Мотиви
към присъда по НЧХД № 2328 по описа за 2020 година
на
Варненския районен съд, наказателна колегия
На 14.02.2020год.
във ВРС е постъпила частна тъжба от С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез процесуални представители- адв.
Д.П.,*** и адв. П.И.,*** срещу Т.М.А. *** с
оглед данни за обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.
Въз основа на нея, след отстраняване на нередности и съгласно чл.247, ал.1, т.2
от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 17.06.2020г.
е образувано производството по настоящото НЧХД.
С разпореждане на
съдията-докладчик от 17.06.2020г. на частния тъжител, е дадена възможност в
7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в
съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи
обстоятелствата на престъплението, досежно мястото на
неговото извършване. На 23.06.2020г., /в дадения 7- дневен срок/ по делото е
постъпило уточнение към тъжба вх.№39765/23.06.2020г., в която се сочи мястото на извършване на деянието.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към
нея, с разпореждане от 29.06.2020г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно
заседание. Производството е образувано срещу подс. Т.М.А., ЕГН ********** с оглед описани
в тъжбата обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред, а
именно: престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено 05.01.2020г. в гр.Варна.
Ведно с частната тъжба, в съда е постъпила молба от частния тъжител С.С.К., с която на осн.чл. 84 от НПК се предявява гр. иск срещу подс. Т.М.А. за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за физически
и психически болки и страдания в резултат на извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и гр. иск от частния тъжител С.С.К.
срещу подс. Т.М.А. за претърпени имуществени вреди в
размер на 40 /четиридесет/ лева.
В съдебното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански
иск предявен от частния тъжител С.С.К. срещу подс. Т.М.А. за сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В съдебното производство, частният тъжител се представлява от двама повереника - адв. Д.П. и адв. П.И.,***. Адв.Д.П. поддържа
тъжбата и уточненията към нея. Във фазата по съществото на делото адв.П. изразява становище за доказаност
на обвинението и моли подс. да бъде признат за виновен
по възведеното му с тъжбата обвинение и да му бъде наложено предвиденото в
закона съответно наказание. Пледира да бъде уважен изцяло предявения своевременно
и приет за съвместно разглеждане гр. иск, както да бъде осъден подсъдимият да
заплати на частния тъжител направените съдебно-деловодни разноски в размер на
40 лева, както и адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимия адв. А.А. в пледоарията си по съществото на делото пледира за
оправдателна присъда, поради недоказаност на твърдяното в тъжбата престъпление.
Моли и за отхвърляне на предявения гр. иск. Сочи, че действително тъжителя е
получил наранявания, но не е доказано по категоричен и безсъмнен начин, че
именно в резултат на действия от страна на подсъдимия към тъжителя са се
получили тези наранявания. Акцентира, че в случая доказателствената
тежест носи частния тъжител, който трябва да докаже обвинението. Акцентира и
върху нормата на чл. 16 от НПК, съгласно която подсъдимия се счита за невиновен
до доказване на противното като подсъдимия не следва да доказва своята
невиновност, а обвинението следва да докаже виновността му и то по несъмнен
начин. С тези и други аргументи моли за оправдаване на подсъдимия и за
отхвърляне на предявения граждански иск. С оглед изхода на делото, моли за
осъждане на частния тъжител да заплати в полза на подсъдимия направените по
делото разноски.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие
подсъдимият А., в два проведени разпита, отрича да е наранявал частния тъжител. В
дадената му последна дума, счита, че съдът ще вземе правилно решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.М.А. е роден на ***г***. Притежава ЕГН **********.Той
е турчин, български гражданин, с основно образование.
На 20.10.2016г. подс.А. наел жилище- апартамент,
в гр.Варна, ж.к. "Чайка“, бл. 12, вх. Б, ет. 6, ап. 59. Жилището било
собственост на св.М.И.. В началото на 2019г. подс.А. заживял
на семейни начала в горепосоченото жилище със св.Петранка Петкова, като по-късно
през годината им се родило дете.
В същата жилищна сграда, на пети жилищен етаж, в ап.48, живеел частният
тъжител С.К., който бил на 86 години. Последният живеел сам в жилището си, като
нямал близки и роднини, които да го посещават.
Обитаваният от К. апартамент се намирал непосредствено под ползваното от
А. и семейството му жилище. През периода 2018г./2019г. отношенията между
частния тъжител и подсъдимия се влошили. В този период многократно частният
тъжител К. подавал оплаквания в полицията и прокуратурата срещу подсъдимия, че
вдига шум в жилището си като ползва чешмите, че ползва асансьора и прочие. От
друга страна подс.А. също сезирал органите на
полицията с твърдения, че частният тъжител упражнява физическа агресия срещу
него и че го притеснява. Това ставало повод многократно органите на полицията
да извършват проверки, в това число и да посещават адреса на частния тъжител и
на подсъдимия. Първоначално със сигналите се занимавал полицейски орган Б.Д.,
който бил районен инспектор при Второ РУ-Варна, обслужващ ж.к.“Чайка“. От него
частният тъжител К. изискал да забрани на подсъдимия А. да ползва асансьор и да
използва чешмите в жилището си в тъмната част на денонощието, тъй като се
създавал шум. По повод жалбите на К. св.Д. посетил жилището на подсъдимия и не
констатирал нарушение на обществения ред и Наредбата на община Варна. Тези
негови констатации станали причина при последващи
жалби от страна на К., последният да изрази претенция случаите да не се
проверяват от св.Д.. Поради това и по част от жалбите на К. срещу А. проверка
извършвал св.Л.К., също полицейски инспектор във Второ РУ-Варна. Оплаквания за
вдигане шум от страна на подс.А., частния тъжител
отнесъл и до свидетеля В.М. - домоуправител в блока. Последният живеел на
шестия етаж, в жилище, намиращо се в съседство на обитаваното от подсъдимия А..
Частният тъжител К. инициирал и подписка сред живущите във входа, с искане за
отстраняване на А. от блока. По този повод св.М. и част от живущите в блока,
влезли в конфликт с частния тъжител, тъй като отказали да се подпишат в
инициирана от него подписка, понеже не намирали основания за това. Св.М. нямал
оплакания срещу подсъдимия от други живущи във входа. С оплаквания от други
живущи срещу подсъдимия не били сезирани и органите на полицията.
Малко
след полунощ на 05.01.2020г., подс.А. се прибрал в дома си, като предвид късния час не
използвал асансьор, а се качил по стълбите. В този час детето му спяло, а св.П.
не били легнала, тъй като очаквала завръщането на мъжа си. Малко след като подс.А. се прибрал в дома си, на входната врата на жилището
започнало да се блъска, като се чули викове :„Отвори!“. Входната врата се отваряла
навън, като при нейното отваряне разстоянието до стълбите било около половин
метър. Подс.А. отворил вратата и видял на входа на
жилището си тъжителя К., който изразил претенции, че от жилището се вдига шум.
Св.П. също отишла при входната врата и помолила мъжа си да затвори вратата, тъй
като от блъскането по нея детето им се събудило и започнало да плаче. Подс.А. казал на тъжител да го остави на мира и да си
тръгва. Тогава К. посегнал да го ударил с юмрук по ръката, но подс. успял да затвори входната врата и се прибрал в дома
си.
В 00.12ч. на 05.01.2020г. в Районен център „112“ –Варна било прието
обаждане от тел.№*********. Обаждането изхождало от частния тъжител К., който
обяснил на оператора, че иска да бъде изпратена Бърза помощ, тъй като е болен.
На въпроси на оператора за състоянието му той заявил, че негов съсед от шествия
етаж, който бил „психопат и наркоман“, вдигал шум. Посочил, че му звъннал на
вратата, а съседът започнал да го рита в устата, разбил му устата с ритници,
като от нея започнала да тече кръв, а долната устна и окото му се подули.
Посочил, че съседът му се казва Т., като разяснил, че не знаел дали е турчин
или циганин. Поискал да му бъде изпратен лекар.
Сигналът на тъжителя К. бил предаден от оператора на тел.112 до
полицейските органи и до спешна помощ. На място пристигнал полицейски екип от
Второ РУ-Варна в състав св.Д.П. и св.Д.М.. На полицейските органи К. обяснил,
че бил нападнат и ударен от съседа си от горния етаж Т.. Органите на полицията
установили подсъдимия в дома му, като на тях той обяснил, че не е удрял
тъжителя. Полицейските органи съставили предупредителни протоколи по реда на
чл.65, ал.2 от ЗМВР на подсъдимия и на частния тъжител, като ги предупредили да
не си отправят закани и да не причиняват телесни повреди. За случая те
съставили и докладна записка.
Междувременно в 00.22ч. в дома на частния тъжител пристигнал екип на
спешна помощ с дежурен лекар св.Т.С.. Св.С. снела анамнеза по данни на К., като
последният съобщил, че след скандал му е нанесен побой. Св.С. констатирала, че К.
е с охлузвания по лицето и с лек оток/зачервяване на левия клепач. Кръв по
лицето и други наранявания по лицето и тялото тя не констатирала, а и не
получила такива оплаквания от тъжителя. Св.С. напуснала дома на тъжителя в
00.55ч.
В 08.40ч. на 05.01.2020г. тъжителят посетил д-р С., като при снетата му
анамнеза посочил, че след разправа със съсед получил удар в областта на челюстта. Медицинското лице
констатирало леки повърхностни рани по устата със съсирена кръв и го насочило
към съдебна медицина.
На 06.01.2020г. на частния тъжител била проведена съдебно медицинска
консултация, от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина” при
МБАЛ „Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в медицинско
удостоверение № 16/06.01.2020г. издадено от д-р В.С.. В хода на
освидетелстването при огледа на частния тъжител, съдебният лекар установил
следното : по лигавичната повърхност на долната устна,
в ляво от среднинната линия, се установява ерозия
/ожулване/ с неправилна форма, размери около 0,3/0,2см., с околно червеникаво кръвонасядане с диаметър около 2см. Устната в същата област
е слабо оточна. В областта на дясната повърхност на
тялото на долната челюст се установява синкаво-мораво кръвонасядане
с размери около 2/1 см., с подлежащ оток с диаметър около 3 см. По
предно-вътрешната повърхност на дясната мишница, в средна трета, се установяват
три сливащи се, разположени по дължина кръвонасядания
с овална форма, размери около 2/3см., разположени на обща площ с размери около
6/3см. По предната повърхност на лявата мишница, в средна трета, се установява
петнисто, мораво-червеникаво кръвонасядане с
неправилна форма и размери около 5/3см. По предно-външната повърхност на лявата
предмишница, в долна трета, се установява
синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна кръгловата форма и диаметър около 2см. Други травматични
увреждания не били установени.
На 31.01.2020г. по искане на частния тъжител била проведена допълнителна съдебно
медицинска консултация, от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна
медицина” при МБАЛ „Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в
допълнение към медицинско удостоверение № 16/06.01.2020г. издадено от д-р
Виктор Стефанов. При това освидетелстване съдебният лекар констатирал разкъсано
и в процес на епителизация алвеоларно гнездо на първи
горен ляв зъб. Останалите зъби по горната зъбна редица в ляво липсват на
анатомичните си места. Венецът е загладен и с розовеещ цвят. Зъбите на долната
зъбна редица са заместени със зъбна протеза. Освидетелстваният съобщил, че първи горен ляв зъб е
отпаднал в нощта след инцидента от 05.01.2020год, като предстаил
отпадналия зъб при прегледа.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза
/СМЕ/ изготвена от вещото лице д-р Д.: на
05.01.2020год. С.С.К. е получил травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по лигавицата на долната устна,
травматичен оток и кръвонасядане в областта на
лицето, кръвонасядания в областта на двете мишници,
лявата предмишница, счупване на короната на първи
горен ляв зъб, което е наложило екстракция на корена на същия. Според
експертизата описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху
твърди, тъпи предмети реализирани в областта на лицето и горните крайници. Счупването
на короната на първи горен ляв зъб може да бъде получено на датата посочена в частната
тъжба, а именно 05.01.2020год. Според заключението на експертизата, имайки
предвид, че и преди получаване на травматичните увреждания реално не е била
налице функция на дъвчене и захапване, всички травматични увреждания, вкл.
счупването на короната на първи горен ляв зъб, са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на защитата пояснява, че травматичните увреждания, установени
по време на първоначалния преглед са травми в областта на лицето, кръвонасядания в областта на двете мишници и лява предмишница и отговарят добре да бъдат получени по начин,
по който е съобщено в частната тъжба, а именно удари с юмруци в лицето и
стискане с ръце за горните крайници. Според вещото лице механизмът на
морфологичните особености на такива травматични увреждания може да се разглежда
в теоретичен план в много варианти.
На въпроси на съда, д-р Д. сочи, че морфологичните
особености на тези травматични увреждания, които са установени по време на
клиничния преглед в отделение Съдебна медицина дават основание да се приеме, че
тези увреждания са получени във времето, което пострадалият е споделил по време
на прегледа. Не са установени травматични увреждания, които да са с по-стара
давност и да бъдат коментирани в медицинското удостоверение. Пояснява, че
всички травматични увреждания установени при пострадалия са в допустими
анатомични зони, в които той сам може да си нанесе травматични увреждания. По
отношение на травмата на зъба, сочи, че реално зъбите са били доста увредени и
преди датата на инкриминираното деяние, имайки предвид това, че долната зъбна
поредица реално отсъствала на анатомичното място, тя е заместена с протеза,
както и горната лява зъбна поредица също отсъствала. Най-вероятно в конкретния
случай се касаело за тежки пародонтозни изменения и
дори и минимална травма при налични пародонтозни
изменения можели да доведат до падането на зъба, включително ако е много
напреднала пародонтозата зъбът можел да падне от само
себе си при бутане с език или при консумиране на по-твърда храна.
В съдебно заседание вещото лице Д. пояснява,
че всички описани травматични увреждания отшумяват в рамките на 2-3 седмици.
В хода на съдебното производство бе назначена
и изготвена от вещите лица д-р Р.Г. и д-р К.К.
комплексна психолого-психиатрична експертиза на
частния тъжител К.. За нуждите на експертизата частният тъжител бил
освидетелстван в лекарските кабинети по отделно от двете вещи лица. По време на
освидетелстването той бил стеничен, сам налага
многословен словесен контакт. Диалогът бил силно затруднен. Той давал излишни
подробности на всеки зададен въпрос. Демонстрирал повишено самочувствие и мисли
за значимост. Той бил с изискващо поведение, възбуден, говорно оживен.По време
на психиатричното интервю и освидетелстване К. бил говорно възбуден, като бил много обстоятелствен и гневен. В психиатричното интервю посочва, че:
„с отварянето на вратата той застава в непосредствена близост до мен се изправя
и с удар на професионален бияч с десния крак на 45%
ми нанесе удар в лицето-потече кръв от носа и устата..падна ми зъба от
корена/показва зъба си/..“
Освидетелстваният бил мнителен,
подозрителен, стигащ от свръхиенни до налудни мисли за отношение. Според
експертното заключение К. е напрегнат, говорно възбуден и неспокоен. Фиксиран
към темата /съсед/, не критичен към поведението си. Контактен като трудно се
привлича активното му внимание към целенасочен разговор. Става лесно
раздразнителен когато е привлечен в целенасочена дейност. Суспектен
за елементарни слухови халюцинации. Мисловният процес при него бил застоен, инертен, със свръх ценни до налудни мисли свързани със съседа и институциите, с
повишена мнителност, подозрителност, стигащи до свръхценни
идеи за отношение и увреждане. Активното му внимание било ангажирано с
доминантната тема в момента. Емоционално лабилен, лесно раздразнителен, до
степен на гневни отреагирания. Волево-стеничен,
насочен към лицата, които си представя, че му вредят.
Според психологическото
освидетелстване К. бил говорно оживен, двигателно неспокоен. Не бил в състояние
да се откъсне от актуалната за него доминанта. Бил с повишена мнителността,
подозрителността, стигаща до налудни идеи. Въвлякъл в
налудната си система почти всички органи на съдебната
власт, полиция и охрани.
Според вещото лице К.
не е в състояние да се структурира в целенасочена експериментално-психологична
част. Мисленето било застойно, ригидно,
подчинено на посочената доминантна идея. Когато говорел и излагал данни ставал
възбуден, по-лесно раздразнителен и правел монолог, като не бил в състояние да
изслуша друга гледна точка. Така, той живеел в свой свят, като параноялното отношение срещу неговия съсед се пренасяло
върху всички изброени по-горе органи на властта. По този начин имал усещането,
че се бори с несправедливостите и грубото, арогатнтно
и хулиганско поведение в живота, защитавайки себе си и съседите. В тази своя
кауза бил сам, като оформял една налудна система за
отношение. Към момента на
психологичното изследване Калаев бил с личностови промени
както вследствие на възрастта, така и на оформена патопсихология. Той бил с
повишена раздразнителна слабост, мнителен и подозрителен до степен на параноидни налудни идеи за
отношение, които на базата на актуалната доминанта / „несъобразеното
поведение" на съседа и конфликтните отношения с него / оформили една налудна
система за отношение спрямо съдебната система и полицията. Когнитивните
възможности по време на психологичното изследване също били понижени значително
и в количествено отношение били в рамките на l-ва ст.
под норма или лека деменция. Налице били типични
грешки по т.нар „ органичен" тип.
Според експертното
заключение при К. била налична диагноза
-Други органични разстройства на личността и поведението дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция-Ф-07.8. Това били мозъчни
заболявания, увреди или дисфункции, които можели да
предизвикат разнообразни-когнитивни, емоционални и личностови
поведенчески разстройства. Това разстройство се характеризирало със значителна
промяна в обичайния преморбиден начин на поведение.
Тази промяна засяга по-дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците.
Познавателната дейност била увредена предимно или изключително в сферата на
планирането на собственото поведение и на предвижване на вероятните му лични и
социални последствия.
Според вещите лица диагностицираното
при К. психично разстройства се явява пречка за интерпретация на събитията, в
които той е участник и в интерпретацията на произтичащите след това събития и
отношението на другите участници въвлечени от него в конфликта.
В ежедневни ситуации било възможно да бъде
по-спокоен ако е сам, но той винаги търсел „подходящи“ условия или субекти за
да подхранва своята доминанта, а от там и своето самочувствие, и самооценка на
човек, който се бори срещу беззаконието и своеволията, осигурява спокойствието
и реда във входа на блока, в който живее, т.е. сам създава предпоставки,
ежедневните ситуации да се превръщат във фрустрирационни.
Експертите дават заключение, че реалните
физически увреждания, които К. е получил могат да доведат до Остра стресова
реакция. Физическите увреждания също така водели да изостряне на психичните му
отклонения в рамките на диагностицираното при него-Ф-07.8.
Други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция.
В съдебно заседание вещите лица поддържат
заключението по назначената експертиза. На въпроси на защитата поясняват, че поставената
психологична диагноза обуславя необходимостта от провеждане на лечение - било
при амбулаторни или стационарни условия с оглед помощ на освидетелствания.
На въпроси на съда в.л.Г.
сочи, че интерпретирайки събитията освидетелстваният използва своята гледна
точка . Според д-р К. имало и реални факти, но това не пречело те да бъдат
интерпретирани по налуден механизъм.
От приетите по делото справки съдимост за подс.А.
е видно, че същият е реабилитиран на осн.чл.86, ал.1,
т.1 от НК считано от 11.09.2008г. и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите П.П., В.М., М.И.,
Д.П., Д.М., Л.К., Б.Д. и Т.С.,
заключенията по назначена СМЕ и КСППЕ , справка за съдимост, медицинско
удостоверение № 16/06.01.2020г. издадено от д-р В.С. и допълнение към медицинско
удостоверение № 16/06.01.2020г. издадено от д-р В.С., амбулаторен лист от
05.01.2020г., Писмо от МБАЛ „Света Анна“ АД гр. Варна изх. № 1703 от
18.09.2020г., писмо от Център за спешна медицинска помощ – Варна с изх. №
05-273-1 от 21.10.2020г. ведно с копие от фиш за спешна медицинска помощ от
04/05.01.2020г., писмо от РП – Варна № 16197 от 21.09.2020г. ведно със заверени
за вярност копия от материалите по
прокурорска преписка № 16197/2019г. по описа на РП – Варна /послужили като насочващи факти относно хода
на съдебното следствие/ и два броя справки изготвени от А.Р.Т. – съдебен
деловодител служба „Регистратура и деловодство“ при РП – Варна от 21.09.2020г.,
писмо от РЗОК – Варна изх. № 11-00-73 от 23.09-2020г., писмо от „Национална
система 112“ гр. Варна рег. № 105820-295 от 21.09.2020г., ведно с 1 брой СД
диск съдържащ звукозаписи, писмо от УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна изх. №
АД-3504 от 24.09.2020г. и писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. №
436000-11957 от 02.10.2020г., ведно с докладна записка изготвена от Мл. ПИ П.Х.
на 01.10.2020г., копие от протокол за полицейско предупреждение от 05.01.2020г.
спрямо С.Н.К., копие от протокол за полицейско предупреждение от 05.01.2020г.
спрямо Т.М.А. и копие от докладна записка изготвена от Д. П. на 05.01.2020г., справка
съдимост и др, като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
Съдът кредитира обясненията на подс.А. дадени пред съдебния състав, тъй като те се
подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, а и
липсват категорични доказателства/ косвени и преки такива/ които да ги оборват.
По отношение на показанията на св.П.П. съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната
безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката живее на съпружески начала с
подсъдимия, от когото има дете. Въпреки
това нейните показания кореспондират с установената от съда фактическа обстановка.
Свидетелката е категорична, че на 05.01.2020г. в ранните часове на денонощието,
частният тъжител е посетил дома й, като е изразил претенции, че от там се чува
шум. Твърди, че съпругът й не е докосвал тъжителя, а напротив последният го
ударил по ръката, след което А. затворил входната врата на жилището.
Показанията на тази свидетелка напълно кореспондират с обясненията на подс.А., който отрича да е удрял тъжителя, кореспондират и
с показанията на В.М., който не е чул шум въпросната вечер, нито викове за
помощ, макар да живеел в жилище непосредствено до това, пред което се твърди да
се е развил инцидентът, описан в тъжбата, не е получил оплакване от тъжителя,
че е бил наранен от А., а получавал информация от К. за всяко едно спречкване
между тях. В показанията си този свидетел сочи, че не е виждал К. с наранявани
по лицето. В подкрепа на показанията й са и показанията на св.И., който също не
е получавал информация от тъжителя за нанесени наранявания от А.. В подкрепа на
показанията на П. са и показанията на двамата полицейски служители, които са
категорични, че ако бяха констатирали наранявания биха ги описали в изготвената
от тях докладна записка. Ето защо съдът кредитира показанията на тази
свидетелка изцяло.
Като добросъвестни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства,
съдът кредитира и показанията на свидетелите В.М. и М.И.. За тези свидетели
съдът не установи основания, поради които да ги счита за предубедени или
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. Напротив двамата
свидетели познават и двете страни по делото от дълго време и изразиха своите
възприятия досежно тяхното поведение и отношенията по
между им.
Като логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи с останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира и показанията на свидетелите
Т.С., Д.П., Д.М., Л.К. и Б.Д., последните четири полицейски служители при Второ
РУ. За тези свидетели съдът също не установи основания, поради които да ги
счита за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.
Обстоятелството, че частният тъжител К. е имал претенции към работата на св.Д.,
което е наложило отстраняването му по извършваните проверки по жалба на К. не е
от естеството автоматично да компрометира и в този смисъл да елиминира
показанията му. Това е така, защото показанията на този свидетел напълно
кореспондират с другите установени и кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства. Съдът намира, че напълно житейски логично е двамата полицейски
служители П. и М. да не помнят в подробности сигнал, който са посетили в началото на м.01.2020г. към момента на
техния разпит в съда / повече от единадесет месеца след това/ доколкото и
двамата свидетели са полицейски служители, които ежедневно се сблъскват с
подобни ситуации.
Като компетентни, обективни и безпристрастни,
съдът кредитира и заключенията на назначените по делото и приети СМЕ и КСППЕ.
Съдът напълно кредитира и
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно допълващи се.
Предоставените с частната тъжба
писмени доказателства- медицинско удостоверение № 16/06.01.2020год. и
допълнение към медицинско удостоверение
№ 16/06.01.2020год. издадени от д-р С., копия от амбулаторен лист, медицинско
направление, копие на експертно решение на ТЕЛК, копия от известия за доставяне,
приети и прочетени от съда по реда на чл.283 от НПК, макар да са в копия,
същите са заверени от адвокат –повереник на частния
тъжител, и съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата пред съда, както и пред
всички други органи те имат силата на официално заверени документи, поради
което съдът ги кредитира изцяло, като кореспондиращи с останалите събрани
гласни и писмени доказателства.
След като прецени всички доказателства релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият
Т.М.А. , роден на ***г***, турчин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********,
от обективна и субективна страна не е извършил
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което му е
било предявено обвинение с частната тъжба, а именно за това на
05.01.2020г., в гр. Варна, около 01.00 часа, да е причинил лека телесна повреда
на С.С.К., ЕГН **********, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила
временно разстройство за здравето неопасно за живота.
До
този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.
След
пълен анализ на доказателствата съдът намира, че авторството на деянието не е
доказано по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, като споделя и
становището на защитата в този аспект.
За
да е осъществен съставът на престъплението по чл.130, ал.1 от НК е необходимо
да бъда безспорно установено, че деецът е причинил телесно увреждане другиму, с
характеристиката на лека телесна повреда. От субективна страна деянието може да
бъде извършено само с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че нанасяйки
удар/и на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане.
На
първо място, единственият безспорен факт установен по делото е, че на 05.01.2020г.
на частния тъжител С.К. са били причинени следните травматични увреждания:
• травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по лигавицата на долната устна;
• травматичен оток
и кръвонасядане в областта на лицето;
• кръвонасядания в областта на двете мишници, лявата предмишница,;
• счупване на короната
на първи горен ляв зъб.
Според заключението на приетата от съда СМЕ всички
травматични увреждания, вкл. счупването на короната на първи горен ляв зъб, са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според задължителната практика
на върховната съдебна инстанция и най-вече според Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС / т. 15/, за да се квалифицира едно увреждане като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК следва да е установено
разстройство на здравето извън случаите
на тежка и средна телесна повреда. Съобразно
цитираното Постановление на Пленума на ВС, под „ разстройство на здравето
извън случаите на тежка и средна телесна повреда“, законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието". Съдът съобрази и
дадените в т.18 от цитираното Постановление указание, че когато с извършването
на едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни
увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на
посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното
деяние на едно и също престъпление, а когато с деянието се причиняват на едно
лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В
случая установените при тъжителя телесни увреждания като най-тежък резултат
обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което съответства на лека телесна повреда по
смисъла на чл.
130, ал.1 от НК .
Константна е съдебната практика, че тъжбата /както и обвинителният акт/
определя рамките, в които следва да се движи производството и да се реализира
правото на защита на обвиненото лице. Поради това и съдебната практика е
категорична, че именно съдържанието на тъжбата определя рамките на обвинението
/ в този смисъл Решение № 93 от 2.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Р.К./. С частната тъжба на подсъдимия е повдигнато
следното фактическо обвинение: че на
05.01.2020г., около 01.00 ч. е ударил с левия си крак в лицето частния тъжител,
че му е разкървавил носа и устата, вследствие на което тъжителя залитнал и
направо седнал на стъпалото, че го
ритнал с крак в левия хълбок два пъти като засегнал част от кръста и
гърба, после го ударил с юмрук, хванал го за ръцете и подмишниците и започна да
го вдига нагоре, после го блъснал по стълбите към площадката, след което го
ритнал силно с крак в гърба.
На първо място в хода на
съдебното следствие не бяха събрани каквито и да било доказателства на частния
тъжител да са причинени наранявания около 01.00 ч. на 05.01.2020г. От събраните
по делото доказателства е видно, че частният тъжител е съобщил за инцидент в 00.12ч.
на 05.01.2020г. в Районен център „112“ –Варна, като в тази посока е приобщения
по делото диск, съдържащ звукозапис от подадения сигнал, както и електронен
картон на сигнала, съдържащ датата и часа на обаждането. На следващо място в хода на съдебното следствие не бяха
събрани каквито и да било доказателства на частния тъжител да са причинени
наранявания в областта на хълбока, кръста и гърба. Такива не са установени нито
при съдебно медицинското му освидетелстване, сторено на 06.01.2020г. и на
31.01..2020г., обективирани в МУ №16/06.01.20г. и
Допълнение към МУ №16/06.01.20г.. Такива не са констатирани и при извършения
преглед от д-р С., около 00.22ч. на 05.01.20г., която след снета анамнеза от
пострадалия е констатирала, че той е с охлузвания по лицето и с лек
оток/зачервяване/ на левия клепач. Такива наранявания не са констатирани и в
08.40ч. на 05.01.2020г., когато тъжителят посетил д-р С., когато били
фиксирани леки повърхностни рани по устата със съсирена кръв. Нещо повече,
частният тъжител дори не е съобщил за наранявания в посочените части на тялото,
а именно в областта на хълбока, кръста и гърба, нито при подаване на сигнала на
тел.112, нито пред лекаря от спешна помощ, нито пред лекаря С.. В хода на
съдебното следствие не бе установен по безспорен и категоричен начин механизмът
на причиняване на телесните увреждания, констатирани при пострадалия. От една страна
по този въпрос са налице противоречиви доказателства. Както бе посочено в
частната тъжба се твърди, че травматичните увреждания са причинени: с удар с
крак /ритник/ в лицето, в левия хълбок /два пъти/, в кръста и гърба, с юмрук и
хващане за ръцете и подмишниците и блъскане по стълбите. За механизма на
причиняване на уврежданията на тел.112 К. е съобщил, че съседът му започнал да
го рита в устата, разбил му устата с ритници, като от нея започнала да тече
кръв, а долната устна и окото му се подули. На тел.112 тъжителят съобщил, че е
целият в кръв. Кръв по тъжителя, обаче, не била констатирана нито от
полицейските служители, нито от св.С., която е категорична, че кръв не е имало
по пострадалия, а предложението за отвеждането му в болница не е било с оглед
тежестта на състоянието му, а с оглед напредналата му възраст. Пред
пристигналите на място полицейски служители- св.Д.П. и св.Д.М., К. обяснил, че
бил нападнат и ударен от съседа си от горния етаж, без да сочи подробности относно
механизма на ударите. Двамата служители на реда посочиха, че не могат да
конкретизират дали тъжителят К. е имал наранявания по себе си, но бяха
категорични, че ако такива е имало са щели да ги опишат в докладната записка
изготвена от тях по случая, а в нея липсва такова отбелязване. Пред
пристигналия на място в 00.22ч. на 05.01.2020г. лекар от Спешна помощ - св.С.,
посочил, че след скандал му е нанесен побой, а в 08.40 ч. същия ден пред д-р С.
посочил, че е ударен в областта на челюстта. При проведеното му медицинско
освидетелстване в съдебна медицина, на 06.01.2020г. пък посочил, че съсед му е
нанесъл удари с ръце и крака. А пред вещите лица по назначената КСППЕ частният
тъжител е съобщил, че нараняванията са нанесени с удар с десния крак, както и
че инцидентът се е случил в 23.30ч. Ето защо по делото не би могло да се
установи с категоричност какъв е механизмът на получаване на фиксираните в
медицинското направление наранявания. Описаните в медицинското освидетелстване
наранявания са в противоречие с констатираното от двама други лекари,
прегледали частния тъжител непосредствено след твърдения инцидент- др.С., която
в 00.22 ч. е констатирала охлузвания по лицето и с лек оток/зачервяване/ на
левия клепач, както и с направените в 08.40ч. на 05.01.2020г. констатации от д-р
С., която фиксирала леки повърхностни рани по устата със съсирена кръв.
По делото не са събрани безспорни и
категорични доказателства по отношение на авторството на деянието в лицето
на подс.Т.А.. По делото няма нито едно пряко
доказателство, което да подкрепя обвинението в частната тъжба. Единственият
свидетел- очевидец на срещата между подс.А. и частния
тъжител К. в нощта на 05.01.2020г.- св.П. сочи, че подсъдимият не е посягал на
тъжителя, не го е удрял и ритал, а напротив твърди, че тъжителят е ударил
подсъдимия. Сочи, още, че когато е видяла тъжителя на следващия ден, той е
нямал наранявания по лицето си. Св.М., съсед на А., живущ в непосредствена
близост до дома му също отрича да е чул някакъв шум или викове за помощ от
страна на тъжителя. М. сочи още, че не е получил и оплаквания от страна на К.
за подобен инцидент, като е категоричен, че не е виждал тъжителя с наранявания
по лицето. Пристигналите на място полицейски служители също не са документирали
наранявания по тъжителя, като единствената информация която са получили от него
е че бил удрян от съседа си. Съобразно приетото от съда заключение по СМЕ
описаните при тъжителя травматични увреждания са резултати на удари с
или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на лицето и горните
крайници увреждания, като според вещото лице установени по
време на първоначалния преглед са травми в областта на лицето, кръвонасядания в областта на двете мишници и лява предмишница добре отговарят да бъдат получени по начин, по
който е съобщено в частната тъжба, а именно удари с юмруци в лицето и стискане
с ръце за горните крайници, но вещото лице пояснява, че всички травматични
особености са допустими анатомични зони, в които частният тъжител сам може да
си нанесе травматични увреждания. По отношение на травмата на зъба, сочи, че
реално зъбите са били доста увредени и преди датата на инкриминираното деяние и
дори и минимална травма при налични пародонтозни
изменения можели да доведат до падането на зъба, като зъбът можел да падне от
само себе си при бутане с език или при консумиране на по-твърда храна. При
липса на свидетели очевидци на твърдяното в тъжбата деяние, при тези
противоречия на съобщеното от пострадалия пред оператора от тел 112, пред
полицейските органи и освидетелстващите лекари, при наличието на възможност за самонораняване или естествено отпадане на зъб, съдът не
може да изгражда убеждението си по отношение на механизма на причиняване на
телесните увреждания на предположения. Нещо повече, обвинителната теза е
сериозно разколебана и от заключението на КСППЕ, според което диагностицираното при тъжителя психично разстройства се
явява пречка за интерпретация на събитията, в които той е участник и в
интерпретацията на произтичащите след това събития и отношението на другите
участници въвлечени в конфликта, като според вещите лица интерпретирайки
събитията частният тъжител използва своята гледна точка. Дори при наличие на
реални факти, според вещите лица те се интерпретирали по налуден
механизъм. Това, съчетано в противоречивите данни, които тъжителят е дал за
начинът на получаване на нараняванията, съчетано и с обстоятелството, че
липсват свидетели очевидци и е налична възможност за самонараняване прави
недоказано обвинението повдигнато с тъжбата.
В хода на съдебното производство
не бяха събрани категорични доказателства, че подсъдимият е нанесъл каквито и
да било удари на частния тъжител. Останалите факти, касаещи
участието му в престъпно деяние, описани в обстоятелствената част
на тъжбата не се доказаха в с.з. по безспорен и категоричен начин.
От една страна твърдението в тъжбата, че
подсъдимият е нанесъл удари в посочените в нея анатомични области, бе
отхвърлено от съда като достоверност, предвид констатирани множество
противоречия на изложените от тъжителя факти пред различни лица ангажирани с
твърдения в тъжбата инцидент, за което бяха изложени мотиви. От друга страна по
делото са събрани и гласни доказателства тези на св.П.П.,
че са били заедно с подсъдимия въпросната вечер, когато тъжителя е почукал на
вратата им и подсъдимият не е влизал в конфликт с К., още по-малко му е нанасял
удари. В посочения смисъл са и обясненията на подсъдимия пред съда, категорично
отрича да има нещо общо с деянието. Безспорно подсъдимият има интерес да дава
обяснения такива каквито намери за добре, в това число и да твърди, че няма
нищо общо с деянието, за което е предаден на съд. Горното обаче е негово право.
В тежест на частния тъжител е да докаже авторството на престъплението, а случая
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на обвинителната
теза не бяха събрани в хода на съдебното следствие.
В изпълнение на задължението си по чл.107,
ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите
положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални
способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по
делото. Съдът призова и разпита по делото полицейските органи и лекарят от
спешна помощ, посетили сигнала на К., призова и разпита полицейските органи
работили по сигналите на К. и А., призова и разпита собственика на апартамента,
в който живее А., изиска и приобщи писмени и веществени доказателства, назначи
и приобщи КСППЕ. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Предвид всичко гореизложено няма как да се приеме с
категоричност, че подс.А. на процесната дата, в процесния
час и на процесното място е нанесъл удар
на частния тъжител С.К., а обясненията му, че въпросната вечер не е удрял
тъжителя, не са оборени по категоричен и несъмнен начин.
Съдът като изпълни задължението си да изясни
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по
делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303,
ал.2, които да установят, че подсъдимият Т.М.А. е извършител
престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправда по възведеното му обвинение за престъпление по чл.
130, ал.1 от НК.
По предявения гр.иск.
С оглед крайния изход на делото (подсъдимият бе оправдан по повдигнатото
му с частната тъжба обвинение за причиняване на лека телесна повреда) и като
отчете, че липсват и елементите на деликт по чл. 45
от ЗЗД в инкриминираното поведение на подсъдимия съдът счете, че предявеният от
тъжителя срещу подсъдимия граждански иск в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
физически и психически болки и страдания в резултат на извършено престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата се явяват неоснователен и недоказан, и като
такъв го отхвърли изцяло.
По
отношение на разноските по делото.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съгласно която,
когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В тази връзка,
съдът възложи разноските по делото за изготвената комплексна психолого-психиатрична експертиза и за изслушване на вещите
лица в с.з. в размер общо на сумата от 696.00 /шестстотин деветдесет и шест/
лева, явяваща се направени по делото разноски от Районен съд – Варна, в тежест
на частния тъжител.
На същото основание, съдът възложи в тежест на частния тъжител да заплати на подсъдимия Т.М.А., ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700
/хиляда и седемстотин/ лева.
Съдът съобрази, че от защитника на подсъдимия изрично е направено искане
за присъждане на разноски . От материалите по делото се установява също така,
че в хода на съдебното производство, защитникът на подсъдимия е представил договор
за правна защита и съдействие № 356991/16.11.2020. /л.245 от СД/, с пълномощно
/л. 42 от СД /, в които изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на подс.А. по НОХД №2328/20г. на
ВРС, както и че е договорено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1
700. 00 лева е заплатено в брой. При
това съдържание на договорите за правна защита и съдействие и с оглед
задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6
ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че
тези разноски действително са направени, а договорът за правна защита и
съдействие се явява документ, удостоверяващ извършването на плащането. Съгласно
посоченото тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път,
то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото, тъй като в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила
адвокатското възнаграждение. С оглед на това, при съобразяване на разпоредбата
на чл. 190, ал.1 от НПК, в конкретния случай в полза на подсъдимия се следва
сумата от 1700 лева, тъй като в този размер възлизат реално направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по делото, а
заплащането на тази сума следва да бъде възложено в тежест на частният тъжител,
каквито са разпоредбите на българското законодателство в случай на оправдаване
на подсъдимия.
Макар от страна на частния тъжител, чрез неговия повереник
да не е ангажирано становище относно искането за разноски, направено в с.з., съдът
за прецизност следва да обърне внимание, че в наказателното производство
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй като НПК предвижда
възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК,
но не и по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството
по наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява
част от реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва
след произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е
последица от това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание
чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78,
ал. 5 от ГПК и на това основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение. При положение, че
към настоящия момент законът не овластява
наказателния съд с подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде
упражнено дори при направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от
11.02.2016г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните
магистрати са посочили, че в наказателното производство е неприложима
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и следователно не следва да се обсъжда
оплакване за прекомерност на разноските.
При наличието на тези обстоятелства, настоящия състав намери, че частният
тъжител следва да бъдат осъдени да заплати сумата от 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лв. в полза на подсъдимия Т.М.А. за сторените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, заплатени
на основание процесуално представителство, защита и съдействие на подсъдимия
по НЧХД№2328/2020г. по описа на ВРС.
Съдът постанови вещественото доказателства по
делото: 1 брой СД диск с надпис 105820-295/21.09.2020г., екз.
2. да остане към материалите по делото.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: