П Р И
С Ъ Д А
№ 11
гр.
Троян, 29.08.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета година, в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1: П.Ч.
2: Б.Л.
съдебен
секретар Ценка Банчева
прокурор Таня
Пиронкова
разгледа
докладваното от съдията СИМЕОНОВА
наказателно общ
характер дело № 265 от 2017 година по описа на Троянски районен съд.
Въз
основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.Ж.,
роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, мах. „Аламанка” № 3,
за ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2017 година,
около 20.25 часа в гр.Троян, Ловешка област, направил опит да възбуди и
удовлетвори полово желание без
съвкупление с лице от женски пол – Е.Д.П. на 12 години, ненавършила 14 години,
без нейно съгласие, като използвал сила – хванал ръката й, като я лишил от
възможност да се освободи; и заплашване - че ще я убие, като деянието е
останало недовършено поради намесата на служители на РУ на МВР гр. Троян, поради което и на основание чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с
чл. 18, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК му
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ от 3 / ТРИ / ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една
трета, поради което НАЛАГА на
подсъдимия М.М.Ж., ЕГН **********, НАКАЗАНИЕ от 2 / ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи РЕАЛНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ В
ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП,
съгласно чл. 57, ал.1, т.3 и чл. 58, т.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА
времето, през което подсъдимият М.М.Ж.,
ЕГН **********, е бил задържан, считано от 19.04.2017г. – задържан с
постановление на Районна прокуратура гр.Троян за срок от 72 часа и считано от
20.04.2017г. с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение
№ 69 от 20.04.2017г. по ЧНД 139 по описа на Троянски районен съд, като ЕДИН ДЕН ЗАДЪРЖАНЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА ЕДИН ДЕН
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Обект № 1 - ***********
след влизане в сила на присъдата.
Обект № 2 - ***********да се върнат на Е.Д.П. –чрез родителя и законен
представител Д.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, след влизане в сила на
присъдата.
На
основание чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.М.Ж. ***, мах.
„Аламанка” № 3, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.
Ловеч, сумата 623.38 /шестстотин
двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/
лева – РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО за ЕКСПЕРТИЗИ.
ПРИСЪДАТА
подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК
пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
2.
МОТИВИ към
присъда № 11 от 29.08.2017г., постановена по
НОХД № 265 по
описа на Троянски районен съд за 2017г.
Подсъдимият М.М.Ж. ***, е предаден на съд по
обвинение за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 18, ал.1 от НК, за това, че на 18.04.2017 година около 20.25 часа, в
гр.Троян, Ловешка област, направил опит да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление с лице от женски пол – Е.Д.П. на 12 години, ненавършила 14
години, без нейно съгласие, като използвал сила – хванал ръката й, като я лишил
от възможност да се освободи; и заплашване - че ще я убие, като деянието е
останало недовършено поради намесата на служители на РУ на МВР гр. Троян.
В съдебното производство за
пострадалата Е.Д.П., ЕГН **********, която, като малолетна, е представлявана от
неин родител и законен представител – майка й Д.В.П., ЕГН **********, редовно
призована, не се явява. От същата не е направено искане за конституиране като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
По искане
на подсъдимия делото бе
разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”. Предвид на това, съдът с определение на основание чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК прие, че направеното
самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата, без да бъдат събирани доказателства относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Троян излага, че
поддържа обвинението спрямо подс. М.Ж., като счита, че същото е доказано от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство и от обясненията и
самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание. Прокурорът предлага
на подс.Ж. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години
и 6 месеца, което, при условията на чл.58а, ал.1 от НК, да бъде редуцирано с
една трета, като бъде изтърпяно реално
при първоначален общ режим.
Подсъдимият М.М.Ж.
се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, като при условията на чл.371, т.2 от НПК, изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тях. В обясненията
си посочва, че извършил деянието под въздействие на алкохол, като изпил 700
грама уиски. Изразява съжаление и разкаяние за извършеното.
Защитникът на подсъдимия
- адвокат В. М. ***, излага, че подсъдимият Ж. е оказал активно съдействие за
разкриване на обективната истина по случая. Адв.М. пледира наложеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” да бъде справедливо, като предлага
алтернативно, или да бъде с по-дълъг срок, но условно, или ако е реално, да
бъде със срок от 2 години, а след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК- 1г. и 4
месеца.
Подсъдимият изразява пред съда разкаяние за извършеното,
моли да му се наложи наказание лишаване
от свобода условно или по-малко реално наказание.
Съдът, като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373, ал.2 и 3 от НПК, всички събрани по делото
доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание и
обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Е.Д.П., М.М.Х., И.Б.Б.,
И.М.К.и Д.В.П., заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
д-р Христо Добрев, заключението на
съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Ж., изготвена от д-р Тотю
Нешков, заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на малолетната пострадала Е.П., изготвена от д-р Тотю Нешков и М.В.и
заключението на съдебно-биологичната експертиза, изготвено от Ц.П., както и
другите писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено
следното:
Подсъдимият М.М.Ж. е
роден на *** ***, български гражданин, с
начално образование, не е женен, не работи,
не е осъждан, ЕГН **********,***,
мах. „Аламанка” № 3.
Пострадалата Е.Д.П. *** години, ЕГН **********.
Същата е ученичка в ОУ „И.Х.гр.Троян. На 18.04.2017г. около 17.00 - 18.00 часа Е.
***, находящ се на ул. "Христо Гадевски“, заедно с приятелката си Ц.Ц.и
нейния 8-годишен брат. Малко по - късно Ц.Ц.решила да си тръгне, като помолила
приятелката си Е. ***. Е.П. се съгласила и тримата тръгнали за ж.к.
"Лъгът" в гр.Троян. След като изпратила приятелката си Ц., Е.П.
тръгнала сама да се прибира обратно към дома си. Тя минала по ул."Генерал
Карцов“ и се движела по тротоара откъм парка. Преминала по въжения
мост до спирка „Дъскотина". Било около 20.25 часа, но още не се било
стъмнило. Е. вървяла по улицата покрай реката, като се движела в посока към
центъра на града. Когато се намирала срещу сградата на Военно формирование № 24430 гр.Троян, Е.П.
видяла отстрани до пътя в затревената площ да стои млад мъж от ромски произход-
подсъдимият М.М.Ж., когото тя не била виждала до момента и не познавала. Когато
преминала покрай него, подсъдимият М.Ж. я хванал за ръката и я попитал: „Знаеш
ли какво е секс?". Малолетната Е. му отговорила че знае. Тогава Ж. й казал: „Хайде да го
направим!" , а Е. му отговорила: „Не, не искам!" и започнала да се
дърпа от него, за да се освободи, но не успяла. Подсъдимият Ж. заплашил Е., че
ако не отиде с него ще я застреля, като й казал, че имал пистолет. Тя не
извикала от страх, започнала отново да се дърпа, но не могла да се освободи.
Малолетната видяла, че в този момент минават хора и казала това на Ж., но той й
отвърнал, че ще избие всички, ако тя не
отиде с него. 12-годишната Е. се изплашила и тръгнала с него. Подсъдимият Ж.
отвел малолетната Е. на брега на реката до един храст в близост до въжения мост
на „Дъскотина" и й казал да му направи „чикия". Събул си панталоните
и бельото и казал на малолетната П. да му лапне пениса. Тя направила това
няколко пъти, но тъй като пенисът продължавал да виси надолу и не еректирал, Ж.
казал на момичето да стане и хванал с неговата ръка пениса си и започнал
да мастурбира. Е. видяла, че пенисът на
подсъдимия щръкнал напред. Тогава подсъдимия Ж. накарал момичето да си събуе
обувките и свали панталона. Е. си събула клина и го оставила на земята. На
мястото нямало лампи, но не било много тъмно и момичето виждало какво става.
Подсъдимият Ж. свалил бикините на момичето и започнал да я опипва по гърдите.
Бутнал с крак нейните крака, за да се разкрачи и застанал зад нея. Малолетната Е.
усетила нещо твърдо, натиснало я около
ануса и изкрещяла от болка. Болката усетила като парене. В това време Ж. й
казал, че е "свършил" и побягнал със свалени панталони нагоре в
посока на комплекса по брега на реката , тъй като видял, че към тях идвали
униформени полицаи. Подсъдимият М.Ж. бил застигнат и заловен от двама полицаи
от РУМВР гр.Троян- свидетелите И.Б.и И.К., които били изпратени в района по
сигнал, подаден от свидетелката М.Х., която от терасата на апартамента, в който
живеела, видяла случващото се между подсъдимия и пострадалата. Свидетелката Х. два дни по-рано- на
16.04.2017г. около 09.00 часа, видяла в същия район подсъдимия, който мастурбирал.
Непосредствено след
извършеното престъпление малолетната Е.П. била освидетелствана в Акушеро -
гинекологично отделение при МБАЛ гр.Троян от д-р Христо Добрев - ординатор в
АГО. От заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза се
установява, че по тялото на Е.Д.П. не са открити насинявания и наранявания, с
изключение на ануса, където са констатирани пресни прожулвания, кървящи при
докосване. Вещото лице е посочило, че тези прожулвания са следствие на
проникване, най-вероятно с полов член в ануса. На входа на ануса са установени
на 10, 12, 14 ч. по часовников циферблат пресни фисури и прижулвания, кървящи
при докосване, вследствие на проникване или осъществен полов акт. Не са
констатирани следи от предишни сношения. Полово сношение във влагалището не е
осъществено. Запазена е девствеността на момичето.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза от извършеното изследване на подсъдимия М.М.Ж.
се установява, че същият не страда от психично заболяване. Към момента на
извършване на деянието Ж. е бил със запазени психични годности да разбира
свойството и значението на извършване на деянието и да ръководи постъпките си. Ж.
е разбирал неморалния и противоправен характер на извършеното. Въпреки ниската
образователна степен подсъдимият е в състояние да формулира правилно
категорията „ позволено", „ забранено" , да възприема правилно
престъплението „блудство", както и другите видове престъпления, като
негативно, нередно и наказуемо деяние.
В заключението на
назначената по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза на малолетната Е.Д.П. е посочено, че същата е психично здрава. Около
две - три седмици след деянието при П. е било налице известно отчуждение и
самоизолация от връстниците и съучениците си, съпроводено с нормално
психологически разбираем страх да напуска семейното жилище сама. Относно
преживяното насилие Е.П. изпитвала срам и неудобство за това, което се е
случило с нея, но не са установени данни за някакви трайни промени в самоконтрола и самооценката, свързани с
конкретния случай.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и съдебно – биологична експертиза на иззетите
дрехи от пострадалата- сив детски суичър, кафяв детски суичър, детски черен
клин и детски бели пликчета и два броя памучни тампони с иззет секрет от ануса
и влагалището на Е.П.. От заключението на експертизата се установява, че по
изследваните предмети не се доказва наличие на сперма и наличие на кръв.
По
делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и
по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.
Анализът на събраните по делото
доказателства дава основание за следните правни изводи:
От събраните
доказателства безспорно се установява, че подс.М.М.Ж. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като на 18.04.2017 година около 20.25 часа, в
гр.Троян, Ловешка област, направил опит да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление с лице от женски пол – Е.Д.П. на 12 години, ненавършила 14
години, като използвал сила – хванал
ръката й, като я лишил от възможност да се освободи; и заплашване - че ще я
убие, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини -
намесата на служители на РУ на МВР гр. Троян.
Престъпленията
блудство са деяния със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на
защита – обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личността, в
частност половата неприкосновеност, особено на малолетните и непълнолетните
лица, както и с оглед тяхната динамика и особено неблагоприятното им
въздействие върху членовете на обществото, които обстоятелства законодателно са
отчетени с предвидените тежки санкции.
Подсъдимият М.М.Ж. е
пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на
чл.31, ал.1 от НК.
От обективна
страна подс.Ж. е осъществил състава на престъплението, като в посоченото по-горе време и място предприел
действия за възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление,
посредством анално сношение с малолетната пострадала - 12-годишната Е.П. против
нейната воля, като използвал физическа сила- хванал ръката й, като я лишил от
възможност да се освободи и психическа принуда- заплашил я, че ще я убие, като
я застреля. Подсъдимят предприел действия по полово удовлетворяване, като
проникнал с члена си в ануса на малолетното момиче, но деянието му останало
недовършено, тъй като подсъдимият възприел приближаващите двама полицейски
служители и побягнал, но бил задържан.
В случая престъплението е
останало недовършено, в стадия на опита, като изпълнителното деяние е
довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление.
От субективна страна подс. Ж. е извършил
престъплението умишлено, при пряк умисъл, като е съзнавал противоправността на
деянието си и произтичащите от него последици. Същият е съзнавал, че
пострадалата е малолетна, че тя няма воля и желание за осъществяване на полов
акт с него, съзнавал е упражнената от
него принуда спрямо пострадалата, но въпреки това, следвайки поставената си
цел, той направил опит да удовлетвори половото си желание чрез анално сношение
с нея. Умисълът му се доказва и от признанията му в с.з. и в хода на
досъдебното производство. Подсъдимият е извършил деянието след употреба на
алкохол, в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не му е попречило
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Относно индивидуализация на
наказанието.
За извършеното от
подсъдимия М.Ж. престъпление по чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
2 до 8 години. Подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност. При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания и изразеното съжаление
за извършеното, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете следните: лоши характеристични данни на
подсъдимия Ж. предвид наличие на две регистрирани противоправни деяния,
извършени от него – по чл.194 и по чл.207 от НК, за които, видно от изготвената
характеристична справка, са му наложени административни наказания. На следващо
място отчете възрастта на пострадалата-на 12 години и негативното въздействие,
което деянието е оказало на психиката на подрастващото момиче. Съдът съобрази
времето и мястото на извършване на деянието-привечер, в храсти до реката; както
и употребения алкохол.
Направеното от подсъдимия
самопризнание не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Съгласно
т.7 на ТР №1 от 06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК на ВКС, при определяне
на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по
чл.371, т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител, каквото в случая не е
налице.
Съдът взе
предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в
ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви
задръжки, незачитане от негова страна на половата неприкосновеност на
личността.
При индивидуализация на
наказанието съдът намери, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй по делото не се установи наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива, които да са
изключителни по своята същност, което да налага определяне на наказанието под
предвидения законов минимум. Не са
налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК и съобразно разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК,
която предвижда възможност за определяне на наказанието под най-ниския предел и
без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, каквито
действително в случая липсват. Правилото е, че при опит деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, но при обсъждане на въпроса
за приложение на чл. 58, б. "а" НК съдът е длъжен извън
недовършеността на престъплението да съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал.
2 от НК. В настоящия случай съдът, имайки
предвид времето и мястото, при които е извършено деянието, осъщественото
насилие спрямо малолетната пострадала, упоритостта при осъществяване на
намерението му да извърши анално сношение с нея, степента на осъществяване и
причините, поради които престъплението е останало недовършено, намери, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл.58, б."а" от НК. Съдът счете,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК
при минимален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради което и на
основание чл.54 и чл. чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1
от НК, съдът прецени, че справедливо се
явява наказанието «3 години лишаване от свобода». Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия Ж., че съответства на обществената опасност на деянието
и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.
На основание чл.58а, ал.1
от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и определи
наказание „2 години лишаване от свобода”. В случая формално са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така
определеното наказание, тъй като определеното наказание е до три години и
подсъдимият към момента на деянието е неосъждан. Въпреки това обаче съдът
прецени, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-както на специалната, така и на генералната превенция, същото следва да бъде
изтърпяно ефективно. Това е обусловено от високата степен на обществена
опасност на деянието блудство, извършено спрямо малолетно момиче на 12 години с
цел осъществяване посегателство над половата неприкосновеност на пострадалата,
които обстоятелства Ж. много добре е съзнавал и от които се е възползвал,
поради което и извършеното от него е с по-висока степен на укоримост. Същият е
с ниска правна култура, на практика неграмотен, трудово неангажиран, поради
което определянето на условно наказание не би спомогнало същият да осъзнае
извършеното и поправи поведението си занапред. Освен това едно ефективно
наказание би въздействало възпиращо и за други неустойчиви членове на
обществото, склонни към извършване на такива престъпления. Поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и поправянето на осъдения е наложително същия да го изтърпи
ефективно, поради което постанови М.М.Ж. да изтърпи наказанието при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.
57, ал.1, т.3 и чл. 58, т.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На основание чл.59, ал.1,
т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан, считано от 19.04.2017г. – задържан с постановление на Районна
прокуратура гр.Троян за срок от 72 часа и считано от 20.04.2017г. с взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 69 от 20.04.2017г. по
ЧНД 139 по описа на Троянски районен съд, до влизане в сила на присъдата, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото, в тежест на
подсъдимия съдът възложи направените по делото, в досъдебното производство,
разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 623.38 лева, като
постанови да бъдат заплатени от Ж. в
полза на Държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.Ловеч.
Съдът се произнесе и по
приобщените веществени доказателства – иззетите дрехи от подсъдимия и
пострадалата, като постанови същите да им бъдат върнати.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в
откритото съдебно заседание, проведено на 29.08.2017 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: