Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   260037       /15.02.2021 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Павлина Николова

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 652 по описа за 2020 година, установи

 

Обжалвано е Наказателно постановление №508160-F539019/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП с което на   „Вени-М-15“ ЕООД, е наложена  имуществена санкция в размер на 600 лв., на основание чл.185, ал.1  от ЗДДС.

      Недоволен   от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност , незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон.  Иска се НП да се отмени изцяло. твърди се че жалбоподателят не е извършил нарушението и същото не е доказано по безспорен начин. Изнасят се доводи, че при проверката от една страна било прието, че в касата са оставени 300 лева без да са надлежно оформени – въведени служебно в касовият апарат, а от друга страна за същата сума, малко по малка – 295.78 лева наказващият орган е приел, че тази сума представлява неотразени приходи. И за двете нарушения приети от наказващият орган били съставени и съответно издадени НП. Едното било обжалваното в настоящото производство а другото НП било №508157-F539012/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП, което е представено с жалбата. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище в което се поддържа жалбата и се преви искане за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата  ТД на НАП-Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрк.В.Р., оспорва жалбата ,като счита издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 07.12.2019 г. в 12:40 ч. е извършена проверка на обект - магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес : с. Орлово, общ. Хасково, стопанисван от „Вени -М- 15" ЕООД, ЕИК ********* от св.Г.С.Г. и св.М.Д.К. и двамата служители на НАП. Първоначално в обекта влезнала и извършила контролна покупка св. М.Д.К., за което и била издадена фискална касова бележка за извършената покупка. При проверката била извършена и проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство Datecs DP-150 с I/IН DT739265 и ИН на ФП 02739265. Генериран дневен финансов отчет X с № 0012707/07-12-2019г. от ФУ. Установено било наличие на касова разлика в размер на 295,78лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ, след приспадане на оборотните средства в началото на работния ден и платените суми на основание разходно оправдателни документи. Според представените и приети по делото писмени доказателства а именно протокол за извършена проверка сер. АА № 0042971/07-12-2019г. при проверката се установила невъведена във фискалното устройство /ФУ/ чрез „служебно въвеждане“ сумата от 300 лева, освен това неизвеждане от ФУ чрез „служебно извеждане“ на сумата от 367.65 лева за разход на средства на основание разходни документи изплатени по касов път. Представителя на ЗЛ в хода на проверката декларира във въпросния лист за установяване на касовата наличност, че сумата от 295,78лв, представлява неотразени приходи от продажби във ФУ на 07-12-2019г. За всички горни нарушение били съставени АУАН и издадени НП.  Едно от нарушенията което контролният орган е приел,  е че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Последното се приема на основание разликата в касовата наличност в размер на 295,78лв и декларираното от св.С. Д. А.  продавач в магазина, че тази разлика представлява неотразени приходи от продажби във ФУ на 07-12-2019г. именно за това и на жалбоподателят е съставен АУАН F539019/12.12.2019г. същият е предявен подписан и връчен на жалбоподателя, чрез управителя на дружество. Описаното нарушение в акта е квалифицирано по  чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Постъпили са и възражения по акта.

            Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление №508160-F539019/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна квалификация.

             Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка   се  потвърди от събраните в  хода на настоящото  производство  доказателствени материали- показанията на св.Г.С.Г. и св.М.Д.К., подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат  фактите от значение за делото.

            Фактическата обстановка се подкрепя и от показанията на продавачката в магазина която е била на работа и е присъствала при проверката, а именно св.С. Д. А..

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

   Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението  –  Чл. 3. (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) (1) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка

от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

По силата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС – Чл. 185.  (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

            Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в  рамките на  шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Според съда правилно е квалифицирано нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС до колкото и двете норми покриват състава на описаното нарушение. Тоест липсват съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.

От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства  съдът намира, че не се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят  е осъществил посоченото в НП нарушение. При извършена проверка в описаният обект който отговаря на легалната дефиниция за „търговски обект“ - Според  §1. т. 41. от  Допълнителни разпоредби на ЗДДС – т.41 "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, е установено, че в обекта, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес : с. Орлово, общ. Хасково, стопанисван от „Вени -М- 15" ЕООД, има въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство модел Datecs DP-150 с I/IН DT739265. Обекта е бил в работен режим. При проверката е извършена контролна покупка  за която е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. Всичко това на практика и не се отрича от жалбоподателя. Тези факти и обстоятелства се доказват изцяло на първо место от свидетелските показания на тримата разпитани свидетелки по делото и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Не е спорно и от същите доказателства се доказва, че при проверката е установена разлика в касовата наличност в размер на 295,78лв. освен това е прието от контролният и наказващият орган, че в касата са били оставени 300 лева като оборотни средства, които не са били „служебно въвеждане“ във  ФУ. Последното се потвърждава както от всички свидетелски показания така и от генерираният дневен финансов отчет X с № 0012707/07-12-2019г. от ФУ, а също и от попълненият въпросен лист, който е приет за „чиста монета“ от контролният орган при преценка на наличието на това дали има и какво доказателство. Тоест казано по друг начин на твърденията в този контролен лист подписани от св.С. Д. А. и на проверката на касовата наличност контролният орган е формулирал своите изводи за извършено нарушение.

Според съда обаче по делото не се доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в Наказателно постановление №508160-F539019/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП нарушение. Това е така на първо место защото при направената контролна покупка, жалбоподателят е издал фискален бон за стойността на покупката, тоест тя е била отразена посредством ФУ.

На следващо место контролният , а в последствие и наказващият орган на база на попълненият въпросен лист от св.С. Д. А. приема, че в касата е имало оставени 300 лева преди започването на работа, които не са били „служебно въвеждане“ във  ФУ. За това нарушение е съставен АУАН и е издадено друго НП №508157-F539012/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП, които са приети по делото. или с други думи наказващият орган приема, че в касата има 300 лева, които не са отразени по никакъв начин във ФУ следователно и в генерираният дневен финансов отчет X с № 0012707/07-12-2019г. от ФУ.

След това обаче на практика приема точно обратното, а именно, че понеже според протокол за извършена проверка сер. АА № 0042971/07-12-2019г.в касата е намерена наличност от 421.75 лева, а според генерираният дневен финансов отчет X с № 0012707/07-12-2019г. от ФУ са извършени продажби за 193.62 лева, то разликата която се получава, а именно 295,78лв са неотразени приходи от продажби във ФУ на 07-12-2019г. тоест наказващият орган приема веднъж, че има 300 лева в касата които не са въведени и веднъж, че има 295.78 лева налични в повече, които също не са въведени.

Тук следва да се отбележи, че съдът намира, за недоказан извода на наказващият орган, че това са средства които са получени в следствие на нерегистрирани с касовият апарат продажби. Тоест неиздадени касови бонове. Напротив от изложеното по-горе излиза, че това е именно сумата която наказващият орган вече е приел, че е внесена в касата без да е отразена в нея. Тя обаче остава налична и затова контролният орган я намира като разлика и то в повече. Тоест съдът намира, че в случая не може да се приеме, че се касае за нерегистрирани продажби посредством ФУ. Тоест за неиздадени касови бележки от същото. А и такова доказателства не са събрани по делото, напротив самите проверяващи твърдят,че им била издадена касова бележка. Не свидетелстват за това да са присъствали при покупка за която не е издадена касова бележка на друго лице. Приемат за основание единствено записаното от св.С. Д. А. в контролният лист. Това изявление обаче според съда не може да се кредитира, тъй като е единствено и изолирано от описаните по-горе доказателства. Тоест само на това основание не може да се приеме за доказано, че не са отразени продажби за почти същата сума, която е приета за налична в касата към началото на деня и не е въведена във ФУ. Съвсем естествено и житейски оправдано е на края на деня тази сума или в случая съвсем малко по-малко  от нея, която е използвана за оборотни средства да остане налична в касата.

Или ако е нарушение, че сумата от 300 лева е оставена в касата без да е отразена в ФУ чрез „служебно въвеждане“, то остатъкът в размер на почти същата  сума а именно 295.78 лева не може да се приеме за сума от нерегистрирани продажби. Тази сума от 300 лева е или предмет на едното или на другото, но не и двете нарушения.

Поради това съдът намира, че следва да се отмени атакуваното НП.

Иначе ако не беше недоказано нарушението,  правилно същото е квалифицирано по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е излишна но не е грешна до колкото е записана във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, естествено като се имат предвид вече изложените по-горе мотиви на съда.

Правилно имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. При определяне размера на  санкцията обаче, наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказвана по административен ред за други подобни нарушения по горната наредба. Липсват и каквито и да са мотиви в НП как именно е определен размера на наказанието.  Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно  имуществената санкция е наложено над минималният размер. С оглед на това, размерът на имуществената санкция би следвало, да се намали до минималният размер от 500 лв., с което  съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН. Пак с уговорката, ако беше доказано нарушението.

Мотивиран от горното, съдът:

 

                                                                Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №508160-F539019/24.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление  на НАП

            Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския административен  съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                          Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./