О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
2518
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение –
девети състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след
като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2459 по описа за 2017
година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по
чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл.413 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е ЧАСТНА ЖАЛБА от Б.Д.Б., ЕГН **********,***7,
срещу Разпореждане № 86619 от 21.09.2017г. постановено по ч.гр.д. №
14808/2017г. по описа на РС Пловдив, ІХ гр. състав, за отмяната му като
необосновано и незаконосъобразно.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната
жалба е допустима – подадена от надлежна страна, заявител по
ч.гр.д.№14808/2017г. по описа на ПдРС,ІХгр.с., в законния срок по чл. 275 ал. 1
от ГПК, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
За да постанови обжалваното
разпореждане, с което се отхвърля изцяло заявление с вх. № 52524/20.09.2017 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Б.Д.Б., ЕГН **********,
районният съд приема, че според цената на подаденото заявление от
заявителя по реда на чл. 410 ГПК претендираното парично вземане е подсъдно на
Окръжен съд като първа инстанция, доколкото се касае до облигационно – парично
вземане по договор за заем, поради което сумата от 25 000 лева е
определяща за определянето и на подсъдността по делото; както и приема, че
поради това и доколкото в рамките на заповедното производство не е предвидена
възможност заявлението да се оставя без движение, като се дават указания на
заявителя да изправи нередовностите в същото, освен в хипотезата по чл.425,
ал.2 ГПК, същото следва да се отхвърли. Посочена е и задължителна тълкувателна
практика на ВКС, в сл. т.1 и т.2б от ТР 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният
състав на ПдОС приема за правилен крайният извод на районния съд, че
заявлението следва да бъде отхвърлено, както и споделя изцяло изложените от
районния съд съображения.
За да
бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК – за вземане за парична сума, с каквото заявление е сезиран съдът,
следва вземането да е за парична сума, в размер до 25 000 лева /двадесет и
пет хиляди лева/, включително, арг. от чл. 104 т. 4 предл. първо първо от ГПК,;
тъй като до този размер, само, би могло да бъде предмет на иск, подсъден на
районния съд.
В
настоящия случай, в заявлението по чл.
410 от ГПК, постъпило в ПдРС на 20.09.2017г., е поискано от съда да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане от
100 000 /сто хиляди/ лева, което произтича от Договор за паричен заем от
07.12.2015г, поради което се касае до вземане, което като предмет на иск по
гражданско дело би било подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.
Последно
посоченото обстоятелство сочи на категоричния извод, че така подаденото от
заявителя заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, НЕ отговаря на
изискванията на чл. 410 от ГПК. От което и следва, че съгласно чл. 411 ал. 2 т.
1 от ГПК, съдът разглеждащ заявлението НЕ следва да издаде заповед за
изпълнение. Този извод се потвърждава и от безспорното обстоятелство, че в
случая заявителят е физическо лице, по отношение на което НЕ са налице
изключения, предвидени за някои лица в
специални законови норми, в т.ч. чл. 210 КТ, чл. 7ЗАДв., чл. 203 ЗВоди, чл.
107, 154, 184 ЗЕнерг., чл. 30 ЗКАИИП, чл. 61, 89 ЗННД, чл. 54 ЗСдрНап, чл. 54,
79 ЗЧСИ, чиито разпоредби уреждат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ал. 1от ГПК независимо от размера на вземанията.
Поради
което и въззивният състав на ПдОС приема за законосъобразно обжалваното
разпореждане, с което районният съд отхвърля заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК, предвид което и приема, че същото следва да бъде потвърдено
изцяло от въззивния съд.
Определението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
постановеното в закрито заседание на 21.09.2017г. Разпореждане № 86619 на
Пловдивския районен съд, ІХ граждански състав, по частно гражданско дело №
14808 по описа на съда за 2017 година, с което се ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. №
52524/20.09.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от Б.Д.Б., ЕГН **********,***7, срещу длъжника Р. В. В., ЕГН **********,***,
за осъждането на длъжника да заплати сумата от 100 000 лева /сто хиляди
лева/ – главница, дължима по Договор за паричен заем от 07.12.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.09.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/