Р Е Ш Е Н И Е
№ 4069
24.10.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18257 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от И.Г.М. против К.М.Б. се твърди, че на *** между страните бил сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата от 350 лв., със срок за връщане – ***. Цитираната сума била предадена на ответницата в офис на познато на ищеца лице, като въпреки изтичане на договорения срок за връщане на сумата, ответницата не сторила това. Твърди се, че три години по-късно сумата не била възстановена, поради което са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. Посочено е, че с оглед подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че К.М.Б. дължи на ищеца сумата от 350 лв. главница по устен договор за заем от ***, сумата от 6,22 лв. лихва за забава от *** до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***, законната лихва върху главницата от датата на заявлението до изплащането й, като са претендирани и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от К.М.Б., като е посочено, че между страните не е сключван договор за заем на дата ***, както и че ответницата не е получавала твърдяната заемна сума. Изцяло неверни били твърденията по исковата молба. Ответницата била подала и жалба до Прокуратурата, тъй като не била получавала средства от ищеца, по която жалба била образувана прокурорска преписка № ***. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Иска се изискване на цитираната прокурорска преписка. Направено е искане за поставяне по реда на чл.176 ГПК на въпроси към ищеца. Направено е искане за изискване на справка от „Дудъл-1” ЕООД за взетите от ищеца парични заеми от „Терра Кредит” ООД през ***г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за *** е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено К.М.Б. да заплати на И.Г.М. сумата от 350 лв. главница, представляваща дължима сума по сключен на *** устен договор за заем с падеж – ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, както и сумата от 6.22 лв. обезщетение за забава за периода от *** до ***, както и разноските по делото в размер от 25 лв. държавна такса.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Д., според които същият познава И., с когото са колеги. Той работил в „Изи Кредит”, а свидетелят в „Сити кеш”, К.Б. също работила в „Сити кеш” като мениджър. Били колеги от месец *** до месец ***. През месец ** свидетелят присъствал, когато И.М. предал една сума около 350 лв., с точност не може да посочи сумата, на К.Б.. Доколкото знаел и от двамата, уговорката била до края на следващия месец сумата да бъде върната. Това станало пред офиса на „Терра Кредит”, където работила К.Б.. Към момента на предаване на сумата И. работил в „Изи Кредит”, а К. – в „Терра Кредит” или в „Дудъл-1”. К. искала сумата за някакви плащания, които трябвало да направи, но свидетелят не знаел подробности. Купюрите били по 50 лв. и по 20 лв. Парите били предадени по средата на месец ***, но дата свидетелят не може да каже. Останал при двамата за една цигара време, след което си тръгнал, а те останали да си говорят. И. имал доста кредити основно от „Изи Кредит”, тъй като там бил служител.
По делото е постъпило писмо от „Терра Кредит” ООД, в което е посочено, че взетите от И.Г.М. през *** кредити са, както следва – от дата *** – 1000 лв., от *** – 600 лв., от *** – 2000 лв. Постъпило е писмо и от „Дудъл-1” ЕООД, в което е отразено, че между това дружество и „Терра Кредит” ООД е сключен договор за цесия от ***, по силата на който е придобито вземането по договора от *** в размер на 2 000 лв., който е и единственият договор на лицето И.Г.М..
Изискана и приложена е прокурорска преписка № *** по описа на Районна прокуратура Пловдив, образувана по жалба на К.М.Б. от ***, към която е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение № *** от *** в срок е постъпило възражение от длъжника, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем се счита сключен от момента на предаване на съответната сума, с оглед реалния му характер, а не от постигане на съгласието на страните.
Предвид конкретния размер на исковата претенция, за установяване на основанието са допустими свидетелски показания. От показанията на разпитания по делото свидетел на ищцовата страна обаче не може да се направи обоснован извод за наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор за заем между страните, а други доказателства относно това правоотношение не са ангажирани. Св.Д. посочи, че е присъствал на предаване на сума от И.М. на К.Б., но не посочи нито точната дата на предаване на сумата, нито точния размер на предадената сума. В този смисъл не може да се направи категоричен извод нито между страните да е сключен договор на сочената в исковата молба дата ***, нито относно посочения в исковата молба размер на заемната сума от 350 лв., тъй като свидетелят посочва, че е предадена „една сума около 350 лв.”. Освен това не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях, тоест не може да се предполага, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях, тъй като е възможно предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем /в този смисъл Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г./. Поради това съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на предявения от него иск, поради което същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. От данните по делото и от приложеното ч.гр.д. № ***, се установява, че в заповедното производство, както и в исковото производство ***на К.Б. е *** Я.Я., който е оказал безплатна правна помощ, като са направени искания за присъждане на адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, приложени са и списъци по чл. 80 ГПК. В случаите на оказана безплатна правна помощ, страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, а право на адвокатско възнаграждение има съответният адвокат, съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.М., ЕГН ********** *** против К.М.Б., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че К.М.Б. дължи сумата от 350 лв. главница по устен договор за заем от ***, сумата от 6.22 лв. лихва за забава от *** до ***, законната лихва върху главницата от ** до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Я.В.Я. ***, служебен адрес: гр.П., ул. „***” № **, ет.* сумата от 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по частно гр. дело № ** от *** и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.