеца, на посоченото основание,
12
са следните значими обстоятелства в случая: продължителността на воденото
наказателно производство – 2 години и 2 месеца, взетата мярка за
процесуална принуда спрямо ищеца-най-леката възможна, притесненията и
неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, промяната в здравословното и психическо
състояние на ищеца, доказано с комплексна съдебно медицинска експертиза и
съдебна психологическа експертиза. Освен всичко изложено, за да бъде
искът доказан по основание, следва да се докаже по категоричен начин
причината връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и
воденето срещу него наказателно производство. Вещите лица д-р Найденов и
д-р Пирева, в писменото, както и в съдебно заседание са заявили, че диабетът
е автоимунно заболяване, което засяга клетките произвеждащи инсулин.
Стресът може да е отключващ фактор, но не и причина. Освен това, ищецът
провежда терапия, която значително е подобрила състоянието му. Вещите
лица в съдебно заседание са заявили, че в периода от 2005г. до 2009 г. Г.
също е имал взаимоотношения със съдебната система и няма как да се
прецени дали конкретната стресова ситуация от 26.11.2009 г. е причина за
промяната в здравословното състояние на ищеца.
От изслушаната по делото съдебна психологическа експертиза и
разпитаният по делото свидетел се установи, че Г. е преживял силен шок от
внезапното нахлуване в дома му, които са довели до необратими промени в
психичното му здраве – затворил се в себе си, станал нервен, напрегнат,
неспокоен, чувствал се постоянно болен, имал проблеми със съня, приятелите
му и съседите се дистанцирали от него. Въззивният съд счита, че ищецът не
успя да докаже при условията на пълно и главно доказване промените в
здравословното му състояние, за които твърди, че са получени вследствие
незаконно повдигнатото му обвинение, което съждение се подкрепя и от
приетата по делото комплексна съдебна медицинска експертиза.
Взетата мярка за неотклонение подписка, макар и най-леката възможна,
също е ограничила правата и свободата му в известна степен. Действително
взетата „подписка” спрямо гражданите означава, че те не могат да променят
местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведомят
съответните органи и да получат разрешение. Все пак трябва да се отчете
13
обстоятелството, че най-леката мярка за неотклонение не води до
ограничаване в значителна степен на свободата и придвижването.
В процесния случай наказателното производство по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.212 ал.1 НК, едва по - късно ищецът е бил
привлечен като обвиняем за две тежки умишлени престъпления от общ
характер, едно от които по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК, той не е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител, доколкото обвиненията са в условията на
съизвършителство, и по делото не е доказано от ищеца пълно и главно
същият да е търпял неимуществени вреди /с изключение на доказаните такива
от претърсването на 26.11.2009г./, в периода след това, в който е узнал за
образуваното ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, до
привличането му като обвиняем на 17.03.2014г., в рамките на който период и
спрямо ищеца не са извършвани каквито и да било процесуално - следствени
действия. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че на
22.10.2009г. е образувано ДП №28/2009. по описа на ОСлО при ВТОП,
приключило с влязло в законна сила на 26.02.2014г. Определение
№23/26.02.2014г. по НОХД №33/2014г. на ВТОС, с което ищецът е наказан за
престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, т.е.
преди привличане на Г. като обвиняем на 17.03.2014г. по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, поради което за периода след
26.11.2009г. до 26.02.2014г. дори и да се приеме, че ищецът е търпял
неимуществени вреди, който извод не може да бъде споделен, то същите не
би могло да се разграничат от кое ДП са произтекли и не е доказано да са
търпени такива през този период от неоснователно повдигнатото му
обвинение по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица,
наказателното производство по което е прекратено.
Освен това от данните по делото не се установява на ищеца да е
извършена криминална регистрация във връзка с ДП №ЗМ- 1033/2009г. по
описа на РУП Г.Оряховица, която да е накърнила доброто му име в
обществото.
От изложеното по-горе се установява, че предявеният иск се явява
14
частично основателен и доказан, до който извод е достигнал и Окръжен съд –
Велико Търново.
При съвкупната преценка на всички конкретни правно значими
обстоятелства, вида, интензитета и продължителността на конкретните
неимуществени вреди, подробно описани по-горе, според Апелативния съд в
случая дължимото, подходящо и необходимо тяхно обезщетение възлиза на
сумата 5 000 лева.
Този размер обезщетение за неимуществените вреди в случая отговоря
и на житейски оправданото, както и е съобразен със съдебните решения па
аналогични случаи.
При това решение по основния иск, акцесорният такъв по чл.86 от ЗЗД е
основателен, доказан и следва да се уважи така, както го е уважил Окръжният
съд. Съгласно съдебната практика, включително съгласно задължителното
Тълкувателно решение №3 от 2005г. на Върховния касационен съд законната
лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство
респективно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (в
настоящия случай от 05.05.2016 г. – датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство).
С оглед гореизложеното, решението на Окръжен съд – Велико Търново
е правилно, и на основание чл.271 от ГПК като такова следва да се потвърди.
На основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща и
към мотивите на Окръжен съд-Велико Търново, формулирани в обжалваното
решение.
Отхвърля въззивните жалби срещу решението в обжалваните части,
като неоснователни, предвид гореизложените мотиви.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК разноските
остават така, както са направени от страните.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 11.01.2022г., постановено по гр.д.
15
№902/2020г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Г. Б. Г. сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно повдигнати обвинения в извършване на престъпления по ДП №ЗМ
- 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, което е прекратено, поради
това, че деянията не са извършени от лицето, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта - 05.05.2016г. до
окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16